Да се издигнеш от калта като лотосово цвете

Поздрави Учителю, поздрави съпрактикуващи.

Аз съм практикуваща от Кипър. Получих Фа в Гърция през 2011 г., когато все още учех. Шест месеца по-късно се върнах обратно в Кипър, след като завърших образованието си.

В началото срещнах много трудности. Като начинаеща не бях особено балансирана. Имах много ясно разбиране, че част от мисията ми е да разпространявам Фа в Кипър, но бях много разпалена.

Учителят ни казва:
„ В други отношения и в хода на самоусъвършенстването човек трябва да е сигурен, че не развива привързаността разпаленост – демоните много лесно могат да се възползват от този начин на мислене.” („Лекция осма”, „Джуан Фалун”)

Поради моята разпаленост родителите, братята и сестрите ми започнаха да се тревожат за мен. Постепенно братята и сестрите ми престанаха да контактуват много с мен. Баща ми, който е бил повлиян от пропагандата на ККП, обсъждаше възраженията си срещу Фалун Дафа с други роднини. Той се опитваше да ме убеди да спра да практикувам чрез продължителни и шумни разговори с мен. Понякога беше много напрегнат и ядосан.

Учителят казва:
„ Ако докато сте сред тях, те ви смятат за оглупели, няма да се занимават с вас и ще странят от вас.” („Лекция осма”, „Джуан Фалун”)

Точно както казва Учителят, семейството ми странеше от мен. Имах трудни уроци и премеждия, причинени според мен от старите сили. Двама близки братовчеди на баща ми, които бяха отровени от пропагандата на ККП, внезапно изгубиха живота си. Това беше голяма загуба за много хора. Вярвам, че те не трябваше да умират. Изпращах праведни мисли за тях и се надявам, че това може да им е помогнало.

Времето минаваше и след много интензивни разговори баща ми продължаваше да злослови срещу Дафа. Чувствах, че няма какво повече да му кажа. Мислех, че чрез моите действия и подобрение той ще може да разбере, но не стана така.

От човек, вярващ в божественото, баща ми стана човек, който се съмнява в съществуването на душата. Ценностите му също се бяха променили и той казваше неща, които никога не съм очаквала да чуя от него. Беше станал неспокоен и тъжен човек. Всичко това се дължеше на факта, че той беше против Джън-Шан-Жен и старите сили го манипулираха да злослови срещу Дафа.

Освен от фанатизма трябваше да се откажа и от емоциите и да приемам всичко леко, за да помогна на баща ми да разбере и да не позволя да бъдe нанесенa повече вредa на моите същества и на моите предопределени хора.

Учителят ни казва:
„ Тези, които са привързани към родствените чувства, определено ще бъдат изгаряни, впримчвани и измъчвани от тях. Теглени от нишките на чувствата и тормозени от тях през целия си живот, в края на живота си ще открият, че вече е твърде късно за съжаление. („Да се избягва от самоусъвършенстващите се”, „Есенции за усърден напредък, том 1”)

Все още носех много вина, която ми тежеше. Един практикуващ посочи, че вината няма положителни страни. Тя позволява на други привързаности, като мързела, да властват свободно, и искат да ни държат на едно и също ниво. Това наистина е много егоистична емоция. Веднъж наистина почувствах формата на вината в друго измерение. Чувствах се така, сякаш около главата ми кръжаха демони.

Един ден преди няколко години прочетох статията на Учителя „По повод вълните, надигнали се от статията за помощните души”. След това прочетох споделянето на практикуващия, за което говореше Учителят, и отново прочетох статията на Учителя няколко пъти. Станах по-мотивирана да изпращам праведни мисли и да се прицелвам във всички същества в полето на баща ми. През следващите дни няколко пъти изпратих силни праведни мисли за това.

Една нощ изведнъж и от нищото се разрази буря с проливен дъжд. Бурята наводни спалнята на родителите ми. Водата течеше като от чешма от покрива над тяхното легло. През онази нощ те трябваше да спят в моето студио, което се намираше в съседство. На следващата сутрин ги попитах как са спали, защото знаех, че бяха доста уморени и изглеждаха напрегнати предишната вечер. Баща ми изглеждаше различен. Той ме погледна в очите, въпреки че от години не искаше да ме погледне, с ясно и спокойно лице. Усмихваше се и каза, че са спали много добре.

Усетих, че нещо се е променило. Вярвам, че бурята е прочистила другите измерения и също така е допуснала родителите ми по-близо до Дафа. По-късно разбрахме, че бурята е бушувала върху много ограничен район, като е имало облак само над нашия квартал.

Постепенно баща ми се промени още повече. Той е по-спокоен, по-добър и по-позитивен отпреди. Идеите му за света са се променили. По-мъдър е и отново вярва в божествените и традиционни ценности. Един ден ми каза, че сестра му е променила мнението си за Дафа и че той вече не се тревожи за мен.

