Моите три години страдания в трудов лагер

Име: Уон Джи (喆)

Пол: мъж

Възраст: 33 години

Адрес: Настоящо местоживеене - Франция

Дата на последен арест: 20 юли 2001 г.

Последно място на задържане: принудителен трудов лагер Цинбоуа (泊洼劳教所)

Град: Тиендзин

Преживени репресии: електрически шокове, лишаване от сън, принудителен труд, промиване на съзнанието, незаконни присъди, побоища, лишаване от свобода, изтезания, уволнение от работното място, физическо обездвижване, разпити, задържане

Minghui.org

Казвам се Уон Джи и съм на 33 години. Страдах от много упорито кожно заболяване, но се излекувах от него, след като започнах да практикувам Фалун Гонг в края на 1997 година.

След като започна преследването на Фалун Гонг, през ноември 1999 г. бях незаконно арестуван, когато отидох в Пекин, за да подам жалба срещу репресиите над Фалун Гонг и впоследствие бях затворен за един месец в полицейското управление на Бейчън в град Тяндзин. След освобождаването ми бях уволнен от работното си място. На 20 юли 2001 г. агенти от полицейското управление на район Тучин в окръг Хъси в Тиендзин ме арестуваха, отвеждайки ме от новото ми работно място. По време на трите ми години на принудителен труд станах свидетел на смъртта на практикуващия г-н Чен Баолиан.

Снимка на Уон Джи преди 6 години

Лично преживяване на „инцидента в Тиендзин“ преди „мирния апел на 25 април“ в Пекин

На 11 април 1999 г. Хъ Джоушъ публикува статия, атакуваща Фалун Гонг в изданието "Изложение на науката и технологиите за младежта". Много практикуващи в Тиендзин, включително и аз, отидохме да разясним фактите на главния редактор на това списание на 21 април 1999 г. Дни по-късно местната полиция незаконно арестува четиридесет и пет от нашите местни практикуващи, някои от които бяха ранени по време на полицейското задържане. На следващия ден отидохме при градската управа в Тиендзин, за да обжалваме ареста и ни беше казано да отнесем случая към Службата по жалбите на Държавния департамент в Пекин. Последва добре познатият „Мирен апел на 25 април“, с над десет хиляди практикуващи от цялата страна.

Скоро след мирния апел на 25 април Китайската комунистическа партия (ККП) поиска от всяко място за практикуване на Фалун Гонг в страната да проучи практикуващите за изпитаните от тях ползи за здравето, получени от практикуването на Фалун Гонг. Аз също участвах в проучването, но никога не бих си представял, че ККП всъщност събираше домашни адреси и информация за местоработата на практикуващите в подготовка за последващото преследване.

От юни 1999 г. полицията започна да ни гони от мястото за упражнения близо до дома ми. На 20 юли ККП започна масови арести на практикуващи в цялата страна. Когато отидох с приятели практикуващи да апелираме в подкрепа на Фалун Гонг в Пекин през ноември 1999 г., видяхме полицаи от различни части на страната, които вече чакаха пред Службата по жалбите на Държавния департамент. Бях отведен обратно в Тиендзин и задържан в полицейското управление в Бейчън в продължение на един месец. След освобождаването ми бях уволнен от работното си място. От този момент местните власти ме тормозеха по време на всеки празник или при така наречени „чувствителни“ (за кампанията по преследването) дни.

Осъден на три години принудителен труд

На 23 януари 2001 г. ККП организира случая със самозапалването на площад „Тиенанмън“. Начинанието ни по разобличаването започна през май, когато мои приятели практикуващи и аз започнахме да правим DVD-та за разясняване на истината, за да разкрием фактите за този случай. На 20 юли 2001 г. бях задържан и отведен от новото си работно място от няколко полицейски служители от полицейското управление в Тучен. Тъй като отказвах да сътруднича, те ми приложиха мъчението, наречено „Летящ самолет“, в което бях принуден да наведа гръб пред стена с протегнати нагоре ръце, с които да допра стената. Полицаите ме държаха в това положение няколко часа, което беше изключително болезнено.

