Постоянство в самоусъвършенстването

Напуснах моята родина Гърция през 1999 година и дойдох в Италия да следвам медицина. През 2007 година, докато все още бях студентка, научих за насилственото отнемане на органи в Китай от практикуващ. Той ме покани да изучавам и да практикувам Фалун Дафа, но кармата ме възпираше да започна да се усъвършенствам.

Неговите думи по повод насилственото отнемане на органи от практикуващи ме шокираха и така започнах да търся допълнителна информация относно преследването в интернет и като говорех с приятелите си в университета. Няколко месеца по-късно през Италия премина Олимпийският огън в защита на човешките права, призовавайки за бойкот на Олимпийските игри в Китай.

Практикуващите от Италия организираха събитие за разясняване на истината. Усетих нещо много силно вътре в себе си, което ме караше да се включа. Когато стигнах на събитието, попитах една практикуваща как да помогна. Тя се усмихна и ми даде малко листовки, като ми каза да ги раздавам на минувачите. Чувствах се много комфортно и бях спокойна. Усетих много силно енергийно поле и бях доволна, че останах с тях. Един практикуващ предложи да ми покаже упражненията и три дни след това на рождения ми ден ги научих. От този момент нататък Учителят ми даде нов живот, живот на самоусъвършенстване.

Не беше лесно да получа Фа. През първата година от самоусъвършенстването ми старите кредитори се появяваха в съня ми, за да отнемат живота ми. Многократно сънувах непознати, които тичат след мен, за да ме убият. Всичко бе толкова истинско. Всеки път усещах толкова ясно ножа или куршума от оръжието през тялото си. Бях толкова уморена да бягам от тях и се събуждах изтощена. Стигнах дотам, че се страхувах да заспя. Изучавайки Фа постепенно разбрах че не трябва да мисля само за себе си. Бях създала неприятности за тези хора и имах дългове към тях. Изпитах чувство на състрадание към тях и плаках за страданията, които съм им причинила. Една нощ сънувах, че се изкачвам по стълба много бързо, а зад мен имаше мъж който искаше да ме убие. За секунди намерих сили, обърнах се и го погледнах без страх. И той ме погледна, и не ме уби. Осъзнах, че вече съм изплатила дълговете си.

В следващ момент ми се случи друго събитие, което да изпита вярата ми. По време на едно изпитание изпитах огромно напрежение в съзнанието си. След този натиск започнах да имам зловещи мисли за Учителя и Фа. Тези мисли ми казваха да спра да се усъвършенствам и че Фалун Дафа не е нещо добро. Не разбирах какво се случва и заради страха си не смеех да разговарям с други практикуващи. Погледнах към снимката на Учителя и плачейки му казах да ми прости и че това не са мои мисли. През целия ден упорито елиминирах тези мисли, но на следващия ден пак се завърнаха в ума ми. Страхувах се да не бъда обсебена. Страхът ме завладяваше и се появи една нова мисъл, самоубийството. Така, за да спася живота си, си мислех: „Знам че Дафа е добро, но не мога да се усъвършенствам. Прекалено много е за мен. Имам толкова много карма. Трябва да спра усъвършенстването си.” Въпреки всички тези сили, които се опитваха да ме спрат, устоявах. Осъзнах, че „да спася живота си” беше фалшива мисъл. Трябваше да продължа усъвършенстването си. Това щеше да бъде единственият начин да се спася истински. На следващия ден изучавах Фа и повтарях цял ден ”Фалун Дафа е добро” и ”Истинност, Доброта и Търпение са добро”. Не признавах подредбите на старите сили. Преминах теста. Учителя ми помогна да елиминирам мисловната си карма и да подсиля главното си съзнание.

Знаех, че е трудно да получиш Фа и трябваше да ценя пътя си. Разбрах, че трябва да се изправя пред всички тези изпитания само защото бях поела по пътя на самоусъвършенстването, иначе как по друг начин щях да изплатя кармата си?

Учителят казва:
„Тези изпитания и страданието, без значение колко големи и сурови са за вас, са добри неща, тъй като се появяват единствено поради вашето усъвършенстване. Човек може да елиминира карма и да премахне човешки привързаности, когато преминава през изпитания, и чрез изпитания може да се подобри.” ( Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2008 г.).

По време на изпитанията никога не спирах да разяснявам истината на италианците и на китайските туристи. Мислех си за страданията и трудностите, които китайските практикуващи понасят в Китай и това ми даваше сили да устоявам и да продължавам да разяснявам истината. Всичките изпитания ме направиха зряла и подсилиха главния ми дух и увереността ми в самоусъвършенстването. Засили се вярата ми в Учителя и осъзнах, че единственият смисъл на живота ми е да помагам на Учителя във Фа коригирането.

