Шен Юн ме учи да бъда истински практикуващ

По време на европейското турне на "Шен Юн“ през 2018 г. екипът на NTD (медията Ню Танг Дайнъсти) във Франция отрази 14-те френски и 6-те италиански представления. На пръв поглед всички репортажи бяха с добро качество, но в нашия екип знаем, че имахме сериозни технически грешки. По време на първото представление в Париж звукозаписът на първите пет интервюта имаше странен шум като насекомо, който се чуваше на заден фон. Впоследствие, при последното представление в Екс-ан-Прованс, записът на шест интервюта съдържаше само фонов звук. Това причини непоправимо съжаление. Като координатор мога да погледна единствено навътре и само чрез намирането на истинските пропуски, които стоят зад техническите грешки, можем да гарантираме, че медийното ни отразяване на "Шен Юн" следващата година няма да остави никакво съжаление в нас.

Навикът да се търси извън себе си

Всички проблеми около звукозаписа започнаха при първото представяне на „Шен Юн“ в Париж. Докато гледах първата част на шоуто, започнах да се притеснявам дали ще имаме сериозни проблеми по време на интервютата и дали безжичният микрофон ще бъде засегнат от смущения в сигнала. Докато гледах шоуто, реших, че ще е по-безопасно да се върнем към кабелния микрофон, така че да нямаме проблеми с намесващи се смущения или пробелми с батерията. Излязох преди антракта, изпуснах няколко танцови изпълнения, за да проверя аудио качеството на микрофона. Открих, че наистина има проблем - чухме необичаен шум, сякаш имаше намеса от друг сигнал. По това време мислех, че за щастие съм открила проблема своевременно. Можех да се върна към кабелния микрофон възможно най-бързо. Но това, което не планирах, беше, че стаята, в която съхранявахме кабелния микрофон, беше заключена и не знаехме кой практикуващ може да я отвори. Не можех да направя нищо. Антрактът наближаваше, хора от публиката вече бяха водени при мен, за да им взема интервю. В отчаяние взех безжичния микрофон, въпреки че знаех, че има сериозен проблем, и направих интервютата. Колкото по-дълбоки и по-затрогващи бяха думите, които хората споделяха, толкова по-лошо се чувствах. Не знаех какъв ще се получи звукозаписът.

След две интервюта най-накрая успяхме да осъществим достъп до микрофона с кабел. Бях в състояние да започна да се фокусирам върху ролята си на журналист и да провеждам интервютата. В края на петте интервюта по време на антракта, се втурнахме да преслушаме записа, а шумът присъстваше във всички интервюта. Преживяното беше като пръчка, която ме удари здраво по главата. Стигнах до извода, че проблемът беше в камерата, използвана от оператора. След като включихме другата камера, на нея нямаше абсолютно никакъв звук, затова се върнахме към предишната, премахнахме аудиорегулатора и започнахме да записваме директно с камерата. Бръмченето изчезна. Операторът ми каза, че проблемът идвал от това устройство за запис на звук.

Това заключение ме разстрои, защото звукозаписното устройство беше мое и никога преди това не ми причиняваше проблеми. Когато се появи проблемът със звука, най-напред си помислих, че това е повреда на оборудването на други хора, че със сигурност проблемът не беше при мен. След като проверихме техниката, се оказа, че проблемът идва от собственото ми оборудване. Имах толкова силна представа, че съм права и оборудването ми е в добро състояние. След като се появи проблемът, първата ми мисъл беше, че проблемът е проблем на други хора. Преди това никога не бях разбирала колко сериозен е навикът ми да търся извън себе си. След като се занимавах с медийното отразяване на "Шен Юн", често си напомнях, че съм истински практикуващ и трябва да гледам навътре в себе си, когато възникне проблем.

След това вече не използвах аудиорегулатора, защото бях убедена, че е дефектен. Ден преди да напиша това споделяне, аз го извадих отново, свързах го с камерата и направих звукозапис. Резултатът ме разстрои отново: звукът беше съвсем нормален, без проблеми с бръмченето.

