Когато истински вярваме в Учителя и Фа, нашите фундаментални представи се променят: моят опит в самоусъвършенстването по време на работата ми в медиите

(Minghui.org) Поздрави, Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Започнах да практикувам Фалун Дафа през 1996 г. и дойдох в Съединените щати през 2008 г. Преди десет години, докато бях в университета, местните практикуващи ми предложиха да помагам в медиите (създадени от практикуващи). Бих искал да споделя част от моя опит и подобрения в самоусъвършенстването ми, докато работех в медиите през годините.

Когато бях в университета, помагах с отразяването на участията на Шен Юн в различни градове в САЩ. По-късно помагах в новинарските репортажи, както и участвах в събития за прекратяване на преследването от страна на Китайската комунистическа партия (ККП).

Докато интервюирах учен от Китай, му помогнах да се оттегли от ККП и свързаните с ККП организации. Чувствах, че работата в медиите ми предлага много възможности да събудя съзнанието на хората.

След като завърших се преместих в малък град в южната част на САЩ, за да продължа да се обучавам за магистърска степен. Продължих да помагам с медийните репортажи през почивните дни. Но скоро открих, че не беше лесно да балансирам натоварения си академичен график с участието си в Дафа проектите и разясняването на истината.

Често ми се налагаше да стоя до късно, за да завърша учебната си работа, а след това да пътувам със самолет до други градове през почивните дни, за да работя по отразяване на новини. Бях единственият практикуващ в този малък град и чувствах, че нямам добра среда за самоусъвършенстване. По това време друг практикуващ предложи да работя в медиите на пълен работен ден. Започнах да обмислям сериозно тази възможност.

Напуснах университета през 2014 г., за да работя като щатен репортер на пълно работно време във вестникарското издание на „Епохални времена“ (The Epoch Times) във Вашингтон. Работата ми като журналист там включваше предимно посещение на събития, провеждане на интервюта, правене на снимки и писане на статии. Когато бях в училище и университета, писането и фотографията бяха моите хобита.

Като журналист всеки ден присъствах на лекции на консултантски организации и на различни изложения. Това ми помогна да придобия различни знания и прозрения. Всеки ден правех това, което ми харесваше и в което бях добър. Можех да изляза навън, да правя изследванията си и да се срещам с хора от всички сфери на живота. Също така успявах да участвам директно в отразяването на събития на Дафа практикуващи.

Въпреки че често ми се налагаше да стоя до късно и да пиша статии, рядко усещах, че работя усилено. Вместо това чувствах, че работата ми е смислена и интересна. Мисля, че намерих най-добрата работа за мен - тук в медиите.

Присъединяване към англоезичното издание на „Епохални времена“

По случайност започнах да работя в централата на „Епохални времена“ в Ню Йорк през 2017 г. Чувствах, че започвах съвсем ново пътешествие по пътя на самоусъвършенстването ми, напускайки предишната си работа, в която бях добър и от която се интересувах. Тъй като нуждите на централата в Ню Йорк се променяха, бях преназначаван в различни отдели.

Причините за промените варираха от реорганизация на работния ми екип до необходимост да се присъединя към друг екип, защото там бяха нужни повече хора. Отначало се чувствах обезпокоен, но след като си спомних, че нашите пътища за самоусъвършенстване са аранжирани от Учителя, разбрах, че това е възможност за мен да се подобря.

Екипът, в който работех, беше реорганизиран за пореден път в края на 2018 г. По стечение на обстоятелствата, сегашният ми ръководител ме извика да работя в новосъздадения отдел за абонаменти (организиране на абонирането на клиенти) за англоезичния вестник „Епохални времена“, където работя оттогава до сега.

В екипа ни имаше по-малко от десет души. Започнахме от нулата и направихме всичко възможно, за да помогнем на вестника „Епохални времена“ да успее. Нямахме опит. Бях свидетел на развитието на това усилие, като започнахме всичко от нулата. Съзрявах с работата ми по проекта и установих, че има много възможности за подобрение на моя шиншин. През последните няколко месеца чувствам, че направих голям пробив в моето самоусъвършенстване.

В началото моят ръководител в екипа ме помоли да се съсредоточа върху координирането на обслужването на клиентите. По това време (преди около две години) имаше само няколко души, работещи по обслужването на клиенти. Напрежението за нас се дължеше най-вече на отзивите на абонатите по различни казуси. Тъй като повечето от нас нямахме много опит в работата по обслужване на клиенти и трябваше да разберем как да се справим с възникващите различни ситуации.

