Как изпълних ролята си на Дафа частица в координационната работа по „Шен Юн“

Получих Фа през 2002 г. и участвам в промотирането на “Шен Юн“ от изнасянето на първото им представление в Ню Йорк през 2006 година. През 2016 г., когато Швейцария беше разделена по езиков принцип на 2 региона - немски и френски, имах добрата възможност да стана координатор (на проекта).

От началото на координационната работа на проекта „Шен Юн“ осъзнах, че като координатор трябва непрекъснато да увеличавам капацитета си. Това е най-основното изискване за един координатор. Тъй като продължих да достигам по-високи нива, открих, че възможностите ми се разширяват. По-долу споделям своето просветление в различни аспекти през последните три години.

Да изпълняваш ролята на Дафа частица

От първото ми участие в промотирането на „Шен Юн“ в Ню Йорк през 2006 г. прекарвах почти шест месеца всяка година в различни градове, помагайки за промотирането на представленията. Натрупах много опит. Но 2017 г. беше първата година, в която започнах да изпълнявам координаторски дейности. Поех отговорността да координирам продаването на бил;ети на местата за промоция. Въпреки че нямах много опит, самоусъвършенстването през годините ме накара да мисля, че като Дафа ученик, докато следвам Фа, няма нищо, което да не мога да постигна.

В началото, заедно със западни практикуващи, посетихме различни супермаркети. Всеки път, когато се срещахме с управителя, молех придружаващия ме практикуващ да поеме водещата роля, защото имах представа, че така ще е по-добре, тъй като той говори немски език, който му е роден. Изненадващо след един месец не бяхме постигнали нищо. Времето минаваше и началото на дейностите по промотирането наближаваше, а аз започнах сериозно да се притеснявам. Всеки ден гледах навътре, но не можех да намеря изход. Един ден западният практикуващ каза, че е прекалено зает в работата си. Помоли ме да се обадя на управителя на търговски център. Оказа се, че това телефонно обаждане доведе до уговарянето на първото място за промотиране на „Шен Юн“ и то напълно безплатно. Тогава разбрах, че не мога да разчитам на никого. Учителят искаше да повиша зрелостта си. Трябваше да вървя по своя собствен път.

По-късно работата ни премина към сътрудничество с европейски практикуващ, който не говори немски език. Работехме добре заедно. Един ден получихме данните за връзка с управителя на голям супермаркет и асистента му. След като изслуша моето въведение, персоналът от информационното бюро на магазина ми каза, че седмичният наем е повече от 2000 евро и никога не е бил намаляван. Отвърнах спокойно с усмивка, докато си мислех: “Това, което казахте, не се зачита. От Учителя зависи да реши.“

Казах на западния практикуващ, че може да седнем на пейката до входа, за да изпратим праведни мисли. После щях се обадя на управителя, за да си запиша час за среща. Докато изпращахме праведни мисли, видях един господин в костюм, който ми кимаше. Изведнъж осъзнах, че той е този, когото търся, затова тръгнах след него. Виждайки точното име на значката му, веднага му казах защо съм дошла и му показах промовидеото на „Шен Юн“. Без да се колебае дълго, той бързо каза: „Добре, ще ви дам място безплатно. Асистентът ми ще се свърже с вас следобед.“ Веднага почувствах прилив на енергия в тялото си. Обърнах се и видях западната практикуваща да се просълзява. Тя сподели, че докато съм разговаряла с управителя, е усетила как сме заобиколени от много силна енергия. Този ден три търговски центъра се съгласиха да ни предоставят място за промотиране веднага. През нощта, докато шофирах сама, се чувствах удовлетворена, мислейки си как премина денят.

Казах на Учителя, че днес най-после мога да бъда частица от гонг на Учителя. В този момент усетих в тялото си прилив на топлина. Точно като в момента, в който ни бе предоставена възможността за безплатно място за промотиране. Повечето билети за представленията бяха продадени на тези места. Една част от продажбите дойде от усилията на практикуващите, които промотираха „Шен Юн“ с писма по пощата, така че имахме нулеви разходи за реклама.

