(Международна онлайн конференция за споделяне на опит) Поемане на инициативата за участие в дейности по разясняване на истината, укрепване на праведните мисли и преодоляване на изпитания

Поздрави, уважаеми Учителю и съпрактикуващи!

Получих Фа и започнах да се самоусъвършенствам във Фалун Дафа през септември 1995 г. На 14 септември 2011 г. дойдох от Китай в Канбера и продължих самоусъвършенстването си в Австралия.

Преди да имигрирам в Австралия, вече 16 години се самоусъвършенствах в Китай. През тези години преживях първоначалното щастие от получаването на Дафа, вълнението от знанието ми, че имам шанса да се върна там, откъдето наистина идвам, и невероятното обновяване в живота ми, след като издигах своите нравствени ценности.

Солидно самоусъвършенстване и адаптиране към чуждата среда

Австралийската среда за самоусъвършенстване е различна от тази в Китай. Имам предвид не само способността за свободно самоусъвършенстване в това общество. Но това включва и връзката между практикуващите в групата за самоусъвършенстване, които идват от различни места и социални слоеве. Тъй като нашите обществени взаимоотношения, културен произход, ниво на образование, среда, в която сме израснали, и житейски идеологии са различни, трябваше да се научим да се разбираме и да се приспособяваме един към друг. Разбирам обаче, че независимо къде се намирам, трябва да следвам принципите Истинност, Състрадание и Търпение.

Изучаване на връзките в една нова среда

Когато за първи път дойдох в Канбера, очаквах и се надявах практикуващи да ме намерят и да правим заедно трите неща. Дори доброволно обявих пред всички след общото съботно изучаване на Фа: „Току-що пристигнах в тази страна и в момента не работя. За това имам много време да участвам в работата ни по разясняване на истината."

Мина обаче една седмица и никой не се обърна към мен. Две седмици по-късно никой не организира нищо, което аз да правя. Три седмици по-късно нищо не се беше променило. Казах на Учителя в сърцето си: „Учителю, аз оставам в Австралия, за да мога да се самоусъвършенствам, както подобава, но никой практикуващ не се обръща към мен - какво да правя?“ Точно тогава изведнъж в съзнанието ми се появи изречение: „Самоусъвършенстването е ваша собствена работа и никой друг не може да го извърши вместо вас“. („Решителност“, Есенции за усърден напредък). Изведнъж разбрах, че Учителят ми напомня, че не трябва да чакаме другите да ни помогнат в самоусъвършенстването ни. Трябва сами да поемем инициативата да го направим.

Как обаче да поема инициативата? Не знам нищо, не говоря английски, не знам как да се придвижвам с обществения транспорт, не се ориентирах добре в района ми и не можех да запомня добре адреса ми.

Случайно имах възможността да попитам практикуващ дали тук има много малко организирани активности за разясняване на истината, тъй като от информацията, която намерих докато бях в Китай, си мислех, че има много инициативи за разясняване на истината в чужбина.
Практикуващият ми отговори: „Ако искате да работите по разясняване на истината, това е хубаво нещо, можете да отидете в района на езерото или при китайското посолство. Там има практикуващи." Това беше полезна информация за мен. По-късно, припомняйки пътя си на самоусъвършенстване, разбрах, че Учителят ми позволи още веднъж да разбера принцип на Фа, който разкрива, че чакането и разчитането на другите всъщност е привързаността към търсенето на комфорт.

Оттогава, освен домакинските ми задължения и приготвянето на храна за семейството, ходя при езерото и китайското посолство, за да раздавам брошури за Шен Юн и да изпращам праведни мисли. Тъй като често разяснявах истината заедно с други практикуващи, постепенно успях да се влея в цялостната среда за самоусъвършенстване в Канбера. Разбрах, че не мога да се отпускам, тъй като Дафа все още е очернян от злото. Много практикуващи все още са жестоко преследвани в Китай. Практикуващите все още разясняват истината въпреки големите трудности, а също така има и много съзнателни същества, които биват измамени от злонамерените лъжи. Целта на живота ми на Земята е за Фа.

Започнах да се замислям, че е добре да правя и телефонни обаждания чрез специализирана комуникационна платформа. Тъй като обаче се притеснявах, че не мога да говоря добре и също така се страхувах, че ще бъда хулена от хората по време на разговорите, продължих да се колебая и не започнах да правя телефонните обаждания. С помощта на съпрактикуващи най-накрая успях да се освободя от многото си притеснения и през май 2020 г. започнах участието си в проекта за автоматични чрез мобилен телефон обаждания за разясняване на истината.

