Да избегнем разделението с повече състрадание

Първо искам да споделя, че за мен е огромно удоволствие да съм тук. Благодаря на организаторите и на всички останали за оказаното съдействие за провеждането на първата Фа конференция в Пловдив. Мисля, че всички много се потрудиха.

Измина много време, откакто Дафа за пръв път се докосна до пространството на България. Днес много хора знаят за Дафа и за преследването, което е показател за резултатност и движение. Надявам се в бъдеще да координираме още по-добре своите действия и проекти с цел да спасим още по-големи групи космически тела. Добрата новина е, че днес в България броят на практикуващите е много по-голям, отколкото в началото. Взаимната подкрепа в случая силно повлия върху цялостната картина. В тази връзка ще споделя някои значими за мен неща, които лежат в основата на бъдещите ни проекти и тяхното ефективно реализиране. Надявам се да ви бъдат полезни.

Първо, искам да наблегна на важността от подкрепа на индивидуалните инициативи, защото всеки притежава разнообразни личностни характеристики, които предполагат разнообразни действени модели. Всички те целят спасението на многобройни съзнателни същества и е добре да се уважат. Разбира се, нашите действия е нужно да се обсъдят с вижданията на главния координатор, неговите решения носят съответна тежест и не бива да се пренебрегват. Взаимността и подкрепата сега са ни нужни повече от всякога. Особено в навечерието на Фа-коригирането в човешкия свят.

При разрешаването на специфични проблеми и реализирането на проекти се откроиха две тенденции. Една част от практикуващите използваха принципи от високо ниво като модел, който приложиха в своите действия. Другата част използва актуализиращи се човешки модели за постигане на крайния резултат. Това през годините породи много конфликтни ситуации и повлия на сплотеността на практикуващите. Поради липса на емпатийно отношение, разбиране и търпение на едни към други тези пропуски, т.е. липсата на по-дълбоко разбиране на Фа, позволи известно вмешателство на Старите сили. Породи се спор за това чии действия и подходи са най-правилни в разясняването на истината. Това активизира защитни механизми с нисък праг на чуваемост и взаимна комуникативност у практикуващите. В по-глобален аспект тази ситуация разкри до известен смисъл някои дълбоко вкоренени привързаности в неусъвършенстваната ни половина.

Една от най-големите ни грешки е, че се съмняваме в думите на другите, но не и в собствените си съждения. Но ако се вгледаме по-сериозно в тях, както се вглеждаме в думите на другите, бихме съумели да съзрем както нашите пропуски, така и постижения.

Без да цитирам Майстора, бих искал да припомня колко е важно да се стремим към по-голям професионализъм в това, което правим и колко е важно нашите действия да съблюдават формата на Фа на това ниво, от гледна точка на спасяването на съзнателни същества и бъдещите проекти. Освен това тези действия са свързани и с примера, който даваме пред обществеността. Дори сферата на мисълта ни да надхвърля многократно тази на най-повърхностния слой частици, не бива да забравяме къде се намираме и как трябва да постъпваме. Едно е сигурно и то е, че изцяло трябва да се придържаме към принципите на Дафа и да поставяме важността на другите пред нашата собствена в името на нещо много по-хуманно.

“Като Дафа практикуващи, каквото и да правите, за вас Дафа трябва да е от най-голямо значение. Когато и да правите някаква преценка, трябва да мислите първо за Фа. Може би си спомняте нещо, което съм ви казвал често: че Дафа практикуващите трябва да мислят винаги първо за другите – във всяко едно нещо, което правят. Всеки път, когато се случи нещо или възникне някаква ситуация, дори когато се отнася за нещо незначително, моята първа мисъл е за другите, защото това се е превърнало в нещо естествено за мен – аз мисля първо за другите. Ако успеете да се справите с това, при Фа-коригирането няма да попаднете в ситуация на спор. Ако имате такава здрава и солидна основа, ако постигнете душевно спокойствие, мислите за другите и се вглеждате в себе си, то тогава ще можете да изпълните много неща добре. Понякога нещата изглеждат като караница между обикновените хора; някои дори почервеняват от възбуда. Те не се съобразяват с това, че може да въздействат зле на средата и обществото, и по този начин се поставят на една стъпка с обикновените хора. Вие не сте обикновени практикуващи, вие сте Дафа практикуващи”.
(Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Бостън, 27.04.2002г.)

Това е първото нещо, което видях като проблем във времето. Разбира се, има и други, като борбата между някои практикуващи, целяща трупането на значителни добродетели, вземайки участие в по-мащабни проекти. Това превръща спасяването на съзнателни същества в състезание и забравяме за фундаменталните принципи на Дафа. Старите сили използват тези привързаности, за да предизвикат бъркотия и частично разединяване между практикуващите на лагери. Този проблем е много дълбочинен и продължава да съществува до известна степен, но не мисля да го анализирам детайлно. За съжаление с времето нещата още повече се усложниха, след като някои практикуващи започнаха да задават редица неуместни въпроси като:„Аз правя толкова много за Дафа, а ти какво правиш?“ Чувството за несправедливост, че едни правят повече от други, бе причина друга част практикуващи да навлязат в пространството на пренебрежението. Тези привързаности се оказаха поредната пукнатина, която Старите сили използваха срещу нас.

