Всеки ден за мен е пътуване

Привет Маестро
Здравейте приятели практикуващи!

Може би защото обичам спокойствието, обичам приятелството - трайното, дългото. Съдбата, която ми е определена и която е начертана за мен, не ме оставя дълго на едно място, самата тя не ме оставя да се привързвам. Не ме оставя дълго в един град, с една работа, с една държава и с едни хора.

Когато започнах да изучавам "Джуан Фалун" и Фа на по-високо ниво, започнах да разбирам защо нещата ми са станали така и най-вече получих вътрешното усещане, че Учителя ме е поел отдавна. Даже след като направих анализ на досегашния си живот, виждам изпитанията, които е поставял пред мен да преминавам - с една дума, изпитвал ме е. И така, когато изучавам, всички неща се наместват и отиват по местата си - тяхното значение, съдържанието, с което е трябвало да се запозная. Нищо не е случайно и нищо не е напразно. Много неща несъзнателно съм изоставяла, защото просто са ме пренасищали, изморявали, изтормозвали и виждам, че това също е изоставяне на привързаности, но малко или много принудително. След като се запознах с Фа на високо ниво и ролята на съзнателното премахване на привързаности, много неща от личен опит ги осъзнах и този личен опит най-сигурно ме е завел до разбирането на думите на Учителя.

Но и друго осъзнах, като свързах и двете с принципите на Фа с личния опит. До сега до осъзнаването ме водеше измъчването ми в съществуването но след прочита и осъзнаването защо и как стават нещата, започнах да се опитвам съзнателно да забелязвам от страданието привързаностите, за да мога да ги премахвам преди да е минало цялото това мъчение, до което без осъзнаването защо е, може само да си се мъча, без да се осъзная. Затова и Учителят говори толкова много за ролята на страданието в практиката. Започна ли много да страдам, значи нещо не приемам. Всяко едно мое страдание е свързано с нещо, което не не мога да приема. А не го приемам, защото имам някаква привързаност, която оценява, или съди, или критикува, или се бори с нещо и обикновено се бори, защото не го приема, не го приема такова, каквото е, - било то човек, случка или събитие. Когато в целия този процес на неприемане се запитам защо страдам, излиза, че причината не е в другите, а точно както казва Учителят - причината е в мен, в някоя моя привързаност, с която преценявам нещата, слагам ги на кантара и започвам да ги мисля и да живея в тях. Когато толкова много се вживея в тази моя привързаност или навик, ми е много трудно да изляза и настава истинска борба. Колкото повече се боря, толкова повече не виждам истината.

Затова, когато запазя спокойствие в ууей и ако трябва с усилия си отклоня вниманието от проблема, проявя търпение и не влагам емоции, разпаленост, преценка - просто нещата се избистрят и като че ли започвам да ги виждам по-ясно; откривам собственото си място в ситуацията и не продължавам да се вживявам в нея толкова, а просто я изоставям; както с изоставянето на цигарите или алкохола - съвсем очевидните физични привързаности. По-трудно ми е с привързаностите, насадени от възпитанието ми, начина ми на мислене, емоциите, с които ни е толкова хубаво, разпалеността - всичко, което е споменал Учителят. Смятам, че на всеки съдбата затова е различна, затова различен опит преживява, с различни трудности се сблъсква - именно защото имаме различна карма да изчистваме и различни навици и привързаности, които сме придобили. Учителят говори за трите неща: изучаване на Фа, изпращане на праведни мисли, и разясняване на истината. А най-важното в цялото изучаване на Фа според мен е вътрешната работа, вътрешното усъвършенстване на един ученик. Така че от това, което съм разбрала от моето ниво, целият Фа е за самоусъвършенстването ни - защото ако не го разбираме, ако не работим, ние не можем да разясняваме истината, не можем и праведни мисли да изпращаме, защото те няма да са праведни. Ние едновременно трябва да работим, както казва Учителят, и за Истината и за Добродетелта и за Търпението в нас.

Ще ви кажа една случка, която лично за мен е показателна в груповото проявяване на истинност. Отидохме на разясняване на истината и практиката в Бургас. Организаторите бяха направили всичко много добре, но стана малко недоразумение. Те бяха обявили 7 човека участници, без да ни имат предвид, защото предварително не се бяхме обадили, че ще отидем от Стара Загора. А в общината изрично са ги попитали, да го отбележат. И в крайна сметка не бяхме седем, а дванадесет. Не обърнахме голямо внимание, макар Учителят изрично да обяснява, че трябва да спазваме и законите в обществото. Резултата беше добър за подписките и разясняване на истината за Китай. Но ни наказаха за нарушаване на нашата истина като практикуващи тук. Когато мероприятието свърши, ни бяха вдигнали колите и трябваше да ходим да си ги вземем и да платим глоба. Ами да, урока трябва да си го научим, ако предварително не сме го научили.

Ето така го свързвам и със страданията. Дали го осъзнавам или не, то се случва. По-добре е предварително да съм будна, след като изучавам принципите. Ако стриктно изучавам и прилагам, по-малко ще страдам. Тоест, страданията ми се дават да се изправям пред истината с доброта и търпение. Ако не съм живяла в Джън-Шан-Жен преди време, то сега кармично си страдам; ако не полагам усилията, които трябва да положа при тази висша милост, която ми е спусната и при помощта на този етап, то губя, даже и аз не знам колко. Колкото и трудно да ми е по пътя, всеки ден го пътувам; живея във Фа, в Джън-Шан-Жен на вселената, работя, за да осъзнавам нивата и ги осъзнавам, чистя навици и привързаности и се самоусъвършенствам във Фа.

В крайна сметка решението отдавна съм го взела, сега дошла съм да го изживея.

Благодаря!

Есето е прочетено на Четвъртата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в София през месец юли 2014 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.