Пътят на самоусъвършенстване на един адвокат във Фалун Дафа

Minghui.org

Още преди да започна да практикувам Фалун Дафа, гледах сравнително леко на славата и богатството. Наистина гледах отвисоко на парите и чувствах, че те са най-малко ценното нещо. Заради парите обаче паднах много тежко.

През 1983 г. завърших прогимназия, докато живеех в провинцията. На приемния изпит за гимназия резултатът ми не беше достатъчно висок, за да отида в ключова гимназия. По онова време наивната ми и твърдоглава представа беше, че учениците от обикновена гимназия няма да могат да влязат в университет. Освен това и ми брат ми и сестра ми бяха ученици. И двамата ми родители бяха земеделци и за да ни издържат, финансовото бреме за тях беше доста голямо. В крайна сметка реших да не продължавам да уча в гимназия. Чрез контактите на баща ми започнах работа във финансова институция, когато бях на 17 години.

На работното си място изучавах счетоводство. След това работих като счетоводител в продължение на седем години, а през следващите шест години се занимавах с кредитна дейност.

Година-две след като започнах работа, всички в селото знаеха, че работя във финансова институция. Един от братовчедите ми планираше да започне бизнес с превоз на дърва от североизтока и каза, че това е чудесна възможност за печалба. Той ме помоли да му помогна да вземе назаем 4000 юана(1115.42 BGN) и каза, че ще ги върне след няколко месеца. По онова време това бяха много пари, затова се колебаех дали да взема заем за толкова много пари. След това той каза, че ще ми купи мотоциклет, след като спечели.

Това ме трогна, защото по онова време печелех само 38 юана (10.6BGN)на месец. Намерих няколко самостоятелно работещи, богати хора и ги убедих да дадат парите назаем на братовчед ми. След това му ги изпратих по пощата. След два месеца той каза, че парите не са достатъчни и му трябват още 3000 юана(836.56BGN). Каза, че ако не успея да получа тези пари, тогава няма да може да върне заема от 4000 юана(1115.42 BGN). Превъзмогнах го, взех назаем още 3 000 юана (836.56BGN) и му ги изпратих по пощата. След това разговаряхме няколко пъти, той ми каза да не се притеснявам и че ще може да върне парите скоро, след като продаде дървата. След известно време обаче той напълно спря да отговаря на писмата и телефонните обаждания.

Наближаваше Китайската нова година и аз бях много разтревожен. Кредиторите също ме притискаха, като казваха, че са минали шест месеца, докато първоначалният срок е бил три месеца. Всеки ден изпитвах силна тревога и не можех да говоря с никого за това.

Когато отидох в дома на братовчед ми, за да попитам за него, разбрах, че е осъден на пет години затвор за измама. Новината беше като гръм от ясно небе. По онова време за мен сумата, която той дължеше, се равняваше на 14 години от общия ми доход. Как щях да мога да я изплатя някога? Беше просто невъзможно! Не знаех какво да правя. Дори мислех да предприема крайни мерки, за да получа парите, а след това да се предам в полицията.

Тогава едно момиче от богато семейство се влюби в мен и ме покани на среща, но аз не я харесах. По-късно, след внимателно обмисляне, започнах връзка с това момиче и й казах за дълга, който дължах. Поставих й две условия. Едното беше да уважава родителите ми, а другото - да ми помогне да изплатя дълга. Тя се съгласи и с двете. Тя разказа на баща си за ситуацията и след това ми даде 4000 юана(1115.42 BGN).

Скоро се оженихме и ни се роди момиченце. В сърцето си обаче винаги съм чувствал, че съм бил нечестен по този въпрос. Бракът ми беше съсипан от моите действия и нямах никаква радост или надежда в живота си. Исках да имам и син, но китайската политика за едно дете не ни позволяваше да имаме второ дете. Просто чувствах, че може би така ще бъде в този живот и че животът е безсмислен.

По-късно почувствах, че съм по-подходящ за адвокат. Тази мечта ме накара отново да се изпълня с надежда. Взех необходимите материалите и започнах по метода на самообучението. Издържах изпита за придобиване на адвокатска правоспособност от първия опит и получих лиценз за упражняване на адвокатска професия. Никой не можеше да повярва в това. След като завърших гимназия, докато работех, използвах свободното си време, за да науча всичко, което трябваше да знам от гимназията и от юридическия факултет, и накрая получих диплома за юрист и станах адвокат.

