Продължаването ми по Пътя и доверието в аранжировките на Учителя: моето 16-годишно пътуване с "Епок таймс"

Minghui.org

Почти целият ми път на самоусъвършенстване е свързан с работа в медиите ни. Написах първата си статия през януари 2005 г., скоро след стартирането на английското издание на The Epoch Times. Бях доста нова практикуваща, така че не разбирах какво точно представлява медията Епок Таймс. Спомням си, че се чудех дали мога да напиша нещо достатъчно професионално, за да бъде публикувано. Не знаех, че тогава съм била един от най-квалифицираните сътрудници, които медията е имала.

Животът ми преди самоусъвършенстването беше аранжиран от Учителя Ли Хонгджъ, за да мога да изпълнявам тази работа. Имам магистърска степен по политически науки. Винаги съм била запален читател и писател. Цял живот се занимавах с новини, а на предишни работни места бях обучена да обучавам другите.

В началото на 2009 г. със съпруга ми се преместихме в Ню Йорк и станах първият редактор на световните новини на медията.

В началото ние, работещите в медията, преминахме от това да знаем малко ... до осъзнаването наистина колко малко знаем ... и до опитите да разберем как да научим това, което не знаем. Бяхме слабо организирана група доброволци, работещи на непълно работно време, опитващи се да изградим основите на медийна империя. Имах вяра в Учителя и Фа, че ни е писано да се превърнем в основна медия и да изиграем важна роля в спасяването на съзнателни същества, но наистина нямах представа как някога ще стигнем там.

Със сигурност имаше много закалявания по пътя! Ще споделя един случай отпреди няколко години, защото това промени начина ми на мислене в работата ми за медиите и вярвам, че беше ключов момент за английската медия Епок Таймс.

Да научим какво означава да бъдем едно тяло по трудния начин

През 2016 г. английската медия Епок Таймс загуби много финансови ресурси. За пореден път трябваше да преразгледаме подхода ни от ежедневно публикуване на информация до седмично, за да спестим пари.

Много от ветераните западняци бяха сигурни, че проблемите ни се дължат на сили извън нашия контрол. Трудно беше да се наберат рекламодатели, защото The Epoch Times се разглеждаше в обществото като вестник на етнически китайци. Не беше от помощ и факта, че повечето наши търговци в медията бяха китайци. Поддържахме в себе си и представата, че името на медията Епок Таймс е трудно за произнасяне и трудно за запомняне („ййй - пок“, „и - пик“, „ййй – пох“), още повече, че ако човек въведеше в интернет търсачка „epochtimes.com“, ще бъде отведен до китайския уебсайт. Постоянно променяхме редакционната посока, за да търсим и преследваме начини за генериране на пари, което беше разочароващо, защото чувствахме, че не правим нищо достатъчно дълго, за да се справим добре. Обвинихме китайския стил на управление и почувствахме, че нашият главен изпълнителен директор, с всичките си други отговорности, не отделя достатъчно време, за да разбере положението, в което се намирахме.

След това, през пролетта на 2016 г. дойде възможност англоезичният Епок Таймс да се откъсне и да действа независимо. Изглеждаше като сбъдната мечта. Бяхме сигурни, че можем да се справим сами.

Бях един от тримата, които в крайна сметка отговаряхме за ежедневните операции при донякъде отстъпващ от контрол главен изпълнителен директор, който възприемахме като типа на западния бизнесмен.

Бизнес стратегията ни беше да се направи много висококачествено издание на хартия, да се изпратят мостри на изданието на целево определени лица. Планирахме, че така със сигурност достатъчно хора биха се абонирали, за да продават реклами в изданието и да печелят пари.
Този подход имаше предимства - някои елементи са част от днешната успешна формула - но очевидно нещо не беше наред.

Това беше нашата отправна точка: тя обаче се роди от негативното мислене за съпрактикуващите; търсене навън, а не навътре за източника на нашите проблеми, както и от отказа от сътрудничество, от това да не мислим дали действията ни нараняват другите, заради гордост и много, много други неща. Този експеримент продължи 10 месеца. В крайна сметка не бяхме прогресирали по-напред.

През това време почти сменихме името на вестника, вярвайки, че това ще реши много от проблемите, които споменах по-рано. Гледахме ситуацията изцяло с човешко мислене. Вярвам, че в друго измерение бе разкъсана важна, може би космическа връзка. Няма да навлизам в цялата история за това как се върнахме заедно, но това беше тласъкът. С някои силни външни знаци, ние се просветлихме до това, че нашият истински път е да бъдем едно тяло под главния координатор.

