Учителка по музика: Изоставяне на егото и напътстване на ученици с принципите на Дафа

Minghui.org

Малко след като завърших университета, станах гимназиална учителка по музика. Случайно първият училищен фестивал на изкуствата се проведе в нашия град; аз хореографирах групов танц и бях водещият танцьор. Спечелихме първа награда и градът ни се гордееше с нас.

Получих много възможности да излизам на сцената и да представям своите танци, пеене и умения да свиря на пипа (класически китайски инструмент, подобен на лютня), които бях изучавала в колежа.

Бях егоцентрична и преследвах статус и личен интерес на гърба на другите. Когато се подготвихме да представим нашия град в спонсорирано от общината представление на приложните изкуства, репетирахме две програми. Едната от програмите обаче трябваше да бъде отменена заради липса на средства. Поради разочарование и отмъстителност ние оттеглихме и втората си програма.

Изоставяне на егото и личния интерес

Започнах да практикувам Фалун Дафа през пролетта на 1998 г. и научих, че „Джън-Шан-Жен е единственият критерий за различаване на добрите и лошите хора” („Лекция първа”, „Джуан Фалун”) (Джън-Шан-Жен са китайските думи за Истинност-Доброта-Търпение).

Водена от тези по-високи стандарти, видях ясно всичките си пропуски и ги коригирах.

През юли 1999 г. Китайската комунистическа партия (ККП) започна жестоко преследване срещу Фалун Дафа. Бях преместена в едно основно училище дълбоко в провинцията. Знаех, че властите нямахт никаква причина да ме понижат, тъй като си вършех работата добре. Но по онова време нямах идеята за противопоставяне на преследването. Мислех си, че не трябва да създавам неприятности на властите и не трябва да се страхувам от трудности, така че мълчаливо приех неблагоразумното понижение.

Заради недостига на преподаватели в основните училища не можех да се придържам към своя учебен предмет. Трябваше да преподавам неща, за които не бях обучена. През последните 20 години вероятно съм преподавала по всички учебни предмети.

В китайската образователна система оценките на учениците се използват, за да бъде оценено представянето на учителите и да се определи тяхната оценка и повишението им. Следователно учениците са се превърнали в инструменти за преследване на личен интерес от страна на учителите.

За да бъдат подобрени оценките, устните и физически наказания бяха нещо нормално. Учителите насърчаваха учениците да мамят и дори си позволяваха да поправят отговорите на учениците, след като са предали своите тестове. Някои учители дори молеха своите колеги да променят оценките на техните ученици или подкупваха властите да променят класирането на учениците. Някои дори получаваха тестовете на своите ученици от Бюрото на образованието предварително ... Виждала съм много неуместни неща.

Как трябваше да се държа в тази нечиста среда? Не можех да се държа по този начин и трябваше да направя всичко възможно, за да напътствам своите ученици. Вярвах, че поддържането на висок морал е част от тяхното образование, така че учех учениците си да бъдат честни, добри, толерантни и милостиви. Посадих семената на добротата в техните млади сърца.

Училищните власти и колегите ми отбелязваха, че се чувстват добре, когато са около мен. Един директор каза, че да стои до мен е „като пролетен бриз”. Те хвалеха преподавателските ми умения, моят мандарин, почерка ми и другите ми таланти. Заместник-директорът се пошегува, че съм „талантлива дама” и добави: „Когато чуя родители да говорят за учителя с най-добър характер, зная, че говорят за теб.”

Всички ме одобряваха, въпреки че нямах титли и не бях спечелила никакви награди. Не преследвах статус или личен интерес и просто се съсредоточавах върху преподаването си. Стремях се да съм добър пример и да обучавам учениците си добре.

Засмях се, когато един родител ми каза: „Синът ми казва, че си му като майка”. Не приемах подаръци, но когато не можех да ги откажа, намирах начин да отвърна реципрочно на жеста. Друг Дафа практикуващ, който работеше в друго училище, постъпваше по същия начин.

Родителите знаеха, че ние, практикуващите, не се интересуваме от малката лична изгода и се отнасяха с голямо уважение към нас, дори след като децата им се дипломираха.