Имах усещането, че съм роден за адвокат и определено ще бъда добър адвокат. След като започнах да практикувам Фалун Дафа, осъзнах, че именно Учителят Ли (основателят на Дафа) е аранжирал всичко това за мен.

Практикуване на Дафа

Запознах се с основната книга на Фалун Дафа „Джуан Фалун" точно когато станах адвокат. След като я прочетох веднъж, почувствах, че това е книга, която ни учи да бъдем добри хора, но също така усетих, че в нея има нещо повече. Сякаш в нея не се говореше за нищо, но тя обхващаше всичко.

Прочетох я отново и отново и почувствах, че това е книгата, която търся, и книгата, която искам да изуча. Разбрах, че истинската цел на човек е да се асимилира с характеристиката на Вселената „Истинност, Доброта и Търпение", да бъде добър човек и накрая да се самоусъвършенства обратно към произхода си. Изведнъж разбрах защо монасите пеят свещените писания и медитират в храма по цял ден, от детството до зрелостта, докато не починат; това е тяхното самоусъвършенстване.

Знаех, че Дафа е добър, и знаех, че това е, за което съм роден. Въпреки това, за да се самоусъвършенствам, трябва да се откажа от пушенето и пиенето. Като адвокат в Китай човек трябва да се храни с клиенти и да води съдиите на хранене. Така че пушенето и пиенето са почти неизбежни. Току-що бях станал адвокат, така че се колебах повече от половин година. След внимателно обмисляне реших да се самоусъвършенствам. С помощта на Учителя успях да откажа пушенето и пиенето и много хора не можеха да повярват, защото бях пушил и пил повече от десетилетие.

Съпругата ми беше много недоволна от решението ми да практикувам Фалун Дафа. Тя каза: „Ти си адвокат, но по цял ден прекарваш с куп възрастни жени. Не се ли чувстваш неловко"? Тя разкъса книгите ми, хвърли касетофона ми на земята и смачка касетите ми. Тя ме следваше навсякъде, където отивах да изучавам Фа. Веднъж седяхме в кръг и изучавахме Фа в дома на един практикуващ. Тя влезе в къщата, вдигна обувката ми и няколко пъти ме удари силно с подметката по лицето. Не се разсърдих и не отвърнах на удара.

Учителят казва:
„Но ние сме казвали, че като практикуващ човек не бива да отвръща, когато го ударят или обидят, а трябва да се придържа към висок стандарт".
(Четвърта лекция, "Джуан Фалун")

Колкото и да е странно, лицето изобщо не ме болеше, нито пък се зачерви или поду. Знаех, че това е тест, организиран от Учителя. В миналото бях човек, който много държеше на репутацията си. В моето село имах чудесни взаимоотношения с всички и никога не бях получавал такъв шамар на публично място. Това се случваше за първи път в живота ми.

От Фа разбрах, че тя няма да се интересува от това, което съм правил преди да практикувам Фалун Дафа, но веднага ще се скара с мен, когато реша да практикувам. Въпреки това взех решение, че искам да бъда Дафа практикуващ в този живот. Дори щях да се откажа от живота си за това и никой не можеше да ме спре. Така че въпреки нейната съпротива настоявах да излизам всяка сутрин, за да правя упражненията с други практикуващи.

Една сутрин, когато станах в 4 ч. сутринта, за да изляза и да правя упражненията, тя ме последва чак до края на улицата, като дърпаше дрехите ми, удряше ме и ме ругаеше. Дрехите ми бяха разкъсани, а копчетата - откъснати. Избутах я, докато продължавах да вървя към мястото за упражнения. Тя вдигна една тухла отзад и ме удари с нея по тила. За момент се почувствах замаян и се обърнах, за да я погледна. Тя ме гледаше толкова яростно , а лицето ѝ беше бледо. Обърнах се назад и продължих да вървя към мястото за упражнения. Тя ме преследваше през целия път дотам и се опитваше да ни пречи, като изключваше касетофона, сваляше знамената, буташе ме и ме удряше с тухла по корема.

