От 3 юли до 10 август се проведе летният лагер на училище „Минхуей“ в Торонто за 2018 г. Лагерът предлагаше уроци по класически китайски танци, музика и традиционна китайска култура, въз основа на класическите произведения "Пътешествие на Запад" и "Приказка за Трите Кралства"
участваха в ежедневни групови упражнения и изучаване на Фа
“Аз пожелах да дойда в училище „Минхуей”
Това е първият Минхуей летен лагер за Гордън Уей, на 11 г. „Аз и майка ми практикуваме Фалун Гонг и досега съм ходил на лагери с други училища. Тази година помолих за този лагер. Баща ми уважи избора ми и ме изпрати тук. Това е много различно училище. Много съм щастлив, че програмата включва изучаване на Фа и упражнения, към които мога да се присъединя. Обикновено вкъщи има много неща, които ме разсейват и не мога да отделя време. Освен това тук взимах и уроци по цигулка." Гордън казва, че китайският му език се е подобрил значително след ежедневното изучаване на Фа и четенето на „Джуан Фалун“ на китайски. "Научих много традиционни китайски йероглифи и истории от традиционната китайска култура. Това е нещо, което не бих могъл да науча в друго училище. Харесвам историите. Аз съм китаец, така че би било жалко да не познавам собствената си култура.
"Рядко имаме конфликти тук, защото всеки от учениците е Фалун Гонг практикуващ; всички знаем изискванията. Не съм имал никакви конфликти в последните шест седмици. Всички са мили с мен. Всички сме научени да гледаме в себе си и да бъдем внимателни и толерантни към останалите" - продължава Гордън.
Тук не са позволени онлайн игри и телефони. Гордън казва: "Мама ми каза, че видео игрите не са добри, затова спрях да играя. Когато бях в четвърти клас, в училището ми видео игрите бяха позволени по време на обедната почивка. Веднъж поиграх за около 10 минути. Главата ме заболя, започнах да се потя и се замаях. Оттогава не съм играл никакви игри. Дори не съм мислил за тях в Минхуей училището, защото тук никой не играе."
"Исках да се запиша в училището Минхуей. Помолих майка ми да се заеме и тя откри летния лагер на Минхуей в Торонто. И ето ме тук" - казва осемгодишната Ани Чен от Минесота. "Много ми харесва, защото можем всички да изучаваме Фа и да правим упражненията заедно. Съпрактикуващите ми рядко се карат или спорят. Всички ние търсим в себе си и казваме "вината е моя". Тогава конфликтите изчезват". Ани не искала да си тръгва, когато майка ѝ дошла да я вземе от лагера. "Трябва да си тръгвам, толкова скоро? Сякаш е минала само седмица. Не искам да тръгвам. Намерих толкова приятели тук."
“Много ми олекна, когато се отказах от видеоигрите"
Майкъл Уан ще бъде петокласник: "Още от малък с майка ми се усъвършенстваме заедно. Започнах да наизустявам "Хон Ин", когато бях на 2 години. Училището „Минхуей“ е различно. Всички разрешаваме конфлитките веднага след като се зародят и скоро след това отново сме добри приятели. Тук не се караме и нямаме нужда да се обръщаме към учителите да разрешават проблемите ни" - споделя Майкъл.
Говорейки за видеоигри, Майкъл казва: "Напълно ги прекратих миналата година. Мама ми е казвала да не играя видео игри. Знам, че не са добри за мен, защото ставах раздразнителен и избухлив всеки път, когато играех. Не можех да се контролирам добре и правех лоши неща, като да вземам неща без разрешение и да се карам с другите. Не исках да бъда контролиран от демони, затова реших да се откажа. Отначало беше трудно. Понякога, когато изпитвах силна нужда да играя видеоигри, отивах да тичам или да се разхождам навън. Отне ми две такива седмици да се откажа. Много ми олекна, откакто ги спрях. Характерът ми също се подобри много."
“Научих се да се съм по-внимателна с другите”
Емма Хъ, на 9 години, изучава класически китайски танци, ерху (традиционен струнен китайски инструмент) и пиано. "Мама ми е казвала, че слушам Фа, откакто съм се родила и се култивирам от много малка. В училището на Минхуей се научих да съм по-внимателна към другите. Например, когато играех шах и започнах да печеля, видях, че приятелката ми не беше много щастлива. Позволих и на нея да печели повече, тогава и тя се зарадва и аз също бях щастлива. По този начин се забявлявахме и двете."
"По същия начин съм търпелива към майка си, когато е ядосана. Донасям ѝ лекции, без да казвам нищо. В противен случай тя би се ядосала още повече. Понякога ѝ също напомням да не се натъжава или просто се отдалечавам, ако не мога да я развеселя. Веднъж, докато се упражнявах на ерху, тя дойде до мен и започна да ми обяснява, че правя грешки. Знаех, че тя не може да свири на ерху, но не си отворих устата. Тогава тя спря (усмихва се) знаех, че е загрижена за мен" - казва Емма.
Десетгодишната Софи се включва: "Един съпрактикуващ веднъж искаше да играем игра, която и двамата харесвахме, но друг искаше друга игра. Не можахме да се споразумеем и третият практикуващ остана недоволен и гледаше отстрани. Помислих си, не трябва ли да се забавляваме? Би трябвало всички да сме щастливи. Така че убедих приятелят ми да играем другата игра заедно."
“Средата тук е много чиста”
Дванадесетгодишната Лиза казва, че средата в училището „Минхуей“ е много чиста. "Имаме време за групово изучаване на Фа и упражнения. Невинаги успявам с това вкъщи - често се разсейвам. Ето защо очаквах с нетърпение този лагер. Мога да си направя добра програма от групово изучаване и упражнения всеки ден. Мога да почувствам вътрешен мир защото практикуващите трябва да изучават Фа и да правят упражненията. В допълнение ние изучаваме китайска традициона култура и йероглифи. Напомняме си всеки да гледа навътре."
Лиза споделя, че ако например тя каже на приятел в „Минхуей“, че има конфликт с друг приятел, тогава първият ще я посъветва: "Първо помисли къде грешиш ти". Тогава Лиза поглеждала в себе си и се извинявала на практикуващия, с когото имала конфликт. Другият ученик също търсел в себе си и така конфликтът скоро бивал разрешен и не оставало нищо неразрешено. Лиза отбелязва: "В което и да е друго училище приятелят ми би започнал да говори лоши неща за останалите съученици и конфликтът би се задълбочил. Това би довело до разногласия между съучениците."
Лиза също споделя, че в Минхуей училището нямало сбивания. Казва, че познавала момиче от средното си училище, което имало следи по китките от опити за самоубийство. Момичето ѝ разказало за преживяванията и болката от тормоза, на който била подложена. Лиза ѝ казала да бъде толерантна към насилниците, защото с лошите неща, които правели, те всъщност нанасяли вреда на себе си. Тя ѝ представила Фалун Гонг и ѝ препоръчала да прочете „Джуан Фалун“. Сега приятелката ѝ е по-самоуверена и ситуацията ѝ много се е подобрила.
в последния ден от лагера
Линк към оригиналната статия: http://www.en.minghui.org
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...