Когато на тези места билетите бяха почти разпродадени, аз се преместих в Брегенц и управлявах всички задачи, включително наемане на място за престой, намиране на места за промотиране, реклама и т.н. Тъй като времето беше ограничено, а задачите - сериозно предизвикателство, всичко беше непрекъснат тест за моите праведни мисли и праведни действия. Благодарение на милосърдните аранжировки на Учителя плавно преминавах през различни изпитания. Накрая в Брегенц постигнахме 95% продадени билети за първи път от три години.

Да поставиш на първо място подобрението на практикуващите

Тъй като местните практикуващи са ограничен брой, нашите методи за последните три години са приблизително еднакви. Във всеки град наемаме жилища за практикуващите от други страни, участващи в промотирането. В продължение на половин година живеех със съпрактикуващи. Сутрин изпращахме праведни мисли заедно и изпълнявахме петте упражнения. През деня излизахме навън, за да промотираме „Шен Юн“. Вечерта изучавахме Фа и споделяхме.

Всички практикуващи ценяха тази култивационна среда. Насърчавахме се взаимно в самоусъвършенстването. Когато се сблъсквахме с конфликти, споделяхме своевременно. В споделянето допускахме само три теми:
1) обсъждане на принципите на Фа;
2) примери за подобрение на шиншин;
3) процесът на гледане навътре. Това не оставяше място за пропуски сред практикуващите.

От самото начало знаех колко е важно да се подобряваме заедно. Когато практикуващите се подобряват, ефектът при спасяването на хора естествено е много добър. Нещо повече, ако действа само човешката страна, не само че не се постигат желаните резултати, но и злото може лесно да се възползва от пролуките.

За първата година в Брегенц и втората година в Базел тези, които дойдоха на помощ, бяха предимно китайски практикуващи от Германия. Мнозина се ангажираха да останат за месец или два. Имахме същия културен произход и никаква езикова бариера. Беше лесно да се общува. Разбира се, когато практикуващите се съберат, е задължително да има някакво търкане и различни разбирания за Фа. Всяка вечер организирах открити споделяния след изучаване на Фа. Тъй като практикуващите идват от различни градове в Германия и не са свикнали да работят заедно, първоначално не се наблюдаваше ентусиазиран принос. И така, аз предприех водещата роля първа да погледна навътре, “пускайки“ привързаността си към славата. За недобре извършените задачи поех инициативата да се извиня на своите съпрактикуващи, като изложих открито привързаностите си. Винаги, когато придобивах ново просветление от Фа, споделях безрезервно с практикуващите. И те ставаха все по-активни.

При такъв механизъм за постоянно гледане навътре практикуващите по естествен път си сътрудничат проактивно. Всички почувстваха, че цялото ни поле по това време е голям механизъм за гледане навътре. Тези практикуващи, които от години изразяваха негативно упорство или не гледаха навътре искрено и открито пред другите, се промениха под влиянието на това поле. По този начин практикуващите, които бяха там всеки ден, излизаха щастливи и се връщаха щастливи. В тази спокойна обстановка всички билети бяха разпродадени предварително.

Толерантността трябва да бъде безгранична

По време на координационната работа трябва непрекъснато да увеличаваме капацитета си. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Въз основа на солидно самоусъвършенстване осъзнах също, че колкото и несправедливо да се отнасят към мен съпрактикуващите, лесно е да толерирам другата страна, ако се съсредоточа и усиля силните им страни, докато не обръщам внимание на техните слабости.

През последните две години основно координирах китайски практикуващи от различни места и мога да го правя с лекота. Тази година имаше седмица на промотиране в Цюрих. Въпреки че мнозинството от немскоговорящите практикуващи в Швейцария са съсредоточени в Цюрих, те са предимно западни практикуващи. Поради конфликти между практикуващите в продължение на дълго време, нашето сътрудничество беше помрачено от различни проблеми. Освен това практикуващите, които откликнаха като помощ тази година, бяха предимно западни практикуващи от различни страни. Те се различават като състояние на самоусъвършенстване, култура и житейски навици. Да живеем заедно ден след ден за мен беше съвсем ново предизвикателство.