Понякога работехме само по един проблемен казус, когато изведнъж се появяваха множество казуси за разрешаване. В един момент натовареността ни се увеличи, но не и работната сила. Трябваше да работя извънредно. Цял ден съзнанието ми беше изпълнено с проблемите и оплакванията на клиентите.

Понякога се чувствах толкова стресиран и безпомощен, че плачех, докато седях пред компютъра си. Имах обаче силни праведни мисли и знаех, че работя усилено в името на спасението на тези хора – нашите абонати. Когато срещах особено трудни проблеми, молих Учителя за помощ и в крайна сметка всичко се разрешаваше.

Тъй като по-късно броят на нашите абонати се увеличи, както и продуктите ни бяха актуализирани и надградени, имахме все по-сложни казуси, с които да се справяме. През този период от време в екипа се присъединиха повече членове, които работеха отдалечено. Тъй като членовете на екипа бяха от различни региони и различни часови зони, като координатор натоварването ми се увеличи и всичко стана по-трудно.

По това време горещата линия беше заета от сутрин до вечер и напрежението беше толкова голямо, че членовете на екипа често нямаха време да изпращат праведни мисли. Дори стана трудно да се гарантира време за изучаване на Фа и изпълнение на упражненията. Имаше период от време, когато чувствахме, че има много намеса от други измерения и няколко члена на екипа имаха семейни изпитания и такива, свързани с физическото им състояние.

Тъй като практикуващите не живееха в една и съща часова зона, това направи предишните опити да се организира групово изучаване на Фа и споделяне във връзка със самоусъвършенстването неуспешни. Разбрах обаче, че нашият екип трябваше да укрепим състоянието ни на групово самоусъвършенстване.

Практикуваща, чието трето око е отворено, ми каза, че е видяла зли фактори в друго измерение, които пречат на съпрактикуващи и ги карат да страдат от болестна карма. След това помолихме всеки член на екипа да отдели половин час всеки понеделник вечер, за да изпращаме заедно праведни мисли.

След като следващия понеделник изпратихме заедно праведни мисли, практикуваща с отворено трето око весело каза, че е видяла Учителят да идва, докато ние изпращаме праведни мисли. Тя каза, че Учителят ни е погледнал с удовлетворение. Почувствах се много мотивиран и усещах, че трябва да продължим ежеседмичното си групово споделяне и изпращане на праведни мисли.

Традицията ни за изпращане на ежеседмични праведни мисли и да правим споделяне продължава и до днес. Въпреки че броят на хората, които участват варира, чувствам, че всички ние имаме голяма полза от това. Започнахме да провеждаме Фа изучаване и да правим упражненията по един час в офиса два пъти седмично. Всички практикуващи в нашия екип бяха на мнение, че това е много добра практика.

С бързия растеж на англоезичната медия „Епохални времена“ и бързото увеличаване на броя на хората, абониращи се за изданието, екипът за обслужване на клиенти също се разшири. Все повече практикуващи се присъединиха към нас. Бавно изградихме свой собствен мениджърски екип, като от няколко души в началото екипът се разрастна до дозина, десетки и след това стотици членове.

Въпреки че работата по обслужването на клиенти звучи просто и сякаш всичко, което трябва да правите, е да отговаряте на телефонни обаждания и да отговаряте на имейли, всъщност работата включва много активности. Всички тези процеси са свързани с цялостното качество на обслужването на клиентите. Понякога чувствам, че да се гарантира, че обслужването на клиентите е направено добре, е деликатен и огромен проект.

Работата като координатор ми помага да премахвам егоизма

Чувствах, че координацията става все по-трудна и че изискванията към моя шиншин и работен капацитет стават все по-високи с разширяването на екипа - присъединяването на нови колеги. Това беше особено вярно предвид и факта, че нашият екип беше съставен от членове от различни културни среди, различни езици, възрасти, личности и различни комуникационни и работни навици.

Чувствах, че всички мои скрити привързаности са изложени на показ в процеса на работа със съпрактикуващите. В миналото си мислех, че съм много кооперативен.

След като станах координатор, разбрах всъщност колко съм властен. Имах силна ККП партийна култура, завист, манталитет за самоизтъкване, манталитет за съревнование и изпитвах негодувание. Исках да наложа волята си на другите и не харесвах да ме критикуват.