Баба ми чу за това, че ме е гонила и биела по целия път до мястото за упражнения и е създавала проблеми там. Баба ми беше на 80 години, знаеше, че Дафа е добър, и обичаше да слуша записите на лекциите на Учителя. Тя ни казваше, че това, което Учителят казва, е правилно и велико. По онова време леля ми и няколко чичовци практикуваха Дафа. Един ден съпругата ми дойде на мястото за упражнения, за да ни обезпокоява отново. Баба ми стана рано и също дойде на площадката. Когато съпругата ми отново ме биеше, баба ми се приближи с бастун и извика: „Не безпокой внука ми. Този Дафа е велик и аз одобрявам внукът ми да го практикува". Жена ми не я послуша и продължи да ме блъска. Баба ми пристъпи напред и я дръпна, а тя се обърна и зашлеви баба ми по лицето. Баба ми не очакваше това и беше зашеметена. След това съпругата ми си тръгна, сякаш имаше предимство в този спор. По-късно тя разбра, че си е създала проблеми заради това, че е ударила баба ми. Върнала се в дома на родителите си и разказала на семейството си за това. Двамата ѝ братя я заведоха да се извини на баба ми. След това тя никога повече не ни безпокоеше на мястото за упражнения.

Открих, че след като наистина съм решил да се самоусъвършенствам, точно както Учителят каза във Фа, веднага се сблъсках с натиск, съпротива и дори опасност за живота ми. Въпреки това наистина не се страхувах и дори станах по-смел от преди. Вече не изпитвах страх, когато се разхождах сам през нощта. Не се страхувах да отида където и да било.

След като спрях да пия, за известен период от време винаги имах неописуемото усещане, че нещо се движи в тялото ми. Това не беше приятно усещане. След известно време то изчезна и най-вероятно се дължеше на отказването от алкохола.

Годините 1997 и 1998 бяха най-пълноценните години в моето самоусъвършенстване. Усещах, че през това време животът ми е бил най-пълноценен, най-сигурен, най-спокоен и най-щастлив.

През вятъра и дъжда

През април 1999 г. един практикуващ каза, че полицията в Тиендзин е арестувала Дафа практикуващи. Всички си помислиха, че държавните служители може да не знаят какво представлява Фалун Дафа. Ние бяхме практикували Дафа повече от две години и чувствахме, че сме длъжни да разясним истината за нея на китайските ръководители. Затова на 25 април рано сутринта отидох на улица Фуйоу близо до Джоннанхай. Когато пристигнах, много хора вече бяха там, за да подадат петиция и да разяснят истината. Разговарях с някои от практикуващите. Имаше учители от началното училище, ученици от началното училище, държавни служители и професори от Университета по политически науки и право, както и някои пенсионери и фермери. Имаше всякакви хора, които практикуваха Фалун Дафа.

Тъй като всички бяхме практикуващи и стриктни към себе си, нямаше викане на лозунги, плакати и протест в седнало положение. Всички ние просто стояхме там тихо. Не блокирахме пътя и кръстовищата и не пречехме на движението. Няколко полицейски коли се движеха напред-назад, имаше и луксозни автомобили със завеси на прозорците. По-късно тогавашният премиер на Китай се срещна с петима практикуващи. След като се запознал със ситуацията, той се обадил на управата на град Тиендзин. Практикуващите, които бяха задържани там, бяха освободени, а ние се прибрахме у дома. Когато си тръгнахме, изнесохме всички отпадъци и на земята не остана нищо. Същата нощ валя дъжд, който изми земята много добре.

Беше казано, че справянето на китайското правителство с този инцидент с петицията е било оценено на международно ниво. Въпреки това на 20 юли 1999 г. новините на CCTV нарекоха Фалун Дафа секта и също така казаха, че на 25 април практикуващи Дафа са нападнали Джоннанхай и са разпространявали слухове. Чувствах, че това е пълна лъжа, която клевети Фалун Дафа, и напълно изопачава фактите. Фалун Дафа учи хората да бъдат добри, като следват принципите Истинност, Доброта и Търпение. Това е един от 84 000-те пътя за самоусъвършенстване в Буда школата.