Първоначално ползвах 2 мобилни телефона. В рамките на по-малко от месец получих много отговори чрез SMS от китайци. Това ми показа, че хората са получили обажданията за разясняване на истината, което повиши доверието ми, и си купих още 2 мобилни телефона.
Когато наблюдавах телефоните, докато осъществяват повикванията, открих нещо. Ако успявах да правя трите неща добре, да поддържам състоянието си на самоусъвършенстване и да следвам принципите Истинност, Доброта и Търпение, получавах много отговори. Ако не правех добре тези неща, получавах малко или никакви SMS-и. Разбрах, че всички тези въпроси са тясно свързани със състоянието ми на самоусъвършенстване - всичко се случва с причина.

Преди време имаше повече от 2 седмици, в които не получих никакви отговори чрез SMS от Китай. Точно когато размишлявах и се тревожех за това, Учителят аранжира практикуващи да дойдат и да ми помогнат да подобря своя шиншин. След като елиминирах привързаности и гледах навътре безусловно, започнах да получавам SMS отговори. Разбрах, че само когато продължавам да се самоусъвършенствам, да подобрявам своя шиншин и да издигам своята сфера, успявах да събудя съзнанието на съзнателните същества.

Мислех, че тъй като вече участвах в някои проекти за разясняване на истината, нямаше нужда да участвам във всеки проект. Един ден обаче, когато пишех специална тематична програма за радио медията „Sound of Hope“ („Звукът на надеждата“, https://www.soundofhope.org), в която се говори за това как хората могат да поддържат добро здраве, разбрах, че тези проекти са точно като различните органи в тялото ни. Всеки орган е от съществено значение, тъй като само чрез тяхната взаимна координация ще имаме здраво тяло, изпълнено с праведна енергия. Сравнявайки това с проектите за разясняване на истината в човешкото общество, всеки проект има своята причина да съществува. Затова трябва да променя възприятието си и да участвам в проектите, сътрудничейки си добре.

Поддържане на праведни мисли при преживяване на изпитания, свързани с болести

Веднъж ръката и китката ми изтръпнаха поради дълги периоди на интензивна работа. По време на самоусъвършенстването си в продължение на толкова много години, обикновено не казвах на членовете на семейството си, които не са практикуващи, когато преживявам страдание, свързано с болести. Този път обаче всички те узнаха, без да се налага да им казвам, защото ръката ми не само беше вцепенена, но и болезнена. Съпругът ми гледаше от едната страна и каза: „Добре, този път ръката ти е осакатена. Няма как да се лекува този проблем. Не разбираш ли? Това означава, че си инвалид." Не се развълнувах от думите му, но ръката все пак ме болеше. Не знаех какво да правя.

Точно тогава договорът за наем на къщата беше изтекъл и бяхме помолени да напуснем. Следователно всички ние трябваше да се заемем с почистването на къщата. Имаше седем души, които наемахме заедно къщата. Обичайно домакинството винаги се е извършвало от мен. Сега обаче, когато проблемът с ръката ми ми попречи да почистя къщата преди да напуснем, съпругът ми се съгласи да го направи.

Когато се прибрах у дома от работа, видях, че холът, кухнята и спалнята са в безпорядък. Трима от наемателите вече се бяха изнесли, докато съпругът ми спеше. Събудих го нежно и го попитах какво се е случило? Той каза, че след като съм тръгнала за работа, той не е знаел откъде да започне. Чувствал, че напрежението е твърде голямо. Каза ми, че тъй като никой друг не се интересува от почистването, и ние не трябва да се интересуваме. Усмихнах се и го утеших, след което започнах да чистя къщата.

Знам, че съм практикуваща, така че първо трябва да мисля за нуждите на другите. Тъй като можех да понеса болката, можех и да почистя. Това е стандартът за самоусъвършенстващия се и също така е процесът на отказ от привързаността към личните придобивки и егоизма. Затова използвах скованата и болезнена своя ръка докато почиствах и не се оплаках.

Когато приключих, беше 22:30 ч. Усетих, че нещо духна леко на китката ми и болката веднага изчезна! Стоях там, без да знам какво да правя. Ощипах се и установих, че това реално се случва. Докоснах отново китката си и тя вече не беше болезнена и можех да я движа. След това съпругът ми се събуди и излезе от спалнята. Видя ме да стоя там и че кухнята беше толкова чиста и подредена. Затова той каза с висок глас: „Вече не цениш живота си? Вече не искаш ръката си? Кой те моли да правиш всичко това? Защо не се вслуша в това, което ти казах? ”

Усмихнах се и му казах: „Хей, погледни ръката ми, погледни китката ми - възстанових се.“ Съпругът ми ме попита: „Как се възстанови?“ Казах: „Ръцете ми се оправиха точно преди да излезеш от спалнята. Учителят ми ги излекува." Съпругът ми не каза нищо. Вече не се ядоса, а просто дълбоко се замисли. През следващите няколко дни съпругът ми постоянно ме питаше дали ръката и китката ми все още са болезнени, казах му, че вече изобщо нищо не ме боли. Казах му също, че станах по-силна. Учителят ми даде сила, след като преминах това шиншин изпитание, за да мога да свърша съответната работа, която изискваше физическа сила.

