Премахване на привързаността ми към личната изгода чрез рецитиране на Фа

Minghui.org

Що се отнася до запаметяването на Фа аз винаги съм се страхувал от трудности, мислейки си, че не съм достатъчно образован и че съм стар (сега съм на 73 години) със слаба памет. Как бих могъл да рецитирам тази дебела книга „Джуан Фалун”? Но щом забелязах, че всички мои съпрактикуващи запаметяваха Фа и много хора, които рецитираха книгата много пъти, бяха над седемдесет или осемдесет годишни, защо аз да не можех? С подкрепата на няколко съпрактикуващи посветих съзнанието си и започнах да рецитирам Фа в края на миналата година. През този процес наистина разбрах за ползите, които носеше това. Бих желал да ви разкажа една история, която се случи в процеса на рецитиране на Фа.

Учителят ни е казал: „В усъвършенстването на вашия шиншин вече има прогрес, ако например когато някой ви наругае сред обикновените хора, вие не кажете нито дума и се чувствате много спокоен; или когато някой ви удари с юмрук, вие си замълчите и го приемете с усмивка. Нивото на вашия шиншин вече е много високо. Тогава като практикуващ какво трябва да придобиете? Няма ли да придобиете гонг? Когато вашият шиншин се подобри, вашият гонг ще нарасне. Нивото на гонг е високо колкото нивото на шиншин и това е абсолютна истина.” („Джуан Фалун”)

Когато запаметявам Фа чета един параграф по няколко пъти. Колкото повече го повтарям, толкова повече го наизустявам. Постепенно стигнах до това да осъзнавам принципите на Фа. Има едно изречение, казано от хората в древността: „Когато една книга е била прочетена сто пъти, нещата, за които тя загатва, ще се покажат по естествен път.” Чувствам, че наистина е така. Преди да започна да рецитирам Фа, в повечето случаи просто го четях и разбирах повърхностното значение, без да осъзнавам по-дълбоките му допълнителни значения. С повтарянето ми на всеки параграф, имам чувството, че допълнителните му значения се показват по естествен път.

Сега прилагам това, което съм осъзнал от Фа на практика. Наскоро един от съседите ми ми каза, че ще строи къща и че ще трябва да използва част от земята на семейството ми. Съгласих се без колебание. По онова време си помислих: „Да построиш къща в околността е нещо важно, но също така е много трудно. Въпреки че нямаме кръвна връзка, чувствам, че в края на краищата сме едно семейство. Разбира се определено ще дам съгласието си.”

По-късно неговото семейство помоли да използва останалата част от земята ми, за да я даде на друго семейство, а именно на двамата ми съседи, чиято земя е в съседство с моята (тъй като неговата къща също така отне част от тяхната земя). След това той щеше да върне другата си земя на мен. Съгласих се без колебание.

Появи се един проблем, когато той ми върна земята си. Първоначалната ми земя се равняваше на повече от 800 квадратни метра, но размера на земята, която той ми върна, беше по-малък от този на моята, но той не ми каза това. По-късно едва когато той уреди да отдаде под наем първоначалната ми земя на друг човек, който измери земята заедно с него, разбрах, че той ми е върнал по-малко земя.

След като го осъзнах се почувствах леко ядосан, мислейки си: „Когато си строеше къщата, ти взе земята, която ти дадох, без да се колебаеш. Моята земя е с квадратна форма и е в близост до кладенец, докато твоята земя не е нито квадратна, нито е близо до кладенец. Освен това твоята земя е от онази страна на пътя, по която вървят хората и по нея минават коли. Дори при това условие не казах нищо по този въпрос, но защо ми върна по-малко земя? Ако беше откровен по този въпрос, нямаше да се оплача. Не трябваше да ме мамиш! Не ме ли направи на глупак?” Винаги, когато мислех за това, се чувствах неуравновесен в сърцето си: „Не се ли отплати за добротата с липса на признателност?” Наистина исках да поговоря с него по този въпрос. Дълго време не можех да изоставя тази привързаност.

Наскоро, когато често рецитирах Фа, сякаш нещо изплува на повърхността в сърцето ми.

Учителят казва:„... ако например когато някой ви наругае сред обикновените хора, вие не кажете нито дума и се чувствате много спокоен; или когато някой ви удари с юмрук, вие си замълчите и го приемете с усмивка. Нивото на вашия шиншин вече е много високо.” (”Джуан Фалун”). Тогава се запитах: „Направих ли всичко в съответсвие с Фа? Въпреки че бях чел и рецитирал тази част от Фа много пъти, бях ли я приложил на практика или я признавах само на думи?”

Учителят ни учи:

„Изучавайте Фа и получете Фа,
Съсредоточете се върху това как изучавате и се самоусъвършенствате,
Направете така, че всяко нещо да бъде премерено според Фа.
Само тогава, с това, то е истинско самоусъвършенстване.” („Солидно самоусъвършенстване”, „Хон Ин”).

Продължих да мисля, че само когато правим всичко в съответствие с Фа, можем да се асимилираме с Дафа, и това, което трябваше да направя, беше „... ако например когато някой ви наругае сред обикновените хора, вие не кажете нито дума и се чувствате много спокоен; или когато някой ви удари с юмрук, вие си замълчите и го приемете с усмивка.” (”Джуан Фалун”).

Ако наистина го бях направил, щях ли все още да бъда засегнат от проблема със земята? Щях ли все още да се тревожа за моите лични загуби и печалби? След като осъзнах това, се почувствах доста облекчен. След това продължих да рецитирам следните изречения: „Тогава като практикуващ какво трябва да придобиете? Няма ли да придобиете гонг? Когато вашият шиншин се подобри, вашият гонг ще нарасне. Нивото на гонг е високо колкото нивото на шиншин и това е абсолютна истина.” (”Джуан Фалун”).

Да, все още бях загрижен за този малък къс лична загуба и печалба; не е ли това силна привързаност? Как бих могъл да подобря съзнанието си и как би могла енергията ми да нарасне? След като имах това осъзнаване, се нахраних и включих компютъра си и се оказа, че на „minghui.org” бяха публикувани разкази за това как хората в древността са си прощавали един на друг, когато са се натъквали на проблеми. Сърцето ми се проясни и си помислих: „Дори древните хора са можели да бъдат толерантни, защо аз не мога да бъда такъв като практикуващ?”. Знаех, че това беше подредба на Учителя: виждайки подобрението на моя шиншин, Учителят ми даде знак, като използва тези два разказа.

Така че сърцето ми беше спокойно и аз изоставих тази привързаност и вече не исках да говоря за нея!

Това е кратка история от процеса на моето рецитиране на Фа, което премахна една привързаност, която не можех да изоставя дълго време.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/25/174755.html