Моите впечатления от работата за „Шен Юн“ през 2022 г.

През 2016 г. започнах да се самоусъвършенствам във Фалун Дафа. Това е третата ми година, в която работя по конструкцията и подготовката на сцената за спектакъла на „Шен Юн“. Всеки път, когато работя за „Шен Юн“, това ми носи много нови познания. Тъй като работата е многостранна, винаги научавам много нови неща и трупам нов опит. За мен е голяма чест да бъда член на този екип. Освен танцьорите и музикантите на „Шен Юн“ има и много доброволци, които допринасят за успеха на „Шен Юн“. Аз съм един от тези доброволци.

Тази година имах щастието да участвам в подготовката на няколко представления на „Шен Юн“ в Германия и Австрия. Бях силно развълнуван от писанието на Учителя, озаглавено "Събудете се", публикувано на 18 ноември 2021 г. За да мога да участвам в подготовката за първото представление в Кьолн, Европа, бях подготвил всичко. Моят работодателя ми предостави възможност да му изложа плановете си за периода на отпуската ми тази година. Това беше нещо напълно ново за мен. Как да го планирам? Въпреки това сметнах, че това е много добър сигнал. Видях графика на спектаклите на„Шен Юн“ в близост до мен и организирах по най-добрия начин отпуска си по това време. Тези отпуски ми позволиха да участвам в работата за представленията на „Шен Юн“ в Залцбург, Лудвигсбург, Грац, Фюсен и Брегенц.

Как започнах да разбирам по-дълбоките пластове на значението на „Джън, Шан, Жен“

Една от задачите на служителите по сигурността по време на представлението на „Шен Юн“ беше да следят никой да не прави снимки или видеоклипове. В началото на спектаклите на публиката два пъти беше напомнено, че нямат право да записват аудио или видео, защото това би нарушило авторските права. Част от работата на вътрешната охрана беше да наблюдава публиката, за да види дали е възникнала такава ситуация. Ако това наистина се случи, трябваше да се намесим и да изтрием аудио- или видеозаписа със съдействието на зрителят от публиката, направил записа. През предишните две години имах голям „късмет“, или по-точно казано, поради закрилата на нашия почитаем Учител, в обхвата от публиката, който наблюдавах, никога не се случи нищо. Защото, както бях разбрал, все още не бях подготвен да поема тази задача или отговорност. Много се страхувах да се справя с това, че ще се случи такова нещо. Тази година обаче то се случи. Трябваше да се науча как да се справям с него.

Когато бях в Кьолн, аз и един опитен практикуващ се сблъскахме с този въпрос и аз изпратих праведни мисли, за да подкрепя този практикуващ. По онова време един зрител от публиката правеше видеозапис през цялото време на шоуто, без да се притеснява. Много от зрителите около този човек се оплакваха и той разтревожи много от хората около него и се наложи незабавно да спрем това по време на представлението. Когато видях как практикуващият много директно и строго се справи с този казус с публиката, бях много шокиран. Защото според моето разбиране действията на практикуващия не съответстваха на Добротата и Търпението. Но дали наистина беше така? Мислих много за това и обмислях как да се справя с този въпрос според Джън-Шан-Жен (Истинност-Добота-Търпение), но все още нямах отговор. Като цяло чувствах, че този начин на действие е в разрез с Фа, но дали гледната ми точка и разбирането ми за това бяха погрешни? Все още се надявах, че такова нещо няма да ми се случи.

Трябва ли да продължавам по този начин да минавам по заобиколен път, когато се срещам с неприятности? През целия път до представянето в Лудвигсбург все още се придържах към тази погрешна гледна точка. От балкона на втория етаж на залата видях, че една жена очевидно записва първата част от програмата на представлението. Мислех си, че и другите практикуващи ще я видят. Аз обаче бях единственият, който забеляза това. В паузата слязох долу и казах на практикуващите там да обърнат внимание на тази жена, след което се обърнах и се върнах обратно. Бях прехвърлил отговорността върху колегите си практикуващи, а не бях поел собствената си отговорност.

