Преди около шест месеца, след като правих упражненията на Фалун Дафа, планирах да чета „Джуан Фалун”, основния текст на Фалун Дафа, но вместо това се върнах в леглото и спах половин час. Събуди ме един сън.
Сънувах, че трябва да положа изпит, затова станах и мислех да си измия косата. Под душа не можах да открия шампоана. Разтревожих се, че няма да изляза навреме от къщата, за да се явя на изпита – не можех да закъснея. Раздразнението ми от ситуацията ме накара да ритна с крака и да плесна с ръце срещу одеялото си.
В съня си най-накрая намерих шампоана, измих си косата и се втурнах към мястото на изпита. След това не можах да намеря указаната стая и своето място. Изпитвах съжаление в сърцето си.
По-късно сънувах, че се нося в небето над едно лотосово езеро. Размахах силно крилете си, но не можах да се издигна много високо – само на два метра над езерото.
Когато се събудих от съня, веднага изпитах силна нужда да се усъвършенствам усърдно. От този ден нататък не смеех да се върна в леглото сутрин. Когато осъзнах, че мога да пропусна изпита, изобщо не можех да спя. Правех сутрешните упражнения навреме и след като приключех, слушах лекции на Учителя (основателя на Фалун Дафа) или четях „Джуан Фалун”. Известно време поддържах този установен ред.
Търсенето на комфорт е като голяма скала
Предишната вечер, в друг сън, Учителят Ли преподаваше Фа на група ученици, които седяха в кръг. Аз спях в едно легло наблизо. Когато Учителят почти свърши, аз се събудих и също исках да го слушам, но Учителят вече беше свършил да говори; така не чух нищо. Тогава Учителят поведе учениците на разходка до едно красиво място. В далечината видях езеро с чиста синя вода и хора, които се къпеха в него.
Следвах Учителя отблизо, но след няколко стъпки пред мен се появи огромна скала. Трябваше да преодолея тази 3-метрова скала, за да стигна до мястото с красивата вода. Чудех се как бих могъл да прескоча такава огромна скала и се надявах, че Учителят ще ме държи за ръка. Но Учителят не погледна назад. Нямах много време за мислене и станах решителен в сърцето си. Затворих очи, прескочих скалата и отидох до езерото.
Пътят, който е аранжирал Учителят за нашето самоусъвършенстване, е равен на нашата способност да го следваме. Дори когато в съня ми другите практикуващи следваха Учителя лесно, не посмях да действам, защото спях, докогато Учителят преподаваше Фа.
Исках да следвам Учителя, но знаех, че ако нямам Фа в сърцето си, нямаше да мога да наваксам. Дори една скала можеше да блокира пътя ми. Но когато бях решителен в съзнанието си, открих, че не е толкова трудно да преодолея препятствието. Беше необходимо само да променя мисленето си.
Когато времето застудя през зимата, не исках да ставам. Исках само да стоя в леглото под топлите завивки. Казвах си, че мога да направя упражненията по-късно през деня, но обикновено нямах време и не успявах да направя всичките пет упражнения. Когато не се справях добре с правенето на упражненията, двата часа допълнителен сън не помагаха за умората ми. Нямах енергия и духът ми не се чувстваше добре. Изучаването на Фа и изпращането на праведни мисли също бяха повлияни негативно.
Когато разяснявах фактите за Дафа, не можех да отговоря на въпросите на хората, защото нямаше сила от Фа. Животът на Дафа ученика трябва да бъде подкрепен с Фа.
Състоянието на желанието за комфорт ме накара да се чувствам слаб, сякаш не бях се хранил от дълго време.
Учителят казва: ”Така че за Дафа практикуващите нещата като цяло са станали по-спокойни и комфортни. Но когато нещата станат по-комфортни, напрежението отслабва; а когато напрежението отслабне, тенденцията е това да доведе до желание за комфорт, за малко повече спокойствие, да искаме малко почивка и да търсим някакво облекчение. Но в действителност животът на всеки Дафа практикуващ и неговото самоусъвършенстване са тясно свързани, като брънки на верига. Така че, когато се отпуснете, това се равнява на отпускане в самоусъвършенстването ви.” (”Преподаване на Фа на международната Фа-конференция в Голям Ню Йорк, 2009 г.”, „Преподаване на Фа в различни региони, Том IX”)
Забелязах, че култивацията ми видимо се подобряваше, когато бях по-строг със себе си. Нямах склонността да губя време, когато тялото и съзнанието ми бяха изпълнени с Фа и можех да усетя щастието на асимилирането с Фа всеки ден.
Винаги, когато не бях внимателен, отпусках изискванията към себе си. Желанието за комфорт също се надигаше, когато бях усърден, защото си мислех, че напоследък съм бил в добро състояние и може би няма да е проблем да се отпусна малко. След това намерението ми да се отпусна се промъкваше и отслабваше усърдието ми.
Има тестове навсякъде по пътя на самоусъвършенстването. Трябва да сме нащрек за малките неща, които може да не са очевидни. Никога не трябва да отпускаме изискванията, които имаме към себе си.
Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.