Пречистване чрез рецитиране на Фа и истинско самоусъвършенстване

Практикувам Фалун Дафа в продължение на почти 21 години. В началото на 1999 година започнах да наизустявам книгата „Джуан Фалун”. По това време знаех важността на изучаването на Фа от лекциите на Учителя и че Дафа ученици в Чанчун наизустяваха Фа. Тогава и аз започнах да наизустявам „Джуан Фалун”. Няколко практикуващи наизустявахме заедно Фа, чувствахме се много добре с по-малко разсейващи мисли, запомняхме бързо. Можехме да запомняме Фа добре за дълго време. Съпрактикуващи правехме упражненията, изучавахме Фа заедно и представяхме Фа на други хора навсякъде. Това беше най-щастливият ми период.

Преследването започна на 20-ти юли 1999 година. През март 2000 година тъкмо започнах да запаметявам „Чигонг е практика за самоусъвършенстване” от „Джуан Фалун”, когато бях отвлечена от полицаите в центъра за задържане, защото отидох до Пекин, за да апелирам против преследването. В началото много съпрактикуващи бяха вкарани в затвора заедно. Рецитирахме Фа заедно. Някои практикуващи рецитираха Фа много добре. Съжалих, че не съм започнала да наизустявам Фа по-рано, когато бях свободна навън. В центъра за задържане успях да наизустя „Хон Ин” и „Есенции за усърден напредък” с помощта на съпрактикуващи. Наизустявах Фа всеки ден и поддържах силни праведни мисли. Опитвах се да бъда като „Никога не се съпротивлявай. Никога не извиквай.”, да не съм раздразнена от полицаите, дори когато бях удряна с електрическа палка или преминавах през насилствено хранене.

Полицаите се възхищаваха на Дафа практикуващите. Един от тях каза: „По-скоро не бих бил полицай, за да мога да ви пусна навън и да сте свободни.” Знаех, че Учителят помага на учениците, като подсилва тяхната силна воля и мъдрост. Пеехме песни за Дафа. Задържаните и полицаите заедно усещаха, че тези песни са хубави. Написахме на дъската „Десетте злини на света” от „Хон Ин”. Полицаите казаха, че съдържанието на текста е много добро и може да остане на дъската за дълго време. На рождения ден на Учителя, във вестника на центъра за задържане, беше публикувана статия на учениците, показваща благодарността към Учителя. Всички, които я прочетоха казаха, че това, което казва нашият Учител е наистина хубаво.

Често ронех сълзи заради смелостта и подвизите на Дафа учениците, изправени пред трудностите. За повече от година в центъра за задържане, Учителят аранжира съпрактикуващи да идват при мен и да ми помагат много. По това време съзнанието ми беше празно и аз станах силна.

По-късно бяхме разделени, за да бъдем изпратени в затвор. Съпрактикуващите бяхме разделени в затвора. Беше окуражаващо, дори когато просто се срещахме в коридора и се виждахме случайно. Не ни беше позволено да говорим помежду си. През тези пет години в затвора не се тревожех много за семейството си, въпреки че имах и млади, и стари роднини, например дъщеря ми беше на 14 години тогава.

След като отидох в чужбина, започнах да обръщам внимание на изучаването на Фа и започнах да участвам в платформата РТЦ, за да се обаждам и да спасявам практикуващи в Китай. Повечето от съпрактикуващите в РТЦ току-що бяха напуснали Китай и имаха силно желание да спасяват съпрактикуващи. Имаше също много боен дух и конфликти. Напрежението при мен също беше голямо и се опитвах да провеждам повече разговори и да говоря по-малко. Въпреки това човешките ми мисли се показваха от време на време. Беше трудно да направиш успешно обаждане към Китай, когато имаше конфликт. Можеше да отнеме няколко дни докато емоциите затихнат. Понеже спасяването на практикуващи зависеше от сътрудничеството на цялата група, можехме да спасим практикуващи само чрез добро сътрудничество. Често извършвахме обаждане до Китай един по един в стаята на РТЦ, а другите практикуващи помагаха с изпращане на праведни мисли. Бях упълномощена да отговарям за един проект от РТЦ, защото нямах нужда да работя и имах достатъчно свободно време. Почувствах отговорността. Исках да спася всеки практикуващ, отвлечен в Китай. Това е моята мисия.