Връщането не беше лесно. Трябваше да се откажа от гордостта и да приема, че сме се провалили. Прекарах много време, гледайки навътре. Разбрах, че повърхностните промени не представляват нищо - ситуациите се подобряват само, когато подобряваме своето самоусъвършенстване. Обещах да се откажа от всяко негативно мислене и да си сътруднича безусловно. Вече не бих се противопоставяла на новата ситуация, бих се сдържала, без да показвам никакво недоволство и бих работила от все сърце над каквото ми е възложено. Разбрах, че ключът към нашата сила е сътрудничеството.

Както казва Учителят:

„Ако успеете да намерите начин да си сътрудничите добре, да сте в единомислие и да приложите всичките си сили заедно в една посока, тогава, със своите способности, вие наистина ще бъдете неудържима сила. И така, аз се чудя дали трябва да изчакаме, докато се самоусъвършенствате по-добре, преди да се доближите до това състояние и да увеличите вашата [колективна] сила? (Смее се) Само ако успеете да направите това, докато нещата са най-трудни, ситуацията ви ще се промени бързо и ще свършите добра работа с това, което трябва да направите.“
(„Преподаване на Фа на срещата на „Епок таймс“, Преподаване на Фа в различни региони, том X)

Може би доста от нас се подобриха чрез това преживяване, защото нещата се промениха бързо след това! Малко след встъпването в длъжност на 45-ия президент и когато космическият климат се промени, разкривайки възможности в Америка, пред нас се откри широк път. Оттогава английските медии вървят по пътя на постоянен успех.

Също така виждах, че бях много затънала в егоистично мислене, имайки предвид само проблемите в моя малък обхват на фона на цялата компания. Когато взех решението да си сътруднича от сърце, изведнъж можах да разбера бремето, което носи основният координатор: справяне с междуличностни конфликти между работещите в медията, всеки, който има оплаквания, всяка нова финансова криза и постоянни атаки в това и други измерения.

Често си мисля, че нашата медия е подобна на компанията за сценични изкуства Шен Юн (Shen Yun). За пръв път източните и западните инструменти и стилове се комбинираха, създавайки хармонично музика, която никога не е съществувала до сега. Нашите медии също трябва да създадат нещо, което никога не е съществувало преди, чрез хармонизиране на нашите западна и китайска страни.

Днес ние се изявяваме като оркестър. Толкова много топ мениджъри и персонал за англоезичните медии са от китайската страна. Те донесоха със себе си дълбок опит през годините на закаляване и искрено сърце за сътрудничество, за да видят успеха на англоезичните медии. Само разглеждайки маркетинга, обслужването на клиенти, нашите уебсайтове, социалните медии, писателите и журналистите, телевизионните продуценти, видео редакторите и т.н. ... става ясно, че английските медии абсолютно не биха могли да функционират без нашия китайски талант.
Споделям тук едно последно разбиране за премахване на негативните мисли към съпрактикуващите. Чрез придобития опит разбрах, че няма начин нашият основен координатор да ни води добре, ако членовете на персонала поддържат негативни мисли за него. Представете си стотици хора, които му хвърлят черно лепкаво вещество в други измерения - колко по-трудна среда създаваме така за него? Разбирам, че той сам няма всички знания, но ако го подкрепим с нашите мощни праведни мисли, той ще получи именно мъдростта, от която се нуждае. Учителят го поставя в това положение. Моята работа е да следвам аранжировките на Учителя, а не да създавам пречки.

Завистта и нейният близък приятел, манталитета за самоизтъкването

Една привързаност, с която се боря много, е завистта, както и с друга - самоизтъкването. Наскоро разбрах, че тези „двамата“ са много близки приятели.

Спомням си, преди около 10 години, практикуващ каза нещо от рода: „Какво е да си женена за такъв способен практикуващ, от който всички се възхищават?“ Бях малко потисната. „Така ли ни виждат хората? Съпругът ми е страхотен, а аз не правя нищо, което да е достойно за признание? " Отговорих пренебрежително, казвайки, че никога не съм го мислила по този начин. Всичко това се загнезди в съзнанието ми ... очевидно. То предизвика моята завист и разтърси увереността ми.

