Пропагандни учебници под управлението на Китайската комунистическа партия

Minghui.org

Неподходящите за възрастта илюстрации в детските учебници и книжки с картинки в континентален Китай напоследък предизвикват широка критика. Така например няколко публикации в социалните медии разкриват, че много илюстрации в учебниците по математика за начален курс, публикувани от издателството People's Education Press, съдържат татуировки и порнография, както и неприлично съдържание. Много родители се възмущават и се притесняват, че децата им са изложени на вредно съдържание.

Установено е, че учебниците, публикувани от няколко други издателства, включително Phoenix Publishing (в провинция Дзянсу), Sichuan Children's Publishing и Tomorrow Press (провинция Шандун), имат подобни проблеми.

Изправено пред масиран натиск от страна на обществеността относно тези „отровни учебници" и „токсични материали за четене", Министерството на образованието реагира на 30 май и обещава да разследва тази ситуация.

Един по-внимателен преглед на детските учебници показва, че Китайската комунистическа партия (ККП) често включва лъжи и пропаганда на омразата, за да промива мозъците на младото поколение. Премахвайки учението за традиционните ценности от детските учебници, ККП постепенно прокарва комунистическата програма в младите умове.

Лъжи и пропаганда на омразата, които пренаписват историята

ККП е известна с това, че изопачава историята. Например нейната версия за „славния" Дълъг марш (поредица от походи, при които армиите на ККП на юг бягат на север и на запад, за да избегнат преследването на Китайската националистическа партия) през 30-те години на ХХ век не би могла да бъде по-далеч от истината. Въз основа на интервюта с оцелели и селяни ученият Сун Шуюан документира, че „силите, действали в дните на революцията - бедността, болестите и използването на терор, пропаганда и безмилостни чистки от страна на Мао - са оформили необратимо съвременен Китай" в книгата си „Дългият марш": Истинската история на основополагащия мит на комунистически Китай.

ККП скоро среща финансови затруднения в Янан, провинция Шаанси, след Дългия марш. Многобройни източници на доказателства сочат, че тя е финансирала несигурното си съществуване чрез отглеждане и продажба на опиум. „Открих, че печалбите от производството и продажбите на опиум от ККП са имали съществен принос за икономическото развитие [в региона]", пише ученият Чен Юн-фа в „Цъфтящият мак под червеното слънце: „Пътят Янан и търговията с опиум". По ирония на съдбата, след като другарят Джан Сиде загива при срутване на пещ за преработка на суров опиум, Мао не губи време и през септември 1944 г. произнася реч, озаглавена „В служба на народа", за да похвали високо Джан.

Някой може да сметне това за черен хумор, но подобни инциденти се наблюдават през цялата 100-годишна история на ККП - от създаването ѝ до продължаващата пандемия. Например по време на Китайско-японската война между 1937 и 1946 г. ККП се съсредоточава върху собственото си развитие и почти не се противопоставя на японската армия. Дори пропагандните ѝ материали по това време се ограничават до истории като „тунелна война" и „минна война". Когато обаче японската армия е разгромена от Китайската националистическа партия, Мао си приписва заслугите за победата и твърди, че комунистическата партия е прогонила нашествениците.

ККП продължава да измисля лъжи и след като поема властта през 1949 г., но в по-голям мащаб и по по-всеобхватен начин. За да оправдае поземлената си реформа в началото на 50-те години на ХХ в., при която отнема земи от земевладелците, нейните имперски литератори измислят безброй истории, за да промият мозъците на китайците, включително на децата, чрез учебниците.

Една от детските книги, отпечатана в 5 милиона екземпляра, разказва за Джоу Чунфу, трудолюбив земевладелец. Той е описан като злобен човек, който принуждава работниците си да стават в полунощ, за да работят на полето, като имитира петел, който кукурига в малките часове. Въпреки че звучи смешно, тази история насажда омраза към земевладелците и засилва класовата борба в съзнанието на китайците, поколение след поколение.

