Как отстраних страха в себе си

По-рано избягвах да чета съобщения за репресиите над практикуващи Фалун Дафа. Боях се, че такова четене ще усили още повече страхa в мен.

Веднъж, когато арестуваха практикуващ, ми се наложи да имам работа с полицаи, прокурори и съдии. В сърцето ми често възникваше страх. Освен това разбрах, че не разяснявам истината за преследването на Фалун Дафа особено добре.

По-късно качих статия по случая на сайта „Минхуей“. Също така прочетох в Интернет информация, касаеща китайското законодателство, политика и отговорностите на правоохранителните органи.

Използвах тези сведения при написването на писма до властите и започнах по-ефективно да разяснявам истината на обществеността.

Тъй като болшинството правителствени чиновници сляпо следват указанията на комунистическата партия, на тях им е безразлично, че практикуването на Фалун Дафа носи ползи на хората. Но осъзнавайки, че в бъдеще ще носят отговорност за своите неправилни действия, те внезапно започват да се вслушват в думите на практикуващите.

Разясняване на истината в писма и по телефона

Отначало пишех писма и звънях на сътрудниците на съдебните органи. След като успях окончателно да отстраня страха, аз започнах да говоря с тях лице в лице, което оказа много по-добър ефект.

Изпратих по пощата около 40 писма, адресирани до арестувания практикуващ, много от които не бяха доставени. Знаех, че писмата ще бъдат скрити и прочетени от сътрудниците на центъра за задържане, затова използвах тази възможност, за да разясня фактите.

Председателстващият съдия по делото на практикуващия даде указания на нашия адвокат да ме предупреди, че ако не прекратя разпращането на писма в центъра за задържане, на мен също могат да ми предявят обвинение. Предположих, че писмата ми са предадени в полицията или в „Управление 610“.

Когато звънях в различните съдебни инстанции, отначало се интересувах от състоянието на делото на моя роднина-практикуващ, а след това им напомнях за отговорностите на правоохранителните органи. Когато разбираха, че добре познавам закона, те повече не се опитваха да ме плашат.

Също така им разказвах за преследването на Фалун Дафа и последствията от участието в него. Отбелязвах, че провежданата от партията антикорупционна кампания в Китай фактически е насочена към лица, които участват в преследването.

Преди да завърша разговора, разказвах за ползите от практикуването на Фалун Дафа и привеждах многобройни примери от личния си опит, а също така и случаи, когато други хора са се избавили от рак и други смъртоносни болести.

Открих че, сътрудниците на правоохранителните органи не се ориентираха добре в законите на Китай и просто следваха директивите на властта от висше ниво. Те сляпо вярваха на пропагандата срещу Фалун Дафа, разпространявана от режима. Много прокурори повтарят тази лъжа, която се разпространява от контролираните от държавата медии.

Главният съдия в междинния съд в нашия град заяви, че просто следва правителствената политика при произнасяне на присъди срещу практикуващи Фалун Дафа. Когато го попитах каква конкретна политика е имал предвид, той не намери какво да каже и сърдито затвори телефона.

„Бих искал отново да разговарям с вас в бъдеще“

Веднъж посетих заместник-началника на местното полицейско управление, сътрудниците на което периодично арестуваха практикуващи. Изслушвайки приведените от мен аргументи, потвърждаващи незаконния характер на преследването, той отговори: „Аз знам, че преследването е незаконно. Мисля, че режимът просто не може да ви позволи да практикувате Фалун Дафа“. Разбрах, че той действително осъзнава злата природа на режима, който твърди, че действа в съответствие със закона, осъществявайки абсолютно незаконно преследване.

След това му дадох вестник, който бях донесъл със себе си, и му показах три определени части. Той възкликна: „Всеки от тези пасажи е свързан с религиите, но не и с Фалун Дафа“.

След това го попитах: “Тогава защо нарекоха Фалун Дафа религия, когато той явно не е такава“. Той не можа да ми отговори нищо и отношението му към мен се смекчи.

Обясних му, че хората в града са възмутени от това, че полицията арестува добросърдечни практикуващи. Когато той ми обясни, че „просто е следвал заповеди“, аз му казах, че в бъдеще ще бъде привлечен под отговорност за своите действия.

Той сякаш се разстрои и по време на нашата едночасова беседа и три пъти си измери кръвното. След това отвори чекмеджето на бюрото и ми показа многобройните отпускани му по рецепта лекарства, които взема ежедневно.

Аз казах: „Вие сте болен, защото активно участвате в преследването“. Той отговори: „Това е моята работа. Трябва да заработвам пари“. Аз му казах, че може да си изпълнява задълженията и да не взема непосредствено участие в преследването.

Когато станах, за да си тръгвам, той каза: „Бих искал в бъдеще пак да поговоря с вас“.

Всички тези събития ми помогнаха да отстраня страха. Също така разбрах, че в миналото много хора можеха да ме плашат заради това, че мисленето ми бе основано на страха.

С укрепването на праведните мисли ми стана по-лесно да разяснявам истината на хората в съдебната система. Помага ми, че не изпитвам никакъв гняв, омраза и стремеж да се съревновавам с някого.