Осъзнах важността да критикувам не само без привързаности, но и конструктивно

Скъпи Учителю,
Уважаеми практикуващи,

Искам да ви разкажа три истории от опита си в самоусъвършенстването. И трите оставиха силен отпечатък в живота ми и играят роля в оформянето и затвърждаването на сегашното ми разбиране.

Първата история се развива в чисто човешка среда. След провеждането на няколко събития за разясняване на истината с двама приятели съпрактикуващи решаваме да отидем на кино. По време на самия филм нямаше нищо необичайно и ние просто се наслаждавахме и забавлявахме. Но когато филмът свърши, започнаха финалните надписи и пуснаха осветлението, точно в момента, в който ние както и всички останали хора в салона започнаха да стават и да си тръгват, се случи следното: когато погледнех към хората, вече не виждах човешки същества, не виждах хора, а Вселени, огромни и безкрайни космоси, всеки съдържащ в себе си безкрайно количество галактики, всички имащи слънчеви системи с небесни тела, населявани от несметен брой съзнателни същества. И всички те бяха обърнати към нас тримата, търпеливо чакайки ни. Знаех много добре защо ни чакат, за какво те самите са дошли в този човешки свят и какво трябва да направим ние като Дафа практикуващи от периода на Фа коригирането. Прозрението, енергията и чувствата бяха толкова огромни, че не можах да остана на крака и ми се наложи отново да седна на мястото си; вследствие на всичко, което видях и почувствах, се разплаках, гледайки как тези човешки кожи напускаха киното, извършвайки най-обикновените човешки действия. Но в тях нямаше нищо обикновено и далеч не правеха прости, обикновени неща.

Втората ми история се развива по време на събитие за разясняване на истината във Варна. Бяхме се събрали практикуващи от цялата страна. И тогава се разигра следната ситуация: един от практикуващите бе донесъл голямо дървено табло, на което имаше снимки на преследвани практикуващи в Китай, деформирани и осакатени от изтезания. Но тогава няколко от практикуващите възнегодуваха, че е отвратително да излагаме такива неща, че хората го намират за ужасяващо и обезпокоително. Имаше и няколко други, които изказаха, че точно това се цели и че това е подход, използван ефективно от много години по цял свят. Разигра се доста интересен спор. Аз като домакин и организатор на събитието трябваше да взема крайното решение какво да се направи в случая. След като избрах да махнем таблото и да не го използваме в това събитие, един от практикуващите, поддръжник на мнението за използването му, дойде и искаше да поговорим насаме и да ми сподели, че това е утвърден метод и е желателно да го използваме. На свой ред аз споделих моето разбиране и то е, че всеки метод на утвърждаване на Фа и разясняване на истината е признат от Учителя, и че той самият приема всеки подход на учениците му. Но в случая тези практикуващи, които бяха против това, поради техни лични причини и разбирания не одобряваха този подход и не го подкрепяха. И тук споделих разбирането си, че виждам как те не само нямат праведни мисли и не влагат праведна енергия, а дори обратното. А разбирането ми е, че не е важна чак толкова външната форма в това измерение, където се намира обикновеното човешко общество, а силата и чистотата на праведните мисли, на огромната енергия, която един Дафа практикуващ има. Дори да бяхме запазили таблото, ако тези практикуващи не само не ни подкрепят, а са твърдо против, каква енергия изпращат към това? Как може това нещо да спасява съзнателни същества? Какво се случва с цялото поле, когато не сме единни и не само липсват праведни мисли, а и обратното? Този практикуващ веднага прозря виждането и разбирането ми. И оттогава всеки път, когато се натъкна на подход в разясняването на истината или утвърждаването на Дафа, които лично аз не бих предпочел и приел, никога не го осъждам, а дори напротив - подкрепям го с цялата си енергия и праведни мисли, с ясното съзнание, че ако нашият многоуважаван Учител приема и признава всеки подход, не е ли това пример, които ние като негови ученици трябва да следваме?

Искам да споделя с вас следния цитат на Учителя Ли:
"Аз потвърждавам всички проекти на Дафа практикуващите, тъй като всички те имат ефект в разясняването на истината и спасяването на хората."
Преподаване на Фа на Фа-конференцията в западните щати, 19 ок­том­в­ри 2013 г.

Третата и последна история е свързана с работата ми по онлайн проект за разясняване на истината. В него сме една група от практикуващи от цял свят, всеки имащ различни умения и различна визия. Опитваме се да дадем най-доброто, на което сме способни. Много от решенията се вземат на база различни мнения и подходи, като за целта ние дискутираме кой подход да приемем и защо. По време на една такава среща координаторът предложи една визия и аз изразих мнението, че не ми допада и тогава отсрещната страна ме попита простичкото “А какво предлагаш?”. И тогава осъзнах, че макар просто да изразих мнението си под формата на критика (искам да вметна, че разбирането ми е, че критиката не е лошо нещо, както мнозина я приемат и бягат от нея като дявол от тамян, а дори напротив, но е важно колко чиста и неопетнена е тя от скрити подбуди и привързаности), това не бе конструктивно, тъй като не предлагах нищо по-добро или различно насреща (макар че критиката ми в случая бе чиста и лишена от привързаности). Оттогава в тези ситуации, в които изразявам критично мнение, се опитвам не само да го давам, но и да предлагам нещо в замяна. Този елементарен подход да следвам простичкия въпрос, “Добре, това не ми допада, но какво по-добро и по-хубаво мога да предложа аз?”, повиши ефективността ми в пъти.

Това е скромното ми разбиране от сегашното ми ниво.

Благодаря, Учителю.
Благодаря, скъпи съпрактикуващи.

"Есето е написано за Четвъртата национална конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването, проведена в София през месец юли 2014 г."