Обичаи за Китайската нова година (част 1)

(Clearwisdom.net) В „Шаншу Даджуан” (Великата традиция на книгата на Елдер) от династията Хан (206 г. пр. Хр. - 220 г.сл.Хр.) се казва, че първи януари по лунния календар „е зората на цялата година, месеца и деня” и затова се нарича „трите зазорявания” или „трите начала”. Това твърдение отразява, че първият ден от лунния календар е отправната точка на годината, месеца и деня.

В древни времена януари е бил наричан Лудуан (върха на обувката) и Юан (първи) Дан (ден). След като ККП поемa властта през 1949 г., променя името от Юан Дан на Пролетен Фестивал, за да забравят хората националните традиции и култура. Китайският народ трябва да знае, че Пролетен Фестивал не е автентичното име на Юан Дан.

Ако говорим за разликите между западния календар и традиционния китайски лунен календар, западният календар следва слънчевата година – времето, необходимо на Земята да направи една обиколка около слънцето или 365.2419 дни. Една нормална година съдържа 365 дни, а една високосна година съдържа 366 дни. Западният календар следва движението на Земята около Слънцето, но не съответства на промените на Луната. В лунния календар пълната Луна настъпва на петнадесетия ден на всеки месец.

Китайският традиционен календар сега се нарича лунен календар. Китайците обичат да го наричат календар Ся, тъй като е бил установен при династията Ся (2025 г. пр.н.е – 1600 г.пр.н.е.).

Календарът Ся взема предвид движението както на Слънцето (символ на Ян), така и на Луната (символ на Ин). Китайският народ винаги е подчертавал хармонизирането на Ин и Ян, така че календарът Ся трябва да съответства както на движението на Слънцето, така и на това на Луната. Всеки месец е точно един цикъл на Луната, като първия ден е Шуо ден (Новолуние), а денят Уан (Пълнолуние) трябва да бъде петнадесетия или шестнадесетия. Дългият месец съдържа 30 дни, а късият месец съдържа 29 дни. Нормалната година има само 354 или 355 дни и е по-къса от слънчевата година с 11 дни. Следователно на всеки 11 години се подреждат седем високосни месеца, като високосните години имат по 13 месеца. Комбинираните високосни години и нормални години в календара Ся съответстват като на Луната, така и на Слънцето.

В календара Ся има 24 сезонни разделения, което съответства на слънчевата година. Това „чудо” може лесно да бъде разбрано, като се наблюдават първите дни на Чунфън (средата на пролетта), Сяджъ (лятното слънцестоене, най-дългия ден), Циуфън (средата на есента) и Дунджъ (зимното слънцестоене). Тези четири сектора са периоди от време, при които Слънцето огрява директно Екватора и Тропика на Рака или Екватора и Тропика на Козирога.

За да се съобрази едновременно с движенията на Слънцето и Луната, Новогодишният ден на календара Ся не може да бъде точно определен ден в западния календар; това е така не защото традиционният китайски календар не е научно коректен, а защото китайската философия е различна. Китайската философия подчертава хармонията на Ин и Ян. В традиционния китайски календар – календара Ся, Слънцето е на равна почит с Луната .

В традиционната китайска култура на деня Юан – Нова Година, семейства от различни поколения се събират заедно, стават рано сутрин, слагат новите си дрехи, палят свещи и фойерверки. Те отварят вратите, организират церемонии в дворовете си, предлагат плодове, чай и напитки на Небето и Земята и на предците си. Това се нарича „Големият новогодишен късмет при отварянето на вратите”. След това по-младите поколения показват почитта си към по-старите поколения, като се покланят, коленичат и т.н., а в замяна на това по-възрастните поколения дават на по-младите поколения портокали (китайската дума за портокал се произнася по същия начин като китайската дума за късмет), фъстъци (звучи по същия начин като „весел живот”) или бонбони и т.н.

На много места има обичай за закуска на Нова Година да се яде вегетарианска храна – в новогодишната вечер се яде главно варен ориз. За нормалните години те готвят 12 литра, а за високосните години готвят 13 литра, така че един литър съответства на един месец. Това се нарича новогодишна храна, а прекалено голямо количество варен ориз означава допълнителна храна през тази година. Първата купа ориз трябва да се даде на най-възрастния член на семейството с уважение, докато по-възрастното поколение подава на по-младите някои зеленчуци. Това показва, че семейството е в хармония, тъй като по-младите поколения уважават по-възрастните, а по-старото поколение обича малките деца. По този начин семейният живот през новата година ще бъде изпълнен с добър късмет и изобилие.

От първия до третия ден на Новата година децата могат да палят фойерверки сутрин и вечер. Всички деца носят нови дрехи, излизат с възрастните, за да посетят свои приятели и роднини и да Бай-ниен (да отправят новогодишни поздрави). Домакините приятели и роднини дават на децата твърдо сварени яйца, които са оцветени в червено (две или четири, трябва да са четен брой), фъстъци или бонбони.

Линк към оригиналната статия:
http://en.minghui.org/html/articles/2006/2/2/69565.html

Линк към част 2:
http://bg.clearharmony.net/articles/a110785-Обичаи-за-Китайската-нова-година-част-2.html#.WoqM2K5l_IV