Чудни неща се случиха в живота ми, откакто започнах да практикувам Фалун Дафа

Minghui.org

Практикувам Фалун Дафа от 24 години. Бих искала да споделя някои от многото чудотворни неща, които ми се случиха през това време, за да изразя благодарността си за безграничното милосърдие на Учителя Ли, основателя на Фалун Дафа.

Започнах да практикувам Дафа през пролетта на 1997 г., когато бях прикована на легло и животът ми висеше на косъм. Когато леля ми дойде на гости, тя ми донесе аудио лекциите на Учителя от Дзинан. Двете с нея слушахме лекциите и тя ме научи как да правя упражненията на Фалун Дафа. Учителят започна да пречиства тялото ми три дни след като започнах да слушам лекциите, а на следващия ден като по чудо успях да стана от леглото. Седмица по-късно можех да върша домакинска работа и за три седмици здравето ми се подобри значително. Дори бях в състояние да работя на полето.

Слушах лекциите на Учителя всеки ден и колкото повече ги слушах, толкова повече ми харесваха. Исках да се запозная с Учителя и често се чудех как ли изглежда такъв велик и състрадателен човек. Няколко пъти попитах леля си за възможността да го видя. Тя каза, че е виждала Учителя само на видеозаписите на лекциите. Каза ми също, че изглежда много млад и уверен, и въпреки че Учителят тогава вече е над 40 години, той изглежда като 20-годишен.

През есента на 1997 г. леля ми ми даде копие от книгата „Джуан Фалун". Взех ценната книга и я отворих на страницата със снимката на Учителя. Изглеждаше ми така, сякаш познавах Учителя от много отдавна. Когато погледнах китайските йероглифи за „Джуан Фалун" на предната корица (бел. прев. „Завъртане на Колелото на Закона на Великия Път на Вселената“), тялото ми се разтресе, както никога досега. Прочетох йероглифите „Джуан Фалун" няколко пъти, но не знаех истинското значение на тези думи. Започнах да чета „Джуан Фалун" с нетърпение още същия ден.

Докато четях Лекция Трета в „Джуан Фалун", започна да ми се доспива и чух мъжки глас, който ясно ми казваше: „Истинската цел на живота на човека е да се върне към своята първоначална, истинска същност". Гласът беше много ясен и отчетлив и дълго време звучеше в съзнанието ми. Тъй като обаче бях нов практикуващ, не знаех какво всъщност означава завръщане към първоначалната, истинска същност.

Един следобед, след като приключих с четенето на „Джуан Фалун", се готвех да подремна. Преди да затворя очи, видях и чух голям, цветен Фалун („Колело на Закона“), който издаваше свистящи звуци. Фалун звучеше в ушите ми, докато се въртеше по посока на часовниковата стрелка и обратно на нея. Беше величествена и много красива гледка. Цветният Фалун се въртеше в стаята ми, като излъчваше лъчиста светлина. Бях толкова омагьосана, че се взирах в него в продължение на около пет минути. Беше наистина прекрасно! Никога досега не бях виждала нещо подобно в човешкия свят! Когато ми хрумна мисълта: „Видях го и спирам да го гледам", Фалунът изчезна - сякаш беше прочел мислите ми. Съжалих, че съм си помислила, че не искам повече да го гледам.

През март 1999 г. заедно с друг практикуващ пътувахме с автобус, за да присъстваме на местна Фа-конференция. По средата на пътя един практикуващ извика: „Виждам дракон в небето!" Всички започнаха да гледат през прозореца. Други практикуващи започнаха да викат: „Виждам син дракон" или „Виждам червен дракон". В онзи момент аз видях син дракон, който танцуваше в облаците. По-късно аз и други практикуващи видяхме Фалуни с най-различни цветове. Те ни придружаваха през цялото ни пътуване и всички бяха много щастливи. Виждахме Фалуни по време на цялото пътуване и се чувствахме много благословени! Не могат да се опишат с думи чудесата, които срещнахме по време на пътуването ни!

Когато през пролетта на 2003 г., четири години след започване на преследването на Фалун Гонг, в Китай избухна епидемията от атипична пневмония (SARS), на всички видове транспорт имаше строги контролни мерки и служители на обществената сигурност. По онова време бях постоянно в движение, за да избегна незаконно арестуване. Тогава помагах на друг практикуващ да пише статии за споделяне на опит. Един ден, след като бях написала такава статия за споделяне, пътувах с автобус. Тогава изведнъж видях Буда в жълта касая или роба, който се носеше в небето. Беше великолепен на фона на синьото небе и белите облаци. Наблюдавах Буда по-отблизо и разбрах, че това всъщност е Учителят. Бях много развълнувана и го гледах около минута.

През есента на 2005 г. бях незаконно арестувана и отведена в лагер за принудителен труд. Служителката по охраната беше много жестока, затова изпращах праведни мисли, за да премахна негативните фактори зад нея. Три месеца по-късно сънувах сън за умираща зелена змия. В друг сън четири месеца по-късно дадох на тази служителка сочна червена праскова. Отначало жената от охраната учтиво отказа да я вземе, но след като настоях, тя беше много щастлива да я приеме. Просветлих се до факта, че Учителят ми казваше да спася тази жена.

В главата си започнах мислено да пиша писмо до служителката, за да ѝ разкажа за Дафа и защо не трябва да участва в преследването. Като по чудо още същия ден ме преместиха в друга килия, където на масата имаше хартия и писалка. Почти изглеждаше, че е подготвена за мен, така че започнах да пиша писмо, съдържащо близо 2000 йероглифа. Служителката от охраната влезе в килията ми четири пъти, след като прочете писмото ми. Тя ми се усмихна и казваше името ми всеки път, когато влизаше в килията. След това тя стана по-състрадателна към мен и към другите практикуващи.

Една есенна вечер през 2007 г. аз и друг практикуващ на име Мей тръгнахме с велосипеди да раздаваме листовки за разясняване на истината за преследването. Приготвях се да се прибера вкъщи, след като бях раздала 600 листовки, когато изведнъж зрението ми започна да се замъглява и паднах от велосипеда няколко пъти. Мей караше пред мен и изведнъж ми хрумна да започна да рецитирам Фа. Рецитирах стихотворенията „Праведните мисли и праведните действия" и „Праведен Бог", докато се прибирах с велосипед към дома. Възвърнах зрението си като по чудо и успях да видя пътя по-ясно. Тогава сякаш някой запали лампа за мен, докато карах последните десет ли (около 500 метра).

Благодаря Ви, велики и милосърдни Учителю!

Връзка към източника: https://en.minghui.org