Семейството ми е щастливо и благословено от Фалун Дафа

Minghui.org

Преди да започна да практикувам Фалун Дафа през 1998 г. имах лош нрав и често се ядосвах. Бях младоженка и постоянно се карах със свекърва си. Още от детството си бях слаба и болнава. Здравето ми започна да се влошава през тази година и майка ми дойде да ме види. Тя донесе екземпляр на „Джуан Фалун”. Майка ми каза, че един приятел ѝ го е дал, но не е имала време да го прочете.

Веднага щом започнах да чета „Джуан Фалун”, не исках да оставям книгата. Изведнъж разбрах много неща, които ме бяха озадачавали. Имах чувството, че сърцето ми се отключи. След като започнах да се самоусъвършенствам, животът ми се промени към по-добро.

Аз съм частен учител по английски език. Първият ми ученик беше от моя квартал. След като го обучавах известно време, оценките му значително се подобриха. Мълвата се разпространи и скоро много съседи изпратиха децата си при мен. Така започнах обучителния си клас.

Тъй като практикувам Фалун Дафа, аз наистина се грижа за своите ученици. Когато дойде нов ученик, веднага мога да кажа защо не се справя добре в училище и намирам начин да му помогна. Децата, на които преподавах, не само получиха огромно подобрение на оценките си, но и станаха по-малко сръдливи вкъщи, което правеше родителите им щастливи. Знам, че всичко това е така, защото практикувам Дафа и така децата също се облагодетелстват.

Броят на учениците ми продължаваше да се увеличава. Таксувах ги само по петдесет долара, докато други ги таксуваха по двеста долара само за да ги научат на фонетичните знаци. Не исках голяма такса за обучение, защото знаех, че родителите им не печелят много пари. Въпреки че финансовото ми положение не беше толкова добро, Фалун Дафа ме научи, че винаги трябва да зачитам другите хора. Затова вземах предвид обстоятелствата на учениците си.

Съпругът ми предпазва книги на Дафа

През 1999 г. и 2000 г. ходих в Пекин три пъти, за да разяснявам истината и бях арестувана. Съпругът ми беше поставен под огромен натиск, но все пак дойде в центъра за задържания и трудовия лагер, за да ме види. Хората от „Управление 610” му казаха, че трябва да се разведе с мен, но той каза: „Не искам да се развеждам с нея само заради убежденията ѝ, особено сега, когато страда.” Полицията поиска от него да им предаде моите книги на Дафа. Той беше занесъл книгите ми в дома на свои роднини и затова каза: „Нямаме никакви книги.”

След като бях освободена през 2001 г., донесох книгите си на Дафа у дома. Чета ги всеки ден и просто ги оставям на масата. Съпругът ми винаги ги прибира заради мен. Той казва: „Трябва да защитим книгите на Дафа.” Грижовността му истински ме развълнува.

Когато отидохме да се срещнем с чичо ми, той се смая от черната коса на съпруга ми и попита: „Боядисал си косата си?”. Ако не беше попитал, нямаше да забележа. Мисля, че той беше благословен, защото защити книгите на Дафа.

Желанията се сбъдват

Когато бяхме помолени за първи път да изпратим праведни мисли, ми беше трудно да участвам в изпращането в 06:00 часа, защото беше време за закуска и всички се приготвяха за деня си. Един ден съпругът ми каза, че иска да смени работата си и че ако желанието му се сбъдне, той ще се грижи за закуската, за да мога да изпращам праведни мисли. Скоро след като каза това, той успя да си намери друга работа.

През 2007 г. детето ми започна да посещава университет в друг регион. Съпругът ми нае къща там и ме помоли да отида да се грижа за детето ни. По-късно разбрах, че той не искаше да ме арестуват, защото полицията често идваше в дома ни, за да ме проверява.

Останах при сина ни в продължение на пет години. За да спести пари, съпругът ми спеше на дивана на работното си място. Той трябваше да се примири с шумовете от влака. Всеки уикенд съпругът ми идваше да ни вижда. Скоро той се премести на друга работа, защото не искаше да дава нощни смени. Скоро след това съпругът ми отново смени работата си, като му даваха същата заплата, но той имаше повече свободно време, а също и почиваше през уикенда.

Преди да започне настоящата си работа, собственикът заяви, че на един от работниците трябва да му бъдат удържани по петдесет долара от месечната му заплата. Тъй като съпругът ми обикновено не се съпротивляваше, той беше избран. Съпругът ми искаше да го обсъди с мениджъра си, но аз му казах, че ако следва принципите на Истинност-Доброта-Търпение, той ще се облагодетелства. Казах му също, че парите, които ни принадлежат, не могат да ни бъдат отнети. Съпругът ми прие съвета ми и запази мълчание.

Година по-късно мениджърът на съпруга ми го попита: „Не ме ли мразиш?”. Съпругът ми разбра какво има предвид и каза: „Разглеждам този въпрос от по-висока гледна точка. Разбрах, че ти просто си вършеше работата. Ако не беше удържал парите от мен, от кого щеше да ги удържиш? Това са само петдесет долара.” Мениджърът се впечатли и спря да удържа пари от съпруга ми. През 2016 г. съпругът ми отново смени работата си и работеше на две места. Едното беше в областта на продажбите, а другото – в железопътния транспорт. Казах: „Докато вършиш нещата праведно, ще получиш добри неща.” Парите, които изкарваше, не бяха по-малко от тези, които изкарваше преди.

Когато съпругът ми започна да продава торове, той нае автомобили от практикуващи и нае практикуващи, които да работят в магазина му. Той каза: „Вярвам само на Фалун Дафа практикуващите. Чудесно е да съм сред тях.” Той също разясняваше истината, когато имаше възможност за това.

Синът ми подкрепя Дафа

Синът ми беше едва на шест години, когато започнах да практикувам. Той обикновено слушаше, когато четях Фа, докато свиреше. Когато започна преследването на Фалун Дафа през 1999 г., реших да отида в Пекин и той ми предложи джобните си пари. По-късно, когато бях незаконно задържана, той каза, че плаче тихо през нощта, защото не иска баща му или баба му да узнаят, че се страхува и че му липсвам.

Когато неговият учител повторил пропагандата на комунистическата партия за самозапалването и наклеветил Дафа, той разяснил истината на своя клас. Той им казал, че самозапалването е било инсценирано и обяснил подробностите. Учителят останал безмълвен.

Когато синът ми влезе в прогимназията, учителката му искаше той да се запише в Младежката комунистическа лига. Той отказа и каза: „Майка ми ще възрази.” Когато учителката му ми се обади, аз ѝ казах, че не одобрявам това. По-късно отидох в дома на учителката, за да разясня истината. Срещнах родителите ѝ, разясних им истината и им помогнах да се оттеглят от комунистическата партия.

Когато синът ми отиде в гимназията, един от неговите учители искаше да събира такса за Младежката комунистическа лига. Синът ми каза, че не се е присъединявал към нея и затова не трябва да плаща. Учителят каза: „Сега ще те запиша.” Синът ми отвърна: „Но аз не искам да се записвам.”

Сега синът ми работи в отдела по продажби във фирма за торове, която му осигурява кола на стойност над петдесет хиляди долара. Много хора ни завиждат. Благодаря ти, Учителю, че благослови семейството ми!

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/14/174627.html