Да разпространяваш състраданието на Учителя

Почитаеми, Учителю!
Скъпи, съпрактикуващи!

Преди известно време често ходехме със съпругата ми в Германия по работа, където можехме да участваме в промотирането на Шен Юн. Не говорим немски, така че можехме да участваме само в определени задачи. Нещо повече, това ни остави само една възможност, когато се изправяме пред проблеми: да гледаме навътре, да засилваме праведните си мисли и да изпращаме четири пъти праведни мисли.

Преживяхме безбройни ситуации, в които това можеше да се забележи.

Един ден след работа се втурнах към операта, където се бяхме разбрали да се срещнем. Бях закъснял и имах тежък ден зад гърба си. Настроението ми също не беше подходящо. Пристигнах и се присъединих към раздаването на листовки. Опитах с обичайните изречения, които се бях научил да казвам на немски, като: „Добър вечер!“, „Приятна вечер!“, „Моля вземете един“, или просто казвах „Шен Юн“. Хората не вземаха листовките, минаваха покрай мен все едно дори не съм там. Понеже бях напълно незабележим и онемял, те просто минаваха покрай мен.

Няколко метра встрани съпругата ми раздаваше листовки, хората ги вземаха. Бях разстроен. Изпратих праведни мисли. Правих го за известно време, но нищо не се промени. Бях тъжен. Тогава една идея дойде в съзнанието ми: трябваше да потърся праведна мисъл. Разбиране, което би ми помогнало да преодолея ситуацията.

Безграничното състрадание на Учителя дойде в съзнанието ми. Бяхме го преживели безброй пъти в различни ситуации. Това че Учителят винаги се е грижел за нас, аранжирал е пътя ни. Това, че можехме само да благодарим на Учителя за всичко, което имаме. Това, че когато полагаме повече усилия, за да правим трите неща, винаги получаваме нещо в замяна. Това колко състрадателен е Учителят да дава още повече възможности на съзнателните същества. Това, колко много страдание е изтърпял Учителят заради нас. И това, че Учителят не се е отказал от нас и от всички други съзнателни същества.

Стигнах до разбирането, че като практикуващи можем да почувстваме по-директно състраданието на Учителя в сравнение с обикновен човек. Така че по някакъв начин трябва да помогнем на обикновените хора да усетят това чудо. Някак си трябва да им предадем състраданието на Учителя.

Тази мисъл в мен стана много силна и дори се концентрирах върху нея колкото може повече, за да я задържа възможно най-дълго. Ефектът дойде незабавно, ситуацията около мен се промени напълно. Хората започнаха да вземат листовки и дори ми се усмихваха. Тези, които не вземаха ми казваха, че вече са взели, но продължаваха да ме гледат, докато минаваха покрай мен. Хората просто не можеха да минат покрай мен, без да ме забележат. Това се запази следващите 30-40 минути, преди да завършим разпространяването на листовките. Това беше наистина чудесно преживяване, благодаря, Учителю!

Самоусъвършенстване на моята личност

Трябва да си призная, че разбирах как на повърхностно ниво трябва да усъвършенствам себе си, но в началото на самоусъвършенстването ми това просто се случи по естествен начин. Бях много търпелив, мил и нямах много лоши мисли. Просто бях в това много добро състояние на съзнанието, което продължи около първите две години.

Но тогава нещо се промени, започнах да имам за правене все повече неща и този вътрешен мир се загуби малко по малко; открих сериозни промени в поведението си.

Поведението ми се промени особено силно към съпругата ми, когато останехме заедно. Когато някой друг беше с нас, се държах напълно различно. Показвах своето добро лице, като театрален артист, защото исках другите хора да имат добро мнение за мен, без значение дали бяха практикуващи или обикновени хора. Все още съм в процес на премахване на това поведение.

Често спорим за това с моята съпруга. По някакъв начин можех да бъда по-честен с нея относно моите разочарования, но често не можех да обясня защо конкретно съм разочарован. Нещо повече, дори не работех да премахна това състояние или да премина изпитанието.

За щастие, когато вършехме работа за Дафа и двамата бяхме концентрирани много съзнателно, сътрудничехме си добре и обикновено нещата се оказваха добри. За двама ни е важно, че истински вървим по пътя, който Учителя ни преподава, и че вършим трите неща усърдно. Това е най-важното в нашия живот.

Когато бяхме само двамата обаче и трябваше да се справим с ежедневни ситуации от живота ни, проблемът, за който споменах преди, често се появяваше. Един пример:
Съпругата ми: Какво ти има?
Аз: Нищо, всичко е наред. (Помислих си, добре, ако ме вижда разочарован, това трябва да е проблем за нея, не за мен. Тя обаче продължава да ме пита какво ми има.)
Аз: Погледнах навътре и моят проблем е този и този.
Съпругата ми: Добре, какво друго има, защото все още си разочарован?

Понякога играем тази игра няколко пъти седмично. Понякога отнема повече от час, за да разбера истински какъв е проблемът ми и тя да ми помогне да го преодолея.

Както и да е, през последната година, след като се бях усъвършенствал вече шест години, започнах да изследвам по-надълбоко. Понеже ако същият проблем идва отново и отново, това трябва да означава нещо. Няма значение дали казвам, че гледам навътре и намирам решение на всичко, ако ситуацията около мен не се променя.

В края на Втора лекция от "Джуан Фалун", Учителят казва:
„Тези, които не могат да се откажат от привързаностите си, може да твърдят, че са ги изоставили, но всъщност не са. Така че е трудно да се пречистят телата им.“

Точно така се държах по този въпрос, не исках да се изправя пред проблема и да премина през този болезнен процес.

В края на краищата взех решение да променя това. Първо признах пред себе си, че имам този проблем. След това Учителят ми помогна по различни начини.

Обърнах повече внимание на това защо точно се разочаровам и можех да идентифицирам определени части от живота си. Тогава задълбах по-надълбоко на тези места в мен, погледнах много надълбоко в мен, не само докато стигна до конкретни ситуации, а проактивно започнах да мисля за и да работя над себе си. Открих много неща и в процеса чувствах, че разрешаването на ситуациите става по-лесно, докато ставах по-наясно относно себе си и за причините вътре в мен.

„Казвате, че трябва да сте непоколебими и уверени. С тази решителност, ако наистина можете да сте твърдо решени в този момент, вие по естествен начин ще се справите добре, защото вашият Шиншин вече ще се е подобрил.“ (Джуан Фалун, Лекция шеста)

Положението сега е по-добро, но понякога все още се случва да се разочаровам и да не желая да погледна навътре, обаче това определено става много по-рядко.

Ако нещо не е подходящо, моля да го посочите.

Благодаря, Учителю!
Благодаря, съпрактикуващи!

Есето е написано на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.