Да търсиш в себе си безусловно

Minghui.org

Размишлявам за един проблем, който се случи преди повече от 10 години. По онова време се сблъсках с голям проблем в самоусъвършенстването си. Но не го разгледах с ясно и рационално съзнание.

Преди години един съпрактикуващ накара снаха си да ме заведе в негова необитавана къща, за да избегна да бъда арестуван от властите.

Когато наближихме къщата, беше тъмно. Снахата на практикуващия не искаше да я изпратя до автогарата, тъй като кварталът се състоеше от сложна плетеница от улици. Тя се страхуваше, че на връщане ще се изгубя. Казах ѝ да не се притеснява, тъй като ще запомня уличните знаци. Но когато тръгнах към къщата, всъщност не успях да я намеря. Няколко пъти се връщах напред-назад, опитвайки се да пробудя паметта си, но два часа по-късно все още бях изгубен. Обадих се на снахата на практикуващия и тя накара друг човек да ми даде указания как да намеря къщата.

Оказа се, че къщата се намираше няколко врати по-надолу по една от уличките. По някаква причина нямах никакъв спомен, че съм преминал покрай тези ориентири.

Чувствах, че тази случка ми показва, че ако се изгубя, няма значение дали съм близо или не; все пак не бих могъл да стигна до местоназначението. Всичките ми усилия в опитите да стигна до къщата бяха напразни, освен когато получих ключовите инструкции.

Размишлявах върху това преживяване през следващите няколко години. Въпреки че имах някакво разбиране за значението на случката, то просто не беше достатъчно добро. Бях ли успял да разбера ключовото указание? Какво беше то? Все още ли бях изгубен, въпреки че се намирах толкова близо до целта?

Гледането навътре се превръща в ръководство за разбиране

Наскоро придобих ново разбиране за фразата „гледането навътре е светлината, която може да ни насочи към домовете ни”. В миналото моето разбиране на това понятие се основаваше на човешки представи. Гледах навътре, когато се сблъсквах с конфликти, но винаги мислех или че съм прав, или че вината не е моя. Винаги „беше виновен някой друг”, въпреки че се опитвах усилено да гледам навътре.

Преди няколко години не можах да разреша постоянните конфликти у дома и реших да гледам навътре безусловно. Опитах се усилено да убедя себе си, че по време на конфликти „вината е моя”. Въпреки това все още се чувствах онеправдан, обвинявах другите и вярвах, че проблемът изобщо не е в мен. Това да си помисля, че „вината е моя” ме прерязваше като нож.

След известно време бавно осъзнах, че не трябва да се чувствам онеправдан и че не е правилно да обвинявам другите и да бъда самодоволен. И все пак само като си помислех, че „вината е моя”, това продължаваше да ме дразни.

Измина повече време. Тогава един ден разбрах, че първоначалният ми инстинкт винаги е да мисля, че „някой е направил нещо нередно”, независимо какво се е случило. Не бях забелязал тази тенденция, както никога не бях забелязвал, че имам дясна ръка. След това, когато трябваше да погледна навътре и да се убедя, че аз съм този, който греши, това болеше, но поне бях с по-ясно съзнание и по-рационален.

Осъзнавайки сложни въпроси свързани с Фа

Преди бях избухлив и сякаш винаги бях разстроен от нещо. След като започнах да практикувам Фалун Дафа се подобрих до известна степен, но не и когато конфликтите бяха насочени директно към човешките ми представи! Изучавах Фа рутинно и с помощта на Учителя успях да премина през всички болезнени мигове, докато премахвах привързаностите си.

Стигнах до разбирането, че много от моите представи и навици произтичат от индоктринирането, на което бях подложен при комунистическия режим. Не бих могъл да ги видя, ако не бях практикувал Фалун Дафа. Бях сляп за представите и навиците от миналото и затова не можех да се освободя от тях. Те бяха като сложния лабиринт от улици, който ме хвана в капана си и ми попречи да стигна до местоназначението си.

Най-важният повратен момент през годините, в които се усъвършенствам, беше, когато се научих да признавам, че вината е моя, щом се сблъсквах с конфликти. Това беше истинското начало на гледането навътре. Що се отнася до мисленето, че гледането навътре означава, че „съм разгледал себе си – прав съм и следователно вината не е моя”, това е неправилно разбиране на Фа.

Да гледаме навътре често, безусловно и истински и да се подобряваме е начинът, по който Учителят ни показва нашите погрешни представи, които иначе биха били невидими за нас. Това е и начинът, по който можем да избегнем да се изгубим, когато сме толкова близо до дома.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/14/174624.html