Падове и възходи през последните три години на самоусъвършенстване

В „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2008 г.“ Учителят казва:
„Без значение през какви трудности или добри и лоши моменти преминаха Дафа практикуващите по пътя, поглеждайки назад, тези неща не са нищо друго, освен средство за закаляването ви. Този процес ви направи по-зрели, помогна ви да отстраните човешките си привързаности и да завършите напредъка си към Съвършенство. Това е пътят, който сте изминали. Когато погледнете назад, ще видите, че е точно така.“
(Преподаване на Фа в различни региони – том VIII)

Почитаеми Учителю, скъпи самоусъвършенстващи се,

Към края на 2019 г., след девет години работа на пълен работен ден за проекти, ръководени от практикуващи в Съединените щати, поисках неплатен отпуск, за да реша дали да продължа процеса по кандидатстване за зелена карта или да напусна Съединените щати. Напуснах Сан Франциско през януари 2020 г., кандидатствах за работа в обикновеното човешкото общество в училище в Швейцария, за да видя какви ще са шансовете ми, и след това заминах за Индия, за да помогна отново на местен практикуващ да представи Фалун Дафа в училищата и да разясни истината на местните жители и туристите в процеса.

Само след няколко седмици от престоя ми в Индия училищата и туристическите обекти бяха затворени, все повече полети бяха отменени, а правителствата, включително швейцарското, призоваваха своите граждани да се върнат в родните си страни. Тъй като не исках да заседна в Индия и тъй като вече нямах право да влизам в Съединените щати без зелена карта, се върнах в Швейцария. По този начин корона пандемията даде отговор на въпроса дали да се върна в Съединените щати.

Още в Швейцария забелязах различни чувства на недоволство, но не можех да намеря корена им и да ги премахна. Веднъж, когато ме помолиха да изпратя праведни мисли за един практикуващ, който преминаваше през трудни моменти, моите праведни мисли бяха много ясни и силни. В процеса на работа започнах да се вглеждам по-задълбочено в себе си. Запитах се какво общо може да има положението на тази практикуваща с моето. Открих самосъжалението си и осъзнах, че това самосъжаление всъщност е коренът на чувството ми на обида. По време на процеса на честото изпращане на праведни мисли за тази практикуваща се опитах да се задълбоча. Накрая открих корена на самосъжалението си. Звучи просто, но за мен това беше голям пробив в самоусъвършенстването ми. Осъзнах, че коренът на самосъжалението ми е привързаността към себе си.

Учителят казва в „Строго и спешно предупреждение“, 2021 г:
„Крайно време е да се събудите, нали?! Откажете се от своето недоволство и негодувание; то е само привързаност“.

За да размишлявам върху пътя, който изминах през последните три години, седях в тих ъгъл на почти празен ресторант високо над долината и под най-високата верига в швейцарските планини. Пейзажът ми напомни за пътя на моето самоусъвършенстване: Отчаянието и преживяванията на пробив по време на десетдневната изолация заради симптомите на коронавируса, болките и върховите моменти по време на тримесечната интензивна промоция на „Шен Юн“, както и стресът и вдъхновяващите преживявания на работното ми място.

Често усещам, че Учителят ме окуражава след пробив чрез вдъхновяващи срещи и разговори, като същевременно ми посочва допълнителни недостатъци.

Докато гледам високите планини над мен и приличащите на играчки сгради долу в долината, където около шестима практикуващи бяха разпространили много материали на Фалун Дафа в рамките на една седмица през пролетта на 2021 г., си спомням преживяванията и мислите си през тази седмица. На моменти валеше сняг и беше студено. Понякога се чудех колко ли хора могат да бъдат спасени чрез нашите материали. Понякога дори се тревожех дали достатъчно хора могат да бъдат спасени чрез нашите усилия. По-късно същата година ми се обади една възрастна двойка и каза, че би искала да научи упражненията. Бях трогната и им предложих да ги посетя и да им покажа упражненията. И двамата бяха на осемдесет години. Оказа се, че имат ваканционен апартамент в планинското село, което сега виждам от прозореца на ресторанта. Бяха намерили нашата брошура в пощенската си кутия малко преди да продадат апартамента си. Макар че това беше окуражаващо, трябваше да осъзная и че не трябва да се тревожа, а да вярвам в Учителя.