Трябваше да правя много обаждания от сутрин до вечер всеки ден. Няколко месеца почти не излизах навън понеже съпругът ми купуваше зеленчуци и приготвяше храна. Вечер рецитирах Фа. В началото беше много трудно да запомням. Прочетох статии в „Минхуей“ за това как практикуващи в Китай запаметяват Фа с много силна воля. Просто продължавах да запаметявам. Учителят ме окуражаваше много. Понякога отварях „Джуан Фалун” и виждах малка златна светлина. Веднъж видях, че всяка дума в книгата се движи. Беше изумително. Покрай запаметяването Учителят ми позволяваше да осъзная много от човешката си същност, запазване на имиджа, страх от критика, боен дух, негодувание, самоизтъкване и т. н. Осъзнаването на тези неща беше просто първата стъпка, не чак толкова трудно. Трудното обаче беше да ги изоставя. По това време вече рецитирах „Джуан Фалун” за втори път.

Всяка привързаност беше много трудна за премахване, особено войнственият ми характер. Когато се обаждах в китайската полиция, се вълнувах и гласът ми ставаше по-висок. Тайванските практикуващи ми напомняха да говоря по-тихо. Знаех, че ми липсва любезност. Мислех си, трябва да култивирам любезност, но тя ми липсва, наистина се справям лошо. Осъзнах, че обръщам твърде много внимание в правенето на нещата, но не култивирам сърцето си през тези години.

По това време започнах да обръщам внимание на усъвършенстването на сърцето си. Въпреки това не винаги можех да се справя, когато се изправях пред изпитания. Изглеждаше, че не съм способна да запазя нивото си на шиншин, когато се появяваха изпитания, дори да бях подготвена добре за тях. Тогава осъзнах, че съм преследвала скоростното наизустяване на Фа, бях изгубена в запаметяването. Започнах да се чувствам спокойна, докато запаметявах Фа, като настройвах сърцето и отношението си. По същото време изучавах други лекции на Учителя, преподавани в чужбина, за около един час всеки ден. Това ми помогна да разбера „Джуан Фалун”.

В „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Сан Франциско, 2005 г.”, Учителят казва:
„Ако наистина гледате на тези неща толкова сериозно, ще сте способен да ги възпрете. Тогава ще сте способен да ги отслабите и постепенно да се откъснете от тях напълно. Ако случаят е такъв, че сте наясно с тях и се чувствате разтревожен от тях, но на практика не се опитвате наистина да ги възпрете и потиснете, тогава в действителност просто спирате на етапа само да наблюдавате и да чувствате действието на този манталитет, но не сте предприели никакво действие, за да го потиснете. С други думи, просто сте мислили за това, но в действителност не сте се самоусъвършенствали и не сте го приложили на практика.”

Тогава много ясно разбрах. Трябва да предприема действия, за да потисна тези лоши мисли. По това време просто гледах навътре в себе си, без значение колко лоши неща ми се случваха и бях много толерантна към съпрактикуващите.

Учителят се грижеше за нашия спасителен екип по целия път с благословии и защита. Един случай беше по-впечатляващ. Практикуващ беше сериозно наранен в затвора. Беше изпратен за операция в девет етажна болница в Уънджоу. След като се обадихме в Уънджоу разбрахме, че има няколко болници на девет етажа в града. Нямаше регистрация в компютрите на болниците за практикуващи Фалун Гонг. Те просто имаха номера, без истински имена.

Трябваше да разберем кои са полицаите и офицерите, отговорни за този случай, отговорния от офис 6-10, както и лекарите в болницата. Трябваше да им кажем истината. Не беше лесно да открием тях и телефонните им номера. Номерата на полицията са секретни. Нужно беше да сме много благоразумни, за да се свържем с колегите им и да вземем номерата.

Въпреки всичко ние, около 20 практикуващи, си сътрудничихме добре, изучавахме Фа и изпращахме праведни мисли заедно всеки ден. Отне ни три месеца, за да завършим този случай. Получихме много помощ от Учителя и взехме номерата на тези ключови лица. Казахме им истината от различни гледни точки, за да направят разумен избор. Накрая този отвлечен практикуващ беше спасен и отиде в САЩ. Това е чудо. Наистина е като: „Самоусъвършенстването зависи от собствените усилия, докато преобразуването на гонг се извършва от Учителя.”