По това време изведнъж почувствах силен натиск. По-специално, на 23 януари 2001 г. инсценираният инцидент със самозапалване на площад Тянанмън накара почти всички да се противопоставят на Фалун Дафа и неговите практикуващи. Почувствах се така, сякаш всички ме изритаха настрани. Семейството ми беше против мен, колегите ми бяха против мен, ръководителите в работата искаха да говорят с мен, а телевизията и радиото излъчваха лъжи без прекъсване. Беше просто смазващо. В сърцето си обаче знаех, че Дафа е добър и е правилно да настоявам да бъда добър човек, който култивира Истинност, Доброта и Търпение. Без значение какво ми казваха другите, аз не ги слушах и отидох на площад Тянанмън няколко пъти, за да утвърждавам Дафа.

Без значение къде бях и с кого говорех, винаги им казвах, че Фалун Дафа е добър, че е истинска практика за самоусъвършенстване и че телевизията и радиото лъжат. По-късно ми се обади един служител от офиса и поиска да разговаряме, но аз отказах. Тогава директорът на офиса ме помоли да присъствам на среща и тя беше конкретно за Фалун Дафа и политиката отгоре. Там имаше и друг практикуващ. Ръководителят на офиса първо обяви, че на хората от политическата и правната система не е позволено да практикуват Фалун Дафа; след това различни ръководители изнесоха речи, а после ме помолиха да изкажа мнението си.

Казах: „Когато пораснах, най-доброто и най-правилното нещо, което някога съм правил, беше да практикувам Фалун Дафа. Никога няма да се откажа, независимо от всичко". Всички замълчаха за около минута. След това един заместник-директор каза много ядосано: „Не можете да създавате проблеми на лидерите". Срещата приключи по този начин.

Да използваме съвестта си; Да вървим по правилния път

Това бяха годините, когато групата на Дзян Дзъмин (бившият лидер на комунистическата партия) беше на власт и донесе много вреди на страната и народа. Една от последиците беше, че съдебната система стана изключително корумпирана. Като адвокат аз се различавах от повечето други адвокати. Не пушех и не пиех. Изучавах Фа и се самоусъвършенствах според принципите Истинност, Доброта и Търпение. Спазвах законите и фактите и уважавах както клиентите си, така и другите страни. Не канех хора на гости, не давах подаръци и не действах като посредник за съдията, за да получава подаръци (често клиентите карат адвокатите да предават подкупите им на съдиите). Понякога клиентите ми не можеха да ме разберат. В наши дни как бих могъл да функционирам като адвокат по този начин? Съдиите също не ме харесваха. Често усложняваха нещата или дори устройваха капани, за да накарат клиентите ми да ми нямат доверие. В първото дело, което някога представлявах, подадох молба за оттегляне на съдията, а съдията се оказа председател на този съд. Това привлече голямо внимание на всички съдии.

Няколко години по-късно съдиите започнаха да проявяват инициатива да разговарят с мен. Някои от тях казаха: „Вие винаги си тръгвате веднага след съдебното заседание и никога не разговаряте с нас". Аз отговарях: „Всички сте заети и се страхувам да ви безпокоя". Той каза: „Всички други адвокати щяха да разговарят с нас след съдебното заседание". Аз казах: „Е, аз нямам за какво да си говорим. Казах всичко, което исках да кажа по време на съдебните заседания". Друг път се срещнах с един съдия точно преди времето за вечеря и той каза: „Време е за вечеря, след като излезете от работа. Защо не ме поканите на вечеря"? Аз казах: „Съжалявам, но днес не съм донесъл пари. Може би следващия път".

Имаше случай, в който другата страна взе назаем 300 000 юана (83656.27BGN) от моя клиент и се съгласи да плати лихва от 100 000 юана (27885.42BGN), но след това отказа да плати. Съдията ме извика, за да разговаря с мен насаме в една стая без камера, като поиска мнението ми за това как трябва да се отсъди лихвата. Той ми направи намек с очите си, но аз просто се престорих, че не го виждам. Казах му само, че може да я отсъди или според споразумението между двете страни, или въз основа на закона, според който за лихвата се защитава само до четирикратния размер на текущия банков лихвен процент. Той видя, че не може да получи нищо от мен, и затова просто ме пусна. След това в рамките на няколко дни беше издадено съдебно решение, в което се казваше, че другата страна трябва да плати на клиента ми само главницата по кредита. Казах на клиента ми да обжалва и той се съгласи. При второто решение горната инстанция директно потвърди, че другата страна трябва да плати цялата сума от 100 000 юана (27885.42BGN) за лихвата, и това беше голяма победа за нас.