Индоктриниране(внушаване) чрез учебници

ККП също така индоктринира децата, като включва в учебниците своята изопачена версия на историята. „Преразглеждането" на учебниците от Министерството на образованието от 2018 г. насам е един такъв пример. По-конкретно, добавено е съдържание, което замазва или дори възхвалява Културната революция (1966-1976 г.). Същевременно религиозни термини като „Исус", „Бог", „поклонение" и „шабат" са премахнати или заменени със светски думи в учебниците.

През 2020 г. в много детски градини в цял Китай са дадени указания малките деца да се обличат в червено и да пресъздават революцията на ККП при завземането на властта от Китайската националистическа партия. Момчетата и момичетата размахват ножове-играчки и правят инсценирани обири, както са правили основателите на ККП. Въпреки комичната обстановка, комунистическите токсини все пак се предават на младите поколения.

В учебниците присъства и пропагандата на омраза от инсценирания инцидент със самозапалване, който се случва на площад Тиенанмън на 23 януари 2001 г., в навечерието на китайската Нова година. Няколко души, които твърдят, че са практикуващи Фалун Дафа, се самозапалват. Ужасяващата сцена шокира цялата страна и насажда омраза към Фалун Дафа - медитативна система, основана на принципите Истинност, Доброта и Търпение. Преобладаващата част от доказателствата сочат, че никой от самозапалилите се не е практикувал Фалун Дафа. Въпреки това ККП използва този инсцениран инцидент, за да очерни Фалун Дафа чрез обширно медийно отразяване, учебници, литература и ТВ канали.

Пламъците на фалшивия огън продължават

Подробният анализ на видеозаписа на самозапалването, излъчен от държавните телевизии показва много пропуски. Например пожарогасителите са били лесно достъпни на площад Тиенанмън, което не е било възможно, тъй като такова оборудване рядко се носи от патрулиращите полицаи. Освен това кадрите включват дълги, средни и близки кадри, които сякаш идват от подготвени по професия телевизионни екипи. ККП твърди, че кадрите са от CNN, която отрича това твърдение, тъй като на репортерите ѝ е било забранено да заснемат и са били задържани.

Друг пропуск е свързан с Уан Джиндун, един от самозапалващите се. Дрехите и лицето му са обгорени, но косата му и бутилката от спрайт, пълна с бензин между краката му - и двете силно запалими - са напълно здрави. Освен това е показано, че Лю Чунлин, друг самозапалил се, е бил намушкан до смърт с тежък предмет на мястото, вместо да бъде изгорен. Репортер от „Вашингтон пост" също така установава, че е било момиче от бар и никой не я е виждал да практикува Фалун Дафа.

Дъщерята на Ли, 12-годишната Лиу Сиинг, е другата самозапалила се. Момиченцето претърпява след това операция, защото е било разкъсано гърлото и, и не може да диша самостоятелно или да говори. Въпреки това тя е интервюирана четири дни след операцията и е показано, че може да говори със силен и ясен глас. Тя дори пее песен, което би било невъзможно от медицинска гледна точка. Два месеца по-късно тя е обявена за мъртва.

Предвид подобни доказателства Международната организация за развитие на образованието заявява на конференция на ООН през август 2001 г.: „Получихме видеозапис на този инцидент, който според нас доказва, че това събитие е инсценирано от правителството. Разполагаме с копия от този видеозапис, които можем да разпространяваме". Освен това посочва този инцидент като част от държавния тероризъм, създаден от ККП. Китайските делегати на конференцията не отговарят на това обвинение.

Фалшив пожар: Документален филм, в който се анализира измамата със самозапалването печели почетна грамота на 51-вия Международен фестивал за филми и видео в Калъмбъс. От инцидента са изминали 21 години, но фалшивият огън все още тлее, за да навреди на хората.


Връзка към източника: https://en.minghui.org


Цялото съдържание, публикувано на този уебсайт, е защитено с авторски права от Minghui.org. Минхуей ще издава редовно и по специални поводи компилации на своето онлайн съдържание.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.