Безграничното милосърдие на Учителя благослови цялото ми семейство

Minghui.org

Аз съм на 49 години и започнах да практикувам Фалун Дафа (известен също като Фалун Гонг) през 2005 г. Всъщност още през май 1999 г. сестра ми ми даде копие на „Джуан Фалун”, но аз не завърших четенето на книгата, защото бях твърде заета да се грижа за бебето си. Когато започна преследването през юли 1999 г. скрих книгата и си помислих: „Един ден ще се върна и ще изучавам Дафа”.

Аз и съпругът ми бяхме съкратени през 2005 г. Имахме много трудности да си намерим работа и си го изкарвахме един на друг, когато се приберяхме вкъщи. Водихме окаян живот и почти подадохме документи за развод. По онова време сестра ми заяви: „Фалун Дафа е Буда Фа. Дафа е стълба към Небето, която Учителя Ли Хонгджъ е дал на практикуващите. Сега или никога!” Най-накрая се пробудих. Тя ми донесе лекциите на Учителя и ме научи на петте упражнения.

Успях да седя в продължение на половин час първия път, когато медитирах. Един ден Учителят настрои тялото ми: постоянно повръщах и имах разстройство. Но въпреки това отидох на работа и се чувствах добре през смяната си. Страдах от стомашни проблеми и виене на свят от детството си. Всички те изчезнаха, след като започнах да практикувам упражненията на Фалун Дафа. Тялото ми беше пречистено и нищо на света не можеше да ме направи по-щастлива от факта, че бях намерила Дафа.

Първоначално съпругът ми опита всичко, за да ме откаже да практикувам Дафа, заради страха си от преследването. Знаех, че нямаше нищо погрешно в Истинност-Доброта-Търпение, затова закалих волята си и отказах да се предам. Нямайки възможност да практикувам в нашата стая, правех упражненията в един тесен коридор. Един ден аз и съпругът ми имахме треска. Не пих лекарства, защото знаех, че елиминирах карма. Той също не пи никакви лекарства. На следващия ден, аз бях напълно здрава, но неговите симптоми се влошиха и той трябваше да отиде до болницата за инжекция. От тогава нататък той повече не се намесваше в моята практика.

Обикновено съпругът ми се грижеше за пазаруването от бакалията, прането, чистенето и готвенето. Независимо колко късно се прибереше вкъщи, аз сядах някъде и чаках за вечерята. След като станах практикуваща, започнах да се държа в съответствие със стандартите на Дафа. Малко по малко се научих как да върша домакинската работа и постепенно я поех. Той беше силно впечатлен и похвали готвенето ми. Свекърва ми също каза, че не е осъзнавала, че съм толкова способна. Съпругът ми постепенно разви положителни мисли към Дафа. Понякога, когато бях заета с домакинската работа, той ми напомняше, когато станеше време за изпращане на праведни мисли. Той повече не ми създаваше проблеми за ходенето на груповите изучавания на Фа и понякога поискваше материали за разясняване на истината, за да ги чете. Дадох му висулка с изписано на нея „Фалун Дафа е добър!” и той радостно я окачи в колата си. Един ден той ми довери: „Ако има следващ живот, искам отново да бъда в твоето семейство.”

Работех добросъвестно като продавачка в търговски център. Можех да продам неща, които другите се затрудняваха да продадат. В миналото шефката ми ме извика, за да направя инвентаризация. Аз закъснях и тя беше много разстроена. Тя ми се сопна: „Как може да закъсняваш, когато си отговорна!” Почувствах се наранена и казах: „Напускам.” По-късно тя ми се извини и нееднократно ме помоли да остана, така че останах.

Сега като практикуваща се стремя да съм добра с хората и да гледам навътре, когато възникнат конфликти. В един случай един сътрудник от отдела за доставки се държа много невъзпитано с мен. Бях шокирана и се чудех какво лошо съм му сторила, за да се държи по този начин. Не спорих с него и останах напълно спокойна, въпреки че имаше много зрители.

Един ден един мъж на средна възраст се шляеше около моя щанд. Веднага щом си тръгна осъзнах, че липсваше един артикул. Беше твърде късно да го догоня, да не говорим, че не можех да оставя павилиона без никого. Затова аз платих за липсващия артикул. Колежката ми каза: „Колко глупаво! Защо не впишеш фалшив запис в книгите? Никой няма да разбере.” Поклатих глава. Като Дафа практикуващ трябва да съм честна!

Работата ми по продажбите винаги беше най-добрата и клиентите ме хвалеха. Работих същата работа в продължение на 13 години, докато шефът ми не закри бизнеса през 2016 г. Всичките ми колеги ме уважаваха затова, че съм останала на тази работа толкова дълго.

Дъщеря ми посещаваше от време на време груповото изучаване на Фа заедно с мен, тъй като беше малка. Но тя беше твърде млада, за да постоянства. Един ден през 2015 г. тя внезапно избухна в сълзи и изказа мъката си. Тя ми каза колко много съжалява, че не е ценила Дафа и е пропиляла толкова много години, като е отсъствала от практиката за самоусъвършенстване. От тогава нататък тя си направи график, за да изучава Фа редовно. Тя не спря, дори когато се подготвяше за кандидатстудентския изпит за колежа през 2016 г. и беше спокойна в деня на изпита. Както се оказа тя беше приета в колежа, за който мечтаеше и получи желаната специалност.

Потопено в безграничното милосърдие на Учителя, цялото ми семейство е благословено и щастливо!

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/29/174799.html