Разбира се, знам от „Джуан Фалун“, че завистта е много сериозна привързаност:

„Проблемът със завистта е много сериозен, тъй като засяга пряко въпроса дали можете да завършите самоусъвършенстването. Ако завистта не се премахне, всичко, което сте култивирали, ще стане крехко. Съществува следното правило: ако в хода на самоусъвършенстването завистта не бъде изоставена, човек няма да постигне Праведен плод – абсолютно не..”
(Лекция седма, „Джуан Фалун“)

Така че се хващам, когато започна да мисля по този начин, и това се проявява в много различни ситуации, но има много слоеве от този многопластов зловонен лук (от привързаности, свързани със завистта).

Едно нещо, което ми помага, е да си спомня, че завистта е като да ми се иска да ми е определена нечия чужда аранжировка, което всъщност не е доверие към това, което Учителят е аванжирал за мен. Също така намирам за полезно да си спомня, че когато става въпрос за съпрактикуващи, е глупаво да изпитваме завист, тъй като всички сме едно тяло. Би било странно, ако пръстът ми завиждаше на коляното. И по-лошо, ако завистта на пръста ми даде извинение на старите сили да направят коленете ми слаби и неспособни да носят тялото ми.

Наскоро забелязах още един слой от тази грозна привързаност и колко опасно може да бъде! Водя програма за обучение по журналистика. От есента на 2018 г. около 50 души са преминали през официалната програма и още над 100 са минали елементи от онлайн версията й.

Между отделните сесии пътувах до различни места, за да работя по набиране на персонал - отидох в Европа, Австралия, Канада и различни градове в САЩ. Като част от моята презентация, представих практикуващ от един град като блестяща история за успех. Описах как е бил нов практикуващ и че малко след като се мести в Ню Йорк, той е помолен да се присъедини към обучението. Справя се много добре и за кратко време след диплозавършване на обучението си вече прави много професионални репортажи на място. Показах видео, на което той говори за това колко гордо е семейството му. Неговата история беше невероятно вдъхновяваща за потенциалните новобранци!

Но докато споделях всичко това, винаги имах чувството, че не трябва да бъде така - че изтъкването на един практикуващ и поставянето му на пиедестал би го превърнало в мишена за старите сили. Скоро след това този практикуващ напусна медиите и наистина се бори в своето самоусъвършенстване. Чувствам се изключително отговорна! Не бях помислила първо за другите. Не усъвършенствах речта си и се хвалех, показвайки на света каква страхотна работа съм свършила, обучавайки толкова успешен нов журналист. Освен това осъзнах колко преплетени са всичките ни пътища - никой от нас не съществува изолиран. Нашите действия определено влияят на другите.

Прекъсване на цикъла на страх - съмнение в себе си

Най-голямата ми привързаност - тази, която се крие под всички останали - е страхът. Завистта и самоизтъкването наистина представляват страхът да не бъдеш достатъчно добър или да не те възприемат като достатъчно добър. За всичко това са обвързани и големите страхове от загуба на достойнство, от правенето на големи грешки, причиняващи щети, и след това – притеснение от хората, които знаят за тези грешки. В резултат на това се опитвам да избягам от поемането на много публични роли. Казвам си, че съм много по-добра в подкрепата и обучението на другите – в което има истина - но също така е удобно оправдание да не се изправям пред привързаностите си.
Старите сили успяха да подхранят този страх по много убедителен начин - главно като голяма купчина доказателства, които ми втълпяват, че не съм достойна самоусъвършенстваща се.

От началото на моето самоусъвършенстване съм се борила да отговоря на стандарта с основни неща от начално ниво. Съзнанието ми е като непрекъснато бушуващо море. Не мога да се успокоя и да се съсредоточа, когато правя най-важните неща - затварям очи и преди да се усетя, в съзнанието ми се разиграват сложни случайни сцени. Чувствам се сънлива, когато изучавам Фа, когато изпращам праведни мисли или медитирам. Всеки път, когато чета пасаж от Закона за това колко лошо е това, за това какво основно изискване е, или всеки път, когато съпрактикуващ забележи, че съм сънлива и състрадателно го посочва, това само потвърждава до каква степен не ми достига сила – и всичко това незабавно ми отнема всякаква увереност. Кара ме да искам да допълзя до дълбока дупка и да се скрия там. Именно това ми причинява най-големите страдания в моето самоусъвършенстване. Знам, че старите сили са щастливи да ме видят да реагирам по този начин, но доказателствата са толкова убедителни, че аргументираността им е трудно да се
отхвърли.