За определен период от време често имах шиншин търкания със съпрактикуващи. Въпреки че в сърцето си знаех, че това не е добре, държах се зле, когато се сблъсквах с конфликти. Дори се чудех защо другите нямат разбиране или съпричастност към мен, когато вече бях работил толкова много и бях толкова уморен.

Понякога се извинявах на членовете на екипа на повърхността, но всъщност си мислех: „Тъй като извинението ми е толкова учтиво, не трябва ли да погледнете навътре и да ми се извините?“ Докато не се освободих от тази привързаност, нямаше начин истински да разреша конфликтите с другите практикуващи и пропуските ми.

Имах чувството, че ще да експлодирам, когато съпрактикуващи изтъкваха грешките ми или ми казваха, че имам партийна култура. Не можех да го приема. Напротив, изпитвах силно негодувание към тях.

По това време чувствах, че не мога да премина през изпитанието и че не мога да се подобря в самоусъвършенстването. Имаше празнина между мен и моите колеги. В допълнение към напрежението от самата работа по обслужване на клиенти, чувах отрицателни отзиви през целия ден, всеки ден. Изпаднах в голямо отчаяние и не можех да се справя с трите неща, които Учителят изискваше от нас.

Това състояние на депресия предизвика проблем в моето самоусъвършенстване. През тези години на усъвършенстване имаше силна мисловна карма, която ме караше да загубя увереност в своето самоусъвършенстване и да се почувствам недостоен да бъда спасен от Учителя. Дори започнах да подозирам, че нещо сериозно нередно се случва с мен.

Тъй като израснах, практикувайки с родителите си, винаги чувствах, че Учителят е аранжирал за мен да имам най-добрата среда за самоусъвършенстване и че членовете на моето усърдно в усъвършенстването си семейството винаги са ми помагали. Учителят също ми даваше всякакви насоки и помощ в моите сънища и през целия път на самоусъвършенстването ми.

Поради това винаги съм чувствал, че няма причина да се проваля в самоусъвършенстването. Но всъщност често чувствам, че не се справям добре, че не съм достоен за състраданието и спасението на Учителя, че не ценя Дафа и възможността да се самоусъвършенствам и че постоянно правя грешки в самоусъвършенстването и уронвам репутацията на Дафа.

Успявах да потискам тези мисли, когато състоянието ми на самоусъвършенстване беше добро, защото разбирах, че увереността в собственото ми самоусъвършенстване идва и от вярата в Учителя и Фа. Чувствах, че трябва да вярвам, че с Учителя и такъв велик Фа, Учителят със сигурност ще може да ми предостави спасение.

Въпреки това, мисловната карма се появява, когато почувствам, че не съм се справил добре или че не мога дълго да премина през изпитание. Имах чувството, че тогава се боря в мътна вода.
По това време чувствах, че ми е необходима много смелост, за да ходя на работа всяка сутрин.

Изправянето пред предизвикателствата на всеки един нов ден се превърна в мъчение. Въпреки че знаех, че преминавам през изпитание и трябваше да упорствам, чувствах психически, че бях достигнал границата си. По-късно, когато страдах психически и се сблъсквах с натиск и различни оплаквания и недоволство от нашите абонати, ми се струваше, че цялото ми сърце е свито и че ми е трудно да дишам.

Сред тази болка все още имах нишка рационалност. Казах си, че трябва да продължавам да ходя на работа всеки ден, независимо от всичко, защото вярвах, че работната среда ще ми е от полза. Чувствах, че ако загубя тази групова среда, състоянието ми ще бъде още по-лошо.

Понякога, когато отивах на работа, усещах, че тежестта ми намалява. Търсих начини да пробия през хватката на старите сили върху мен. Дълбоко в себе си знаех, че всички тези лоши неща не са моето истинско аз.

От време на време си спомнях какво казва Учителят:

„Истината е, че всичко, което не е в съответствие с Дафа или с праведните мисли на Дафа практикуващите, е резултат от участието на старите сили и това включва всички неправедни елементи, които имате. И затова направих изпращането на праведни мисли едно от трите основни неща, които Дафа практикуващите трябва да правят. Изпращането на праведни мисли е насочено към неща, които са извън, както и вътре в самия човек, като нищо неправедно не е позволено да избяга. Просто е имало различия в начина, по който сме гледали на и сме се справяли с изпращането на праведни мисли. " („Коментари към есето за помощния дух“)

Знаех, че старите сили се опитват да сломят волята и увереността ми в самоусъвършенстването. Не можех да позволя на старите сили да победят.