Всъщност това преживяване беше предназначено за мен, не само за да осъзная проблема с търсенето извън себе си, но също така ми показа, че като практикуващ трябваше да имам праведни мисли. Трябваше да елиминирам смущенията с праведни мисли, защото ако оборудването беше в отлично състояние и имаше бръмчащи шумове, когато се използваше за отразяването на "Шен Юн", очевидно това беше намеса и трябваше да се отстрани с праведни мисли. Бяхме толкова заплетени в състоянието на обикновените хора, решаващи технически проблеми, че никой в екипа не помисли да отблъсне намесата със силата на праведните мисли. Макар че проблемът очевидно беше решен, проблемите със звука продължиха да ни притесняват по различни начини.

Липса на доверие към практикуващите

Основната ми роля в медийното отразяване на "Шен Юн" беше на журналист. Но в началото на сътрудничеството ми с оператора винаги се притеснявах, че може да възникне проблем с изображенията или със звука. Често, докато правех интервюто, бях притеснена и никога не се чувствах спокойна. Причината за това беше, че човекът, с когото първоначално планирахме да снимаме, беше възпрепятстван от административни пречки, така че трябваше да сменим оператора в последната минута. Намирах новата операторка за малко разсеяна, затова бях много притеснена. Тази загриженост доведе и до проблеми. Учителят казва в Лекция Шеста на "Джуан Фалун": "Като практикуващ ако винаги мислите, че това е болест, вие всъщност молите за нея. Ако молите за болест, тя ще дойде в тялото ви. Като практикуващ нивото на вашия шиншин трябва да е високо. Не бива винаги да се тревожите, че това е болест, защото този страх от болести е привързаност и по същия начин може да ви донесе неприятности.“ Привързаността ми винаги да се страхувам, че другите практикуващи могат да имат проблеми, е липсата на увереност. Тази привързаност към страха дава възможност на намесата да ме достигне.

Всъщност вече имах задълбочен опит в това от отразяването на "Шен Юн" в Италия по-рано. Доверието между практикуващите е от съществено значение. В началото на медийното отразяване в Италия някои практикуващи смятаха, че щом не говоря италиански, не мога да играя ролята на журналист. Когато бях заобиколена от тези практикуващи, чувствах голяма съпротива, а по време на интервютата изобщо не разбирах нищо. Но по-късно, с друга група практикуващи, които ми се довериха на сто процента, се случи чудо: разбрах повечето от казаното и дори бях способна да проследя значението на това, което членовете на публиката споделяха, така че можех да продължа да задавам въпроси на английски език. Езиковата бариера почти изчезна. Наистина почувствах, че всяка мисъл на практикуващия имаше енергия. Най-малкото негативно мислене по отношение на друг практикуващ може да формира съпротива, а подкрепата с праведни мисли беше движеща сила. В резултат на това изпитвах съжаление за практикуващата, която заснемаше репортажите, защото моите притеснения относно нея бяха всъщност негативни фактори, несправедливи мисли и предизвикаха намеса и проблеми.

След като разбрах това, в следващите интервюта вече не се притеснявах за операторката и можехме да си имаме взаимно доверие. След първото шоу в Париж, по време на всички други изпълнения в столицата, звукът почти не беше проблем за нас, а образите и цветовете също бяха доста добри. Централният офис на NTD дори ни поздрави. Мислех, че ще успея да завърша по безпрепятствен начин репортажите във Франция, но това беше без сериозните инциденти, настъпили при последното представление, където от шестте интервюта за вечерното представление в Екс-ан-Прованс, бяхаме записали само фонов звук, а звукът на самите интервюта липсваше. Какво друго трябваше да търся по отношение на самоусъвършенстването?

Проблемът на другия е и мой проблем

Тъй като в този ден имаше две представления, едва в полунощ открих, че при аудиото на вечерните интервюта е имало проблем. Първата ми реакция беше: Как операторката може да направи такава голяма техническа грешка! Когато ѝ казах с висок глас, че никое от интервютата не е било записано по време на вечерния антракт, аз не получих отговор. Тогава мислех, че операторката вече се чувства достатъчно зле в сърцето си, така че не казах нищо повече. Тази вечер имаше пет души в екипа ни и никой не каза нищо повече, включително на следващата сутрин, когато напуснахме хотела и се прибрахме вкъщи. Никой не е говорил за този инцидент отново.

