Как отидох до Пекин да защитя Дафа и се завърнах невредима у дома

(Minghui.org)

Поздрави, уважаеми Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Аз съм Дафа практикуваща, която от 2003 г. живее в Хонконг. Искам да ви разкажа как през горещото лято на 2000 г. отидох в Пекин заедно с двегодишните си деца близнаци, за да поискам справедливост за Фалун Гонг.

Започнах да практикувам Дафа в Китай през 1997 г., и 21 години минаха като кратък миг. Сякаш пътуването ми до площад "Тиенанмън" е било вчера. Всичко в съзнанието ми е толкова живо. Не мога да сдържа сълзите си всеки път, когато слушам песента “Площад Тиенанмън, моля те, разкажи ми”. Понякога си задавам въпроса колко от практикуващите, отишли да апелират на "Тиенанмън" в началото на преследването, все още са живи.

Получих нов живот, когато започнах да практикувам Фалун Дафа

Когато бях дете, здравето ми беше разклатено и пиех всякакви лекарства. Имах какви ли не болести по цялото тяло. Членовете на семейството ми също бяха много болни. Редувахме се да ходим по лекари. Медицинските ни разходи бяха огромни, затова имахме големи дългове и бяхме много потиснати. За да помогна на семейството си, напуснах училище и започнах да работя. Страдах много и минах през какви ли не трудности. Умората и недохранването съвсем съсипаха здравето ми. Болестите се множаха. Омъжих се, но лекарят каза, че не мога да забременея заради лошото си здраве. Ядях и спях зле. Животът ми беше ужасен.

Родителите ми бяха вярващи будисти и не ядяха месо. Бяха добри хора. Но чичо ми, който живееше в съседната къща, често ни тормозеше. Крещеше ни и биеше мен и другите си племенници. Вземаше си от дома ни каквото му хареса. Накрая решихме, че не бива да търпим това и трябва да му се противопоставим.

Един ден през юли 1997 г. видях в парка хора да правят седящата медитация на Фалун Дафа. Изглеждаха толкова спокойни и в мир със себе си, че поисках да медитирам с тях. Попитах една възрастна дама колко струва. А тя ми отговори: “Безплатно е. Ако сърцето ти е чисто, ще ти се случат удивителни неща.” И така, на следващия ден отидох в парка да науча упражненията. След изпълнението им се почувствах прекрасно.

Здравето ми се подобри невероятно само за три дни след началото на практиката. Можех да се храня и да спя добре. Дори можех да ям студена храна.

Майка ми започна да практикува с мен. И нейните болести си отидоха. Тя усети тялото си леко, а сърцето си - радостно и щастливо.

Фалун Дафа промени външния ни вид и повиши морала ни. Преценявахме действията си спрямо принципите на Дафа Истинност-Доброта-Търпение. Лошите ни чувства към чичо ми се изпариха и подобрихме семейните си отношения.

А чудото, за което съм най-благодарна беше, че три месеца, след като започнах да практикувам Дафа, успях да забременея. През 1998 г. родих прекрасни близнаци. Когато бяха едва на няколко месеца, можеха да казват "мама" и да имитират как правя упражненията.

Цялото ни семейство беше удивено от чудесата на Дафа. Роднините ми дойдоха да научат Дафа от мен, когато видяха колко благотворни промени настъпиха във физическото и душевното ми състояние. Брат ми доведе свой приятел с лимфома да научи Фалун Дафа. Той оздравя напълно само след няколко месеца упражнения. Жена му също започна да практикува. След година роди красиво момиченце. Сестра ми имаше карцином на носоглътката и от години прекарваше в болница месеци наред. Година след като започна да практикува Фалун Дафа, от карцинома нямаше и следа.

По това време семейството ми и аз се къпехме в светлината на Дафа всеки ден. Бяха най-щастливите мигове в живота ми.

Как отидох в Пекин, за да защитя Фалун Дафа

Китайската комунистическа партия (ККП) започна да преследва Фалун Дафа през месец юли 1999 г. Все едно небето се сгромоляса. Не можех да разбера защо ККП клевети една толкова добра практика. Казах на семейството си, че ще отида в Пекин с децата, за да апелирам за Фалун Гонг. Всички се възпротивиха. Брат ми спря да ходи на работа, за да ме пази да не отида.