Поддържане на спокойно сърце

С напредъка в самоусъвършенстването вече не се интересувах дали се отнасят несправедливо към мен. Спечелих женското първенство в турнира по тенис на маса за учители, но когато този, който стана втори, беше изпратен на градското състезание, не се засегнах.

По-късно спечелих първа награда в учителското състезание по езици, проведено в общината. Общинският образователен комитет ми каза да се подготвя да участвам на градско ниво. Накрая не бях изпратена на състезанието. Когато беше изпратен някой, който се беше класирал по-ниско от мен, не се засегнах.

Друг път бях предложена за „Наградата за изтъкнат учител”. Преподавах математика на първи клас през тази година и моят клас, сред две дузини класове, беше сред първите три през всяко тримесечие. Когато започна новата учебна година, учениците ми бяха прехвърлени при нов учител.

През същата година спечелих „Първа награда по преподавателски умения”. Като се има предвид това, както и добрите оценки на моите ученици, аз трябваше да бъда класирана доста високо. Вместо това се озовах на осмо място - ако бях на седмо, щях да бъда с „Награда за изтъкнат учител” само с едно място.

След церемонията по награждаването чух някой да казва, че при класирането често се допускат грешки. Зачудих се дали не беше такъв и моят случай, така че го споменах на директора. Той пресметна наново класирането и се оказа, че има грешка и че аз е трябвало да бъда сред първите седем. Попитах директора какво смята да направи и той каза: „Само ако го беше споменала малко по-рано. Сега наградите вече са раздадени.”

Не исках да причинявам неприятности на директора, затова казах: „Няма проблеми.” Ако не практикувах Фалун Дафа, щях да накарам директора да поправи грешката в общината или поне да ми се извини и да ми обещае да ме допусне до следващия кръг на наградите.

Оказа се, че съпругът на учителката, спечелила наградата, е в комисията, изготвила класирането. Когато директорът каза на учителката, че нейната награда трябва да бъде дадена на мен, тя се разстрои силно и каза: „По-скоро ще я унищожа, отколкото да я върна!”

Ако не бях практикуваща, вероятно щях да се опитам да поискам наградата от нея или да се скарам с директора, или дори да отнеса драмата в общината. Но не направих нито едно от тези неща.

Учителят казва:

„Ако нещо е ваше, няма да го загубите. Ако нещо не е ваше, няма да го имате дори ако се борите за него.” („Лекция седма”, „Джуан Фалун”)

През следващата учебна година трябваше да поема класа на тази учителка, тъй като тя излезе в отпуск по майчинство. Два месеца по-късно получих още една „Първа награда по преподавателски умения”.

По-късно, по време на оценяването на представянето, с моите две „Награди по преподавателски умения” и няколкото грамоти за представяне на сцената, бях повишена заедно с онези, които имаха куп награди. Получих по-дълбоко разбиране за този принцип на Фа.

Спиране на агресия със спокойствие

Един ден, докато учениците си тръгваха от училище в края на деня, някой съобщи, че някакъв пиян мъж държи тухла и създава неприятности. Аз и директорът изтичахме навън, за да го спрем.

Спомних си думите на Учителя:

„ Ако не помогнете да се спре убийство или палеж, в какво ще се замесите?” („Лекция девета”, „Джуан Фалун”)

Един млад мъж държеше тухла. Две учителки стояха на около 2 метра от него. И двете изглеждаха уплашени. Заместник-деканът крещеше на пияницата: „Да не си посмял!”.

Учениците бяха строени на около четири метра от мъжа. Имаше толкова много от тях, че нямаше да могат да се разпръснат бързо. Ако пияният мъж нападнеше учениците, последствията щяха да бъдат неописуеми.

Аз отидох право при него и казах: „Дай ми я”. Той ми отправи злобен поглед. Аз не се изплаших. Погледнах го в очите спокойно и любезно повторих: „Дай ми я”. Жестокостта в очите му внезапно изчезна и той ми подаде тухлата. Аз я хвърлих в цветната леха.

Учителят казва:

„ Ако искате да бъдете практикуващ, зависи изцяло от усъвършенстването на вашето сърце и от вас самите да се просветлите, тъй като не съществуват примери за подражание.” („Лекция четвърта”, „Джуан Фалун”)

Само когато практикуващите се придържат към Фа, техните действия са най-праведни и ефективни.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2020/2/6/183120.html