Сестрата на баща ми живее в Гърция. Тя прочете „Джуан Фалун” преди време и имаше много негативни мисли, които сподели с баща ми. Наскоро, след като присъствах на местната Фа конференция, реших да я посетя. Отидох там с желанието да я накарам да разбере и бях решена да не бъда засегната от емоциите. Докато говорехме за всекидневните неща, в ума си се опитвах да разговарям с истинската ѝ същност. Помислих си: „Не позволявай на привързаностите ми да те възпрепятстват в този период на Фа-коригирането.” Когато си тръгвах, тя радостно ми каза: „Продължавай да следваш този светъл път на издигане!”

Сега всеки в семейството ме приема такава, каквато съм и балансът е възстановен.

Семе от лотосово цвете ми даде знак

Един ден една практикуваща, която си тръгваше от Кипър, даде на всички практикуващи много хубав подарък. Всеки от нас получи семе на лотосово цвете. Бях много развълнувана и трогната. Показах го на всичките си приятели и се привързах към него.

Последвах инструкциите и сложих семето във вода. Различните инструкции, които прочетох, казваха, че ако семето остане да плава на повърхността повече от един ден и не потъне на дъното, трябва да бъде изхвърлено, защото вероятно е ялово. Те също така казваха, че ако е плодородно, то ще започне да расте от втория ден. Всички инструкции казваха същото: че ще расте много бързо и след седмица ще е високо 5 инча.

Моето семе продължи да се носи на повърхността след първия ден, но вместо да го изхвърля, аз продължих да почиствам водата, за да му дам шанс. Нямах сърцето да го изхвърля толкова лесно. Както Учителят изчаква нас, си помислих, че ще направя същото. На третия ден семето потъна на дъното. В този момент нямах много надежди, тъй като нямаше признаци на живот. Продължих да почиствам водата всеки ден и да я проверявам, но нищо не растеше. Външната му обвивка също започна да се разлага.

Продължих да правя тази процедура в продължение на няколко дни, без да очаквам много. Просто исках да се уверя, че съм направила всичко възможно. През всичките тези дни знаех, че това беше знак от Учителя. В началото видях привързаността си към вълнението и самоизтъкването. По-късно видях привързаността си да очаквам нещо в замяна, когато помагам на другите. Учителят казва:

„ Търпението е ключът към подобряването на шиншин на човек. Да се изтърпи с гняв, недоволство или сълзи е търпението на обикновения човек, който е привързан към своите грижи. Да се изтърпи напълно без никакъв гняв и недоволство е търпението на самоусъвършенстващия се.” („ Какво е Жен (търпение)?”, „Есенции за усърден напредък, том 1”)

Мислех си, че лотосовото семе символизира практикуващите, на които се опитвах да помогна, и че не трябва да бъда нетърпелива или да се отказвам от тях. Не трябва дори да очаквам резултати, защото наличието на очаквания също е привързаност. Причината да помагаме на другите е, че това е нещото, което трябва да направим, а не за да получим някакъв вид утвърждаване или удовлетворение. Учителят казва:

„ При предлагане спасение на хората няма условия или мисъл за цена, възнаграждение или слава. Следователно те са далеч по-благородни от героите на обикновените хора. Те го правят изцяло от доброта и състрадание.” („Лекция втора”, „Джуан Фалун”)

Понякога хората се движат бавно на повърхността – или ни се струва, че се движат бавно – но вътрешно те се променят и се развиват и един ден могат да направят огромна стъпка напред, която ще удиви всички ни. Точно това се случи с лотосовото семе. Един ден, въпреки че повърхността започна да се разлага, видях, че излиза голямо стъбло. Когато го видях, се трогнах до сълзи. Тогава разбрах, че гледам повече външно, отколкото вътрешно. Спомних си за всички пъти, когато бях мързелива и недостатъчно будна, за да правя трите неща с цялото си сърце, или за всичките пъти, когато отлагах да започна със запаметяването на „Джуан Фалун”. Спомних си отговора, който Учителят дава в последната лекция:

„Въпрос: Какво могат да направят практикуващите, за да намалят максимално вашия товар?
Учителят: Не трябва да се тревожите за това. Това не е нещо, на което някой от вас е способен. Нищо не можете да направите и дори не мога да ви кажа за нещата, с които се занимавам. Казвал съм и преди: „На високите места е самотно.” Не е както си го представяте – подобно на това, през което може да премине високопоставен служител, който не може да излее сърцето си пред никого и в най-добрия случай може би се чувства малко самотен. Аз трябва да понасям огромен натиск, както и трудностите на всички съзнателни същества.” („Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк, 2019 г.”)