Състраданието стопява дълготрайна пропаст в отношенията

Западна практикуваща от друга част на страната оставаше в наетото ни жилище за промотиране на “Шен Юн“ три или четири дни всяка седмица. През годините тя бе работила много усилено и бе направила много, но лесно губеше спокойствие. Други практикуващи чувстваха, че е егоцентрична. Тъй като станах координатор, някои усетиха, че тази практикуваща има склонност да влиза в конфликт с мен. Но тъй като почти нямаше пряк контакт между нас, не обръщах особено внимание.

Тъй като тази година имаше само един град (с представление в Швейцария), тя трябваше да остане на мястото, което наехме. Нямаше възможност за „бягство“. В началото я попитах дали таи някаква неприязън към мен. Тя отричаше това всеки път. Но лесно се разгневяваше. Преди Коледа, забелязвайки, че билетите не се продават толкова бързо, колкото предишните две години, бях много разтревожена. Като директен координатор вярвах, че първо трябва да преодолея пропуските (в отношенията) със съпрактикуващите, иначе старите сили ще могат лесно да се възползват. Но не знаех как да започна.

Покрай новогодишните празници присъствах на годишната Фалун Дафа конференция за обмяна на опит, която се проведе в Германия. Седейки там, преди да започне конференцията, отново си помислих за тази практикуваща. Попитах Учителя какво да направя. Изведнъж видях банера от всяка страна на залата на конференцията, който гласеше „Състраданието може да хармонизира Небето и Земята, носейки пролетта. Праведните мисли могат да спасят хората в този свят.“ Мигновено разбрах, че Учителят ми подсказва, че състраданието ми не е достатъчно. Освен това се просветлих, че изразът „хората в този свят“ се отнася не само до обикновените хора, но и до онези практикуващи, които не отговарят на стандартите. Ние трябва да хармонизираме и тях със състрадание.

Мислейки за упоритата практикуваща, усетих, че не съм достатъчно способна. По това време двата малки странични банера „Фалун постоянно се върти. Дафа е безграничен“ ме накараха да осъзная, че Фалун се върти в долната част на корема ми. Дафа е безграничен. Защо изкуствено ограничавам способностите на моята страна, която отговаря на стандартите? При тази мисъл усетих проникването на енергиен поток. По-късно същата вечер се върнах в наетото жилище в Цюрих.

На следващата сутрин практикуващата отново стана много емоционална по отношение на незначителен въпрос. Спокойно отвърнах, че бих искала да поговорим и да изясня неразбирателството между нас. Въпреки че не желаеше, тя ми даде възможност да говоря. Започнах, като ѝ благодарих. Тя беше първият швейцарски практикуващ, с когото се свързах, когато започнах да се усъвършенствам. Изказах своята благодарност за нейното разбиране и помощ. За моя изненада и благодарност тя ми каза, че често си спомня първия път, когато се срещнахме, когато тя ми разясни истината. Така говорихме миролюбиво.

(В разговора ни) преминах през събитията, за които се говореше (от другите), че тя няма правилно разбиране, обяснявайки ѝ реалната ситуация и чувствата си по онова време. Накрая открих, че поради липсата на реална комуникация между нас в продължение на дълъг период старите сили са създали много недоразумения. Това, което бях чула за нея, не беше истина и тя имаше подобни недоразумения по отношение на мен. Просто така и двете отворихме сърцата си и недоразуменията от последните няколко години се стопиха. Когато приключихме разговора си, другата практикуваща каза: „Фантастично! Чувствам, че сега нашите полета са изчистени! "

Разрешаване на конфликтите с усмивка

Практикуваща ми се обаждаше по телефона няколко пъти, питайки ме за нещо. Предишния ден вече бях прекарала дълго време, обяснявайки ѝ нещата и чувствах, че тя в голяма степен ги е разбрала. След като затворих телефона, си помислих колко е било трудно за тази възрастна практикуваща. Въпреки че е имала своите човешки привързаности, не е лесно да се мотивират хората да напускат ККП всеки ден в продължение на толкова години. Съпругът ѝ почина и тя е сама. Трудно ѝ е да намери някого, с когото да говори. Така че когато започне разговор, тя винаги се опитва да го удължи.