Възстановка на мъчение: „Летящ самолет“

Същата нощ началникът на управлението Уан ми постави специални окови на краката и белезници на ръцете. Малко след полунощ полицаи ме завързаха между две легла и ме накараха да седя клекнал до 6 или 7 часа сутринта. В 9 часа сутринта един заместник-началник дойде да ме разпита. Аз отказах да отговоря на въпросите му, така че той ме удари силно през лицето. Запазих мълчание, а той продължаваше да ме бие, докато носът ми започна да кърви. Много вероятно е тогава да ми е счупил също и лявото тъпанче, тъй като слухът в лявото ми ухо понастоящем е много по-влошен от този в дясното ухо. През целия ден опитваха различни изтезания, за да ме накарат да страдам. Понякога ме закопчаваха с белезници до легло, така че не можех нито да седна, нито да се изправя. Също така пускаха климатика на най-силна степен, за да духа директно върху мен за няколко часа. В крайна сметка полицейското управление в Хъси ме осъди на три години принудителен труд.

Свидетел на убийството чрез побой на г-н Чен Баолиан

През септември 2001 г. полицията ме изпрати в трудовия лагер Цинбоуа, което беше месец преди да ме прехвърлят в Трета работническа група на трудовия лагер Шуанкоу. Бях принуден да работя поне 15 часа на ден, често от 6 часа сутринта до 11 часа през нощта. Тъй като отказвах да се отрека от вярата си във Фалун Гонг, охраната ме караше да пиша така нареченото „писмено размишление“ след всеки ден принудителен труд. В резултат на това имах възможност само за 2-3 часа сън на денонощие. През юли 2002 г. бях преместен във Втора работническа група на същия трудов лагер.

На 15 август 2002 г. всички задържани практикуващи започнахме обща групова стачка. Охраната нареди на криминално проявените задържани да ни удрят с пръчки. След това ни събраха в работилницата и възобновиха побоите. В резултат на това двама практикуващи бяха тежко ранени. Един възрастен практикуващ, на име Чен Баолиан, се опита да спре бруталността, тогава ръководителят на групата надзиратели Джън Джунхон нареди на криминално задържаните Ву Гуолиан и Ли Уенхон да удрят г-н Чен с дървени дъски, като ръцете му бяха завързани зад гърба и устата му беше запушена.

Г-н Чен беше съборен на земята и Ву Гуолиан стъпи тежко върху гърдите му. Г-н Чен беше изключително блед и се надигна с голяма трудност. Криминално проявените обаче спираха онези, които искаха да му помогнат, и крещяха: „Да видим кой ще се осмели да му помогне?“ Господин Чен успя да извърви няколко крачки, но скоро се срина отново на земята. Охраната стана нервна и се обади за линейка. Междувременно ни държаха далеч от г-н Чен и ни наредиха да се върнем в спалното помещение за следобяда.

Когато попитах през нощта за състоянието на г-н Чен, един надзирател на име Мън отговори: „Чен Баолианг току що умря от инфаркт.“ Бях ядосан от отговора му и отхвърлих твърднието му: „Лъжете! Беше пребит до смърт! ”Спомням си ясно, че Мън ми каза небрежно: „Бих казал, че е добре да си гледаш собствената работа ”.

На следващата сутрин много полицейски служители се събраха в коридора и извикаха мен и трима други практикуващи. След като ме отведоха в управлението, те ме попитаха: „Излекуваха ли се ръцете ти? Нека погледнем.” Поради лоша хигиена имах краста на ръцете и много парчета от кожата ми се лющеха. Веднага щом протегнах ръцете си, те ги закопчаха зад гърба ми и ме отведоха навън до чакаща кола, където вече беше задържан друг практикуващ. Те ни накараха да седнем с гръб един до друг и ни предупредиха: „Дръжте се добре, в противен случай ще ви запушим устата.“

Измъчван в принудителния трудов лагер Цинбоуа

Охраната ме върна в Седма работническа група на трудовия лагер Цинбоуа, където повечето задържани бяха наркозависими. Имаше само няколко Фалун Дафа практикуващи. Не знаех колко лошо е положението там, докато не пристигнах на мястото. В лагера никога не е имало недостиг на наркотици, дори охраната помагаше за контрабандата на наркотици и изкарваше пари от нея. Тъй като отказах да сътруднича, охраната отмени правото на семейството ми на месечни посещения в лагера.

