Премиера на класически китайски танцови техники от най-високо ниво

„Шън-дай-шоу" и „Куа-дай-туй"

Според уебсайта на Шен Юн: „Съхранявайки 5000-годишната китайска култура, изградена върху традиционната естетика, класическият китайски танц някога се е предавал сред хората, в императорските дворове и чрез древни пиеси. В продължение на хиляди години той е бил постоянно усъвършенстван, като в крайна сметка се е превърнал в обширната и ясно изразена китайска танцова форма, която познаваме днес." По-конкретно, класическият китайски танц се фокусира върху shen-yun (вроден маниер), shen-fa (форма) и техники.

„Класическият китайски танц, бойните изкуства и театралния оперен танц са самата същност на китайската културна сфера. През годините те са си оказвали взаимно влияние и са взаимствали и учили един от друг. Те имат различни цели, но усещането и вроденият маниер на движение и изразност са сходни. Когато става въпрос за шън-фа, най-високото постижение е „шън-дай-шоу" (тялото води ръцете), което се предава от хиляди години и въпреки това днес никой не знае как да го прави и не разбира истински как да го прилага", се казва в уебсайта на компанията Shen Yun Creations.

„Шън-дай-шоу“ е също така метод, упорито търсен от всички видове изпълнители на танцови форми и танцови изкуства. Това е танцова техника, която от древни времена хората изследват да намерят. То е нещо, за което се говори, но което никой не може да направи - най-висшата сфера на артистично изразяване чрез движение на физическо ниво. Основателят, артистичен и творчески директор на Shen Yun Performing Arts, Д.Ф., е този, който предава този метод. Освен това Шен-фъ притежава и още по-добрия метод „куа-дай-туй" (бедрата водят краката), за който съвременните хора дори не са чували - една напълно изгубена форма на изкуство. След като се възползва от личните инструкции на Д.Ф. по този метод, Шен Юн сега го представя пред публиката", се казва в същия уебсайт.

Наследство и загуба на културна същност

Китай има 5000-годишна цивилизация. Древната история на Китай, известна също като култура, вдъхновена от божественото, има обширен и дълбок вътрешен смисъл. От еволюцията на китайската история можем да видим, че същността на китайската култура се предава предимно по два начина: чрез семейните традиции и от майстори, обучаващи своите ученици.
Що се отнася до семейните традиции, от древни книги и произведения на изкуството знаем за поговорката „предавай на сина, а не на дъщерята". Това означава, че всичко, което се предава от едно поколение на следващото, било то тайни книги или редки умения, се предава само на синовете, но не и на дъщерите, да не говорим за хората извън семейството. Ако един човек няма син, редките му умения ще бъдат загубени.

Например Луо Чен и Цин Цюн са двама прочути генерали по времето на император Тайдзун от династията Тан. Те били братовчеди и добри приятели. Обещали си да се обучават взаимно на изключителните наследствени умения в бойните изкуства на своите фамилии, а именно: на копието на фамилията Луо и на джиана (оръжие с форма на призма) на фамилията Цин. Но всеки от тях пропускал най-напредналата част, когато преподавал на другия своите редки умения.

Много хора тълкуват това, което братовчедите са направили, като начин да попречат на другия да стане по-добър. В действителност би могло да се окаже, че когато са усвоявали изключителните умения от своите бащи, им е било казано да ги предават само на мъжко потомство по най-близка семейна линия, а не на братовчед, а те не биха нарушили такава традиция.

Що се отнася до майсторите, които предават уменията си на своите ученици, можем да разгледаме историята на Джан Лян. Като стратег Джан е един от тримата герои, които помагат за установяването на династията Хан. Срещата му с Хуан Шигун е класически китайски анекдот. В историческите книги има малко допълнителна информация за Хуан, освен че е притежател на книгата „Лю Тао" (Шест тайни стратегически учения, известни също като „Тайгун - изкуството на войната") - трактат за гражданска и военна стратегия, написан от древния мъдрец Дзян Дзъ. Хуан търсел човек, на когото да предаде тази книга. В традиционната китайска култура имало поговорка, според която „учителят е този, който търси ученик с потенциал". След няколко изпитания той приема Джан за свой ученик и му преподава познанието от тази рядка книга. По-късно Джан помага на Лиу Бан да установи династията Хан. Сега този трактат е предаден на Япония и някои европейски страни като ценно наследство на човечеството.

Ако Хуан не е срещнал толкова добър човек като Джан, този рядък трактат би бил изгубен в историята.

Тези два примера ни помагат да разберем как същността на китайската култура се наследява и губи в хода на историята. Възможно е да има и други, по-дълбоки причини, поради които нещата са се случили по този начин.

Онлайн премиерата на „Демонстрация на танцовите техники на Шен Юн" - рядък празник на изкуството и духовността - е проведена на 31 май 2021 на следните уебсайтове: https://www.shenyuncreations.com/ (на английски език) и https://www.shenyuncreations.com/zh_tw/ (на китайски език)

Оригинална статия на английски език: https://en.minghui.org/html/articles/2021/6/1/193472.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.