Започнах да забелязвам, че всички съдии, които ме познаваха, за всички мои дела бяха много предпазливи и правеха всичко много внимателно, страхувайки се да не допуснат някаква грешка. Помислих си, че именно такова трябва да бъде състоянието на ума на един съдия. Друг път, след края на съдебното заседание, ми се обади съдията и ме попита: „Как смятате, че трябва да се отсъди по нашето дело"? От гласа му разбрах, че искрено ме пита за мнението ми. Затова му казах мнението си, за да се позове на него.

Всичко това се случи благодарение на Дафа. Следвам принципите Истинност, Доброта и Търпение, никога не фалшифицирам нищо и не вървя срещу съвестта и справедливостта. По този начин спечелих одобрението на всички съдии. Това е силата на Дафа и това са Дафа практикуващите, които утвърждават Истинност, Доброта и Търпение с действия.

Благодаря Ви, Учителю, че ме спасихте! Ако не практикувах Фалун Дафа, в такава среда по това време със сигурност нямаше да мога да поддържам съвестта си.

Тъй като говорех за величието на Дафа навсякъде, където отидех, районното Управление 6-10 уведоми Бюрото по правосъдие да ме изпрати на „сесия за промиване на съзнанието.“ Не вярвах на нищо от това, което казваха, но не ми беше позволено да се прибера у дома. Тъй като не изучавах добре Фа и не можех да се откажа от човешките си чувства, ми липсваха домът, съпругата и децата ми и се притеснявах, че майка ми ще бъде много разтревожена.

Да правим това, което трябва да прави един Дафа практикуващ

Тъй като съм юрист, имам много добри комуникативни умения и затова предпочитам да разяснявам истината лице в лице с хората и да ги моля да се оттеглят от Китайската комунистическа партия (ККП). Мога по естествен начин да навляза в темата и след това да говоря за това какво е злата ККП, какво е Фалун Дафа и защо групата на Дзян е решила да преследва Фалун Дафа.

Дали ще навляза в подробности, зависи от това колко време имаме, но важното е да обясня ясно и да говоря на сърцето на другия човек. Колкото по-естествено е това, толкова по-добър е ефектът. Най-бързото време, в което успях да помогна на адвокат да се оттегли от ККП, беше в рамките на три минути. Смятам, че при разясняването на истината лице в лице трябва да се съобразяваме със ситуацията и времето, с което разполагаме, и да не насилваме нещата. Ако нямаме достатъчно време, за да обясним ясно, тогава може би е по-добре да изчакаме друга възможност.

В действителност Учителят е този, който го прави, а боговете помагат за спасяването на съзнателните същества. Аз просто правя това, което Учителят иска от нас, и това е единственото нещо, за което трябва да се тревожа. Всички хора са различни. Някои го разбират много бързо, други се притесняват, когато са помолени да изразят позицията си, трети се вълнуват, а четвърти са много благодарни.

Арестуван и задържан заради убежденията си

Излязох от жилищната сграда рано сутринта на 4 март 2008 г., за да отида на съдебно заседание. Все още се намирах в сградата, когато от черна кола излязоха двама полицаи. Единият от тях ме попита: „Още ли ме помниш? Да отидем да видим дома ви". „Какво да видя?" Казах: „Отивам в съда. Днес имам наказателно дело, по което защитавам мой клиент. Не разполагам с време". Те казаха: „Не, трябва да отидем да видим дома ви". Задържаха ме и ме принудиха да се върна в къщи.

След известно време дойдоха още седем или осем души, включително полицаи, служители на Управление 6-10 и хора от блока. Започнаха да претърсват дома ми и след като намериха някои Дафа материали, изглежда най-накрая намериха оправдание и претърсиха още по-безразсъдно. Накрая ми казаха да отида с тях в полицейското управление. Попитах: „Днес трябва да отида в съда. Това е наказателно дело и аз трябва да бъда там заради подсъдимия. Защо трябва да отида в полицейското управление? Аз не съм нарушил закона и не съм извършил престъпление. Имате ли документ за призовка"? Той каза: „Елате с нас, а след това ще ви дадем документите, когато сме там". Казах, че няма да отида, ако първо не получат документите. Накрая ме бутнаха и ме вкараха в полицейската кола.

