Преодоляване на болестна карма и намиране на пътя към подобрение

Minghui.org

Аз съм Фалун Дафа практикуваща от Таоюан, Тайван, и разяснявам истината на китайски туристи при туристическия обект Чиху. Искам да споделя своя опит в справянето с болестна карма и връщането на мястото за разясняване на истината при Чиху след особено силен пристъп на болест.

Започнах да практикувам Дафа за първи път заради лошото си здраве преди 15 години. Исках да подобря здравето си, но не изучавах задълбочено Фа и не приемах ученията сериозно. Не осъзнавах колко голяма е отговорността за спасяването на съзнателните същества. В продължение на 12 години не разяснявах истината; въпреки това ходех на Фа-конференции и участвах във формирането на символи на Дафа в Тайван. Въпреки че правех упражненията всеки ден, аз живеех като обикновен човек.

През 2014 г. мястото за разясняване на истината при Чиху беше създадено за една година и моята снаха, която също беше практикуваща, ме попита дали искам да разговарям с хората за Фалун Дафа там. Скоро аз и един друг практикуващ отидохме на мястото.

Отначало не знаех как да помогна на китайските туристи да се откажат от членството си в Китайската комунистическа партия (ККП), така че просто раздавах листовки. По-късно отидох в Хонконг с един практикуващ, който беше добър в това да помага на хората да напуснат ККП. Докато бях там, реших да опитам. Първо питах китайските посетители откъде са, опитвайки се да намеря възможност да говоря за Фалун Дафа. Тъй като синът ми работи в Китай, често използвах това като тема за разчупване на леда с хората.

След като ходех при Чиху известно време, почувствах, че съм подобрила характера си. Открих също, че наистина ми харесваше да разяснявам истината. Първоначално имаше четирима или петима практикуващи от нашата област, които ходеха при Чиху; след известно време обаче, аз бях единственият практикуващ от моята област, който ходеше при Чиху.

Тъй като не изучавах Фа достатъчно често, старите сили започнаха да ми се намесват. Съпругът ми, който не практикува Фалун Дафа, имаше много дългове, затова започнах да правя и да продавам оризови кнедли в стил Хака, за да помогна за изплащането на дълга. Накрая изцяло спрях да ходя на мястото при Чиху.

Бях заета с дейности на обикновените хора и забравих, че беше мой дълг да спасявам хора. След известно време започнах да изпитвам болестна карма. Чувствах се много некомфортно и се чувствах така, сякаш хиляди игли се забиваха в тялото ми. Беше много болезнено. В гърдите ми започнаха да се образуват бучки. Поради натрупването на киселина в стомаха ми се наложи да ходя в болница пет пъти. Но там лекарите не откриха нищо нередно с мен.

Чувствах се много болна и не можех да се храня или да спя добре. Теглото ми спадна до половината от нормалното. По цял ден лежах в леглото, бидейки неспособна да правя упражненията на Фалун Дафа или да изучавам Фа. Чувствах се така, сякаш умирах.

Брат ми и съпругата му, които бяха практикуващи, дойдоха да ме видят. Те стояха до леглото ми и не можеха да направят нищо за мен. Те бяха съкрушени и изпълнени със съжаление и не мислеха, че ще оцелея. Погледнах навътре и открих, че страдах, защото спрях да разказвам на хората за Фалун Дафа. Осъзнах, че трябва да се върна в Чиху.

Просветлявайки се до този факт копнеех да отида в Чиху, но лошото ми здраве го направи невъзможно. Един практикуващ, който работеше за „Епок Таймс”, дойде да ме попита дали съм заинтересована да помогна да се продават реклами за вестника. Не исках да го правя и здравето ми не го позволяваше. След като научи това, практикуващият се свърза с практикуващия, който беше отговорен за мястото при Чиху, който след това уреди някой да ме закара там.

Не беше лесно. Преди да тръгна от дома си, започнах да чувствам силен дискомфорт. Понякога краката ми ме боляха толкова много, че не можех да вървя, или стомахът ми щеше да се обади. Но знаех, че това беше намеса, която се опитваше да ме спре да отида там, за да разяснявам истината. Затова отхвърлих намесата и не я признах. Когато пристигнах при Чиху, всичките ми симптоми изчезнаха.

В рамките на първата седмица от ходенето ми на мястото, бучката в гърдите ми стана по-малка. Учителят помогна в пречистването на тялото ми. Чувствах се наистина некомфортно, но дълбоко в сърцето си бях благодарна, защото знаех, че Учителят ми помагаше да елиминирам карма. След една седмица бучката изчезна напълно.

Един ден практикуващият не можа да ме откара до Чиху. Краката ми ме боляха наистина лошо, но си помислих: „Това е просто намеса и все пак искам да отида.” Така че просто отидох до автобусната спирка с моя скутер, за да стигна до Чиху. Щом пристигнах и започнах да говоря с хората, краката ми се чувстваха добре.

Когато се върнах на мястото за първи път, един практикуващ и аз изпратихме праведни мисли, за да елиминираме всички елементи, които се опитваха да се намесят в нашите цели. Започнах с раздаването на листовки и няколко дни по-късно помагах на хората да напуснат ККП.

Ценях всеки предопределен човек, когото срещнех. И когато се срещнех с други практикуващи, които не се бяха самоусъвършенствали известно време, им разказвах своя опит и ги насърчавах да се върнат към изучаването на Фа и разясняването на истината. Казвах им, че те трябва да спасяват хора усърдно и от сърце, а не просто да го правят на повърхността.

Трябва да ценим времето за разговори с китайските туристи, а не просто да стоим там и да правим упражненията. В това се крие пътят към подобрението.

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org