Как се справям с елиминирането на привързаности през последните шест месеца

В началото на декември, миналата година, аранжировките ме срещнаха със семейство работодатели, които бяха обявили място за административен секретар във фирмата си, но се оказа, че имаха нужда от човек, който да изпълнява няколко длъжности с една заплата. Отказах да заема тази длъжност. В същото време разбрах, че е свободно мястото за Ивент-мениджмънт и поисках да ме назначат на тази длъжност, тъй като това беше нещо, което съм работила и го можех. На момента усетих неприкритата неприязън на съпругата и сдържаната неприятна изненада на съпруга. Все пак в началото на януари, тази година, ме поканиха и започнах работа на една хибридна позиция – трябваше да допринасям да се пълни залата на въпросния център за изкуства. Почти всеки ден съпругата ръмжеше срещу мен с иронични забележки и саркастични подмятания, целящи (вероятно) унижението ми. Междувременно, реших да й подаря книгата „Джуан Фалун“, тъй като виждах колко си пречи самата тя на себе си, на семейството и на бизнеса им.

След два месеца, на първи март, бях освободена от работа. Цяла вечер се самоанализирах, гледайки навътре в себе си. Знаех, че това не само, че не е случайно, но напротив, сякаш ми предстоеше нещо като малък изпит. Мисля, че започнах да откривам „следващия, по-прикрит слой“ на гнева, страха и репутацията. На другия ден, отивайки да си взема документите, си мислех, че ми предстои среща само със съпруга. Репетирах усърдно на ум какво ще му кажа добронамерено и доброжелателно, че е добре и двамата да прочетат книгата, че тя ще им помогне да видят къде и какво могат да променят, но реалността беше друга... съпругата се оказа там. Казах си: „....добре, разбрах, Учителю!“ и след като свършихме с административните процедури, помолих дамата да ме изпрати до вратата. Събрах цялата себе си и Фа. Не бих могла да преразкажа какво точно казах, но тя беше изненадана, просълзи се и ме попита дали може да ми звънне, след като прочете книгата? Следващия час бях в празнота, лекота, безмислие – никой и нищо нямаха значение! Непознато състояние!

Бях станала по-усърдна с изучаването на „Джуан Фалун“ и гледането навътре в себе си. Същевременно имаше първи наченки на бунт у тогавашния координатор на Южен парк.

Две седмици след освобождаването ми от работа, в средата на месец март, бидейки на гости при сина ми в чужбина, имах инцидент – паднах (строполих се вертикално) на най-тясното място в кухненския бокс, където бих могла да бъда наранена по всякакъв начин. Не бях наранена, нямах навяхване или счупване, само много болка и подути глезени и колене. Направих пето упражнение и заспах изтощена и спокойна. Цялата вселена ми помагаше, когато трябваше да летя обратно към родината. Но в къщи, вместо да правя пето упражнение, гледах подутите си глезени и чаках да ми мине подутото... след време осъзнах коварното подхлъзване. Не ходех на груповите изучавания, защото чаках да се махнат подутините и болките, но силно усещах, че нещо не е наред, все повече откривах и различавах различните проявления на страха, гнева и репутацията. Бях много объркана от всички тези случки, болки, новини от Южен парк. Мислех си, че всичко правя както трябва, но май не беше така, питах се какво общо има с мен всичко това, къде бърках, защо това става с мен и с какво ме касае. Имах нужда от „някакъв“ отговор, знак, намек... Сестра ми настояваше да помоля Учителя за помощ, синът ми ми помагаше с каквото можеше...

Позволих си, една вечер, да помоля, да попитам направо Учителя – все пак в пета видеолекция Той ясно ни дава това право и възможност като тест за вярата ни. Отговорите дойдоха буквално на другия ден. Бях поразена от....от всичко: слабото ми просветлително качество; невежество-няма да правя пето упражнение, за да не повредя с нещо краката си; отслабено усърдие и концентрация в изучаването; допусната инерция в изпращането на праведни мисли; пропуски в гледането навътре; изплъзване на състраданието и спотаен гняв, който напираше да бъде разкрит и разпознат.

Ето единият отговор:
„Практикуващ: Как някой може да заплати за кармата вследствие на убийство?

Учителят: Имаме много практикуващи, които са се изправяли пред някои опасни инциденти в хода на самоусъвършенстването си – произшествия с коли, падане от високи места и много други злополуки. Впоследствие нашите ученици са се чувствали щастливи – наистина си заслужава да бъдеш щастлив след това. Разбира се, както съм обяснил във Фа, това се равнява на изплащане на огромно количество карма, образувана в миналото, и може дори да се равнява на заплащане на живот. Ако за този живот наистина е било заплатено, Вашето име е зачеркнато от Ада, защото вече сте платили за този живот.

