Бос от "триадите" става практикуващ Фалун Дафа в затвора

Започнах да практикувам Фалун Дафа (също наречена Фалун Гонг) през 2000 г. Преди това бях бос от “триадите,” въвлечен в побои, рекет и извършване на престъпления. Много хора ме мразеха и се оплакваха от мен. По-късно бях арестуван, пратен в център за задържане и осъден на 18 години затвор. Обаче хората ги беше страх от мен. Често биех другите затворници и никога не слушах надзирателите.

Първи контакт с Фалун Дафа

Китайската комунистическа партия (ККП) започна да преследва Фалун Гонг на 20 юли 1999 г. Пропагандата беше разпространявана навсякъде чрез различни форми на медиите, контролирани от правителството. Затворите и центровете за задържане не бяха пропуснати. Всеки човек там беше заставен да критикува Фалун Гонг.

Всеки път, когато беше мой ред да критикувам практиката, аз ставах като онемял и объркан, неспособен да запомня и дума от моята подготвена реч. Чувствах гръдния си кош стегнат и имах недостиг на въздух.

Един практикуващ Фалун Гонг беше затворен с мен, докато бях в центъра за задържане. Аз му зададох редица въпроси за практиката и исках да я науча, но той само се усмихваше и ми каза, че няма да съм способен да го направя. Раздразних се и поисках да знам защо мисли така, но в отговор той само се усмихна.

Няколко дни по-късно друг практикуващ, който се казваше Ли, беше сложен в нашата килия. Той притежаваше свитък от листи със заглавие “Хон Ин”. Когато го запитах какво е това, той отвърна: “Това са поеми, написани от Учителя по Фалун Дафа. Аз ги изучавам.” Попитах го какъв закон е нарушил. “Аз не съм нарушил никакъв закон,” отвърна той. “Правителството е това, което прави ужасна грешка.”

Ли чистеше пода всеки ден. Попитах затворника, който отговаря за нашата килия, защо винаги на Ли му се възлага да чисти пода. Отговорникът отвърна: “Той е единственият склонен да го прави.”
Ядосах се и го нахоках. Бедният човек се уплаши толкова много, че обеща веднага да възложи на някого другиго да свърши работата.

На 21 март 2001 г. друг Фалун Гонг практикуващ, наречен Уанг, беше сложен в нашата килия. Уанг беше винаги с усмивка на лицето. Разбрах, че той не беше ял от три дни. Надзирателят, отговорен за нашата килия, накара някои от затворниците да измъчват Уанг. Знаех, че те ще излеят 50 легена със студена вода върху главата му, тъй като това беше неписано правило, което се прилагаше върху всеки новодошъл. Вече се бях се срещал с няколко Фалун Гонг практикуващи и бях останал с положителни впечатления от тях. Когато съкилийниците тръгнаха да изпълняват това, което ги накара надзирателят, аз им отправих сурово предупреждение: „Да не сте посмели да го направите!“ И така, те не го направиха.

Уанг говори надълго и нашироко с мен за силата и добротата на Дафа. Неговото искрено поведение ме развълнува. Аз поисках да науча упражненията и така той ме научи. Скоро усвоих и петте упражнения и се чувствах много добре от тях. Уанг ми каза, че не е достатъчно само да се правят упражненията и че трябва да чета книгата „Джуан Фалун“.

Скоро след това, той беше освободен. На следващия ден надзирателят на смяна ми каза, че Уанг е дошъл да ме види, но бил отпратен. Когато денят за посещение дойде, аз забелязах човек, който гледаше към мен. Той дойде до мен и ме попита дали познавам Уанг. Аз попитах: „Донесе ли ми книгата?“

Така аз получих моята собствена книга. Обаче не я прочетох до края и я оставих настрана. След повече от месец друг Фалун Гонг практикуващ беше докаран в моята килия. Той беше много учуден, когато му показах „Джуан Фалун“ и попита: „Откъде я имаш?“ Казах му, че може да я заеме. Той беше много благодарен и четеше по цял ден. Започнах да се чудя, какво толкова интересно намира в книгата. Реших, че трябва да я прегледам отново, така че си я поисках обратно. Практикуващият ми върна книгата, но попита: „Мога ли да я вземам пак, когато не я четеш?“

Когато четях „Джуан Фалун“ този път, аз не можех да я оставя настрана. Всяка дума на Учителя ме докосваше. Неговото великодушно милосърдие влезе дълбоко в сърцето ми. Учителят е работил толкова дълго и изморително, за да ме поведе по праведния път към дома. Той е направил и понесъл толкова много заради мен, за да осигури моето спасение. Сега, когато пиша тези думи, сълзи се стичат по лицето ми.