Всички сме имали трудни моменти в самоусъвършенстването. Чувствали сме се демотивирани или сме чувствали, че не е дошъл моментът да се активизираме, въпреки думите на другите. Но постоянството е това, което руши всички прегради и побеждава дори самата природа. Тези хора не бива да се игнорират, а трябва да им се помага, което предполага да сме търпеливи, състрадателни, разбиращи и честни към тях. Аз съм бил от тази страна, знам какво ми е липсвало, но разчитах само на личната си мотивация. Казвам го, защото не ми се иска това да се повтаря. Това е смисълът на обмяната на личния опит, да се подобряваме взаимно и също като Томас Едисон да не допускам една и съща грешка по няколко пъти. Ролите в живота постоянно се обръщат и докато в един момент сме горе, в друг може да сме долу.

Спомням си преди години, когато за пръв път се докоснах до Дафа, с какъв възторг гледах на по-старите практикуващи. За мен те бяха повече от пример. Но с времето разбрах, че независимо от по-ранния им старт и те също като мен са самоусъвършенстващи се. Въпреки това за мен те бяха пример за подражание.

Днес в този величествен момент, когато всички живи същества са изправени пред Фа-коригиране, се появиха много нови ученици, открили предопределените си връзки. Логично е да следваме примера на тези, които са утъпкали пътеката, по която се движим днес, но все пак и да знаем, че дългогодишната практика не е показател за ниво.

„В самоусъвършенстването няма значение дали човек е започнал по-рано или по-късно. И дали някой се самоусъвършенства добре също не се определя от това дали е започнал по-рано или по-късно. Ако човек е способен да има праведни мисли и праведни действия и да се откаже от привързаностите си, тогава той е различен“.
(Преподаване на Фа на Фа-конференцията на западните щати на Фестивала на фенерите през 2003г.)

Следващото нещо, на което искам да обърна внимание, е изучаването на Фа. Това са моментите, в които запълваме своите празнини и подобряваме разбиранията си, но успоредно с това откриваме и някои от привързаностите си. Взаимността е условието за бърз пробив нагоре. Но тук искам да обърна внимание на формата, чрез която разкриваме привързаностите си, т.е. начина, по който ги казваме. Изхождам от идеята, че думите имат необикновена сила. От една страна са способни да издигнат нечий живот, но от друга могат напълно да го сринат. Моето разбиране е, че когато посочваме привързаностите си или поощряваме някого, не бива да прехвалваме доброто у него, а когато порицаваме някого, нека не преувеличаваме лошото в него. Винаги трябва да търсим умереност и баланс в изказванията си един към друг, когато се поощряваме или когато разкриваме личностните ни пукнатини. Защото този момент е много определящ от гледна точка на бъдещите ни постъпки.

„За практикуващият всички душевни мъки, с които се среща сред обикновените хора, са изпитания и всички комплименти, които получава, са тестове“.
(Есенции за усърден напредък )

Ако следваме тази форма със сигурност ще се предпазим от отклонение, независимо какво ни казват другите. Когато обсъждаме неща помежду си е добре да избягваме елемента на оценъчност или директна критика. Тези елементи са способни да попречат на дадени привързаности да бъдат изкоренени и активира защитни механизми, които следват човешки израз. Има огромно значение по какъв начин посочваме привързаносите си. Добре е да сме внимателни, за да не причиняваме страдания у другия, защото то може да доведе до ответна реакция. „Да не мислиш, че ти също си идеален?“ Затова пропуските ни е добре да се изказват с особено внимание, като зачитаме равнопоставеността на другия.

С увеличаване на практиката и изучаването на Фа може да се достигне до състояние, при което практикуващият да ограничи в социален аспект своята комуникативност от гледна точка на обикновените хора. Липсата на желание да общува е напълно разбираема, поради голямата разлика в сферите на мисълта. Този специфичен проблем със сигурност ще застане на пътя на новите практикуващи. Казвам новите, защото смятам, че по-старите вече са го отработили. Тук образно казано се поддържа следната логика: „С жаба от кладенеца няма смисъл да разговаряш за морето – тя е ограничена в пространството. С лятното насекомо няма смисъл да разговаряш за снега, то е ограничено във времето. С повърхностен философ нямам какво да говориш за Фа – защото той също е ограничен от характеристиките на това ниво“. Казвам всичко това, за да напомня, че нашата главна цел е спасяването на съзнателни същества. В ситуация на социална изолираност няма как да изпълним обетите си. Ние ще се отклоним от формата на това ниво и ще бъдем възприети за особени от обикновените хора, но не в добрия смисъл на думата. Затова тези контакти са изключително важни и не бива да се подценяват поради липсата на добро разбиране. Наистина на определен етап обикновените човешки разговори ще ни се сторят като загубено време, но главната цел си има своята цена. Формата тук трябва да бъде запазена. Както се казва: „Този, който познава себе си, не се гневи на другите, а който познава съдбата, не се сърди на Небето“. И нека не забравяме, че човечният не къса леко връзките си с другите, а мъдрият не се гневи леко никому.

Споделих ви всичко това, защото лично съм се сблъсквал с този проблем и сметнах за разумно да споделя своето разбиране. Надявам се, да ви е било полезно.

Моля да бъда извинен за дръзката форма на моето есе. Безкрайно съм благодарен за проявеното търпение.

Есето е прочетено на Втората национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в Пловдив през 2012 г.