Знаех, че трябва да се справям по-добре. Трябваше да следвам пътя нареден за мен от Учителя. По тази причина завърших обучението си по медицина и се свързах с италианския парламент, за да разяснявам истината относно насилственото отнемане на органи. В началото бях много срамежлива и гласът ми винаги трепереше. Страхувах се да не бъда засрамена и игнорирана. Членовете на парламента изглеждаха безразлични, студени и понякога притеснени. Усещах, че сърцата им са затворени. Плаках, защото усещах, че не мога да помогна на Учителя и същевременно знаех, че това е моят път, моята мисия. Трябваше да разясня истината на италианския парламент. Бавно елиминирах привързаността си към славата и изпитването на срам и така бях способна да успокоя ума си. Разбрах, че ключът към техните сърца беше да усъвършенствам Шан.

Когато единственият ми интерес бе тяхното спасение, парламентаристите отвръщаха и ме приемаха в кабинетите си. Всеки път преди срещите се чувствах много зле, беше ме страх и ме побиваха тръпки, потях се и ходех често до тоалетна. Знаех, че Учителят пречиства тялото ми.

Всеки път трябваше да си напомням да не обръщам внимание на социалния им статус и си спомнях думите на Учителя.

Учителят казва:
„Когато разясняваме истината, се целим в хората и го правим, за да спасим хората без значение кои са те” (Преподаване на Фа на Фа конференцията отбелязваща десет годишнината от основаването на уеб сайта "Минхуей").

Продължавайки да разяснявам истината осъзнах, че стандартът е висок. Трябваше да подобря своя ШинШин, но също така и професионализма си. Мислех си, че като повиша професионализма си, ще съм по-добра в разясняването на истината. Всичко бе ясно, но не знаех как да го направя. Нямаше нито един доктор сред практикуващите в моя район. През 2013 получих огромна помощ от Учителя. Станах член на DAFOH доктори срещу насилственото отнемане на органи. Имах възможността да се поуча от другите, да видя силните им страни и да споделя как да се подобря. Научих се комбинирам професионализма със сърцето на практикуващ.

С помощта на практикуващи подсилихме разясняването на истината в парламента. Парламентаристите заеха правилната позиция и решиха да подкрепят Дафа вместо интересите си и страха от разваляне на връзките с Китай. Италианският парламент прие резолюция срещу насилственото отнемане на органи и закон против трафика на органи.

Да бъдеш част от единното тяло

За пръв път видях Учителя през 2016 година на Фа конференцията в Ню Йорк. Загрижеността на Учителя за практикуващите и за съзнателните същества трогна дълбоко сърцето ми.

По време на Фа конференцията в Ню Йорк през 2016 г. Учителят преподаде:
„Така или иначе искам само да ви кажа, че като Дафа практикуващи би трябвало да знаете колко огромна е отговорността ви и че това не е детска игра. Това начинание вече е достигнало финалния си етап и аз съм изключително разтревожен, но при все това вие все още не го приемате сериозно. Накрая обаче ще е твърде късно дори за сълзи.”

По време на лекцията на Учителя усетих дълбоко чувство на неотложност относно спасяването на съзнателните същества. Това подсили мислите и волята ми да понеса всички трудности и изпитания, така че да изпълня обета си и да елиминирам всичките си привързаности, точно както когато започнах да се усъвършенствам.

Връщайки се във Италия от Ню Йорк, бях решена да се справям добре, защото Учителят очакваше добри новини от мен. Вложих сърцето си в проекта относно разясняването на истината на европейския парламент (ЕП) с Декларация 0048/2016 за прекратяване отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг.

Координатор на проекта ме помоли да споделя за важността на проекта с всички италиански практикуващи, защото Италия имаше голям брой евродепутати. Следвайки препоръките му, започнах да споделям със съпрактикуващите колко е важно да вземат участие в проекта, но така и не срещнах разбиране. Обясних на координатора, че съм направила каквото е поискал и вече не зависи от мен. Той не се отказа толкова лесно. Продължаваше да настоява да въвлека практикуващи, но аз не бях способна да разбера.

Един ден координаторът ми каза: „Моля те да споделиш за важността, въпросът е спешен, не може да се отпускаме.” Неговите думи ме трогнаха. Веднага се сетих за лекцията на Учителя в Ню Йорк от 2016 г. и за неотложността, с която говореше. Веднага си помислих: „Къде изоставам? Трябва незабавно да открия къде изоставам!” Не можех да се крия повече, въпросът беше неотложен.

По време на Фа конференцията в Ню Йорк през 2016 г. Учителят каза:
„Дафа практикуващи, въпреки че Учителят поговори малко строго, това бе с цел да повдигна духа ви, тъй като вие сте надеждата на човечеството! Надеждата на съзнателните същества! Също така сте и надеждата на Учителя!”

Помислих си: „Учителят иска да привлека практикуващи от Италия, за да успее проектът. Без практикуващи Учителят не може да спаси съзнателните същества в Италия.” Помислих си също: „Трябва незабавно да погледна навътре и да разбера къде изоставам.”

