Да се самоусъвършенствам, както когато току-що бях започнала - Опитът от мирния протест пред посолството на ККП в Лондон в продължение на 20 години

На 5 юни тази година се навършват 20 пролети, лета, есени и зими, откакто Дафа практикуващите в Обединеното кралство провеждат 24-часови мирни протести пред посолството на ККП.

Милостта и подкрепата на Учителя и безкористното сътрудничество на практикуващите ни позволиха да стигнем до този ден. Сред участниците са 80- и 90-годишни практикуващи, както и малки практикуващи, които са дошли заедно с родителите си. Има и такива, които живеят в Лондон. Има и практикуващи, които са дошли от други части на света, като Нова Зеландия и Австралия.

Що се отнася до подкрепата за нас от страна на обикновените хора, има отзиви от тях. Един човек в миналото каза, че кралицата трябва да даде медали на тези практикуващи Фалун Гонг, които тихо седят пред посолството на ККП, защото тяхната мирност и упоритост са пример за хората в Обединеното кралство. Имаше и хора, които питаха: „През нощта всички, които работят в посолството на ККП, са си тръгнали от работа, а по улиците няма много хора, така че има ли все още някакъв смисъл да сте тук толкова късно?". Често съм се питал и защо трябва да продължаваме с това?

Докато записвах това споделяне, погледнах назад към процеса на самоусъвършенстване през последните 20 години.

1. Първоначално желание

Получих Фа в Пекин през 1997 г. и дойдох във Великобритания през 1999 г. На 1 октомври 2000 г. един западен практикуващ Робърт започна протест, който продължи 3 дни пред посолството на ККП в Лондон. Когато разбра, че практикуващите в континентален Китай са загубили свободата си на убеждения и правото си да се самоусъвършенстват, а освен това някои са били преследвани до смърт, той искаше да действа в тази връзка и да се противопостави на преследването на Фалун Гонг от ККП. След като разбрах за това, бях дълбоко развълнуван и участвах в тридневния протест заедно с него и няколко други практикуващи.

Мислех си, че не мога да се върна на площад Тянанмън в Китай, обаче можех да направя каквото мога, за да протестирам мирно пред посолството на ККП.

След приключването на събитието Робърт също предложи дали бихме могли да протестираме мирно и да практикуваме упражненията на Фалун Гонг всяка сутрин пред посолството на ККП? По онова време бях аспирант, а университетът не беше далеч от посолството и имаше време за това, така че се включих. По онова време бяхме 3-4 практикуващи и всяка сутрин от 7 до 9 ч. всеки работен ден практикувахме упражненията пред посолството, а отстрани поставихме плакат с размер А2.

2. Започване на 24-часовия протест

През май 2002 г. демонът Дзян посети Европа. Където и да отидеше, имаше Дафа практикуващи, които участваха в изпращането на праведни мисли от близко разстояние в продължение на 24 часа. В Обединеното кралство онези практикуващи, които имаха възможност, отидоха в чужбина, за да участват в изпращането на праведни мисли от близко разстояние, а онези, които не бяха тръгнали на такова пътуване, се събраха пред посолството на ККП в Лондон, за да изпращат праведни мисли в продължение на 24 часа. След като дейността приключи, друг практикуващ предложи да продължим да изпращаме праведни мисли пред посолството на ККП в продължение на 24 часа. По това време вече имаше колеги практикуващи, които правеха подобни неща в други държави.

На 5 юни 2002 г. започнахме да протестираме мирно в продължение на 24 часа на ден пред посолството на ККП в Лондон. По това време аз вече бях завършила обучението си, а детето ми беше в лятна ваканция и през цялото лято стоях пред посолството с детето си. След като лятната ваканция премина, участващите колеги-практикуващи бяха по-малко и имаше нужда да се гарантира, че ще има хора, които да се сменят през 24-те часа. Така че започнах да се координирам с други практикуващи и направих списък с дежурства. По онова време нямаше толкова много Дафа проекти, колкото има в наши дни, и организирането на дежурствата не беше толкова трудно, а основното предизвикателство беше справянето с оплакванията на околните жители.