Утвърждаване на Фа и протести срещу преследването в продължение на 14 години

Оттогава нататък аз четях книгата всеки ден. Надзирателят ме попита какво чета. Когато му отвърнах, че това е „Джуан Фалун“, той каза с презрение: „Човек като теб иска да практикува Фалун Гонг?“ Аз продължих да чета книгата си без повече да му обръщам внимание. Усърдно изучавах Фа и правех упражненията всеки ден.

Три месеца по късно, в тоалетната изходих голямо количество черна кръв, след което се почувствах много комфортно. Когато споделих с практикуващия, той каза че това е добро, тъй като Учителят е прочистил тялото ми. Учителят говори за прочистване на тялото в „Джуан Фалун“, което се беше случило и на мен. Бях толкова развълнуван и си казах, че ще практикувам до последно!

Един ден директорът на центъра за задържане и група надзиратели дойдоха на проверка. Те ме свариха да седя на пода с купчина чушки до мен и попитаха какво правя. Когато им казах че работя, те избухнаха в смях. Те всички знаеха, че аз винаги съм отказвал да върша каквато и да е работа. Не им отвърнах и просто продължих да работя. Друг един ден, докато си стоях, един млад затворник, който беше определен да отговаря за другите, ми изкрещя да започвам да работя. Аз го погледнах с усмивка, без да кажа дума. Преди бих му се разкрещял в отговор или дори бих го набил. Когато другите го видяха да ми вика, те се разбързаха да го спрат. Когато му казаха кой съм, той много се уплаши.

Имах привилегията да се наслаждавам на голяма свобода, защото хората се страхуваха от мен. Това ми даваше възможност да се сдобивам с Дафа материали от практикуващи отвън. След това аз ги споделях с практикуващите вътре. Казах на тарторите на затворниците във всички отделения, да не тормозят Фалун Гонг практикуващи и да ги оставят да изучават Фа и правят упражненията. Правех нужното по никакъв начин практикуващите да не бъдат преследвани.

След време управата на затвора ме прехвърли в друг център за задържане, извън местната юрисдикция. Там ръцете ми бяха заключени с белезници зад гърба за 24 часа. Белезниците дълбаеха в плътта ми. След няколко часа така, изпитвах ужасни болки, така че започнах да рецитирам стихове от Учителя:

Великите просветлени същества не се боят от трудности
Волята им е от диамант
Живот или смърт, те нямат привързаности
Неотклонно и с толерантност по пътя на Фа-коригирането

(Праведни мисли, праведни действия Хон Ин том 2)

Продължавах да рецитирам още и още. Издържах мъчението, а после започнах гладна стачка в знак на протест срещу малтретирането. Спрях да се храня за 9 дни. Кожата ми вече беше побледняла, когато ме закараха в болницата. Дочух докторът да казва на надзирателите: „Момчета, защо чакате толкова дълго преди да ги докарате тук. Ако направите така следващия път, въобще не идвайте…“

Те се опитаха да ме хранят насила, но аз твърдо се съпротивлявах. Те използваха специален инструмент, за да държат устата ми отворена и успяха да сложат малко храна, но аз я изплюх всичката.

Не знаеха какво да правят с мен, така че аз бях върнат обратно до моя районен център за задържане. Началникът на тази секция беше успял да принуди един практикуващ да се откаже от Фалун Гонг в рамките на ден чрез използване на мъчението, наречено „легло на смъртта“. Той ме заплаши, че ще използва същия метод и към мен, ако не спра да практикувам Фалун Гонг.

Той знаеше, че местните затворници не биха посмели да ме докоснат, така че той събра няколко затворници, които не бяха местни, за да ме завържат за „леглото на смъртта“. Бях разпънат, като моите крайници бяха завързани за четирите краища на леглото и бях оставен така с часове. Не можех да мърдам. Започнах гладна стачка, за да протестирам. На петия ден някои хора, които ме познаваха, започнаха да ме молят да хапна нещо, на аз отказвах. Решиха да ме хранят насила на следващия ден.

Около шест едри мъже се спуснаха върху мен. Преместиха ме от „леглото на смъртта“ на стол. Тогава някой пробва да вкара тръбичка в едната ми ноздра. Един след друг пробваха, но никой от тях не успя, така че се отказаха и си тръгнаха.

Следобед се върнаха отново и ми казаха да им съдействам, но аз отказах. Тогава чух глас в ухото си: „Изпрати праведни мисли!“ Веднага, след като започнах да изпращам праведни мисли, видях миниатюрни обекти с големината на връх на игла, падащи като дъждовни капки. Някои от тях издаваха съскащ звук. Чух затворническият лекар да казва, „Няма да го направя. Вече направих достатъчно!“ Той си тръгна, тогава и другите бързо напуснаха.

