Един често пренебрегван аспект от преследването на Фалун Гонг (известен също като Фалун Дафа) от Китайската комунистическа партия е ефектът над семейството - особено начинът, по който то се намесва в браковете. В някои случаи китайски служители принуждават партньорите на Фалун Гонг практикуващи да се разведат с тях, в други - работодателите притискат служителите си да се разведат с тези, които отказват да се откажат от вярванията си, а понякога дори съдът възпира браковете между практикуващи като анулира брачните им лицензи.
Следват историите на три двойки, засегнати от преследването на Фалун Гонг в Китай:
Пан Чи чака пленения си годеник 10 години
един от многото помогнали за избавянето на Тиан Юнхай от затвора
(с любезното съдействие на Пан Чи)
Пан Чи и Тиан Юнхай се срещнали в местната група на Фалун Гонг преди започването на преследването на 20 юли 1999 г. През 2005 г. и двамата били арестувани за практикуване на Фалун Гонг. Властите най-вероятно са счели Тиан за лидера на групата, тъй като той бил осъден на 10 години затвор, присъда много по-дълга от тази на останалите.
Пан за последно видяла Тиан през 2006 г., когато го посетила в затвора в Пандзин. "Ние се запознахме във Фалун Гонг средата, но по това време не излизахме заедно официално. Нарекохме се двойка само защото затворът позволяваше свиждания само от преки роднини."
Това бил последният път, в който ѝ било позволено да види Тиан. През това време той бил на гладна стачка от вече четири месеца в знак на протест към мъченията, на които го подлагали надзирателите в затвора. “Той беше довлачен от двама души за да ме види. Беше много блед - споделя Пан - Можех само да му кажа, че го подкрепям, че ще се боря за освобождаването му и че ще го чакам, на което той отвърна с кимване.” По-късно Пан научава, че по това време Тиан бил измъчван чрез електрошок, насилствено хранене и връзване за “тигрова пейка” за повече от петдесет дни. Гладната стачка на Тиан продължила над осем месеца.
Тъй като Пан се намирала под нарастващо напрежение и опасност, впоследствие намерила убежище в Тайланд. По-късно се преместила да живее в Ню Йорк и вече има американско гражданство.“Не съм много силна, когато съм сам сама - признава Пан - понякога се чувствах самотна. Понякога семейството ми ме притискаше да си намеря друг мъж. Те казваха, че факта, че апелирам за освобождаването на Тиан бил достатъчен за него, но сърцето ми не бе повлияно от това. Бях обещала, че ще го чакам десет години. Чувствах, че това беше нещото, което трябваше да направя. Всички мислеха, че съм луда да го чакам.”
След като избягала от преследването, Пан използвала свободното си време да облекчи присъдата на годеника си. Благодарение на усилията ѝ и помощта на Нюйоркската Фалун Гонг общност, петнадесет членове на Нюйоркското щатно събрание съвестно се намесили, като писали писма до пет официални лица в Китай, сред които и Президентът Си, настоявайки за освобождението на Тиан.
Благодарение на почтените действия на нюйоркските държавни служители и неспирните усилия на Пан, Тиан е освободен на 30 юни 2015 г. Въпреки че Пан вече не може да се върне в Китай, тя се надява скоро отново да се види с Тиан и каза: "Опитваме се да уредим Тиан да дойде в Америка. Той все още се приспособява към живота извън затвора и възстановява здравето си след измъчването, но понякога с него се чуваме по телефона и това е хубаво.”
Преследването преобръща живота на младоженци наопаки
Уинстън започнал да практикува Фалун Дафа през 1998 г., докато учел магистратура в Университет Цинхуа. “Фалун Гонг ми помогна да запълня празнината, останала в сърцето ми след като китайският режим напълно унищожи китайските традиционни културни ценности. Подобрих здравето си и постигнах състояние на вътрешен мир. Животът ми се нареди напълно, когато през юни 1999 г. се ожених. Жена ми също беше магистър в моя университет, както и Фалун Гонг практикуваща. В този удовлетворяващ период от живота ми посвещавах времето си на научните ми изследвания и на семейството ми.”
Но щастливият им младоженски живот не продължава дълго. Следващия месец, юли 1999 г., китайският комунистически режим започнал кампанията си за премахването на Фалун Гонг. През следващите няколко години Уинстън бил задържан четири пъти. Китайски служители го отстранили от университета през септември 1999 г., тъй като отказал да подпише отказването си от Фалун Гонг. Също се опитали да използват родителите му като инструмент за постигане на целите си, като ги принуждавали да остават с него в много лоши условия на живот. След това Уинстън започнал открито да критикува преследването на Фалун Гонг от Китайската комунистическа партия.