Как изглеждаше така, че този случай бе приключен без по-нататъшни действия? Отначало си помислих, че е странно, че операторката ни не прояви самокритика, след което изглеждаше така, сякаш никой не го е грижа. Тогава какво бих казала за мен? Когато критикувах реакциите им към операторката, създадох впечатлението, че не мисля, че тази грешка е свързана с мен. Като координатор, появявайки се такава сериозна грешка, аз не само, че не бях първата, която не погледна в себе си, но прекалено уверено обвинявах операторката.

Какъв беше моят проблем тогава? Това не е нищо друго освен егоизъм. Когато някой имаше проблеми, аз инстинктивно не се свързвах с тях, не считах работата и проблемите на други хора за мой проблем. В резултат на това всичко, което правех, беше да бездействам в апатия на нивото на обикновените хора. Това също така доведе до факта, че нашият временен екип не можеше да формира единна структура, защото не бях отворила съзнанието си пред всеки от екипа. Не бях приветствала открито техните казуси и проблеми, необходимостта да се изправяме пред тях заедно и да ги разрешаваме заедно. Моето отношение към другите практикуващи не беше нищо друго освен горчиви упреци. Как би могла такава среда да създаде изключителната сила на безупречната колективна работа!

Всъщност, преди интервютата, можех да проверя оборудването с други практикуващи и просто да попитам: "Добре ли е? Има ли някакъв проблем със звука?" Проверката на звука отнема само няколко минути, но просто не го направих. Тази предпазна мярка не трябва да се тълкува като липса на доверие в практикуващите. Знаех много добре, че операторката има склонност да се разсейва, така че защо не можех да ѝ помогна да избегне грешките? Този начин да ѝ помогна не е суетно безпокойство, а състрадателна грижа за другите от дъното на сърцето. Това е състраданието, което все още не съм извадила на преден план в моето самоусъвършенстване, това е щедростта наистина да разглеждаме делата на другите като наша собствена отговорност, наша работа.

Връщайки се назад във времето, трябваше да поема отговорност за тази сериозна техническа грешка. Аз несъзнателно интерпретирах неправилно думите на Учителя по време на срещата на „Шен Юн“, когато Той насърчи практикуващите да гледат изпълнението на "Шен Юн". По време на последното представление на „Шен Юн“ във Франция казах на целия екип: „Можете да гледате цялото шоу, без да е необходимо да излизате предварително, за да подготвите оборудването.“ Всъщност аз взех милосърдието на Учителя като извинение да не изпълняваме задълженията си добре, като причина да задоволим своите привързаности. Целият екип беше зает да гледа представлението, омаловажавайки отговорността си за интервютата на NTD. Това позволи възползване от вратичките.

По време на споделяния на екипа след турнето на „Шен Юн“ във Франция, трима от нас споменаха, че по време на представленията е имало наводнения в домовете ни. Освен това течовете се влошаваха до такава степен, че трябваше да се повика специалист, който да поправи нещата. Беше очевидно, че техническият проблем е проявление на пропуските в екипа като цяло. Истинският отговор по отношение на качеството на медийното отразяване от NTD е да се подобрим и самоусъвършенстваме заедно като екип.

Всеобхватно подобрение и цялостен напредък

За тазгодишното медийно отразяване на "Шен Юн" за NTD чух обратна връзка от много практикуващи относно нашите репортажи с интервюта. Те ги считаха за много професионални и че социалният статус на интервюираните се е повишил много в сравнение с миналата година. Всъщност създаването на нашите ВИП интервюта беше преминало през различни промени и се бе подобрило с течение на времето. Нашият екип за връзки с обществеността също беше реорганизиран няколко пъти и се подобри. Това, което чувствах най-силно в този процес, беше, че мъдростта се увеличава, когато се включат много от нас - колкото повече практикуващи, които си сътрудничат добре, толкова по-добър резултат.