Да напусна огромния американски град и да се установя в малко швейцарско селце сред хълмовете беше голям шок за мен. След известно време започнах да забелязвам, че често не присъствам със сърцето си, когато разпространявам материали на Фалун Дафа. Сякаш нещо ме възпираше. Въпреки че много пъти се опитвах да разбера какво е то, не успях да открия някаква привързаност или причина. Накрая помолих Учителя за помощ. След това забравих за това, но не след дълго Учителят се появи в един от сънищата ми. Чувствах се недостойна да видя Учителя. В съня ми Учителят разговаряше с някои хора поотделно. Не си спомням подробностите, но когато дойде моят ред, Учителят каза: „Не изпадайте в отчаяние заради всички преследвания в целия свят“. Този „сън“ ми разкри корена на моята блокада: отчаянието.

През 2018 г. в „Към Фа-конференцията на Европа“ и по много други поводи Учителят каза:
„Дафа учениците са единствената надежда за спасение на човечеството.“ (От превод на Жълтия екип)

Как можем да бъдем „единствената надежда на човечеството за спасение“, ако сме отчаяни? Оттогава продължавам да си повтарям колко щастливи сме, че сме Дафа практикуващи и че трябва да сме изпълнени с доверие и благодарност, и да имаме вяра в Учителя. Освен това отново се почувствах по-енергична и забелязах, че моето разясняване на истината на хората отново е с цялото ми сърце.

Скоро след това, по време на поредната седмица на раздаване на материали в отдалечени швейцарски планински райони, усетих, че Учителят ме насърчава чрез група туристи. Току-що бях разпространила материали в няколко пощенски кутии, когато към мен се приближи група туристи от Австрия. Започнах да разговарям с един или двама от туристите и им раздадох листовки. Скоро почти цялата група се скупчи около мен. Една жена каза, че само преди около десет дни във Виена някои хора са показвали упражненията на Фалун Дафа и са раздавали листовки. Такива коментари от хората винаги са толкова вдъхновяващи за мен! Те ми напомнят, че ние, практикуващите, сме едно тяло. Работата, извършена във Виена, сега може да бъде продължена. А такива коментари от един член на групата имат чудодейно въздействие и върху всички останали от групата. Ако някой от собствената им група утвърждава Дафа, тогава веднага останалите ни имат по-голямо доверие. Усетих силно нарастване на силата на енергийното поле и изведнъж почти всички поискаха листовки. Една дама дори каза: „ Каква благословия!“

**

През ноември 2021 г. съмишленици практикуващи започнаха да разсъждават, че всички практикуващи трябва да се подложат на така наречената ваксинация, за да може „Шен Юн“ да дойде в Швейцария. В началото се колебаех, защото повечето хора около мен - семейството, съседите, приятелите и хората на работното място - знаеха, че съм решила да не се подлагам на ваксинацията. Когато обаче онази вечер изпращахме праведни мисли в дома на един практикуващ, приех възможността и казах на Учителя, че ще се ваксинирам, ако наистина се наложи.

Десет дни по-късно излезе новото писание на Учителя „Събудете се“, 2021 г.:
„Някои практикуващи се страхуват да не се заразят, докато други непреклонно отказват да се ваксинират. Във всеки случай трябва да спрете и да се запитате дали сте достойни за титлата „Дафа ученик“.“

Бях шокирана от строгите думи на Учителя, но все пак се радвах, че вече не бях абсолютно против ваксинацията. След още две седмици се проведе Фа-конференция в Швейцария. Бях подложена на голямо напрежение на работното си място и нямах нито една свободна минута, в която да помисля дори за пътуване до следващия град за ваксинация, така че все още бях без ваксина.

