Всеки тест е възможност да се самоусъвършенстваш

Minghui.org

От дете съм перфекционистка и винаги изпълнявам възложените ми задачи. Колегите ми казват, че заслужавам доверие, защото правя всичко възможно, за да изпълнявам задачите, независимо независимо дали се очертава да бъдат успешни, или не.

Преди няколко дни присъствах на среща по повод 50-годишнината от завършването на основното ми училище. Много бивши съученици все още ме помнеха и казаха, че съм много сериозна във всичко.

Сериозна съм относно своето усъвършенстване. Веднага след като през 1998 г. беше издадено учението на Учителя „Изкореняване” в „Есенции за усърден напредък”, аз го прочетох няколко пъти.

Но сериозното ми отношение накара хората около мен да се чувстват неудобно.

Например, когато един бивш съученик каза, че не смее да ме погледне в очите, аз го приех като комплимент. Когато една практикуваща се присъедини към сутрешната групова практика, след като остсъстваше за кратко, тя попита другите практикуващи дали Учителят е публикувал нови лекции, но не попита мен. По-късно тя призна, че се страхува да говори с мен.

Никога не критикувам хората, като използвам груби думи. Но предполагам, че отношението ми и тонът на гласа ми показват моите недоволство, стриктност и нетърпимост.

В резултат на това други практикуващи разговаряха с мен само когато беше абсолютно наложително. Те споделяха щастливи преживявания и истории помежду си, но без моето участие. Дори след като разбрах, че другите хора разговарят с мен само когато е абсолютно наложително, чувствах, че това е така, защото те имат пропуски.

Моята привързаност ми беше показана

Един ден през април 2017 г., когато бях на път да направя един шев, забелязах, че моят напръстник не беше в кутията за шиене. Повече не помислих за това. Може би Учителят видя, че пренебрегнах първия намек, така че месец по-късно изчезна вторият ми напръстник. Когато осъзнах, че изчезването им не е случайно, си спомних, че напръстник се произнася „Дин (натискам) Джън (игла)” на китайски и „Джън” (игла) има същото произношение като китайския йероглиф за „истинност”. Помислих си, че това означава, че трябва да бъда „истинна” или „да се култивирам истински”.

След това през август 2017 г. започнах да имам обилен косопад. На китайски думите са: „Туо Фа”, което се произнася по същия начин като „Далеч от Фа”.

От тези намеци разбрах, че имам някакви пропуски в култивацията си, така че трябва да гледам навътре. Но откъде трябваше да започна?

Преди много години Учителят публикува това стихотворение:

„Усъвършенстването на Гонг
има път – пътят е съзнанието.
Дафа е необятно море,
а твоят кораб са неволите.”
(„Фалун Дафа”, „Хон Ин”)

След като многократно прочетох и рецитирах това стихотворение, получих прозрението, че тайната на самоусъвършенстването е толкова проста, колкото да „култивираш сърцето си” и „да понасяш трудности”. Затова си създадох навик да изследвам себе си винаги когато се натъкна на нещо.

Изглеждаше, че през цялото време гледам навътре и не пропускам нищо. Какъв беше проблемът ми?

Учителят казва:

„Фа може да преодолее всички привързаности, Фа може да унищожи цялото зло, Фа може да разбие всички лъжи и Фа може да подсили праведните мисли.” („Отстранете намесата”, „Есенции за усърден напредък, том 2”)

Когато пожелах да се подобря, първата привързаност, която забелязах, беше към храната. Обичах определен вид полуготови спагети толкова много, че ги ядях всеки ден. След като видях тази привързаност, започнах да ги ям само от време на време.

Учителят казва:

„Ядеш, без да се тревожиш за вкуса –
без привързаност към вкусове.”
(”В Дао”, „Хон Ин”)

Вместо просто да чета Фа, започнах да го наизустявам. Освен това добавих още едно медитативно упражнение всеки ден. Наизустяването на Фа ми позволи да видя по-дълбоките значения зад думите. Чувствах се заобиколена от огромното състрадание, разбиране, толерантност, обич и насърчаване на Учителя.

Да налагаш мнението си на другите

Един ден практикуващ ми посочи, че думите за напръстник, „Дин Джън”, означават също „състезание” и „безкомпромисност”. Съгласих се, че това е сериозен проблем, който имам, защото често съм налагала мнението си на другите, ако съм вярвала, че е било правилно.

Дъщерята на една съпрактикуваща (която също е практикуваща) има момиченце и реши да я кръсти „Тао Тао” (палава). Това название не ми харесваше, затова ѝ казах, че не мисля, че името е хубаво и че то има отрицателно значение.

По-късно, когато практикуващата спомена своята внучка „Тао Тао”, аз я прекъснах и казах: „Защо все още я наричаш така?”. Тя избухна и каза, че не мога да налагам мнението си на другите и че зет ѝ не е практикуващ и това може да доведе до недоразумения.

По-късно научих, че тя не е предала думите ми на дъщеря си.

Друг практикуващ ме попита дали съм забелязала, че практикуващите често обсъждат нещо с ентусиазъм, но когато аз изкажа мнението си, те спират да говорят.

Осъзнах, че това е другият ми проблем. Много упорито защитавах гледната си точка и бях безкомпромисна. За да избегнат конфронтация с мен, останалите спираха да говорят, след като изкажех мнението си.

Въпреки че сме Фалун Дафа практикуващи, ние все още можем да имаме различни мнения. Мисля, че можем честно да изразим мнението си, но ако другите не го приемат и ние настояваме, че сме прави, това е като да им налагаме своето мнение. След като идентифицирах тази привързаност, знаех, че трябва да я изоставя.

Един ден през ноември 2017 г. единият напръстник се появи отново в кутията ми за шиене, а два месеца по-късно се появи и другият.

Преди няколко дни посетих дома на бабата на една практикуваща и видях много снимки на стената в стаята на внучката ѝ. Сред снимките имаше два черни листа хартия без рисунки върху тях. Не ги харесах, но потиснах желанието си да ѝ кажа какво мисля.

Прилагане на подобрението в действие

След като се прибрах у дома, продължих да си мисля как това ме е притеснило. Затова реших да изпратя текстово съобщение до дъщеря ѝ директно и да ѝ кажа, че е само за нейна информация. Не бях привързан към идеята, че тя трябва да последва моето предложение.

Като осъзнах привързаността и вече не принуждавах другите да приемат моето мнение, знаех, че съм се подобрила. От моите преживявания получих някои разбирания, които бих искала да споделя с вас.

Трябва да изследваме себе си, дори ако въпросът изглежда съвсем обикновен. Знаем, че в практиката за самоусъвършенстване няма нищо тривиално или случайно.

Когато погледнем навътре, трябва да проучим по-дълбоко. Ако не можем истински да анализираме себе си, а вместо това се опитваме да се защитим, когато другите посочат нашите привързаности, това означава, че все още мислим, че привързаността е част от нас и не искаме тя да бъде докосната.

Трябва честно да благодарим на човека, който посочва нашите привързаности или пропуски.

Горното е моето лично разбиране. Моля, посочете, ако има нещо неуместно.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/18/174673.html