Работата като дизайнер се отразява на самоусъвършенстването

Почитаеми Учителю,
скъпи съпрактикуващи,

От няколко години се занимавам се с дизайн на материали с мотиви от „Шен Юн“. Имах възможноста да разбера много неща както за сътрудничеството, така и за самоусъвършенстването си.

Пътят

Получих Фа, когато бях 20-годишна и все още нямах компютър и не разбирах нищо от тези неща. Дори първите материали за разясняване на истината в Унгария, а също и в Германия, бяха рисувани на ръка. За първи път ми се наложи да използвам компютър, когато започнах работа за немския „Епок Таймс“.

Практикуващи ме попитаха дали бих пробвала да работя по дизайна на рекламата. Първоначално се почувствах напълно безпомощна. Когато гледам дизайна оттогава, сега се срамувам. Но разбирам, че така е трябвало да бъде и че по някакъв начин моят път ме е отвел там – до дизайна на материалите.

Започнах да се самообучавам, да говоря с професионални графични дизайнери и да обменям идеи – съветите бяха толкова прости и ефективни, че дори и след 15 години все още са ми в главата. Разбрах че ние като Дафа практикуващи, учим по-бързо от другите. За кратко време компютърът изцяло се вмести в ежедневието ми и го използвах все по-добре.

Но всичко изглеждаше невероятно: нямах професионално обучение, предходни знания, но все пак придобивах нови и нови умения. Винаги необходимата способност в точния момент. В един момент имах нужда от умения за оформяне на вестник, после за списание. След като проектите бяха готови, уменията изчезваха. Знаех, че Учителят и Богове ми ги бяха предоставили в необходимото време.

Когато не бях във Фа, допусках грешки или дизайнът не бе праведен. Прекалено тъмен, модерен, суров – това бе критиката която често чувах. Започнах да се чудя защо критикуват дизайна отново и отново. Постепенно разбрах, че има връзка с мен. Копирах най-добрите, но бяха обикновени хора, живеещи в пропаднало общество, където графичният дизайн – като всички други форми на изкуство – е изкривен. Но трябваше да потърся по-дълбоко: дали мислите ми не са прекалено тъмни и модерни? И така осъзнах, че нямам праведни мисли що се отнася до дизайн и че нямам праведни мисли във всекидневното си самоусъвършенстване. Не се оставях да бъда изпълнена от Фа, на работа слушах обикновена музика и приемах работата на другите за пример, вместо да разчитам на искреността си като Дафа практикуваща.

„По този начин произхождащите оттам така наречени изкуства вече не са човешка култура, тъй като не са създадени с рационалност или с ясно съзнание и не са истински, красиви неща на човечеството, създадени чрез праведните мисли на хората, с добри мисли или с правилно разбиране за художествената красота. Поради това изкуствата се израждат.”
(Преподаване на Фа на Дискусията относно създаването на изящно изкуство)

Не бях научила Фа в дълбочина, често бях заета с проекти и така различни мисли смущаваха начина ми на изучаване на Фа. Как можех да позволя на искреността да се прояви в мен? След това прозрение разбрах, че не бе важно колко много научавам, а как се култивирам.

„Но без значение каква е професията, ако самият художник изгради праведна основа, тогава каквито и творби да създаде, те всички ще бъдат пропити с праведни елементи и всички те ще бъдат прекрасни, добри и ще облагодетелстват хората. Със сигурност е така.”
(Преподаване на Фа на Дискусията относно създаването на изящно изкуство)

По това време все още не знаех, че всичко се подреждаше, така че един ден да мога да изготвям материали за „Шен Юн“.

Огромна чест

Когато ме попитаха дали искам да правя дизайна на материалите за „Шен Юн“, имах доста колебания. Имаше постоянен екип, който беше придобил опит с това, а на мен той ми липсваше. Първоначално направих няколко малки реклами, впоследствие нещата се развиваха и така преди пет години поех координирането на екипа по дизайн.

Тогава не разбирах какво означава, но го усещах като приемане на рицарско звание. Чувствах се удостоена с огромна чест, че ми е дадена такава голяма отговорност.

Можех да използвам всичко, което бях научила преди: уменията придобити от дизайна на вестника и списанието се завърнаха и трябваше да бъдат значително подобрени. Започнаха и изпитанията, защото се чувствах отговорна да спазвам стандартите за „Шен Юн“.

Държах се като полицай и предупреждавах всеки координатор: просто спазвайте правилата! Бях се вкоравила, вътрешно се борех със себе си. От едната страна бяха координаторите, от другата – офисът на „Шен Юн“. Виждах двете страни като противоположни, методите им се различаваха коренно. Бях по средата, опитвайки се да оправдая решенията на всяка страна пред другата. Чувствах се много малка, онеправдана и напълно изтощена от конфликтите.

По това време в Германия нямахме голям успех. Това замъгли мислите ми и, честно казано, постоянно исках да се откажа. Това, което ме задържа, беше, че никой не пое отговорността: просто не виждах друг вариант, освен да издържа.

През този период винаги ме съпътстваха думите на Учителя:
„Когато е трудно да се понесе, можеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш“. Всъщност е така. Защо не опитате, когато се върнете вкъщи? Когато преодолявате истинска трудност или изпитание, опитайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите.”
(Джуан Фалун, Лекция 9)

Някои координатори искаха промяна в дизайна: различен образ, различни цветове, дори различни шрифтове. В една реклама трябваше да включа осем различни шрифта. Опитах се да обясня, че това не е обичайно и е непрофесионално, но за съжаление без успех. Чувствах се като бунтовник и точно това ми каза един практикуващ тогава: „Не мога да работя с теб, ти отхвърляш всичко и се бунтуваш.” Това ме „удари” много силно. Предишната координаторка ми беше казала, че трябва да постъпвам като Хан Шин, да пропълзявам между краката, защото отговорността не е моя, а нейна.