Всичко това води до страх, че ако се захвана с нещо важно, моите недостатъци ще доведат до загуби, това нещо няма да се свърши добре и ще бъда публично унижена.

Трудно е да споделям това, тъй като не съм успяла да пробия все още през него. В бележките, които обичайно си правя намерих много полезни пасажи от Фа, които преди това съм си запазвала за препрочитане, както и просветления, до които съм достигала и насърчаващи мисли от съпрактикуващи, но истината е, че все още всичко това (свързано с тези привързаности) е с мен и е много силно. Също така до сега не бях склонна да го изложа публично напълно - от страх, че хората ще ме осъдят - затова реших, че поне трябва да преодолея този страх. Понякога си мисля, че не съм страдала много в самоусъвършенстването си, така че може би това е моето голямо изпитание.

Наскоро прочетох пасаж, който открояваше именно силата на волята.

Учителят казва:

„Вие заспивате, докато изучавате Фа, заспивате, докато четете книгата, също така заспивате, докато правите упражненията. Дори все още не сте преминали през началната фаза. Става дума за сила на волята! Както знаете, по време на самоусъвършенстването ви не само всички елементи, които съставляват вашата човешка същност, ще се опитат да ви попречат да се отделите от човешкото, но и всичко, което съставлява човешката среда, няма да ви позволи да си тръгнете. Трябва да преминете през всичко и да преодолеете всякакви изпитания. Най-голямото проявление е страданието, което създават за вас. Страданието идва в различни форми и сънливостта е една от тях. Тези хора, които не могат да се усъвършенстват или не са усърдни, не осъзнават, че това е форма на изпитание. Не сте в състояние да получите Фа - тя не ви позволява да изучавате Фа - и все още дори не знаете, че това е изпитание. Освен ако вашето сърце не е във Фа или не искате да се усъвършенствате, защо да не го преодолеете? Укрепете силата на волята си. Ако човек можеше да стане Буда просто като преодолее сънливостта, бих казал, че ще бъде твърде лесно. Как ще усъвършенствате себе си, ако не можете да преминете дори малко препятствие като това?"
(Преподаване на Фа на конференцията за асистенти в Чанчун)

Сила на волята означава да имаме мощна воля, силно главно съзнание. Речникът дава определение за силата на волята като: „силна решителност, която позволява на човек да направи нещо трудно“. Ясно е, че трябва да укрепя волята си и да не позволявам на старите сили да ме обезкуражават толкова лесно.

Напомняйки си, че всичко е за нашето самоусъвършенстване

Ето го и парадоксът. Въпреки че в голяма част от времето не се чувствам в съответствие със стандарта за практикуващ, аз също така се чувствам далеч от това да бъда човек. По-конкретно научих, че повечето трудности могат да станат много незначителни, ако си спомня, че всичко, което срещаме, е за нашето самоусъвършенстване, и че нищо не е случайност.
Последната история по-долу илюстрира първоначалния ми сблъсък, но беше изключително полезна при разкриването на тези упорити привързаности.

Скоро след като англоезичната медия „Ню Танг Дайнасти“ (NTD) започна да създава ежедневни новинарски емисии, станах водеща на „Новините“. Първоначално нашите предавания бяха предварително записани, така че ако допускахме грешки, без притеснения, просто опитвахме отново. Скоро обаче преминахме към излъчвания на живо. Един ден направих огромна грешка. Напудрях си носа, когато камерата се върна при мен след сегмент по време на „Новините“. Бях огорчена. Колко хора го бяха видели? Кой точно можеше да го е видял ?! Какво биха си помислили ?!

Още на следващия ден ми казаха, че вече няма нужда от мен като водеща. Знаех, че има човек, който се обучава за тази роля, но никой не каза кой ще бъде заменен. Бях изпълнена с емоции. Чувствах се смазана, сякаш бях уволнена. Тъй като не ми беше казано защо, попълвах в съзнанието си липсващите разяснения със свои обяснения: това е заради пудренето ми в ефир, някой се е оплакал, защото не съм достатъчно добра или може би причината е да ми се даде повече време за моето преподаване… или може би...