Там, където се намира дипломатическият квартал на посолството на ККП в Лондон, освен официалната бизнес сграда има и няколко луксозни жилищни сгради. В началото някои жители писаха жалби, в които заявяваха, че силата на музиката от упражненията е твърде силна; също така, че изложените от нас плакати и знамена не са спретнати или в добър вид и че това руши изящната обстановка тук; тъй като бяхме тук, посолството на ККП подаде молба за охрана от полицейски служители за нуждите на дипломацията. Тези разходи бяха платени от данъците на англичаните, а англичаните не трябва да плащат за преследване, което се случва в Китай.

След като всички споделиха опита си и се вгледаха в себе си, ние подобрихме областите, в които не се бяхме справили добре. Музиката за упражненията не трябваше да бъде толкова силна, а практикуващи със специални умения проектираха и изработиха изложбен стелаж и табла и след като направихме подобрения няколко пъти, те станаха това, което имаме днес, а когато трябваше да провеждаме големи събития, изпращахме предварително писма до околните жители, в които обяснявахме защо организираме това събитие и изразявахме извиненията си за причиненото неудобство. Преди Коледа изпратихме благодарствено писмо до околните жители за тяхното разбиране и подкрепа.

След няколко години обстановката се промени и стана много по-добра. Често жителите от околността ни поднасяха топло кафе рано сутрин през зимата или ни даваха вечеря в кутия вечер.

3. Изпитанията, пред които бяхме изправени

През втората половина на 2007 г. „Шен Юн" започна да изнася представления в Обединеното кралство. По това време всички се опитваха да открият как да го популяризират и рекламират. Повече или по-малко всички практикуващи взеха участие, обаче изглеждаше, че никога няма достатъчно хора. По това време някои практикуващи ме попитаха дали бихме могли да променим 24-часовия протест в протест само през деня, тъй като човешките ресурси, необходими за организиране на редуването на седящите през цялото денонощие, са твърде много и влияят на популяризирането на „Шен Юн". Също така беше казано, че не е ли твърде егоистично това, че продължавам да провеждам 24-часовия протест?

След като присъстващите практикуващи споделиха опита си, всички се съгласиха, че биха искали 24-часовият протест да продължи и същевременно да завърши дейностите по популяризиране на „Шен Юн". Аз също се замислих: дали не съм била твърде егоистична, че съм продължила да изпълнявам този проект? Не трябва ли да превърна „Шен Юн" в свой приоритет? Какво беше желанието на учителя? Помислих си, че Учителят би искал да завършим задачите си с „Шен Юн" и в същото време да не спираме другите проекти, които се нуждаят от дългосрочна подкрепа. Ако не се плашехме от повърхностните трудности, със сигурност щяхме да видим уговорките на Учителя.

Имаше няколко случая, когато всички чувствахме, че не можем да продължим, и наистина нямаше достатъчно хора, които да се редуват да седят пред посолството, но винаги беше така:
„След като минем през сенчестите върби, пред нас ще има ярки цветя и друго село!"
(Лекция 9 на „Джуан Фалун")

През 2010 г. „Шен Юн" се проведе в град извън Лондон във Великобритания. Всеки уикенд трябваше да пътувам извън Лондон, за да участвам в дейности за популяризиране на „Шен Юн", и не можех да дежуря на протеста пред посолството на ККП. По това време един практикуващ, който току-що беше дошъл от континентален Китай, зае моето място за всички празни места на дежурството.

През друга година една практикуваща от Хонконг дойде в Англия, за да бъде с детето си докато учи. Тя живееше на място, което не беше далеч от посолството, и не беше запозната с това как да стигне до друго място, а само знаеше как да стигне до посолството. По този начин тя запълни всички празни места в списъка със задължения.

След като успокоих ума си и разгледах собствените си мисли и действия: дали участието в популяризирането на „Шен Юн" и едновременното упорство в този проект тук не предизвикаха сблъсък? Мога да потвърдя: не, не предизвика. Всъщност, ако беше добре подредено - те взаимно се стимулираха.