На следващия ден тя ми се обади отново. Искаше да направи нещо, което чувствах, че не трябва да се прави. Търпеливо ѝ го обясних въз основа на Фа принципите. Тя се обиди и се държа нападателно. Вместо да се развълнувам, чувствах, че е смешно тя да се държи като дете. След известно време тя се почувства доста смутена. После търпеливо изслуша споделянето ми въз основа на Фа защо трябва да следва изискванията по този въпрос, а не да върви по своя път. Накрая тя напълно разбра.

Една седмица по-късно се случи друг инцидент, който ми даде известна база за сравнение. Една сутрин един практикуващ не беше доволен от мен. На улицата изведнъж се разсърди. Притеснена, че може да смути съседите, аз му обясних да замълчи. Пренебрегна ме и продължи да крещи.

По-късно погледнах навътре, защото не можех да го контролирам. Открих, че макар в момента да бях спокойна на повърхността, не постигнах истинска тишина в сърцето си. Затова не можах да го стабилизирам. С други думи, моето поле не беше достатъчно силно, за да надвие гнева му. Продължих да гледам навътре. Защо в предишния инцидент можах да разреша конфликта с усмивка, но този път не успях? След сравнението открих, че тъй като го познавам дълго време, разчитах на него да изпълнява много задачи. След известно време човешката сантименталност нарасна и аз имах очаквания към него, докато към другия практикуващ нямах никакви очаквания. Освен това този практикуващ наистина не беше в добро състояние на самоусъвършенстване тези няколко дни, така че се съсредоточих върху неговите слабости, вместо върху силните му страни. Ето защо, използвайки човешката сантименталност, не можех да контролирам негативните му емоции.
Точно както Учителят казва: "Няма разлика между това чи и онова чи." (Лекция Седем, Джуан Фалун)

При споделянето след изучаването на Фа тази вечер аз открито се вгледах навътре пред всички практикуващи и признах недостатъците си. Практикуващият отново държеше на позицията си. Поглеждайки навътре, открих, че се надявах той да направи същото. Два дни по-късно този практикуващ изведнъж ми се извини. Той също ми благодари за голямата помощ в неговото самоусъвършенстване.

След „Шен Юн“ много практикуващи ми пратиха благодарствени съобщения, че съм помогнала в процеса на тяхното самоусъвършенстване. Една практикуваща направи вълнуващ коментар, който много ме окуражи. Тя каза, че в очите ѝ наистина съм същество, създадено от Дафа. Тя ценеше цялото вдъхновение, което ѝ е дало моето споделяне. Всъщност аз съм само частица в Дафа. Нямам много сила сама по себе си. Всичко, което имам, ми бе дадено от Учителя. Разбира се, все още имам много недостатъци, като привързаности към самоизтъкване, съревнование, самодоволство, гледане отвисоко на другите, а понякога и (налагане на) силна воля и така нататък. В бъдещото си усъвършенстване ще продължавам да се пречиствам и да играя по-добре ролята на Дафа частица в координаторската работа, за да живея съгласно очакванията на Учителя, доверието на практикуващите и очакванията на всички същества.

Накрая бих искала да благодаря на Учителя за тази възможност да установя могъща добродетел. Благодаря на всички практикуващи за разбирането и подкрепата. Моите искрени извинения на всички практикуващи, които съм наранила.

Горното е израз на разбирането ми на сегашното ми ниво. Моля да ми посочите със състрадание, ако намирате нещо неуместно.

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.