Също така започнах да размишлявам защо състоянието ми на самоусъвършенстване рязко се срина. Разбрах, че поради натоварения си работен график съм се отпуснал в изучаването на Фа и не съм изпращал праведни мисли, които са основни за нашето самоусъвършенстване. Това всъщност беше коренът на моя проблем.

След всичките тези години знаех, че стига да мога да изучавам Фа спокойно и повече да изпращам праведни мисли, няма изпитания или трудности, които да не мога да преодолея. Изисквах от себе си да участвам възможно най-много в сутрешното изучаване на Фа. Също така реших да изучавам и запаметявам повече от Фа.

Четях есета, публикувани на Minghui.org, написани от съпрактикуващи за техния опит и прозрения, паралелно със запаметяването на „Джуан Фалун“. Чувствах се много мотивиран и също така имах желанието да науча наизуст Фа. Отначало се притеснявах от трудностите. Чувствах, че съм прекалено зает с работа и че вече е трудно да гарантирам ежедневно изучаване на Фа „на живо“ с други практикуващи.

Исках обаче да използвам свободното време, което успявах да отделя, за да запаметявам Фа колкото мога повече. Чувствах, че ако запомня наизуст дори един абзац, ще спечеля много. Докато се качвах на метрото, ходех или чаках, започнах да си рецитирам „Джуан Фалун“. Въпреки че не можех да го запаметя много гладко, често разбирах значения на Фа, които не бях виждал или осъзнавал преди. Всичко това беше много полезно за подобряване на моето самоусъвършенстване. Вече почти завършвам наизустяването на „Джуан Фалун“.

Запаметяването на Фа през този период от моето самоусъвършенстване изигра жизненоважна роля. В процеса на наизустяването на Фа Учителят ми помогна да развържа много възли в съзнанието си. Например мога да разпозная, че изпитвам силна завист. Често чувствам, че това създава пропаст между съпрактикуващи и мен и ми пречи да се отнасям към хората около себе си с добротата и състраданието на истински самоусъвършенстващ се.

Въпреки че го разпознавам чувствам, че този манталитет е трудно да се премахне. Понякога изглежда, че част от него е премахната, но също така често чувствам, че е навсякъде. Чувствах се много притеснен. Защо тази привързаност е толкова силна? Как да се отърва от нея? Защо не мога да бъда щастлив от сърце, когато другите имат добри неща, вместо да чувствам, че това е несправедливо?

Един ден, докато запаметявах главата „Завист“ от „Джуан Фалун“, изведнъж видях изречение от Фа на Учителя:

„Двата начина на мислене ще доведат до различни резултати. Това може да предизвика нечия завист, тъй като ако някой се справя добре, вместо да се радват за него, хората ще се почувстват некомфортно в съзнанието си."

Когато научих наизуст това изречение, погледът ми изведнъж се насочи към думите „начинa на мислене“. Разбрах, че нашите представи са това, което ни кара да изпитваме завист.

Помислих си, че трябва да има някакви погрешни представи, които ми пречат. Проследих тази завист, за да се задълбоча дълбоко в представите зад нея. Разбрах, че тази завист произтича от нежеланието да виждам, че другите са по-добри от мен. С други думи, аз трябваше да съм по-добър от другите. Разбрах, че това е вид манталитет, формиран от образованието ми, свързано с партийната култура, което получих, когато бях дете.

Според обусловеното от партийната култура образование само силните могат да оцелеят и няма да бъдат елиминирани в обществото, докато слабите са жалки и не могат да оцелеят. Разбрах, че ако искам да се отърва от завистта, трябва да преобърна тази мисъл. Защо трябва да бъда по-добър от другите?

Животът на човек е фиксиран и Учителят е аранжирал най-доброто за нас. Трябва просто да правя аранжираните за мен неща добре. Изпитах внезапно чувство на просветление. Оттам насетне чувствах, че можех да премахвам завистта си по-лесно. Веднага щом се появи, можех да разбера, че това не съм аз, и я елиминирах от мислите си.

След това разбрах, че много от проблемите в моето самоусъвършенстване може да са били причинени от придържането ми към някои заблуди, които все още не съм установил. Започнах да търся тези представи. Докато продължавах да изучавам Фа и гледах навътре, внезапно забелязах основен проблем в моето самоусъвършенстване - мотивацията ми за самоусъвършенстване се основаваше на егоизъм.