Спомням си, че веднъж отидох в покрайнините на Лондон, за да продавам билети в един търговски център, и след като приключих в 22:00 ч., взех автобус, за да се върна в центъра на града и да поема нощната смяна в посолството. В търговския център бях представяла и запознавала хората с „Шен Юн", без да спирам през целия ден, и когато седнах в автобуса, започнах да се чувствам уморена. След като поех смяната, веднага седнах да медитирам и веднага усетих, че енергията прониква в цялото ми тяло и че умората на тялото се отмива за миг, като след душ, а в сърцето и ума ми се разнася благодарност.

Когато по-нататък отидох да разбера за положението на други практикуващи, всички също не смятаха, че поради това то е повлияло на участието им в популяризирането на „Шен Юн". Ако някой от практикуващите раздаваше листовки за „Шен Юн" пред театър в близост до посолството, в повечето случаи при раздаването им времето не отнемаше много време. Когато времето изтечеше, след като приключеше раздаването на листовките, те се връщаха и продължаваха да практикуват упражненията и да отправят праведни мисли пред посолството на ККП, въпреки че между двете неща имаше малко време, те се занимаваха с два проекта. Имаше и някои практикуващи, които поемаха сутрешната смяна и след като практикуваха петте упражнения, отиваха да разнасят листовки от врата на врата, което им позволяваше да „заредят добре батериите си", преди да тръгнат.

След като внимателно подредихме нещата, успяхме да видим по-ясно какво да правим. Стига като едно тяло да положим повече усилия за комуникация и координация и да се отървем от повече привързаности към удобството, наистина можехме да продължим напред.

4. Символ на практикуващите Фалун Гонг, които се противопоставят на преследването

За да се противопоставим на преследването, започнахме да протестираме мирно пред посолството на ККП, а поради ескалацията на преследването това се превърна в 24-часов протест. Докато преследването на Фалун Гонг от страна на ККП не беше спряло, мирният ни протест трябваше да продължи. Това беше и единодушната първа мисъл на всички практикуващи, които участваха по това време.

Привечер преди няколко години сменяхме плаката, който беше поставен на изложбеното табло. Покрай нас мина кола и човекът в нея отвори прозореца си и попита: „Вие тръгвате ли си? Преследването приключи ли? Трябва да продължите да упорствате!"

В един нощен час преди повече от 10 години разговарях с един поет, който току-що беше завършил предаване по Би Би Си. Проведохме доста задълбочен разговор и аз напуснах мястото на разговора и застанах заедно с него зад плакатната дъска. Малко по-късно един млад велосипедист спря пред нас. Попитах го дали иска да се подпише в петицията, а той отговори: Аз вече съм се подписал и спрях, за да видя защо днес никой не седи тук? Дали преследването е приключило? Ако е така, той искаше да каже тази добра новина на хората, които познаваше. Ако преследването не беше приключило, той искаше да седне тук и да подкрепи седящата подписка тук за известно време, докато дойде някой друг и той си тръгне.

В сърцата и умовете на англичаните това място се превръща в символ на практикуващите Фалун Гонг, които се противопоставят на преследването.

5. Прозорец за разпространяване на истината

Пред нашите плакатни табла има оживен път и колите минават без да се спират. Има и няколко туристически автобуса, които минават оттук. Често ще чувам свирещия звук на преминаващите превозни средства или хора, които отварят прозорците си, за да покажат вдигнатия си палец. Също така често ще чуваме екскурзовода в туристическия автобус да обяснява на туристите: това е протестът на Фалун Гонг.

Голямата сграда зад нас е Кралският институт на британските архитекти (RIBA) и в нея често се провеждат академични срещи, изложби и всякакви вечерни партита. Тези, които влизат и излизат, преминават в безкраен поток.

Когато е наша смяна, практикуващите обикновено практикуват упражненията, изпращат праведни мисли, събират подписи или раздават листовки на преминаващите. Също така много пешеходци поемат инициативата да спрат и да разгледат таблата, да се подпишат в петицията или да разговарят с практикуващите, за да стигнат до по-задълбочено разбиране на истинското положение. Тъй като е изминал дълъг период от време, много британски граждани, преминавайки оттук, вече са разбрали истината за Фалун Гонг.

Тези, които са разбрали за истинската ситуация, ще разкажат за нея на други. Често чувах пешеходци да обясняват на спътниците си: това е Фалун Гонг, а срещу тях е посолството на ККП и те са тук, за да протестират мирно.