В деня след Фа-конференцията в Швейцария се почувствах изключително уморена. През нощта имах силно главоболие, което е напълно необичайно за мен. Чувствах се така, сякаш имам хранително отравяне. Два дни по-късно получих силна диария и бях толкова изтощена, че не можах да завърша половината час на второто упражнение. Хрумна ми мисълта: Какво ще стане, ако трябва да умра сега? Не се страхувах. Просто ми беше много тъжно за всички същества, до които нямаше да мога да достигна. Вечерта поне успях да изпълня второто упражнение, но на следващия ден не се чувствах много по-добре и дори започнах да кашлям. Първо си помислих, че това не е необичайно - в края на краищата не е необичайно да се чувстваш слаб след няколко дни пречистване на тялото! Срамежливо започнах да се вглеждам в себе си. В този ден един мой колега ме попита дали имам Корона вирус.

На следващия ден практикувах упражненията заедно с една от новите практикуващи в моя регион. Тя е лекар и е една от най-отдадените нови практикуващи в малката местна група, която се разраства от миналото лято. Бях я предупредила, че не съм добре, но тя не се притесни и не се поколеба да практикува упражненията заедно с мен. Тя беше тази, която ме насърчи да си направя тест, за да си взема отпуск от работа през седмицата преди зимната ваканция и за да получа сертификат.

Тестът наистина беше положителен и аз изпитах някакво облекчение. Той автоматично ми позволяваше да си остана вкъщи и щеше да ми даде сертификат, без да се подлагам на така наречената ваксинация - отхвърляна от мнозина в дома ми и в работната ми среда. Приветствах времето на изолация като чудесна аранжировка от страна на Учителя. И все пак, когато след още няколко дни и въпреки силните и чести праведни мисли симптомите не отшумяваха, започнах да се тревожа. Вгледах се по-внимателно в себе си. Бях шокирана от многото привързаности, които открих. Открих самонадценяване, високомерие, липса на смирение, липса на благодарност, гледане отвисоко на другите, изисквания, приемане на Дафа като защитен щит, липса на желание за спасяване на съзнателни същества, привързаност към комфорта, копнеж за почивка, отново безнадеждност, отчаяние, нетърпение, обиди и копнеж по Съединените щати, липса на корени в Швейцария, липса на принадлежност, самосъжаление и още повече отчаяние.

Не преувеличавам. Това е, което съм си записала като мисли и усещания по онова време.

В крайна сметка отново се наложи да помоля Учителя за помощ. Затворих очи и забелязах, че вътре в мен има сърцевина, която е недокосната от всички тези привързаности. Осъзнах, че аз НЕ СЪМ тези привързаности. Аз съм само тази чиста сърцевина. Отчаянието не е моята истинска същност.

Със силни праведни мисли и ясното разбиране, че аз не съм това отчаяние, след около осем дни на симптоми на коронавируса състоянието ми бавно започна да се подобрява. Един практикуващ ми препоръча не само да чета лекциите на Учителя, но и да ги слушам, което също много ми помогна постепенно да възвърна силите си и да се възстановя от тези мрачни и отчаяни дни.

Докато бях благодарна на Учителя, че ми помогна да отрека аранжировките на старите сили, аз поставих нови по-високи стандарти за себе си:
- повече изпращане на праведни мисли;
- повече разясняване на истината;
- да бъда по-бдителна, с ясно съзнание, по време на седящата медитация;
- да ям по-малко сладкиши;
- да се освободя от всички обиди и отчаяние;
- да спя по-малко;
- да се откажа от привързаността към четенето и гледането на новини.