Чрез този конфликт научих много и имах възможността да изоставя гордостта си. Въпреки че всяка клетка в тялото ми беше против, направих каквото искаха координаторите. Изведнъж видях, че мога да го направя: мога да го понеса и да изоставя горделивостта си, но не беше искрено, защото не бе чистосърдечно сътрудничество. Просто участвах и търпях, правех каквото ми кажеха, но в сърцето си бях против. Не се чувствах добре физически и често имах главоболие.

Конфликтът беше допълнително усложнен от факта, че нямахме успех с рекламите. Не изразих честно и открито гледната си точка, а просто продължих. Мислех, че това е сътрудничеството, което Учителят изисква от нас.
Надявате се всички да са послушни пред вас като стадо овце?
Това е, което искате вие, не което аз искам.
(Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк през 2015 г.)

Но това не е, което иска Учителят. Трябваше да поема по-голяма отговорност и да допринеса за успеха на рекламите. Толкова сериозно се бях забъркала в тази малка битка и не обърнах внимание на рационалността. Когато го осъзнах и бях способна да се въздържа, ситуацията ми се изясни, но настоятелното усещане, че нещо не е наред упорито се беше настанило в душата ми.

Питах: Къде е доверието? Защо не слушате нас, дизайнерите? Но трябваше да задам други въпроси: как да им помогна да прогледнат? Как да ги поведа в посока, която да помогне рекламата да достигне до повече хора?

Защото вярата ми, че всичко, което излиза от офиса на „Шен Юн“, е правилно и само трябва да се пригоди към дадения формат, беше винаги там.

Осъзнах, че трябва да се освободя от привързаностите си и да не се оплитам в незначителни човешки неща. Сътрудничеството от моя страна беше само повърхностно и не бях честна и открита. Мислех само за това кой е прав и кой не е. По това време стихотворението на Учителя ми изникваше често:
Кой е прав и кой греши
Като самоусъвършенстващ се
Човек винаги търси собствените си грешки
Това е Пътят, чрез който да се освободим от привързаности най-ефективно
Няма начин да бъдат пропуснати изпитанията, малки или големи
(По време на конфликт, ако можете помнете:)
„Той е прав, а аз греша,”
За какво да спорим?
(Хон Ин 3)

Да обръщаме внимание на детайлите

Но беше нужно повече време, за да бъде променен един от аспектите на критиката: грубостта. Първоначално не разбирах какво означава това, но постепенно ми просветна, когато един практикуващ ми каза: „ Не обръщаш достатъчно внимание на детайлите.” Това ме накара да се замисля: какво означава това? Бях усърдна и солидна. Но тогава нещо започна да се надига в мен и след известно време осъзнах, че това се отразява не само в работата по дизайна, но и в култивацията и ежедневието ми.

Например в домакинството не обръщах внимание на чистотата. Когато общувах с другите, не внимавах какви думи използвам и така създадох някои недоразумения и представи. И накрая, що се отнася до дизайна: не обръщах внимание на детайлите, които са от огромно значение за професионалните стандарти на материалите за „Шен Юн“.

Започнах съзнателно да обръщам внимание на това и не просто набързо да свърша нещата. Осъзнах, че искам да свърша бързо, за да съм пред останалите. Това е една прикрита амбиция, която води към преследването на слава. По-важно е нещата да се премислят внимателно, отколкото да се вършат импулсивно. Откакто осъзнах това, се опитвам да съм по-тактична – също и в сътрудничеството забелязвам, че ни отнема повече време и то наистина е нужно. Така всичко е по-стойностно и допускам по-малко грешки.

Когато преди две години за пръв път посетих среща за „Шен Юн“ в Ню Йорк и главният дизайнер говори за дизайна, все едно паднах по дупе. Той посочи слабите ни места в дизайна и обясни кое работи и кое – не.

Започнах да потъвам все по-дълбоко в стола, тъй като се срамувах все повече и повече. Бях толкова нетърпелива да направя предполагаемото „правилно нещо”, че не осъзнавах, че бях направила нещо грешно. Примерите на главния дизайнер много ясно ми показаха, че бях направила нещо нередно в дизайна и това беше добър урок за мен. От гледна точка на самоусъвършенстването разбрах, че се фокусирам прекалено много навън, прекалено много към това, което координаторът мисли или прави погрешно, без да се опитам наистина да му сътруднича и да го подкрепям.
Нещата, които вие сте направили обаче, нямат нито артистична стойност, нито разбиране за традиционните изкуства и цветове. Много от тях ми изглеждаха по-скоро безвкусни и следователно вредят на репутацията на „Шен Юн“.
(Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк по случай двадесет и петата годишнина от представянето на Дафа в обществото)

Изработихме толкова много реклами точно по начина, който Учителят беше посочил. Безброй реклами, които не отговаряха на стандарта. Забелязах колко просто е да се придържам към думите на Учителя и да правя това, което той ни дава като задача.

Оттогава няма значение кой е прав и кой греши. Сърцето ми се успокои, качеството на дизайна се подобри и всяка следваща година продажбите на билети се увеличават.

Благодаря за доверието и за безбройните възможности!

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.