Чувствах се много неспокойна и исках да тръгна за „Тиенанмън“ веднага, за да апелирам за Фалун Дафа. Опитах какво ли не, за да убедя семейството си. Дори си мислех: „Ще отида в Пекин заради Дафа, дори това да ми струва живота.“

През юни 2000 г. моите близнаци бяха на две години. В крайна сметка убедих семейството си и след известни трудности по пътя пристигнах в Пекин на 22 юни 2000 г., заедно със сестра ми и близнаците. Отидохме в жилище, което местните практикуващи предоставяха на нас, които пристигахме от цялата страна. Жилището беше пълно с практикуващи. Условията бяха спартански. Имахме само ориз, китайско зеле и краставици. Пиехме вода от чешмата. Беше много горещо, а нямаше вентилатори, нито душ. Спяхме на земята. Никой не се оплакваше.

На площад „Тиенанмън“ отидох на следващия ден със сестра ми и още един практикуващ.

Разпънахме банерите си с достойнство и без страх

Пристигнахме на „Тиенанмън“ около 1 часа на обяд. Температурите бяха над 40 градуса. Искахме да разпънем банера до Кулата на портата на Тиенанмън. Но там ККП беше сложила снимката на Учителя на земята, така че всеки, който иска да отиде до Кулата, трябваше да стъпи на снимката на Учителя. Така че вместо това отидохме на „Дзиншуи Цяо“ (Моста на Златната река). Там стоеше един полицай. Помислих, че ако си тръгне, ще можем да държим банера по-дълго. Изведнъж той тръгна.

Двете със сестра ми стояхме на „Дзиншуи Цяо“. В едната си ръка и двете държахме по едно бебе, а в другата - банера. На него беше написано “Законът на Буда е безграничен”. Практикуващият разгъна банер с надпис „Фалун Дафа Хао” (Фалун Дафа е добро) и застана зад мен.

В момента, в който разгърнахме банера, усетих как времето застина. Не мислех за живота и смъртта. За първи път усетих какво е да си „праведен и без страх“.

Скоро една дузина униформени и цивилни полицаи ни накацаха като мухи. Обкръжиха ни и поискаха да ни вземат банерите. Аз извиках: „Той е мой! Не го докосвайте.“ Полицаят каза: „Искахме само да видим думите и ще ти го върнем. Искаме да предпазим бебето ти.” Аз не отговорих, само стиснах банера по-силно. Няколко мъже ме наобиколиха и ми го взеха. Заведоха ни в тесен офис наблизо и ни биха. Не спираха да удрят сестра ми по лицето. Разплаках се. Наум казах на Учителя: „Прости ми, Учителю. Дойдох тук чак две години след началото на преследването. Защо не дойдох по-рано да защитя Дафа?” Като видя сълзите ми, един полицай ме ритна силно. Заболя ме доста. С решителен глас поисках да ми върне банера. И той ми го върна.

Казах на полицията думи от сърцето си

По-късно полицията ни заведе в полицейския участък на Циенмън. Всяка килия беше пълна с практикуващи, арестувани от полицията на „Тиенанмън“. Хвърлиха ни в една килия и ни наредиха да седнем на пода. Аз обаче седнах на стол. Трима възрастни и три деца седяха на пода в ъглите. Помолих ги да станат.

На пода лежеше млад практикуващ, здраво вързан с банери. Ръцете и краката му бяха вързани зад гърба и бяха станали лилави. Неговите глава и тяло бяха покрити със следи от ботуши от ритниците на полицаите. Започнах да отвързвам банерите от тялото му. Един млад полицай ми каза: „Сестро, недей да ме поставяш в трудна ситуация.” Разясних му истината и едновременно с това опитвах да помогна на младия практикуващ. Казах на младия полицай: „Той трябва да отиде до тоалетната.” Младият практикуващ ми каза: „Трябва да действаме с достойнство.” Разбрах незабавно. Не трябваше да използвам като извинение ходенето до тоалетна.

Тогава поисках от младия полицай да го освободи. Той не можеше да вземе решение и повика двама свои началници. Когато влязоха, те казаха, че младият практикуващ е отказал да им съдейства, и го ритнаха. Аз ги спрях и ги помолих да го отвържат.

Те видяха моята праведност и помолиха да дойде началника им. Влезе едър мъж, следван от още полицаи. Един от тях каза: „Децата ти са толкова сладки. Защо просто не си стоиш вкъщи и не се радваш на живота? Защо си дошла тук в това горещо време?”

