Защо е паднал Архатът

Minghui.org

Докато запаметявах Шеста лекция от „Джуан Фалун” получих внезапно прозрение за едно от значенията зад това писание.

Учителят ни е разказал следната история:
„Имало някога човек, който достигнал нивото на Архат след много усилия в самоусъвършенстването. Наближавало да постигне Праведен плод в самоусъвършенстването и да стане Архат – как можело да не бъде щастлив? Щял да премине отвъд Трите сфери! Но това вълнение е привързаност – привързаността въодушевление. Един Архат трябва да е без привързаности и със сърце, което не може да бъде повлияно. Но той се провалил и култивацията му се оказала напразна. Тъй като се провалил, трябвало да започне от самото начало. Той възобновил култивацията си и след много старателни усилия отново се усъвършенствал нагоре. Този път се уплашил и си напомнил: „Не бива да се вълнувам. Иначе пак ще се проваля“. С този страх той отново се провалил. Страхът също е вид привързаност.” (Шеста лекция, „Джуан Фалун”)

Проблесна ми, че причината за падането на Архата е била, че той е признал отрицателната мисъл за своя, вместо да я елиминира. Той не е успял да открие себе си и не е имал силно Главно Съзнание. Когато човек достигне нивото на Архат той трябва да бъде в състояние без намерение със съзнание, което не може да бъде разклатено. Неговите щастие и страх не са идвали наистина от него и е жалко, че той е признал чувствата на радост и страх като свои. Неговата мисъл да не се радва се е равнявала на признаване, че тази неправилна мисъл е била негова.

Учителят казва:
„...и този закон важи както за стария, така и за новия космос: изборът на едно същество зависи от него, дори ако е направило някакъв вид клетва в историята.” (”Преподаване на Фа на Фа-конференцията във Филаделфия, САЩ, през 2002 г.”)

Тъй като Архатът е признал отрицателната мисъл за своя, той не е могъл да остане на това ниво и е трябвало да падне. Вместо да признае отрицателната мисъл, първата му реакция е трябвало да бъде да я елиминира. Ако беше имал мисълта: „Тази мисъл не е моя. Откъде дойде тя? Трябва да я елиминирам”, той не би паднал.

Ние често мислим, че различните човешки представи са част от нас и казваме: „Имам силна сантименталност. Много съм завистлив. Моята привързаност към похотта не може да бъде елиминирана. Страхувам се и т.н.” Първата грешка е, че ги признаваме, а след това трябва да работим, за да се отървем от тях. Това е като да изкопаеш дупка, да скочиш в нея и след това да се опиташ да излезеш от нея. В резултат на това тези човешки представи се мотаят дълго време и са трудни за елиминиране.

Учителят казва:
„Човешките същества имат много привързаности, всякакви представи и набор от емоции и желания. Всички тези мисли са в главата ви и все пак нито една от тях не сте вие.” („Преподаване на Фа на конференцията в Швейцария”)

„В действителност освен вродената чистота и невинност на човека, всички представи са придобити след раждането и не са неговата истинска същност.” („За кого съществувате?” от „Есенции за усърден напредък, том 1”)

Откъде идват тези отрицателни мисли? Изглежда, че те са се формирали, докато сме се прераждали живот след живот. В интерес на истината старите сили са аранжирали ситематично всички тях, включително начинът по който ще реагираме на нещата, с които се сблъскваме, нашите роли в историята, какви представи ще формираме и как тези представи ще бъдат манипулирани през периода на Фа-коригирането.

Учителят казва:
„Това Фа-коригиране е било аранжирано още от времето на предишната Земя и е било изпробвано веднъж. Така че с други думи, това е било систематично аранжирано още от едно толкова далечно време. Тогава помислете: би ли могло човешкото общество и всичко, което можем да видим, да съществува по случайност? Дори всяко движение на всеки Дафа практикуващ, всяко действие, всяка дума и даже въпросите, над които се замисляте – нищо от това не е така просто. В бъдеще ще видите, че всичко е било много внимателно аранжирано. Но не съм аз този, който аранжира това – старите сили са тези, които го направиха.” („Преподаване на Фа на Фа-конференцията във
Флорида, САЩ”)

„Като практикуващи, ако в това премеждие можете да успеете да не признавате подредбите на старите сили, тогава можете да го преминете.” („Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите, 2003 г.”)

Веднага щом се появят мислите за слава, щастие, похот и гняв, нашата първа мисъл трябва да бъде да откажем да ги следваме. Те не ни принадлежат и ние трябва да ги елиминираме заедно с отрицателните божества, които са наложили тези мисли върху нас. Това означава да имаме силно Главно Съзнание и праведни мисли. Това е единственият начин, чрез който да пробием през аранжировките на старите сили и той е част от коригирането на Фа.

Учителят казва:
„ Изпращането на праведни мисли се цели както навътре, така и навън и никое неправедно същество не може да избяга.” („По повод вълните, надигнали се от статията за помощните души” от 2016 г.)

Когато изведнъж се почувстваме уплашени да разпространяваме материали за разясняване на истината, трябва да осъзнаем, че злия призрак на комунизма е работил в продължение на десетилетия, за да наложи „страх” върху хората. Неговата цел е да се намеси в нашето спасяване на хора. Може ли нашата истинска същност да има такава мисъл? Не, не може, така че трябва да я елиминираме!

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/24/174744.html