Не след дълго в Цюрих се проведе огромно шествие срещу мерките, свързани с коронавируса. Чувствах се изпълнена с енергия и заедно с един практикуващ разпространих много листовки за „Край на ККП“ и се опитах да събера колкото се може повече подписи в петицията. Най-хубавото преживяване беше, когато открих, че един от моите колеги учители участва в шествието. Той се зарадва да ме види поне толкова, колкото и аз се учудих, че го виждам. Почти ме прегърна и веднага подписа петицията. Вечерта установих, че са се събрали 39 подписа. Отново усетих, че Учителят ме насърчава.

**

Скоро след това започна промотирането на „Шен Юн“. Началото ми в тази задача беше сравнително добро. Успях да излизам два пъти седмично за по един ден, за да разпространявам брошурата за спектакъла „Шен Юн“ и да разговарям с хората в квартала и работната си среда. Например, на работния семинар за обучение на учители по софтуер за геометрия имаше пенсионирана учителка по математика със сериозни проблеми с гърба, която не можеше да седи или да стои права. Когато компютърът ѝ не позволи да получи достъп до материалите за обучение онлайн, ѝ помогнах да инсталира друг браузър и след това тя успя да получи материалите. В края на обучението тя ми благодари още веднъж, а аз ѝ подарих листовката за „Шен Юн“. Веднага, когато погледна листовката, гърбът ѝ се изправи с около 20 градуса. Бях шокирана. Току-що бях станала свидетел на това какъв положителен ефект може да има гледането на листовката на „Шен Юн“ върху едно човешко същество. По-късно тя намери имейл адреса ми от уебсайта на училището ми и написа, че си е купила билет за спектакъла в град Базел. Пожелах ѝ всичко най-добро и изразих надежда, че по-късно ще ми съобщи дали ѝ е харесало. След представлението получих нейната обширна, подробна и много положителна обратна връзка. Наистина се радвах за нея и не бих се учудила, ако оттогава гърбът ѝ се е изправил още повече!

И все пак след известно време в разпространението на материалите за „Шен Юн“ в пощенските кутии на хората, работата се оказа по-изискваща, отколкото очаквах. На втория ден от двуседмичната ваканция, която планирах да прекарам в ежедневно раздаване на материали, вече почти не можех да ходя. Едва след като в продължение на половин час изпращах праведни мисли, искрено се вгледах в себе си и осъзнах, че все още не съм се отказала от привързаността си към сладкишите. От този момент нататък намалих консумацията на сладкиши и бях благодарна на Учителя, че скоро отново можех да ходя почти без болка.

Насърчението от страна на Учителя дойде в деня, в който започнаха представленията в Базел. Предния ден все още ми бяха останали две големи купчини листовки на „Шен Юн“. Помислих си, че ще бъде толкова жалко, ако се наложи да ги изхвърля. Затова взех едната купчина със себе си в Базел. Първата вечер не бях в екипа по сигурността, тъй като все още трябваше да работя до обяд. Когато пристигнах в Базел, усетих, че обстановката в театъра е енергийно някак празна. Не успях да усетя „енергията на „Шен Юн““, както я усещах в Сан Франциско веднага след началото на промотирането на „Шен Юн“. Затова реших да опитам и да обикалям от едно място - било то ресторант, хотел или магазин - на друго, за да раздавам листовки.

Близо до театъра, в един ресторант, където се продаваха кнедли, сервитьорът много се развълнува, когато го попитах за раздаването на листовки на „Шен Юн“. Започна да ми разказва как артистите са били тук предния ден и че са много добри хора. След това ми показа една листовка с много подписи на артистите. Всичко, което трябваше да направя, беше да подсиля вълнението му и да го насърча да отиде сам да гледа представлението.

На много места нямаше листовки. Като по чудо, за по-малко от час цялата купчина беше изчезнала. Повечето хора бяха много щастливи да вземат листовките. Другата купчина раздадох в град Свети Гален малко преди представлението на „Шен Юн“ в град Брегенц. Бях благодарна на Учителя, че не се наложи да изхвърлям никакви листовки.