„Дойдох да търся справедливост”, отговорих аз. „Откакто практикувам Дафа, здравето ми е отлично и родих моите близнаци. Фалун Дафа ми помага да съм здрава и ме учи да бъда добър човек. Защо клеветите нашия Учител и Фалун Дафа? Дойдох да търся справедливост за нашия Учител. Ако Истинност-Доброта-Търпение е зло, тогава какво е праведно?”

Децата ми не плачеха и не създаваха проблеми. Те дори наричаха полицаите “чичо” или “дядо” със своите невинни, млади гласове. Не изпитвах никакъв страх. Разясних истината с достойнство. По време на процеса усетих, че полицаите ме слушат със знаещата си страна.

Един от тях ми каза: „Знаем, че Фалун Дафа е добро. Но ти не е трябвало да идваш в Пекин. Трябвало е да си стоиш вкъщи и да практикуваш Фалун Дафа. Ние знаем, че практикуващите са добри хора. Но трябва да правим това, за да запазим работата си. Следваме заповедите на ККП.”

Отговорих им: „Макар да нямате избор, имате съвест. Наясно сте, че практикуващите са добри хора. Защо сте завързали така този практикуващ?”

Полицаите останаха безмълвни и си тръгнаха. Другите практикуващи, младият полицай и аз отвързахме младия практикуващ. Ръцете му и краката му бяха съвсем изтръпнали и той не можеше да ги движи. Опряхме го на стената изправен и му дадохме малко храна и вода.

Двамата началници се върнаха в стаята и казаха: „Заради децата си може да тръгваш”. Праведните действия на нашите Дафа практикуващи да защитят Учителя и Закона явно ги бяха трогнали.

Практикуващите бяха удивени, че се завръщаме невредими

Когато ни пуснаха от участъка на Циенмън, след известни трудности успяхме да се върнем в жилището, където нощувахме. Практикуващите бяха много изненадани да ни видят, че се завръщаме невредими. Разказах им цялата история и те се трогнаха и окуражиха. Някои от тях казаха, че ще отидат на площад „Тиенанмън” на следващия ден.

Една практикуваща ме заведе в съседна стая. Когато отвори вратата, видях, че стаята е пълна с най-различни куфари. Тя каза: „Тези куфари са на практикуващи, които са отишли на "Тиенанмън” и никога не са се завърнали”. Гледайки багажа, изпитвах смесени чувства. Когато и да помисля за тези куфари, се питам дали тези практикуващи са още живи.

Завръщане у дома

Купихме си билети и се качихме на влака. Всички във влака се радваха на близнаците ми и им предлагаха лакомства. Говорех си с другите пътници и им разяснявах истината.

Казах им: „Бях вечно болна и не можех да забременея. След като започнах да практикувам, родих тези деца. Практикуващите просто искат да бъдат добри хора. Защо ККП клевети Фалун Гонг? Заведох децата си в Пекин да разясня истината, да поискам справедливост за нашия Учител и да изчистят името му.”

Хората във влака ме слушаха. Някой попита: „Не те ли беше страх? На площада има винаги толкова много полиция”. Отговорих му, че когато са ни арестували, сме им разяснили истината. „Казаха, че ни освобождават заради децата ми. Бяха трогнати от праведното ни поведение.”

Членовете на семейството ми и аз станахме обект на непрестанно преследване, след като се върнах у дома. Но колкото и зло да ставаше преследването, аз винаги вярвах в Учителя и Фа и се държах праведно, с праведни мисли. Благодарение на защитата на Учителя доживях до този ден.

Дойдох в Хонконг през 2003 г., след четири години на постоянно преследване. Говоря за Фалун Дафа с хора на местата за разясняване на истината в Хонконг. Всеки път, когато разпъвам банерите в Хонконг, се чувствам, все едно разпъвам банерите на площад „Тиенанмън”. Когато разяснявам истината на хората в Хонконг, се чувствам все едно разяснявам истината на хората във влака от Пекин към дома. Зная, че вървя към своя истински дом и помагам на Учителя да спасява съзнателни същества.

Ще завърша споделянето си с кратко стихотворение, написано от мен.

Пътуването ми към Тиенанмън в защита на Фа

Спечелила нов живот след практикуване на Дафа,
отидох във Пекин да защитя Фа.
Разгърнах банери без страх, с духовна сила
Разказах истината на полицията в участъка Циенмън.
Невредима се завърнах у дома с друг практикуващ,
спасявайки съзнателните същества по пътя към Дома.

Благодаря Ви, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!

(Споделяне на опит от местата за практикуване в Хонконг през 2021 г.)