Още хора бяха изпратени да ме молят да ям. Аз им казах: „Ако началникът не ме освободи от „леглото на смъртта“ и не ми разреши да чета книгата си и да правя упражненията, аз ще продължа с гладната стачка.“

Началникът накрая се предаде и разреши всичко, което исках. Оттогава нататък ми беше дадена достатъчно свобода, за да практикувам Фалун Гонг. Също така, използвах всяка възможност да говоря на всеки срещнат за Дафа.

След време бях преместен в затвора Баодин, където продължих да практикувам Фалун Гонг. Веднъж бях затворен в изолатора, така че седнах на пода да изпратя правени мисли. Един от надзирателите видя какво правя от камерата за наблюдение и дойде с електрошокова палка. Не се страхувах, а продължих да изпращам праведни мисли, така че електрическият шок да бъде изпитан от този, който го прилага. В момента, в който палката се докосна до тялото ми, аз чух надзирателят да извиква от болка и излезе. Той никога не се опита да ме докосне отново.

Учителят казва:

Дафа е, което носиш навсякъде,
С Джън Шан Жен, съхранени в сърцето;
Велик Архат обикаля по земята.
Богове и демони го почитат със страх.

(„Могъща добродетел“ Хон Ин том 1)

Винаги носех Дафа книги и други материали със себе си, така че, ако срещна практикуващи, да мога да им ги дам.

Охраната извършваше всекидневни проверки и претърсвания на място. Всеки път, когато това се случеше, аз пращах праведни мисли, така че да ме пропуснат. Когато изглеждаше, че аз ще съм следващият претърсен, винаги нещо се случваше, или претърсващият беше повикван някъде точно в този момент.

За повече от 10 години, никога не съм бил претърсван, така че Дафа материалите, които носех не бяха откривани никога. Наистина е невероятно и удивително. Аз знаех че това е състрадателната милост на Учителя, която ме предпазваше и закриляше всеки път.

Веднъж един практикуващ беше бит толкова лошо, затова че е правил упражненията на Фалун Гонг, че единият му крак беше ампутиран. Когато разбрахме какво се е случило, ние се надигнахме на протести и всички практикуващи писаха жалби до властите, за да изобличат този брутален акт. Но само моята жалба беше приета.

Също така успях да съобщя новината навън, така че практикуващите я публикуваха в уебсайта Минхуей. Гардовете бяха бесни, когато разбраха.

Вкараха ме в малка метална клетка за през нощта, така че да не мога да мърдам, а през деня ме вързаха с белезници и ме окачиха да вися на дърво, по което пълзяха мравки. Бях изтезаван така в продължение на повече от седмица.

В крайна сметка се справих със стоенето в малката клетка и установих, че мравките стоят настрана от мен, когато бях окачван на дървото.

Благодарен съм на моя Учител за закрилата и грижите в продължение на над десет години.

Правене на трите неща добре

Прекарах 16 години в затвора, 14 от тях като практикуващ. В тази ужасна атмосфера, останах твърд в култивацията, разчитайки на моята абсолютна вяра в Дафа и Учителя, давайки най-доброто от себе си, за да върша трите неща добре. Също така помогнах на над хиляда човека да се откажат от ККП и нейните дъщерни организации.

Под закрилата на Учителя аз открих смисъла и посоката на моя живот. След като бях освободен през 2014 , моето семейство и приятели, все още под влиянието на лъжите на ККП и пропагандата, се опитаха да ме убедят да спра да практикувам. Използвах моите лични преживявания, за да им разкажа за красотата и силата на Дафа и да им поясня, че ако не бяха Дафа и Учителят, аз не бих станал по-добър човек, в отлично здраве и благоразумен.

Те вече бяха забелязали промените у мен. Някогашното ми гневно изражение и държание, бяха заменени от доброта и благост. Всъщност, сега изглеждам доста привлекателен, моята кожа е свежа и румена, а маниерът ми - благ и приятелски. Силата на Дафа дотолкова им въздейства, че някои от тях се отказаха от партията и някои започнаха да практикуват Фалун Гонг.

Колкото до моите стари приятели, въпреки че знаеха за моето 16-годишно пребиваване в затвора, всички те протегнаха ръка и ми помогнаха, така че аз можах да започна мой собствен легален бизнес. Аз на свой ред им помогнах да се откажат от ККП.

Сега заедно с другите практикуващи работим взаимно и си помагаме един на друг в нашата мисия да правим трите неща добре, да помогнем на Учителя във Фа-коригирането и да спасяваме хора.

Смирено се прекланям пред Учителя в дълбока благодарност.

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org