Чувствах се толкова благодарна за търпението и спасението на Учителя. Казах на Учителя: „Това бавно лотосово семе съм аз, а не другите практикуващи.” Учителят отлага нещата за семена, които растат бавно като мен самата. Учителят понася цялата болка на света, за да спаси съзнателните същества и отлага нещата, защото много от нас не са се издигнали достатъчно бързо.

Намерих сърцето, което някога съм имала

През последните две години на своето усъвършенстване развих привързаност към чувството на самота. Бях повлияна от обществото, от това, за което копнеят и говорят хората. Знаех, че трябва да ценя и да работя с това, което имам, но не можех да го направя. Загубих вълнението, което имах, когато започнах да се усъвършенствам. Привързаността към емоциите ме накара да мързелувам, а след това мързелът подхранваше привързаността, правейки така, че да се забавя и да се придвижвам бавно в самоусъвършенстването си.

Когато намирах нови приятели, се чувствах свързана с тях, тъй като имахме сходни интереси. Бях много щастлива и прекарвах много време в дейности на обикновените хора. Това ми даде възможност да се срещна с хора и да разпространя Фа, но не се справях добре и бях повлияна от емоцията. Също така пожертвах много време, което трябваше да използвам за истинско самоусъвършенстване. Много пъти осъзнавах, че очаквам нещо от тези приятели и не ги разглеждах като същества, чакащи да бъдат спасени във Фа-коригирането.

Учителят ни казва:

„ За един самоусъвършенстващ се всички терзания, на които попада сред обикновените хора, са изпитания, а всички комплименти, които получава, са тестове.” („ Самоусъвършенстващите се са винаги въвлечени”, „Есенции за усърден напредък, том 1”)

Постепенно развих чувства към един мой приятел. За разлика от предишни случаи, когато се случваше това, този път осъзнах, че е време да елиминирам привързаността към сантименталността и другарството като цяло, вместо да се фокусирам върху привързаността си към конкретен човек. Знаех, че изоставянето на привързаността към конкретен човек не е достатъчно, защото тестът щеше да остане и щеше да се прояви отново. Привързаността към сантименталността трябваше да бъде премахната.

Често си споделях с един практикуващ от друга държава, който беше преминал през много подобен тест. Той сподели, че е започнал да изпраща праведни мисли в продължение на половин час след установените часове специално за този въпрос и че е изучавал повече. Той каза, че един ден всичко се е променило и че завесата се е вдигнала. Той каза още, че след тази случка се е чувствал лек в продължение на много дни. Почувствах се мотивирана да направя същото.

Една вечер бях толкова отпаднала, че трябваше да пробия през тази привързаност. Мислех, че ще последвам предложението на практикуващия. Исках да следвам подредбите на Учителя и трябваше да остана незасегната от емоциите, за да виждам ясно. Също така не исках човекът, към когото имах чувства, да се превърне в пречка в самоусъвършенстването ми, което според мен би било лошо за него.

Бях решена да елиминирам привързаностите си. Изучавах повече и изпращах праведни мисли. Само за една нощ преживях много промени. Събудих се на следващата сутрин и наистина почувствах, че сърцето ми беше по-леко. По време на седящата медитация усетих как гърдите ми се разширяват и си помислих: „Искам да имам голямо сърце!”

След това се почувствах щастлива и доволна от това, което ми беше дадено. Чувствах се така, сякаш в сърцето ми има голяма дупка, която сега беше изпълнена със състрадание към всички същества. Хората страдат психически и физически от моралния упадък на обществото и е трудно дори да оцелеят в него, така че как бих могла да не ги ценя? Някои от тях дори показват състрадание и доброта при цялата тази илюзия.

Сега се чувствам отговорна към всички хора и чрез взаимодействието им с мен искам те да получат само добродетел. Вече не се влияя от коментарите на хората за това, че съм неомъжена. Чувствам се свободна и по-близо до Учителя, който е единственият, който може да ни предостави нещо истинско и вечно.

Няма нищо по-солидно от Фа; всичко в този свят е временно и крехко, включително човешкият живот, емоциите и желанията на хората. Сърцата на хората имат граница. Само Фа е безграничен. След като получих Фа и със защитата на Учителя често откривам, че все още очаквам да спечеля нещо от Фа, като чувство на комфорт и сигурност. Това е толкова далече от праведността. Дори ако предложа на Фа всичко, което имам, цялото си време, цялата си енергия и целия си живот, това все още не е достатъчно, за да изплатя това, което ми е дадено.

Нека всички се стремим заедно и да дадем най-доброто от себе си сега, в края на последната фаза!

Благодаря ти, Учителю. Благодаря ви, съпрактикуващи.

(Есето е написано за Европейска конференция в Лондон, 2019)