Видях липсата на доверие към италианските практикуващи от моя страна. Видях себичността си, след като не исках да губя време да обучавам практикуващи по въпроса и не исках да поема отговорност. Видях, че не искам да вложа сърцето си във въвличането на практикуващи. Поканата ми бе нечиста и криеше недоверчивост и страх. Това бяха страховете ми: „Ако искат да се включат практикуващи, които не знаят как да се отнасят с евродепутатите?” и „Ако практикуващи, които нямат опит по темата с отнемането на органи, се обадят на евродепутати, може да навредят на взаимоотношения, изградени с години усилен труд? Практикуващи които нямат опит, да отидат до Европейския парламент и да говорят директно с депутатите? Как можех да поема отговорност за някой друг?”

Изведнъж всички мисли се откриха в сърцето ми и видях, че всъщност са лоши. Помислих си: „Как може Учителят да поеме отговорността и вината на всички ни, а аз да не мога да поема отговорност за действията на практикуващите, които искат да помогнат на Учителя? Ако практикуващ не се държи както трябва, няма ли да бъде моя отговорността? Защо след като Учителят е поискал нещо, аз съм привързана към това да не бъда засрамена?”

В този миг Фа принципите станаха кристално ясни. Видях моята отговорност. Нямах никакви извинения. С лекота елиминирах мисловната карма, личния интерес, привързаността към слава и към недостиг на време. Трябваше да се доверя на практикуващите, това искаше от мен Учителят.

Учителят казва:
„Не се страхувайте, че с тях ще има проблеми. Може би в момента нямат опит, но с течение на времето, посредством практика, ще придобият опит.” (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2016 г.).

След като видях къде изоставам, наистина се опитах да насърчавам други практикуващи. Смятах всеки един момент, който могат да отделят за проекта, за ценен. Всяко обаждане до ЕП бе ценно като злато, без значение от резултата. След като промених нагласата си, за два-три дни десет практикуващи се включиха в проекта и не след дълго групата ни се състоеше от 30 души, италианци и китайци. Осъзнах, че сърцето на практикуващите бе там, просто липсваше моето, което да се присъедини към тях, към моите съпрактикуващи. Страховете ми ги блокираха.

Чрез този проект отново изпитах огромната мощ на Фа. Почти нито един от практикуващите нямаше опит и никой от тях не се беше обаждал да разяснява истината на депутати. Някои наистина не знаеха нищо за отнемането на органи, но всички вложиха сърцата си да научат и да се справят добре. Тяхното желание да се справят добре им позволи да придобият нужните умения, които аз не придобих с години. Бях удостоена с голяма чест да работя с тях. Техните разговори с депутатите бяха наистина невероятни, сама никога нямаше да постигна това, което те направиха заедно.

За първи път изпитах усещането от това да бъдеш част от единното тяло. Споделянията ни бяха открити и откровени без никакъв страх и предразсъдъци. Насред трудности и грешки всички гледаха навътре и никога не сочехме с пръст другите. Никога не се оплаквахме един от друг и си сътрудничехме като братя и сестри. Когато практикуващ срещнеше трудности, всички практикуващи го подкрепяха и го окуражаваха да ги превъзмогне. Видях колко свещено и достойно е да отворим сърцата си и да споделим със съпрактикуващи какви са привързаностите ни, без да се крием.

Разглеждахме всеки евродепутат като скъпоценно същество, което Учителят иска да спаси. Работихме усилено до края, докато всички не се подпишат. Накрая 61 от 73 италиански евродепутати подписаха писмената декларация.

По-добро разбиране относно ролята ми в координирането

Няколко месеца по-късно бях помолена да отговарям за връзките с обществеността на "Шен Юн" спектакъла през 2017 година в Милано. Моят координатор ми каза, че тази година трябва да включа повече практикуващи. След като вече бях работила с много италиански практикуващи по време на проекта за ЕП, не ми се стори толкова трудно. Но стандартите и изискванията сега бяха по-високи. Имаше много предизвикателства и напрежение. Усещах различни сили, които разединяваха единното тяло и ни настройваха едни срещу други. Съревнование, оплакване, страх от конфликти с другите и от унижение – всички тези неща се появиха. Започнах да си мисля лоши неща за някои практикуващи и осъзнах, че трябва да повиша своя ШинШин, да се обърна погледа си навътре и положа всички усилия да изправя единното тяло. Разбрах, че за да изпълня обета си, трябва да имам голямо сърце и да изслушвам всички практикуващи
.
Учителят казва:
„Хората на отговорни позиции са координатори и вие би трябвало да координирате другите добре, да ги мотивирате добре и да направите така, че всички да се включат. Ето какво е да сте на отговорна позиция!” (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2016 г.).

Взех на сериозно думите на Учителя и изпитах състрадание към съпрактикуващите. Изслушвах идеите им, изпитанията им, критиката им и ги подкрепях със състрадание. Осъзнах, че да бъдеш отговорен към проект е и да бъдеш отговорен към практикуващите. Всички практикуващи вложиха сърцата си в проекта и за първи път, благодарение на Учителя, залата беше пълна.

Това е разбирането ми от настоящото ми ниво. Моля споделете, ако нещо противоречи на Фа.

Благодаря, Учителю! Благодаря, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.