Как от опитваща се да бъда добър човек, станах самоусъвършенстваща се

Почитаеми, Учителю!

Уважаеми, съпрактикуващи!

Бих желала да ви споделя опита си, как от човек, който се опитва да бъде добър, станах самоусъвършенстваща се. Отне ми много години и доста продължителна болка, за да осъзная разликата между тези две неща на дълбоко ниво.

Израснах в академично семейство, където се наблягаше на традициите и доброто образование. Дълго време мислех, че се справям добре в самоусъвършенстването, понеже знаех как да се държа добре сред хората и мислех, че поне не показвам твърде лошо поведение. Бях много активна в общността на самоусъвършенстващите се и мислех, че съм усърдна практикуваща. Въпреки това ми беше трудно да разбера разликата между истинското самоусъвършенстване и това да съм човек с добро поведение.

Понеже в основата на практиката ми имаше пропуски, след няколко години имах трудности в самоусъвършенстването си и в резултат на това започнах да се отпускам. Увереността ми намаля. Спрях да участвам в изучавания на Фа и с времето ставах все повече и все повече като обикновен човек.

Много пъти се опитах да се върна към практиката и проекти за спасяване на хора, но всеки път не успявах да се задържа за по-дълго време. Усещането за вина, че не правя това, което Дафа практикуващите трябва да правят беше като сиво, лепкаво вещество, което правеше още по-трудно да направя стъпка в правилната посока. Всичко това накара увереността ми да падне още повече и се чувствах в безнадеждна ситуация.

По-късно осъзнах, че мисленето ми беше като дълбаене в биволски рог, понеже винаги се опитвах да разбера как мога да стана по-добра. Как мога да се подобря аз, аз, аз ... Винаги се фокусирах върху себе си. Мисълта за спасяването на другите се чувстваше далечна, понеже мислех, че не бих могла да се грижа добре дори за себе си.

След няколко години най-накрая достигнах повратната точка. Някои инциденти, свързани с въпроса за спасяването на съзнателни същества, се превърнаха в тояга, която пробуди съзнанието ми и внезапно мисълта, за спасяване на съзнателни същества, ме удари като гюле от оръдие. Извиках силно: „Искам да спасявам хора! Искам единствено да спасявам хора!”

В този момент сърцето ми и всичко около самоусъвършенстването ми се преобърна напълно. Осъзнах, че до този момент основата на моето самоусъвършенстване е била егоистична. През цялото време това е било като голяма затворена врата, която толкова дълго не ми е позволявала да бъда в истинската култивация.

Сега мислех: „Това е за другите, не за мен.” Тази промяна в съзнанието ми преобърна всичко. Усещането за безнадеждност изчезна. Видях, че Учителят не се е отказал от мен през всичкото това време и благодарността ми към Него и Неговото необятно състрадание беше отвъд това, което може да се опише.

Сега можех да видя по-ясно връзката между моето самоусъвършенстване и мисията за спасяване на съзнателни същества.

В „Преподаване на Фа на Световния ден на Фалун Дафа – 2014 година”, Учителят казва:
„Какво е „Дафа практикуващ“? Тези, които Учителят учи, сте точно вие, тези Дафа практикуващи. Вие сте пречиствани, калявани до зрялост и подготвяни да спасявате съзнателни същества.”

Пътят ми в самоусъвършенстването се промени. Понеже най-голямото ми желание и мотивацията ми сега бяха да имам способност истински да спасявам хора, станах много по-заинтересована в постигането на истински напредък в самоусъвършенстването.

Преди, когато дойдеше изпитание, щях да си помисля: „О, моля оставете ме просто да премина, така че да мога да си почина. Надявам се, че това ще стане скоро.” Когато преминавах през това се чувствах облекчена и преценявах, надявам се, че в процеса се бях освободила от някои привързаности. Не бях сигурна обаче, кои привързаности, ако има такива, можеше да са си отишли или да са отслабени.

Сега, когато възникне изпитание, процесът изглежда по този начин: първо възникват емоции и се чувствам некомфортно по един или друг начин, но тогава отделям съзнанието си от осезателната проява на изпитанието и започвам да гледам навътре. Често виждам, че търпението ми липсва. Тогава се питам защо липсва. „Този или онзи човек правят така и така.” „Добре, но защо ми липсва търпение?” се питах отново. Или: „Това е ужасно!”, „Да, разбира се, но аз съм самоусъвършенстваща се и нещото, което най много искам на този свят е да изоставя привързаностите си. Това има по-висок приоритет от това да се страхувам от това ужасно нещо точно сега.” „Но това е наистина ужасно!” казва моята неусъвършенствана страна. „Да, знам. Все пак като самоусъвършенстваща искам да култивирам и да повиша шиншина си. Точно сега това е по-важно от всичко друго.”

След вътрешни монолози и понякога доста дълги и пресилени анализи на причините зад причините, често се връщам към извода, че в основата, например на липсата ми на търпение, е едно от следните неща: репутация, ревност, страх от страдание или страх от провал.

Така привързаността беше идентифицирана. Понеже моят първи приоритет е да се самоусъвършенствам по пътя към божественото и по време на мисията си за спасяване на съзнателни същества, и тъй като съм ученик на Учителя и всички праведни сили във Вселената са зад мен, избрах да позиционирам себе си над привързаността в съзнанието си. Когато можех истински и от сърце да мисля по този начин, в този момент тялото ми ставаше леко и можех да се усмихвам отново. След това се връщах към осезаемото проявление на изпитанието и се справях според новото ми по-високо ниво на шиншин.