Веднага щом осъзнах това, почувствах как шокова вълна премина през цялото ми същество. Изучавах Фа толкова години и винаги съм виждал, че във Фа Учителят изисква от нас да бъдем безкористни и да мислим за другите, когато правим неща. И все пак сякаш никога не съм мислил сериозно защо трябва да бъдем безкористни и неегоистични.

Чувствах се така, сякаш съм заседнал по пътя в самоусъвършенстването ми. Продължавах да мисля за егоизма и безкористността. Чувствах, че мога да премина през тази точка само ако наистина разбера и се подобря на база принципите на Фа. Тихо умолявах Учителя да ми помогне да се просветля. Един ден изведнъж спрях да се боря с този проблем.

Казах си, че това е, което Учителят изисква. Трябваше само да правя каквото казва Учителят. Като мъничък живот във Вселената, живот, създаден от Истинност,Доброта иТърпение, трябва да се асимилирам с Дафа и с характеристиките на Вселената.

Наистина чувствах, че когато имах мисълта безусловно да се асимилирам с Дафа, ядрото на моя живот и цялото ми самоусъвършенстване претърпява огромна, фундаментална промяна. Най-накрая знаех как да извървя пътя си в бъдеще, да се отърва от егоизма и да стана същество, което е наистина безкористно и наистина се асимилира с Дафа.

Учителят казва,

„Чрез процеса на непрекъснато самоусъвършенстване, четене на книгите и практикуване на упражненията, човек може постепенно да разбере Фа от гледна точка на Фа. Имате по-високо изискване към себе си и се опитвате по най-добрия начин да ограничите тези лоши мисли и неща, към които сте привързани, правите всичко възможно да ги приемате леко и да им се съпротивлявате. Частта от вас, която успее да изпълни стандарта, дори и да е само за частица от секундата, тогава тя е фиксирана там. Тя непрекъснато и постоянно си пробива път към повърхността по този начин. Когато накрая е пробила напълно, когато последния слой е пробит, ще откриете, че вашето съзнание и мисли са напълно различни от преди. Дори начинът ви на мислене ще се различава от преди. Това е вашето истинско аз, истинската ви същност, докато всичко, за което мислите и не можете да се откажете, са придобити след раждането представи, които ви оплитат." (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Западните щати, 1999 г.)

Както казва Учителят в този пасаж от Фа, след случването на вътрешната промяна почувствах, че целият ми начин на мислене и начинът, по който гледам на хората и заобикалящата ме среда, се промениха драстично. Тази промяна в начина ми на мислене също коренно промени много от представите ми.

В миналото винаги съм чувствал, че самоусъвършенстването е трудно и болезнено. Бях привързан към това кога то ще свърши. Бях и притеснен, че не се самоусъвършенствам достатъчно добре и се страхувах, че нивото ми на самоусъвършенстване може да падне един ден, защото не можех да поддържам своя шиншин или че нямаше да мога да продължа, ако времето за самоусъвършенстване бъде удължено.

Когато разбрах, че самоусъвършенстването е свързано с асимилиране с Дафа и че трябва да бъдем безусловно внимателни към другите, самоусъвършенстването изведнъж започна да ми се струва по-малко трудно, болезнено или сложно. Когато преживявах изпитания в миналото, не можех да разбера това, независимо как се опитвах.

Понякога засядах в някое изпитание и чувствах, че е много мъчително. Дори чувствах, че процесът на самоусъвършенстване за мен изглежда да е по-труден от този на другите. Чувствах, че трябва да понасям повече от другите. Всъщност всичко беше причинено от егоизъм. Поставях на първо място собственото си щастие, гняв, тъга, мъка, чувства и себе си, вместо да поставям на първо място асимилирането ми с изискванията на Учителя, Дафа, самоусъвършенстването и съзнателните същества.

Учителят казва,

„При все това, когато се сблъскаме с проблеми, често гледаме навън - „Защо се държиш така с мен?“ - и смятаме, че с нас са се отнесли несправедливо, вместо да се вгледаме внимателно в самите нас. Това е най-голямата и най-фатална пречка за всички живи същества." (Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Сингапур, 1998 г.)