По време на отразяването на "Шен Юн" през април 2018 г. постановката за интервютата беше същата като в други години, с разположение близо до изхода за публиката, където имаше място. Някои практикуващи ни посочиха, че колкото по-висок е статутът на човек от публиката, към толкова по-неафиширащо поведение се стреми, така че той или тя не би искал да бъде интервюиран на открито място. Те ни посъветваха да създадем пространството за интервюто по по-дискретен и скрит начин и дори спонтанно предложиха да ни помогнат да го направим. Когато ги слушах, открих, че съветите са добри, но беше и трудно да се направи. Създаването на интимно пространство във фоайето на залата изискваше много ресурси.

В денят, в който трябваше да подготвим мястото за интервютата за "Шен Юн" в Париж през месец май, открих, че много неща не са толкова трудни, колкото си ги представяхме. Докато имаше практикуващи, докато искахме това да успее, проявленията на много задължителни фактори се оказваха едно след друго. Сякаш беше предварително планирано и всеки практикуващ имаше различна съществена роля.

Първо практикуващият А, който предложи идеята, намери паравани. След това, с последователната намеса на практикуващите А, Б и В, използвахме два комплекта паравани, за да създадем все по-добро пространство за интервю. Никой нямаше никакви мисли за привързаност към себе си, всяка модификация служеше на единствената цел да се подобри пространството за интервютата. Освен паравана, добавихме автентична чаша за дегустация на чай и пресни плодови сокове от най-висок клас. Практикуващият Г създаде обозначителна индикация "ВИП Зона", практикуващият Е очерта дегустационната зона със защитни ленти. След няколко часа всичко беше готово.

Имаше още един анекдот по отношение на чая и плодовите сокове. Практикуващият В, който беше част от екипа за връзки с обществеността, прие за много трудно да помоли човек от публиката директно да напусне мястото си в залата и да излезе за интервю. Мислеше си, че ако им предоставим ВИП билет, който ще им позволи да дойдат и да дегустират чая, повечето няма да откажат. Когато излязат за чай, ние ще споменем за желаниято си да ги интервюираме. Тогава мислех, че, разбира се, беше добра идея да добавим постановка за чай, но ако не казвахме, че става въпрос за интервю на NTD, не беше правилно. Затова настоях да им разказваме първо за интервюто. Практикуващият Б каза, че ще опитаме. В този практикуващ почувствах духа на емпатия и толерантност, които ми липсваха. В индивидуален разговор друг практикуващ ми напомни, че всеки има свои собствени блокажи и дори ако можехме да принудим другите да го направят по нашия начин, резултатите не биха били непременно добри, така че е по-добре да се движим в посоката на това, което практикуващите искат и да видим как се случват нещата. По това време много ми липсваше толерантност. За щастие практикуващият каза: "Ще опитаме", което направи нашата ВИП среда за дегустация на чай голям успех.

След няколко изпълнения съпрактикуващите също усетиха, че като търсят ВИП лица за интервю и ги канят да пият чай, имаме по-добър резултат, говорейки и за двете неща едновременно. Разбрахме, че е безполезно да се крие, че това е интервю, и когато всички практикуващи осъзнаха тази гледна точка, преместихме постановката за чай и напитки в пространството за интервюто зад паравана. Тази промяна направи цялата ситуация още по-логична и улесни координацията между журналистите и тези в PR екипа за връзки с обществеността.

Открих, че промените, направени след всяко интервю, бяха в резултат от сътрудничеството и колективното повишаване на практикуващите. Усещането беше като отварянето на великия небесен кръг.

Медийното отразяване на "Шен Юн" е голямо предизвикателство за култивацията на всеки практикуващ, който работи за медиите. Колкото по-далеч сме от Фа, толкова повече привързаности към страх, проблеми и конфликти ще срещнем. Колкото по-добро е нашето култивиционно състояние, толкова по-спокойно е сърцето ни. Тогава не се страхуваме от нищо и сътрудничеството между практикуващите ще се случва по-плавно. Турнето на „Шен Юн“ през 2018 г. ми даде по-добро разбиране за важността да гледам навътре и да се доверявам на другите практикуващи. Преживях красотата на всеобхватното подобрение и цялостен напредък, както и че съм истински практикуващ.

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.