**

Друго голямо предизвикателство през последните две години беше работната ми среда. Въпреки че ми беше разрешено да проведа малък семинар по Фалун Дафа за заинтересовани учители в училището, в което работя, предизвикателствата се трупаха едно върху друго. Разкриха се много привързаности, като например склонността ми да се разстройвам, да се чувствам горда от някои постижения, да се самосъжалявам повече и дори да мисля и говоря лошо за другите. Подготвям статия за споделяне на опит за предстоящата Фа-конференция в Швейцария за това как се самоусъвършенствам по време на тези ежедневни предизвикателства. По тази причина сега няма да навлизам в подробности.

Искам само да спомена как достигнах най-ниската точка от всички тези предизвикателства. По някакъв начин бях разстроена и обидена, че директорът на училището е наел недостатъчно квалифициран учител против волята на ръководителя на моя отдел. Въпреки че вероятно съм права в преценката си, не беше правилно да се разстройвам. Един ден искрено се запитах защо съм толкова разстроена. Вглеждайки се в себе си, се запитах какво може да иска да ми посочи Учителят. Изведнъж се появи мисълта дали отговарям на изискванията за Дафа ученик, ако не мога да преодолея наемането на един недостатъчно квалифициран учител. Тази смиряваща мисъл най-накрая ми помогна да приема всичко леко.

Според принципа „без загуба - няма печалба“ работната ми среда, от една страна, е много взискателна, но от друга, ми предлага възможности да достигна до хора, до които иначе не е задължително да имам възможност да достигна. Когато общувам с обикновени хора, се опитвам да имам предвид думите на Учителя, че сега много хора на този свят имат специален произход и в известен смисъл се самоусъвършенстват. Цитирам от „Преподаване на Фа във Вашингтон през 2018 г.“:
„Така че с това имам предвид да не подценявате днешното човешко общество, Дафа учениците не са единствените, които се усъвършенстват и всички човешки същества също са включени. Те също биват калявани. В техния живот, работа и различни условия проблемите, които срещат, мислите, които имат, и всичко чак до действията им – всичко е, за да се позиционират, да се позиционират насред съперничеството между добро и зло.“

Например един учител по музика и талантлив джаз пианист е живял в Китай в продължение на две години. Той дори се качил на планината Тай Шан. От години продължава да учи китайски език и когато му разказах за Фалун Дафа, беше някак резервиран. Но една вечер, след чаша вино, той искрено ме попита защо Фалун Гонг е преследван. Така че най-накрая имах възможност да му разясня истината в дълбочина. По-късно той поиска да отидем да гледаме „Шен Юн“. В крайна сметка не успя да го направи тази година, но когато се срещнахме следващия път, той един вид се извини, че не е успял да гледа спектакъла.

Една учителка по немски език, на която бях дала листовка за „Шен Юн“, някак си не искаше дори да помисли да отиде да гледа представлението, защото е отдадена на балета и няма високо мнение за други танцови форми. Поне беше готова да остави няколко листовки в балетното студио. По-късно тя дойде в класната ми стая, за да ми разкаже, изпълнена с вълнение, че нейната учителка по балет е гледала „Шен Юн“ и е била наистина впечатлена не само от цялото представление, но и от изключително високите постижения на всеки отделен танцьор. Всеки от тях можел да бъде водещ танцьор според преценката на балетния педагог на колежката ми.

С тези примери за насърчението на Учителя бих искала да завърша есето си, въпреки че може да се каже още много. Отново поглеждам през прозореца на ресторанта и отново белите планински върхове и зелените долини ми напомнят за възходите и падовете на самоусъвършенстването през тези изминали години и за това как преживяванията ми бяха „средство за каляване“.

Моля, посочете всичко, което е неподходящо или не е в съответствие с Фа.

Благодаря ви, самоусъвършенстващи се!
Благодаря ви, почитаеми Учителю!