Когато успявах да поставя асимилирането с Дафа и другите над себе си, вече не губих време да се питам защо това ми се случва или защо другите се отнасят така с мен. Вместо това се опитвам по най-добрия начин безусловно да погледна навътре за своите грешки и недостатъци. Опитвам се да бъда внимателен към другите. Напомних си, че ако нямаше какво да подобря в себе си, нямаше да имам това изпитание.

В миналото, макар да чувах Учителя да казва, че добрите и лошите неща са все добри неща, не променях представите си. Сега виждам всичко, което се случва като възможност за по-нататъшна асимилация с Дафа. Без значение какво се случва, Учителят ми показва чрез дадената случка какви са моите недостатъци и как мога да се подобря. Сега наистина мисля, че всичко това са страхотни неща.

Що се отнася до съпрактикуващите, мога да игнорирам техните недостатъци. Разбрах, че Учителят систематично подрежда пътищата за самоусъвършенстване на всички практикуващи. Когато това, което някои практикуващи казват или правят, ме притеснява, осъзнавам сега, че това е предназначено за мен - да видя и да разсъждавам върху собствените си недостатъци. Вече не гледам на съпрактикуващите с представи и предразсъдъци, както преди, нито се фокусирам върху техните недостатъци. Това, което виждам сега, са техните силни страни и къде са се самоусъвършенствали по-добре от мен.

Майка ми, която е практикуваща, веднъж каза, че не съм добър в самоусъвършенстването и че не съм наясно относно Фа. Никога не приех думите й сериозно. Мислех, че съм се самоусъвършенствал толкова много години и след много изпитания и трудности, как мога да не знам много за самоусъвършенстването? Но след като тази основна егоистична представа се промени, разбрах, че наистина не съм разбирал преди как да се самоусъвършенствам.

В същото време също осъзнах, че като координатор трябва да направя всичко възможно, за да си сътруднича с другите и да помагам на другите, така че всеки да може да допринесе пълноценно в съответствие със своите сили и да подобри максимално своите способности. Всеки път, когато имам негативни мисли, веднага осъзнавам, че това са старите сили, които искат да създадат бариера. Не мога да позволя на старите сили да успеят, затова енергично изпращам праведни мисли за премахване на злото, което пречи на нашия екип като цяло.

Поглеждайки назад към нарастването на нашия екип за обслужване на клиенти, ние се увеличихме от няколко души до стотици, от обработката на стотици заявки за обслужване на клиенти на ден до хиляди. От всичко, което правихме ръчно ние бавно успяхме да автоматизираме обработката на много казуси и значително да подобрим ефективността си на работа.

Това е резултат от безбройната всеотдайност и упорита работа на всички съпрактикуващи в нашата група. Чувствам се много щастлив, че мога да работя в такъв екип и съм много благодарен на практикуващите в нашия екип за тяхната помощ, насърчение и толерантност.

Нашият мениджър също е много загрижен за самоусъвършенстването на екипа, особено на младите практикуващи, и е създал добра среда за изучаване на Фа и на нашето самоусъвършенстване. Също така съм много благодарен на майка ми, че търпеливо и неуморно разговаря с мен отново и отново и ми помага да разплета възлите в съзнанието и сърцето си.

Заключение

Изминаха повече от 20 години, откакто започнах да се занимавам със самоусъвършенстване на петгодишна възраст. В хода на моето самоусъвършенстване в Дафа се случиха много чудеса - големи и малки.

Поглеждайки назад към неравния и изпълнен с препятствия път, който съм изминал, не мога да опиша благодарността си към Учителя. Чрез самоусъвършенстването осъзнах, че когато практикуващият остави настрана своето его и безусловно се асимилира с Фа и мисли от сърце за другите и за съзнателните същества като цяло, сърцето му ще бъде изпълнено със светлина, състрадание и мир. Тази свобода е наистина несравнима с радостите на обикновените хора.

И накрая, бих искал да завърша споделянето на моя опит със стихотворението "Следвайки Учителя" от Хон Ин III на Учителя:

„Масивни, мощни фигури,
те се събраха за Великото течение,
приемайки различни социални статуси,
и различни професии,
Дафа практикуващите са едно тяло,
Следвайки Учителя във Фа-коригирането,
работещи срещу зловещи приливи и отливи."

Благодаря Ви, Учителю! Благодаря Ви, съпрактикуващи!

Международна онлайн конференция за споделяне на опит от самоусъвършенстването 2021 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.