През един уикенд преди 3 години, когато бях дежурна през деня, видях, че един мъж от Запада е дошъл точно пред нашите табла, заобиколил ги е веднъж и след това сериозно е разгледал таблата. След като приключих с упражненията, той ме попита: От повече от десет години ли сте тук? Отговорих му- откъде знаете? Той каза, че това е така, защото е написано в тази книга. След което ми показа книгата, която държеше в ръката си, а това беше книга, в която бяха посочени забележителностите, които може да се посетят пеша в Лондон. В нея се споменаваше нашият 24-часов мирен протест.

Привечер преди няколко седмици седях в медитация, докато в сградата зад мен се провеждаше някакво събитие. Чух един млад мъж да говори по телефона си. В разговора му изглеждаше, че дава инструкции на човека по телефона как да стигне дотук: трябва да излезете от колата пред банера за представяне на Фалун Гонг, Фалун Гонг е тук вече от 18 години. След като чух това, си помислих, че той със сигурност е казал 18 години, сигурно вече е придобил някакво разбиране за нас и се е объркал само с две години. След известно време отново го чух да казва на дъщеря си: Тази дама е практикуваща Фалун Гонг, тя седи в медитация тук, за да се противопостави на преследването. Младото момиче каза: „Само да седиш тук и да медитираш, колко е скучно!". С нетърпение очаквах да чуя как ще реагира баща ѝ? Но бащата не каза нищо. Младото момиче се спря пред таблото и започна да го чете, а след малко каза на баща си: „Виж тук, такава красива жена е била убита с ток по този начин, а накрая е била преследвана до смърт, това е толкова жестоко!"

Тогава осъзнах, че със сигурност тук е било енергийното поле, което е разграждало материята, пречеща на съзнателните същества да разберат истинската ситуация, давайки възможност на живите същества да разберат истината.

Личното ми разбиране е, че всички Дафа практикуващи по света правят неща, за да се противопоставят на преследването, с всеки проект и всяка част от усилията, макар че може би не можем да видим очевиден резултат, все пак всички те преобразяват сърцата и умовете на хората и натрупват праведна енергия в това изпитание на силата между праведните и злите.

6. Добра среда за подобряване на личното самоусъвършенстване

Не мога да си спомня колко пъти, преминавайки изпитанията на Шиншин, винаги се е случвало да дойда, за да се просветля до принципите на Фа или да разсека възлите в сърцето си, когато е било мое задължение за смяна.

Веднъж един западен практикуващ, който често участваше, ми даде предложение: проектът за протест на посолството помага за самоусъвършенстването на всички, които участват, така че трябва да накарате всички координатори да се подредят и да им разрешите да участват, и по този начин ще има добър ефект върху усъвършенстването на единното тяло на практикуващите във Великобритания. Помислих си: ДОБРЕ! Това предложение не е лошо. Същата седмица се случи така, че имаше една нощна смяна, която беше празна, следователно му се обадих по телефона и го попитах дали може да дойде и да помогне? Той каза, че не може. В съзнанието си започнах да се оплаквам, че всички само казват с уста, че този проект е важен, но не ги виждам да действат по него. В резултат на това сама поех нощната смяна. Докато носех всички тези емоции, след известно време се почувствах много уморена. Затова отворих палатката и ми хрумна да полегна за малко. Точно когато си легнах, усетих, че някой дърпа и се опитва да издърпа палатката, а това беше нещо, което никога не се беше случвало преди. След като излязох, за да видя какво се е случило, веднага щом излязох от палатката, едно яйце се удари в главата ми. По това време се чувствах много обезсърчена в сърцето си. Защо днес нещата вървяха толкова неспокойно? След като се замислих отново, си помислих, че сигурно е по моя вина, иначе нямаше да се срещна с този въпрос. Защото самата аз имах оплаквания от други практикуващи и координатори, което доведе до всичко това. И така, седнах и отправих праведни мисли, а ума ми се успокои много бързо.