Около юли 2013 година, координаторът ме помоли да създам платформа, призоваваща за спиране на насилственото отнемане на органи в Китай. Трябваше да се обадим на 165 болници за трансплантация на органи в Китай и да кажем истината на хората, работещи в тях. По време на разговора с лекарите знаехме, че много болници използват органи на практикуващи Фалун Гонг за трансплантация. Лекар от болница в Шанхай каза: „Не ме интересува дали сте практикуващ Фалун Гонг, за мен е важно дали органът е добър или не.”

Мислех, че тези лекари са твърде състрадателни, за да бъдат използвани от Дзян Дзъмин, за да преследва Дафа ученици. Те не могат да имат бъдеще, ако не им кажем истината. Нуждаехме се от много практикуващи, които да участват в събирането на телефонните номера, за да им се обадим. Беше трудно да открием много практикуващи, които да участват. Докато най-накрая преодоляхме тези трудности. Учителю, благодаря за твоята грижа! Съпрактикуващи, благодаря за неегоистичното сътрудничество. Накрая беше пуснат филм за отнемането на органи и съпрактикуващите бяха истински щастливи от това. Ние също имахме принос.

След като направех нещо, чувах похвала от съпрактикуващите и ставах самовглъбена за определен период. Опитвах се да го премахна, когато го осъзнавах. Все още ми беше трудно да премахна възмущението си, особено към съпруга ми. Преди да започна да се самоусъвършенствам, постоянно бяхме в състояние на студена война, след това нещата станаха много по-добре. Беше много трудно да се самоусъвършенстваш, когато го имаше това „специално семейно чувство”. Мислех, че зад възмущението стояха емоции и чувства, както и себелюбие.

През последните години ръката на съпруга ми отиваше надолу, докато изпращаше праведни мисли. Напомнях му любезно и той не беше щастлив. Гледах навътре в себе си. Ако беше някой друг, нямаше да му напомням отново и отново. Правех го само защото беше мой съпруг и се страхувах, че не може да се справи. Не беше ли това себелюбие? Не се отнасях към него като към съпрактикуващ. Тогава се опитах да оставя това специално семейно чувство. Въпреки че вече разбрах проблема, станах по-възмутена от него, защото той ми отговаряше бързо, преди да разбере какво всъщност имам предвид. Реших, че не уважава другите, което мислех, че е лошо.

Наскоро започнах да запаметявам „Джуан Фалун” за четвърти път. В частта „Съзнанието ви трябва да е праведно” е казано, че „Този Фалун е формиран чрез култивацията на много поколения и притежава могъщи сили.”

За първи път почувствах силата на Фалун. Същия ден, докато изучавах лекции, преподавани в чужбина, думите „самоусъвършенстващият няма зло” дойдоха в съзнанието ми. По това време чувствах, че ненавистта към съпруга ми беше премахната от учителя. Сълзите ми потекоха незабавно в знак на признателност към Учителя. Когато споделих преживяното със съпруга си, той каза, че просто е осъзнал проблема си след медитация и изпращане на праведни мисли. Той каза: „Не го направих добре, не мислех как се чувстваш.” Възмущението беше премахнато, добротата се увеличи малко. Чувствах се много по-добре и бях благодарна за безкрайното състрадание на Учителя!

Дълбоко осъзнах, какво казва Учителят: „За самоусъвършенстващия се вглеждането навътре е магически инструмент.” („Преподаване на Фа на международната Фа-конференция във Вашингтон, 2009 г.”)

Осъзнах, че самоусъвършенстването е да усъвършенстваш себе си. Само така човек може да повиши своята собствена сфера. Всеки е индивидуален живот със собствена мисия и съзнателни същества, които трябва да спаси. Силата на сътрудничеството би могла да стане голяма, ако всеки се справя добре в самоусъвършенстването. С опита разбрах, че самоусъвършенстването е трудно, така можех да разбера трудностите на всеки съпрактикуващ. Трябва да бъдем толерантни и любезни един към друг много повече. Усетих силата на Фа. Трябва да изучавам Фа със сърцето си и да се асимилирам с Дафа. Тогава мога да спася повече съзнателни същества и да не осуетя състрадателното спасение на Учителя!

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.