През последните шест години великодушният Учител ми помагаше да увелича силите си много пъти, след като преминавах изпитания, свързани с подобряване на шиншин. Учителят ми помогна да се превърна от слаб човек без много сила в човек, изпълнен със сила. Успях да си изкарвам прехраната с работа, която изисква физическа сила, единственият вид работа, която можех да получа в Австралия, без да трябва да говоря добър английски.

Миналия юни имах херпес зостер. Вътрешната страна на десния ми крак беше покрита с мехури. Разбрах, че това е просто фалшиво, илюзорно проявление. На петия ден, когато се събудих сутринта, кракът ми не можеше да се помръдне и на сантиметър. Целият ми крак беше подут и не можех да се движа, сякаш беше отделен от тялото. Чудех се как мога да преодолея тази илюзия. Мислех, че движейки се сантиметър по сантиметър точно сега е нещо, което дори обикновените хора с тежки заболявания могат също да постигнат, за да оцелеят. Това беше само форма на тест за моята решителност и сила. Не може да се каже, че това са праведните мисли на самоусъвършенстващ се.

Учителят казва,
„Ако сте истински практикуващ, нашият Фалун ще ви пази. Аз съм вкоренен във Вселената. Ако някой може да ви навреди, той ще е способен да навреди и на мен."
(Лекция Първа, „Джуан Фалун“)

„Това, което се дължи, трябва да бъде платено. Затова в хода на самоусъвършенстването могат да се случат някои опасни неща. Когато това стане обаче, вие няма да бъдете уплашени, нито пък ще бъде позволено да ви се случи истинска опасност"
(Лекция Трета, „Джуан Фалун“)

Стоях там и си мислех: Възприемам ли се за истински самоусъвършенстващ се? Погледнах бързо назад към пътя си на самоусъвършенстване и използвах принципите на Истинност, Доброта и Търпение, за да оценя себе си, отново и отново. Потвърдих вътрешно на себе си, че съм истински самоусъвършенстващ се. Знам, че Учителят ме предпазва и няма да срещна никаква опасност.
Затова поисках Учителят да ми даде сила. В този момент ми хрумна мисъл, че случващото се с мен е илюзия. Тъй като това е илюзия, за какво трябва да се притеснявам? Ако трябва да ходя, ще ходя. Ако трябва да направя нещо, ще го направя. Кракът ми трябва да бъде контролиран от самата мен, а не от страха от болката, нито да е контролиран от старите сили. Веднага тръгнах за работа. Беше невероятно! В крайна сметка успешно завърших работата си през деня.

От този ден, въпреки кармата, която продължаваше да се разпростира в тялото ми, можех да върша работата си. Една седмица по-късно мехурите дори започнаха да се появяват по тялото и лицето ми. Преди това, през нощта, не можех да заспя поради болката в крака си, но сега успявах да затворя очи и да легна, за да изпращам продължително праведни мисли.

Продължавах да изпращам праведни мисли, упорствах в изучаването на Фа и непрекъснато си напомнях с праведни мисли, че това е илюзия. Отивах на работа, изпращах праведни мисли, правих упражненията (макар че можех да поставя само левия си крак в позицията за медитация) и изучавах Фа. Когато изучавах Фа, трябваше да повтарям всяко изречение по няколко пъти, преди най-накрая да разбера значението му. Не се обезсърчих, тъй като знаех, че Учителят е до мен, грижейки се за мен и предпазвайки ме. Просто това изпитание изискваше от мен да поема инициативата да се самоусъвършенствам, преди този проблем да бъде разрешен.

За по-малко от 20 дни тази карма най-накрая изчезна напълно и аз се върнах към нормалното си ежедневие. Този опит, свързан с трансформация на карма ме накара леко да почувствам, че скоростта на самоусъвършенстването ми е доста бавна.

Бях решена да възвърна първоначалното си въодушевление, както в началото, когато започнах да се самоусъвършенствам. Напомних си, че трябва да се справям добре с трите неща, вместо да правя всяко едно от тях, докато водя добър живот. Завръщането към първоначалната ми истинска същност е действителната цел на моя живот.

Благодаря Ти, Учителю и съпрактикуващи!

Международна онлайн конференция за споделяне на опит 2021 г.