Рано сутринта, след като се прибрах у дома, разказах това на съпруга си. Първоначално си мислех, че той ще ме утеши, но неочаквано той каза: Трябва да погледнеш навътре в себе си, за да откриеш проблема в себе си. Когато чух това, се почувствах толкова обидена, че ми се искаше да се разплача. След като се успокоих, отново се замислих за въпросите, които ме вълнуваха през цялата тази нощ: първоначално защо участвах в този проект? Защо исках да продължа с него? Що се отнася до практикуващите, които можеха да участват, трябваше да ценя усилията им, а що се отнася до тези, които не можеха да участват, не трябваше да имам никакви мисли за оплакване. Трябва да положа усилия, за да постигна това, и да споделя с други практикуващи за значението на това да продължа да работя по този проект с чист и безкористен ум, без манталитет на самоизтъкване, и само тогава ще могат да дойдат повече практикуващи, които да участват, и тогава проектът ще може да продължи.

7. Култивирайте се със сърцето, което някога сте имали

От 1 октомври 2000 г. до днес са минали повече от двадесет години. Измина много време и започна да се наблюдава известно затишие. Понякога имам чувството, че е като да изпълняваш задълженията си на обикновен човек, същото като да преминаваш през рутинни дела. Ден след ден, година след година, всеки ден се срещаме с едни и същи сцени и вършим едни и същи видове неща, а не можем да видим сцената на прилив като приливна вълна и няма много преживявания, които да вълнуват душата.

Често са ме питали, че да упорстваш толкова години не е било лесно, как всички вие успяхте да го направите? Често съм се питала и защо все още искам да упорствам с това? Нима първоначалното ни желание не беше да упорстваме до онзи ден, когато преследването ще спре? Преследването на Фалун Гонг от страна на ККП продължава, по каква причина бихме спрели? Дали защото трудностите са големи и не можем да ги преодолеем? Не можем ли да продължим напред?

През всеки един от тези на пръв поглед обикновени дни този проект ни позволява да правим сериозно трите неща, които Дафа практикуващите трябва да правят. Докато се самоусъвършенстваме в Дафа, нашите съзнания и тела непрекъснато се пречистват и издигат на по-високи нива, което ни позволява да издържим на изпитанията и проверките, които телата ни срещат, независимо дали това е през горещото лято, студената зима или през непрекъснатия дъждовен сезон, нищо от това не може да разколебае убеждението и желанието да продължим напред, което всеки има.

При организирането на смените за поемане на дежурства също имаше известни трудности и то защото не се справях добре, а освен това през последните години самата аз участвах и в медийни проекти, както и в популяризирането на „Шен Юн". Ако можех да общувам повече с колегите си практикуващи и да споделя с тях историята и значението на този проект, със сигурност щяха да участват повече практикуващи. Причината, поради която все още не сме постигнали това, е, че се страхувах, че колегите практикуващи ще кажат, че имам манталитет на изтъкване, суета, страх от отказ за участие или страх от нещо неприятно. Осъзнах, че стига човек да може да се усъвършенства непрестанно, може да постигне „самоусъвършенствайте се със сърцето, което някога сте имали".

Учителят казва в „Фа-учението на Фа-конференцията в Ню Йорк през 2019 г.":
„Но както току-що посочих, преминавайки успешно през финалната фаза, ние би трябвало да се справяме дори по-добре с това, което трябва да правим, 2 защото с наближаването на края нещата стават все по-сериозни. Вие се справихте успешно в ранните дни, когато обстоятелствата бяха толкова трудни и нещата бяха толкова зли, така че няма причина да не се справите още по-добре сега, във финалната фаза. В началото на преследването световните медии разпространяваха целенасочено подвеждащи материали от държавните медии на Китайската комунистическа партия (ККП) и за хората беше трудно да разберат какво се случва в действителност. Но дори при тези мъчителни обстоятелства Дафа учениците по света успяха да променят гледната точка на хората, като им разясняваха истината, и преодоляха тези предизвикателства. Така че сега, когато сме накрая, трябва да цените всичко, което сте постигнали и да не – определено да не – се отпускате в своето усъвършенстване.“

Благодаря ви, Учителю. Благодаря ви, колеги практикуващи. Моля, посочете нещо неподходящо в моето споделяне.