Заведоха ме в един курорт в планината и ми уредиха стая с двама охранители на входа. Не ми беше позволено да излизам от стаята за каквото и да било. Хората от Управление 6-10 ми донесоха купчина юридически книги и казаха: „Вие сте адвокат, но нарушавате закона! Изучавайте ги усилено"!

Когато полицаят, който обискира дома ми, отново дойде да ме разпитва, му обясних подробно как разбирам закона за Фалун Дафа, след като прочетох тези книги. Той каза: „Това е положението сега. Вие не сте нарушили закона, но това е политически въпрос". Отговорих: „Добре, не ме интересува политиката. Нямам никакъв стремеж към политиката". Като разбра, че не може да ме убеди от правна гледна точка, той много се ядоса, удари по масата и се втренчи в мен. Аз казах: „Не е нужно да играете на това с мен, аз не съм нарушил закона и не съм извършил престъпление. Не можеш да ми направиш нищо".

След това ме вкараха в „класа за промиване на съзнанието" за 27 дни и полицаите видяха, че нищо не могат да направят, затова ме върнаха в полицейския участък. Започнаха запис с дата от този ден. Служителят каза: „Повикахме ви да дойдете днес, за да обсъдим с вас Фалун Дафа. Веднага го поправих: „Вие не ме извикахте тук само днес. Минаха 27 дни, откакто ме изведохте от дома ми". Той каза: „Това е заповед на правителството". "Не - казах аз, - попитах ги и те казаха, че това сте вие. Ако настояваш, че си ме довел тук днес, тогава предишните 27 дни са били незаконно задържане и трябва да поемеш отговорност!"

Отведоха ме в центъра за задържане заедно с фалшифицирания протокол. Прекарах следващите 30 дни в центъра за задържане, като през това време съдията, отговарящ за предварителното производство, дойде да разговаря с мен два пъти. На втория ден, в който бях там, написах обвинително писмо, в което обвинявах полицията, че ме е отвлякла и незаконно ме е задържала. Дадох го на съдията и му казах, че искам да съдя полицията. В центъра за задържане разговарях с други задържани за това колко велик е Фалун Дафа и им разказвах истории от традиционната китайска култура. На всички им харесваше да ме слушат.

На 30-ия ден получих писмо с решение от общинската управа да бъда изпратен в лагер за принудителен труд за две години за „нарушаване на обществения ред чрез укриване на пропагандни материали за Фалун Дафа." Това беше сериозно нарушение на закона от страна на правителството. Не съм имал действия, които да нарушават закона или да смущават обществото. Материалите на Фалун Дафа в дома ми не са имали ефект на нарушаване на обществения ред. Моите убеждения и вяра във Фалун Дафа следва да бъде защитена от Конституцията на Китай, тъй като гражданите имат свобода на убежденията; общинското правителство няма право да ме лишава от лична свобода за две години.

Аз съм адвокат, който предоставя правни услуги на обществото. Моята съвестна работа и чувство за отговорност са оценени високо от много клиенти. Не е необходимо да бъда подложен на принудителен труд.

Съставих и подготвих материалите за подаване на иск срещу държавната администрация до Общинския междинен съд с искане съдът да анулира решението на общинската администрация. Настоявах и заведох съдебения иск в продължение на повече от четири месеца. Въпреки че нямаше резултат, знаех, че завеждането на дело срещу общинската администрация в общинския съд има голям ефект и значимост, а също така действа като възпиращ фактор срещу злите сили.

Не направих достатъчно и все още има много човешки представи, които не успях да премахна. В бъдеще ще положа всички усилия да се самоусъвършенствам добре, да върша трите неща добре, да разяснявам истината, за да спасявам съзнателни същества, да изпълня мисията си и да се завърна в истинския си дом с Учителя.

Поради ограниченото ми ниво, ако нещо е неподходящо, моля любезно да го посочите.

Връзка към източника: https://en.minghui.org

Възгледите, изразени в тази статия, представляват собствените мнения или разбирания на автора. Цялото съдържание, публикувано на този уебсайт, е защитено с авторски права от Minghui.org. Минхуей ще изготвя компилации на своето онлайн съдържание редовно и по специални поводи.