През ноември 2002 г. в трудовия лагер ми направиха кръвни тестове, но без да посочват причините за това действие. Сега разбрах, че това е било по време на върховия период на ужасяващата практика на отнемане на органи от живи практикуващи.

Според началника на охраната, служители експериментирали с електрошокове върху свине и установили, че четири електрически шока с палки ще доведат до смъртта на прасе. Но в крайна сметка използваха 6-8 електрошока с палки върху практикуващите.

Уон Джи след операцията на шията

Гнойни рани на гърдите и гърба

Рана, сраснала се към ребро. Впоследствие гнойта
разгражда съответната част от реброто.

Парализата ми причиняваше невъзможност да движа нито
една от ръцете си. Можех да стоя само в една фиксирана позиция.

След като бях парализиран, трябваше
да облекчавам нуждите си в леглото

След един месец гладна стачка, през януари 2003 г. охраната ме изпрати в център за промиване на съзнанието. Беше отделен цял етаж, за да провеждат принудително промиване на съзнанието на определени практикуващи. Всяка сесия беше насочена към четири на брой практикуващи. Когато ме заведоха, първо бях подложен на жесток побой и след това бях повален на земята и шестима души стояха върху крайниците и цялото ми тяло, като използваха върху мен едновременно 6-7 електрошокови палки. Те целенасочено прилагаха електрошоковете към чувствителни зони, включително дланите, сводовете на ходилата на краката, главата, шията и устата. Вече бях много слаб поради гладната стачка, но те не спряха, докато изобщо не престанах да се движа. След няколко дни на изтезания с електрически шокове на гърба ми се появи огромна гнойна рана. Имах нужда от помощта на други хора, за да ходя.

През юни 2003 г. бях диагностициран с белодробна туберкулоза и по-късно бях освободен по медицински причини. След като се върнах у дома, съвсем отслабнах. Раната на гърба ми се уголеми и в крайна сметка периодично развиващата се гной разгради част от реброто ми. Раната се разпространи до врата ми и това доведе до парализа на тялото ми от врата надолу. Няколкото години жестоки репресии оставиха семейството ми без пари. Трябваше да продадем къщата си, за да платим за операцията ми.

Много болници в Тиендзин отказаха да ме приемат, тъй като се притесняваха, че мога да умра по всяко време. В крайна сметка една болница ме прие по настояване на родителите ми, но те ни помолиха да подпишем декларация, с която да ги освободим от всякаква отговорност, ако умра по време на операцията или след нея. Направиха ми общо две операции. Първата на врата ми продължи четири часа. Докторите не предписаха използване на анестезия в началото, поради безпокойство, че пълната упокойка може да намали шансовете ми за оцеляване. В резултат на това бях в съзнание и чувствах изключително мъчителна болка при всяка стъпка от операцията. В крайна сметка ми сложиха известно количество упойка, когато установиха, че получавам мускулни крампи (от болка).

Втората операция включваше трансплантация на кост от таза на гръбнака ми. Възстанових се добре след двете операции. Когато ме изписаха от болницата, вече бях в състояние да ставам от леглото и да се движа. След завръщането си у дома изучавах Фа и изпълнявах упражненията на Фалун Гонг. Само за един месец успях да сляза по стълбите и да изчистя снега пред сградата на апартамента ни. Съседите говореха тайно: „Наистина е удивително, че той се възстанови така добре! Съвсем наскоро бе човек на прага на смъртта!“

Бягство във Франция

Пристигнах във Франция през февруари 2012 г. за среща на Международната лига за човешки права (МЛЧП), на която разкрих факти, разобличаващи преследването на Фалун Гонг от Китайската комунистическа партия (ККП). Разказах собствените си преживявания и всички бяха шокирани. Присъстващите показаха подкрепа за Фалун Гонг и ме поканиха да дойда отново в Бордо, южна Франция.

В ретроспекция мога да кажа, че съм изпълнен с емоции. Ще продължа да разкривам бруталността на ККП срещу Фалун Гонг до деня, в който преследването приключи.