Причината обаче е без значение, защото си припомних да приема всичко това като самоусъвършенстване. Само в един моментен размисъл видях, че толкова много привързаности ме движат: неувереност в себе си, завист, страх, загуба на достойнство и самоизтъкване.
Но това беше аранжировка, която възприемах и по други начини. Тези месеци на водене на новините ми позволиха да придобия критични умения, които ми липсваха. Преподавам журналистика, свързана с излъчването на информационни емисии (с помощта на външни професионалисти), но все пак нямах опит да говоря пред камера, да чета от ‚аутокю‘ или да знам какво е да водиш на живо. Също така се научих как да нося грим, да аранжирам косата си (до някаква степен) и да нося прилични дрехи. Отдавна исках да науча тези неща, но „нямах време“ и се поддавах на привързаности, свързани с мързела и желание да остана незабелязана и т.н.
Няколко месеца по-късно имах нужда от всичко това, когато започнах да водя предаване с много малко време за подготовка.

Чудесата се случват, когато останем в курса на Пътя

Поглеждайки назад през последните 16 години, изпитвам чувство наистина на сътворяването на чудо, заради това до къде всъщност сме стигнали. Тогава не можех да си представя, че ще ми плащат за работата ми в медиите, камо ли, че милион хора ще дават пари, за да четат „The Epoch Times“ и да гледат нашите видеа.

За английския NTD напредъкът беше още по-бърз. Когато за пръв път се преместих в NTD преди около 2,5 години, тогава подготвяхме първите си новинарски репортажи от 15 минути на ден за социалните медии. Днес английският NTD излъчва около 30 часа на седмица оригинално съдържание на 24-часова станция за емисии за десетки милиони домакинства в 30 щата в САЩ, както и медията излъчва от платформата на местен голям оператор във Великобритания, като предстои още разширяване.

За мен това е толкова мощно потвърждение за Фа и показва, че буквално няма ограничение за това, което можем да постигнем, когато се освободим от егото си, когато си сътрудничим като едно тяло и поставяме самоусъвършенстването на първо място.
Разбира се, че ще има тестове, всичко се крие в това какво е нашето отношение към тях. И ако сте на пълен работен ден и работите ден след ден с практикуващи, точно тук ще се проявят нашите
тестове.

Учителят казва:

„Съответно в бъдещото си усъвършенстване ще се натъкнете на всякакъв вид изпитания. Как може да се усъвършенствате без тези трудности? Ако всички са добри едни към други, без конфликти на интереси или намеса от човешкото съзнание, как може вашият шиншин да се подобри, като просто си седите там? Това е невъзможно. Човек трябва истински да се калява и подобрява посредством действителна практика"
(Лекция четвърта, „Джуан Фалун“)

Докато се справям със собствените си привързаности като завистта и самоизтъкването, чувствам, че онези елементи също са намалени. В миналото имаше много конкуренция и завист между The Epoch Times и NTD (поне от английска страна). Ако някой се премести от едната медия в другата, това се възприемаше като загуба и предателство. Днес работим ръка за ръка, допълвайки всичко, което е необходимо, без да се колебаем, правейки и двете медии по-силни.

Със сигурност виждането на тези чудеса ми помогна да повиша вярата си в Дафа и да преодолея известна доза съмнение в себе си. Никой от нас не е тук случайно и се чувствам толкова дълбоко благодарна и привилегирована да бъда част от медиите ни.

В миналото, когато нашият главен изпълнителен директор си поставяше някаква невъзможно звучаща цел, аз кимах учтиво, но наистина си мислех: „Това звучи добре. Сега какво наистина можем да направим? “ Но днес чувам тези цифри и си мисля: „Страхотно, това е следващата стъпка.“ Наистина, нищо не ми се струва невъзможно.

Ако наистина се самоусъвършенстваме добре, тогава, както казва Учителят:
„Вратите пред вас, които някога са били затворени, ще се отворят и пътят ще стане широк.“
(„Преподаване на Фа на срещата на „Епок таймс“, Преподаване на Фа в различни региони, том X)

Често са ме питали как успях да остана в медиите толкова дълго, мислела ли съм да напусна, особено по време на най-трудните времена. За мен отговорът е прост. Учителят ни разясни ролята, която медиите трябва да играят във Фа-коригирането и това няма да се случи от само себе си. Неволите са неизбежни. Ако това да се откажем е отговорът ни, когато проблемите ни затрупат, тогава, разбира се, корабът ще потъне и заедно с него всички онези съзнателни същества, които трябва да спасим. Аз няма да позволя това да се случи. И така, знам, че трябва да продължа курса си по Пътя.


Благодаря Ви, Учителю! Благодаря Ви, съпрактикуващи!

От Международната онлайн конференция за споделяне на опит 2021 г.

Връзка към източника: https://en.minghui.org

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.