По този начин самоусъвършенстването вървеше бързо и дори не можех да го сравня с това, което беше преди когато се изправях пред предизвикателства. В края на краищата чувствах благодарност, щастие и любопитство, когато възникваха изпитания и вече не се страхувах както преди. Всъщност се интересувах от намирането на привързаността, върху която Учителят иска да работя точно сега и Му благодарях за дадената възможност.

Пример за това как се справях с изпитания беше преди известно време, когато дъщеря ми беше ухапана от кърлеж. Тъй като имах деца, винаги се страхувах, че може да хванат страшна болест с трайни наранявания. Когато бях в Тайланд, прекарвах много време да пазя децата далеч от комари, и в Швеция винаги се страхувах, че могат да бъдат заразени от кърлежи. Можех да открия корена на този страх в детството си, понеже родителите ми бяха много придирчиви относно това да ни предпазят от кърлежи и по-късно застанаха упорито зад ваксинацията против енцефалит, причинен от кърлежи.

Когато дойде изпитанието, дъщеря ми беше ухапана от кърлеж и аз отбелязах в календара, за да следя за евентуални симптоми. Точно след една седмица ми се обадиха от училище и ми казаха, че дъщеря ми не се чувства добре и има ужасно главоболие. Бях парализирана от страх, тъй като главоболието е специфичен симптом за енцефалит, причинен от кърлежи, а дъщеря ми почти никога не е имала главоболие.

Следващите дни бяха като скоростно влакче за мен и се премятах между изключителен страх и праведни мисли. Накрая стигнах до момента, в който можех да се попитам: от какво толкова се страхувам? Имаше много мисли, като чувство за срам от това, че не можах да защитя детето си, страх че другите могат да си помислят, че съм странна, защото не съм ваксинирала детето си, че животът ще се окаже различен, страх от това да видя детето си как страда, страх от това, че не съм способна да се справя с психическата болка, страх от това да се чувствам зле и т.н. Цели планини от страхове. Понеже знаех, че страха не е основната привързаност се запитах каква привързаност в края на краищата причинява всички тези страхове. Видях че това е привързаността към репутация.

След като открих привързаността към репутация, мислех, че сега ще си поставя приоритет да се освободя от нея като самоусъвършенстващ се, понеже това беше най-важното нещо, за да продължа да повишавам своя шиншин и по този начин да съм по-способна да изпълня мисията за спасяването на хора. Това имаше най-висок приоритет в живота ми и в цялостното ми съществуване. С тази мисъл, идваща от спокойното ми сърце, беше лесно да изоставя тази привързаност и всички страхове изчезнаха от тялото ми. Чувствах, че каквото и да се случи, пред каквото и да се изправя, всичко е перфектно, защото съм във Фа. Дъщеря ми се оправи без никакви усложнения.

Откриване, осъзнаване и премахване на комунистическите елементи

След известно време и с помощта на огромната сила на Фа-коригирането, през аранжировките започнах да виждам елементите на комунизма в нашето общество и в хората. Доста потресена осъзнах, че в самата мен също стоят много от тези елементи и можех да ги видя в подредбите почти навсякъде в обкръжаващата ме среда. Разбрах, че тези елементи трябва да бъдат елиминирани напълно по време на процеса на Фа-коригирането.

Открих, че съм правила компромиси с комунистическите елементи, когато не съм се осмелявала да се застъпя за вярата си в човешкото общество, много пъти поради страх да не изгубя репутацията си. Също така правех компромиси със злото, когато играех с представите на хората, като вярвах, че няма да ги уплаша. Това беше възпрепятстваща сила, която правеше мен и способността ми да спасявам хора по-слаби.

След тези прозрения реших да спра да правя компромиси със злото и вместо това, уверено и гордо, да потвърдя вярата и убежденията си. Това не само доведе да се чувствам цялостна и горда, но и хората в моето обкръжение можеха да приемат Дафа на по-дълбоко ниво.

Тези прозрения промениха и ситуацията в семейството ми. Подобно на много шведски жени винаги съм учена да защитавам правата си, да изисквам това и онова и да не приемам несправедливостта. Това показва, че съм израснала с посланието на феминисткото движение, отекващо в ушите ми от моето детство. Откакто започнах да практикувам, мислех, че не съм засегната от феминизма, но през тази година разбрах, че това не е така.

Със съпруга ми сме женени от 2004 година. Още в началото той се опита да ми каже неща, които не разбирах. Наистина не разбирах за какво говореше той. За да обобщя, той се опитваше да ми дава съвети за недостатъците ми в ролята ми на жена и съпруга. Ежедневието вървеше предимно добре, но в някои моменти всяка година се оказвахме в задънена улица, когато нещата се бяха трупали известно време. Тези конфликти винаги спираха, все пак чувствах съжаление и съпругът ми трябваше да отстъпи. До тази пролет, когато най-накрая разбрах за какво става въпрос.

Този път, точно когато почувствах, че не мога да приема повече критики и бях близо до грохване, вместо това се стегнах и помислих, „Какво всъщност се опитва да ми каже той? Къде греша?” И тогава – бум – видях го! Недостатъците ми на жена и съпруга бяха базирани на феминистките елементи, с които бях индоктринирана. От тогава семейната ни среда се подобри значително.

Благодаря, че ми позволихте да споделя с вас. Ако виждате недостатъци в разбирането ми, ще съм щастлива да ги чуя.

Благодаря, съпрактикуващи!

Благодаря, Учителю!

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.