Как приех сериозно милосърдието на Учителя

Minghui.org

Аз съм млад практикуващ и започнах да практикувам през 2007 г. в резултат на увещанията на майка си. Наскоро започнах нова работа и изведнъж осъзнах, че трябва да приемам сериозно милосърдието на Учителя. Имаше разлика между това как се отнасях към задачите, дадени ми от началника, и изискванията, установени за практикуващите.

Първоначално не знаех как да се усъвършенствам. Започнах с привързаността към преследване. Когато се натъкнех на проблеми, често не успявах да погледна навътре и да разпозная собствените си пропуски. Не приемах себе си като истински практикуващ!

С по-нататъшното изучаване на Фа получих по-добро разбиране за ученията на Фалун Дафа и накрая разбрах, че гледането навътре е магически инструмент. Съжалявам, че ми отне толкова дълго време да осъзная това. Не мога да изкажа с думи благодарността си за състрадателното спасение на Учителя Ли Хонгджъ и за това, че не се отказа от мен.

Наскоро започнах нова работа. В тази среда се просветлих до значението на думите: „... бъдете сигурни, че не приемате лекомислено милосърдието на Учителя.” („Преподаване на Фа на Фа конференцията в Чикаго, 2004 г.”)

Видях как не се справям с това да покажа уважение към началника и колегите си. Страхувах се да не бъда критикуван, гледан отвисоко или да не разочаровам началника си. Освен това бях привързан към самоизтъкването и към себеутвърждаването. Осъзнах тези привързаности, но не мислех много за тях.

Наскоро изучавах преподаване на Учителя, в което Той обсъжда проблемите, свързани със сътрудничеството между практикуващите. Той подчертава, че вършим добре всичко, което началникът ни иска от нас на работа и се опитваме да се справяме добре, но спорим с практикуващите, когато се натъкнем на проблеми в Дафа проекти.

Изведнъж се почувствах много тъжен. Осъзнах, че не съм приемал сериозно многократно подчертаваното от Учителя, че трябва да изучаваме ученията на Дафа всеки ден, да помагаме на хората да разберат фактите за преследването и да изпращаме праведни мисли.

Например не можех да стана рано, за да изпращам праведни мисли сутрин. Изключвах алармата на часовника си и продължавах да спя. Ако началникът ми поискаше от мен да стана по-рано, за да свърша нещо, аз ставах веднага щом алармата звънне. На работното си място давах всичко от себе си, за да свърша работата си добре, така че да не подведа началника си. Но често не се справях добре с нещата, които Учителят иска от практикуващите.

Осъзнах, че се справям лошо като Дафа практикуващ. Не трябва да се справяме добре само със задачите си на работа, а трябва да се справяме дори още по-добре с изискванията на Учителя. Ние знаем, че Учителят е състрадателен, но не трябва да злоупотребяваме с късмета си и да очакваме Той винаги да прощава грешките ни. Не трябва да гледаме леко на милосърдието на Учителя. Осъзнах това в миналото, но чувството не беше толкова ясно, колкото е сега. Искрено се извинявам на Учителя. Ще се справям добре, започвайки с това да ставам, за да изпращам праведни мисли сутрин.

Учителят казва:

„ Някои хора просто не могат да подобрят просветлителното си качество. Те нехайно правят бележки в моята книга. Всеки наш практикуващ с отворено Небесно око може да види, че тази книга изглежда много цветна, златна и сияйна. Всяка дума носи образа на моя фашън. Ако казвам лъжи, ще мамя всички. Бележката, която сте направили, изглежда много тъмна. Как смеете да отбелязвате нехайно в книгата? Какво правим тук? Не ви ли направляваме да се усъвършенствате към високи нива? Има неща, за които трябва да помислите. Тази книга може да направлява вашето усъвършенстване. Не мислите ли, че е безценна? Можете ли да се усъвършенствате истински, като се кланяте пред Буда? Много сте почтителни и не смеете дори леко да докоснете тази Буда статуя, за която кадите тамян всеки ден, но смеете да погубвате Дафа, който може истински да направлява усъвършенстването ви.” („Девета лекция”, „Джуан Фалун”)

Осъзнах, че всяка наша мисъл отразява уважението ни към Учителя и Фа.

Учителят е понесъл толкова много заради нас. Ние трябва да сме отговорни към себе си, към обетите си и към всички същества. Трябва да живеем съобразно състрадателното милосърдие на Учителя!

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/12/174604.html