“На първия ден от новата 2001 г. полицаи нахлуха в къщата ми рано сутринта, арестуваха мен и жена ми и ни пратиха в център за задържане, привидно за да чакаме дело. След близо година задържане, аз и жена ми бяхме обвинени в теглене и разпространяване на информационни материали за Фалун Гонг от интернет, закачане на Фалун Гонг плакати и т.н. В края на делото жена ми бе осъдена на дванайсет години затвор, а аз - на три. Тя прекара десет години в Пекинския женски затвор.”
Докато бил задържан, той прекарал шест месеца сам в отделна килия и бил насилван да гледа пропаганда против Фалун Гонг. Към края на присъдата си бил на прага да се срине ментално и се предал. Въпреки че бил освободен през август 2003 г. и му било позволено да се върне да учи, полицията продължила да го наблюдава.
За да избегне повторно задържане, започнал да търси възможности да напусне страната. В крайна сметка получил стипендия да учи в Университета Калгари. Докато бил в Канада, Уинстън всячески се опитвал да измъкне жена си от затвора.
Тя била освободена чак през 2010г., след десет години затвор. И още по-лошо, Китайската комунистическа партия отказвала да ѝ даде паспорт в следващите три години от опасения, че ще разгласи за случилото ѝ се. През 2014 г. тя загубила всяка надежда, че някога ще могат да живеят заедно и подала молба за развод. Въпреки че били женени 15 години, те прекарали заедно по-малко от една.
Съпруг и съпруга се събират след двугодишна раздяла
Гледайки как полицията отвежда с кола съпруга ѝ, Джиню не осъзнавала, че няма да го види през следващите две години.
Джиню се запознала с Фалун Гонг в Монреал през 1997 г. Шест месеца по-късно тя се върнала да живее в Шанхай и се присъединила към местната Фалун Дафа група за съвместно четене. Именно в тази група през 1998 г., Джиню срещнала съпруга си Шенли Лин за първи път. “Той не говореше много, но винаги имаше прекрасна усмивка на лицето си.” Тяхната връзка се развила бързо и в началото на 1999 г. се оженили. “Много роднини и приятели дойдоха. Имаше доста хора. Беше хубаво.” - спомня си Джиню.
Скоро след това младоженците решили, че искат да се установят в Канада. Джиню се върнала в Канада, за да започне приготвянето за преместването им, докато Шенли останал в Китай. Шенли бил много активен доброволец във Фалун Дафа общността в Шанхай и много хора го познавали. Тогава, на 20 юли 1999 г., започнало преследването на Фалун Дафа. Полицията отвеждала Шенли за 10-часови разпити всеки ден. Той трябвало да спре да работи и да разчита на спестяванията си, за да оцелее. След около месец и половина Джиню се върнала в Китай, за да бъде със съпруга си.
Като пристигнала разбрала, че мъжът ѝ бил отвеждан за разпити всеки ден от 10 часа сутринта до 8 часа вечерта. Телефоните им били подслушвани. Джиню била проследявана, където и да отидела. Скоро след връщането ѝ, тя и Шенли били сложени под домашен арест. Решавайки да не се подчиняват на несправедливата заповед, двамата продължили да си живеят нормално. Само че където и да отидели, полицията ги следвала.
Двойката решила да посети националната служба за обжалване в Пекин, където поискали от правителството да прекрати преследването на Фалун Гонг. Същата вечер те били отведени на друго място в Пекин и след това придружени обратно до Шанхай. Тъй като Джиню е канадска гражданка, ѝ били дадени 48 часа, за да напусне страната, но Шенли останал задържан. Тази вечер тя отишла в центъра за задържане, за да занесе на Шенли чисти дрехи, но от там отказали да ги приемат. Никой от тях не подозирал, че ще изминат две години, преди да се видят отново.
След като пристигнала в Канада, тя започнала неуморно да призовава за освобождаването му, пишейки писма до членове на канадското правителство и участвайки в различни инициативи за разкриването на преследването на Фалун Гонг в Китай и ситуацията на Шенли. През февруари 2002 г., благодарение на международния натиск, Шенли най-накрая бил освободен. Излизайки от асансьора на летището в Монреал "Дорал", той прегърнал жена си за първи път от две години, след което се обърнал към канадските медии: "Първо искам да изкажа благодарността си на канадските правителство и граждани за помощта ви за моето спасение. Надявам се да продължите усилията си за спиране на преследването в Китай."
Въпреки преживените изтезания, Шенли не съжалява за усилията си да разобличи преследването. И сега, дори той и Джиню да са щастливи заедно, той не забравя многото практикуващи Фалун Гонг, които все още са отделени от семействата си. "Моля, не забравяйте всички практикуващи Фалун Гонг, които продължават да страдат в Китай. Моля, покажете подкрепата си и помогнете за скорошното прекратяване на това зло преследване! Благодаря ви."
11 февруари 2018 г.
Линк към оригиналната статия на английски език: http://fofg.org
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...