Всъщност не мислете, че нищо не ви се е случило, след като сте били ударени – едно друго ваше „аз“, изградено от карма, наистина е умряло. Нещо повече, това тяло е имало мисли, сърце и крайници, които са били изградени от вашата лоша карма; то е умряло по време на злополуката и е било съставено изцяло от карма. Направили сме толкова огромна добрина за вас, премахнали сме такова огромно количество карма и сме заплатили животи с него – никой друг не прави това. Правим го само, защото сте способни да се самоусъвършенствате. Когато го осъзнаете, няма да има начин да ми благодарите.“

Другият отговор бе в есенцията, чрез която Учителят ни пита: „....защо все забравяме да гледаме на себе си като практикуващи, с подобрената си част, а допускаме да ни се намеси неусъвършенстваната ни все още, човешка част? (цитирам Учителя по памет, неточно). Коварното подхлъзване, за което споменах по-горе. Впрочем и в други есенции Учителят засяга този фундаментален въпрос, както и в „Джуан Фалун“, разбира се.

Получих и неочаквана помощ, за да се подобря в процеса на изпращане на праведни мисли. Това е есето, споделено от китайски практикуващ от 17 ноември 2002 г. – макар, че е 15 страници, често го препрочитам и много ми помага, за да вникна в технологията на процеса и да се подобря.

Към края на април с един от дългогодишните практикуващи щяхме да пишем текст по повод изложбата с пластинирани тела. Преди това заедно правихме упражненията в Южен парк и срещнахме (беше неминуемо) бунтаря-бивш координатор на групата в Южен парк. Разменихме по няколко изречения, но след това ни беше трудно да се концентрираме върху текста. Понечих, отново по силата на навика, да кажа разни неща за бунтаря и поведението му. В този момент чух практикуващият да ме пита с лек укор и разочарование: „ти, наистина ли не осъзнаваш, че за да чуем всичко това и за да ни се случи, ние го притежаваме, носим тези неща в себе си. Трябва да гледаме в себе си, не навън“...Това ми дойде като центрофуга. Започнах безкомпромисно да се самоанализирам. Кои са привързаностите ми? Започнах слой след слой да ги назовавам: самоизтъкването, славата, репутацията – цял коктейл. Симпатична контролирана надменност - колко много чета и съм прочела; как мога непрекъснато и на място да цитирам изречения и мисли от това, което съм прочела; да го казвам с цел контрапункт и слагане някого на място; да го казвам с предусещането за впечатлението, което ще направя и очакваното възхищение; да остроумнича за сметка на някого (даже с премерена доза ирония), ама да има и ефект; да съм център на вниманието, да съм оригинална и това да е забелязано; да съм фактор сред приятелите – верни слушатели; бунт срещу някои решения на националния координатор. Прав беше съпрактикуващият за тази укорна забележка, това ми беше убягнало, а сега ме зашемети. Дали проявявах достатъчно състрадание или безразличие; дали участвах (дори с непряко участие) в подиграването и порицаването на някои практикуващи, когато трябваше да споделяме; равнодушно ли гледах нападките или очаквах развръзката от поредното шоу след изучаването? Макар и доста по-рядко, но съм участвала и в така „симпатично“ нареченото шесто упражнение в кафенето, където се извършваше уж „споделяне” в разрез с изискванията от последната част „Усъвършенстване на речта“ от Шеста глава на „Джуан Фалун“.

Промених изпращането на праведни мисли, засилих изучаването на „Джуан Фалун“, слушането на аудио
лекциите и гледането на видео лекциите. Гледането навътре в себе си стана основен мой приоритет, а процесът на елиминиране на привързаности протича като изтръгване на привързаности – предизвикателствата са ежеминутни, както и опитите за изкушения и демонични подхлъзвания. Кармата истински се съпротивлява, а когато това протича през и чрез физическото тяло и болката, започваш да се досещаш защо Фа е свръхестествен и да си припомняш по каква причина си получил Фа и дали можеш да се придържаш към Фа, докато се самоусъвършенстваш.

Вследствие на усърдието ми, описано по-горе, особено на праведните мисли, през месец май разпознах и разкрих причините за гнева и неговите производни – желанието за отмъстителност; вътрешните отмъстителни монолози; раздразнението; недоволство и неудовлетворение от липсата на друг шанс в живота ти като малък; бунт срещу определени обстоятелства в живота ти, които смяташ за несправедливи; желание за бягство от човек или казус поради гнева; манталитета за борба и доказване на ощетенията; неполученото никога одобрение и поощрение, и гнева срещу това; съжаления, че уви, за някои неща е непоправимо и невъзможно късно. Разбира се, има и сантименталност, но гневът е в основата. Отдавна се досещах, но на интелектуално ниво, че обектът на гнева ми, ще се окаже възможно най-добрият спаринг партньор за елиминиране на привързаности, който заслужавах. Аранжировките безкомпромисно сгъстиха времето и обстоятелствата. Интелектуалното ниво на осъзнаване се замени от съвсем реална, минаваща през мускулите, костите, ставите, жилите, сърцето, съзнанието изненадващо болезнена промяна. Разпадат се стари представи и заблуди, и сякаш всичко това се извлича от костите ми съвсем реално.

„Дали можете да се самоусъвършенствате зависи изцяло от това, дали можете да издържате, да се жертвате и да понасяте страдания. Ако можете да посветите съзнанието си, никакви трудности няма да могат да ви спрат. Бих казал, че няма да има проблем“.
(„Джуан Фалун“ –„Преобразуване на кармата“, 4-та лекция)

Процесът тече, ще издържа ли – ще видим!

Есето е написано за седмата национална конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването- Варна, 14-15 юли 2018 г.