Някои мои мисли по темата „така е трябвало да стане“

Привет, Учителю,
Здравейте, приятели практикуващи,

В есето си ще споделя своето виждането по няколко теми, като се надявам да е от полза и да помогне за взаимното ни подобрение като едно тяло.

Тъй като понякога ни се случва да използваме или да чуем израза „така е трябвало да стане“, ще споделя моето разбиране по този въпрос. Осъзнавам, че ще го разгледам от ограничен брой гледни точки и виждането ми ще е ограничено от нивото на разбиране, до което съм достигнал в момента. Обикновено съм виждал да се използва този израз, когато вече сме изправени пред развоя на обстоятелствата и не можем да направим нищо, тоест направили сме поредица от грешни стъпки и сме изправени пред последствията. Всичко това може и да е неосъзнато. Но дали наистина „така е трябвало да стане“? Според мен, в този случай, който описвам, става въпрос за неразпознаване и приемане на подредбите на старите сили и дори скриване и оправдаване на собствените ни грешки.

В статията: „Бъдете с ясно съзнание“ от книгата „Есенции за усърден напредък том III“ Учителят казва:

„Ако вие, като ученик [на Дафа], не следвате изискванията на Учителя, това определено не е просто нещо. Старите сили са аранжирали за всички Дафа практикуващи набор от свои нещата, така че ако един Дафа практикуващ не следва изискванията на Учителя, той трябва да следва аранжировките на старите сили. Старите сили, по същество, са гигантски изпитания и премеждия, които ви съпровождат по всяко време, фокусирани върху това дали във Фа-коригирането Дафа практикуващите могат да пристъпят напред.“

От тук разбирам, че пристъпването напред не е просто да излезем да раздаваме флаери, да говорим с хората за преследването или да се включим в проект за разясняване на истината, но то е пристъпване напред извън аранжировките на старите сили.

Защо аз ставам свидетел на това нещо? Всъщност всичко, което ни се случва в самоусъвършенстването е за добро. По този начин излизат наши привързаности и това е възможност да ги разпознаем, да ги елиминираме и да се повишим. Една от причините да ставам свидетел на това, е да потърся в себе си дали и аз постъпвам така. Друга е, за да посоча на човека къде има пропуски, за да може да се подобри.

Поговорих на тази тема, за да обърна внимание на приятелите практикуващи, когато използваме или чуем този израз следващия път да се замислим по-сериозно дали наистина „така е трябвало да стане“.

Следващото нещо, което искам да споделя е следното. Започнах да се занимавам с програмиране преди почти 5 години. Целта беше да се включа да помагам във Фа-коригирането с развиването и усъвършенстването на тези способности. Тогава се получи доста лесно, просто влезнах в Дафа проект на целодневна заетост. Не осъзнавах напълно каква възможност е това и явно не бях достатъчно отдаден, защото след около 2 години изпаднах от проекта. След това продължих да работя като програмист с един приятел практикуващ, но в обикновена работа. Все пак започнах да се занимавам с това нещо, защото исках да помагам така във Фа-коригирането. От няколко месеца, с приятеля-практикуващ се опитваме да започнем работа на пълен работен ден в Дафа проект, за да можем да използваме програмирането за спасяване на съзнателни същества. Но все нещо се забавя, все нещо не става. Накрая той успя да започне, аз до този момент все още не съм. Като обсъждаме с него ситуацията, стигнахме до разбирането, че работата за Дафа проект е благословия, която явно не е лесно да се получи. Поглеждайки назад към предишния проект, в който участвах, неправилното ми мислене доведе до това да изгубя благословиите и сега е доста по-трудно, тогава стана сякаш напълно естествено. Просто исках да споделя, че работата по проекти във Фа-коригирането е благословия, която не трябва да губим и трябва да гледаме сериозно на нея.

Последният проект, в който помагах, беше по представянето на изложбата „Изкуството на Джън Шан Жен“. Не участвах дейно, само подкрепях, където можех. Работата по този проект ми помогна изключително много да видя, че за един такъв мащабен проект се изискват повече хора и добро сътрудничество. Нещо, което можем да изградим чрез усърдно самоусъвършенстване и добра цялостна координация.

Последното, което ще споделя, е за ролята ми като асистент на мястото за практика в града, където живея. През последните месеци, няколко нови човека посетиха мястото за практика. Като някои останаха за по-дълго и все още продължават да идват. Забелязах, че съм се подобрил в определени отношения, защото вече можех все по-малко да обръщам внимание на това какво прави човека на повърхността и как се държи първоначално. Започнах да осъзнавам по-дълбоко, че всички тези хора имат предопределени връзки. Това ми помогна да съм по-открит в отношенията си с тях и да мога да им отделям повече внимание, без да ме е страх, че ще загубя нещо. Също така открих, че всеки от тях преминава през много трудности и аз трябва да съм до тях, по някакъв начин да преминем заедно през трудността.

Благодаря ви, че ме изслушахте. Това, което споделих, идва от моето разбиране на Фа, ако откривате нещо, което според вас се отклонява от Фа, ще съм ви благодарен да ми го посочите.

Благодаря ви.

Есето е написано за седмата национална конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването- Варна, 14-15 юли 2018 г.