След антракта видях пред очите си зрител от публиката, който се снимаше за спомен в края на всяка част от програмата на спектакъла. Всъщност, когато пусках публиката в театъра, все още си мислех - този зрител не би направил това. Той го правеше по много скрит начин и не пречеше на останалите хора. Постепенно започнах да разбирам, че Учителят ми дава урок. Там нямаше други практикуващи, които да ми помогнат, и това беше първият път, в който трябваше да се намеся лично. Когато завесите паднаха, отидох да поговоря с този зрител и след това той спря да снима. След края на представлението обаче все още имах задължението да го помоля да изтрие снимките. Много учтиво го помолих да изтрие снимките. Той призна, че е направил няколко снимки, но каза, че тези снимки са много важни за него, но колкото и да го убеждавах, нямаше резултат. Как така той не пожела да изтрие тези снимки? Докато с помощта на друг практикуващ с по-голям опит зрителят изрази разбиране и изтри снимките веднага. Чувствах се много безпомощен. Дали все още бях в състояние да изпълня добре тази задача? Възможно ли беше да не съм бил достатъчно сърдечен и приятелски настроен? Не предполагат ли принципите Шан (Доброта) и Жен ( Търпение), че човек трябва да бъде сърдечен и приятелски настроен?

Вечерта, когато споделяхме преживявания, говорих за това и се поинтересувах как можем да използваме състраданието, за да разрешаваме такива ситуации. Това за мен беше като загадка. Осъзнах, че моето разбиране за състраданието все още е много светско и на повърхността. Забелязах, че в лекцията си „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Швейцария“ Учителят говори за „състраданието“ по следния начин:
„Тъй като споменахте състрадание, нужно е да коригирам мисленето ви. Нека ви кажа какво е състрадание. Хората в обществото на обикновените хора мислят, че ако си живеят удобно, без катастрофи или трудности, ако всеки ден е приятен и безгрижен и ако не им липсват пари и имат всичко, от което се нуждаят, тогава Бог е състрадателен и наистина много добър към тях. Нека ви кажа обаче, че Бог не е такъв. Ако действително беше такъв, Той щеше да се държи ужасно с хората. Така е, защото разсъжденията на хората са изцяло обърнати.“
(„Преподаване на Фа на Фа конференцията в Швейцария“ (4-5 септември, 1998 г.).

Ясно осъзнах, че през цялото време съм разглеждал въпроса за състраданието от гледната точка на обикновен човек. Състрадание ли е да се преструваш, че не съзнаваш, докато публиката снима? Ако поради това, че е допуснал грешка и е виновен за неправомерни действия, го сполети бедствие на земята и горе на небето, това добро ли е за него? Досега не бях мислил за това по този начин. Ако не отида и не го спра, и не поправя този случай, означава ли това, че съм приятелски настроен към него? Въпреки че публиката може да се почувства зле на първо място заради моята намеса, крайният резултат е добър за всички.

На втория ден помогнах на брат ми на лозето в зарязването на лозята. В този ден слънцето грееше ярко и беше подходящо време за това. Никога досега не бях правил такова нещо, така че беше време да се науча. Зарязването на лозята се нарича резитба. Това включва отрязване на всички леторасти, с изключение на една или две нови разклонения, разположени над корените. Само по този начин може да се получи богата реколта. След това останалите клони и пръчки се завързват и огъват в необходимата посока, а понякога и се чупят. От пресните разрези веднага се отделя много течност. Изглеждаше така, сякаш лозите „кървят“, и това изглеждаше много безмилостно. От „Джуан Фалун“ разбрах, че растенията също са живот с чувства. Много се страхувах да върша тази работа и се опасявах да не навредя на лозата. Брат ми ми обясни и каза, че ако не го направя така, лозата ще умре от глад, защото няма да има възможност да доставя достатъчно вода на толкова много клони. Той често говореше на растенията и винаги тихо и кротко се занимаваше с лозята, за да не им навреди, отнасяйки се с тях по възможно най-добрия начин.

Този урок, свързан с лозето, на пръв поглед беше аранжиран за мен. От него разбрах, че да имаш състрадание не означава, че човек трябва да бъде приятелски настроен и сърдечен на повърхността. Тогава как трябва да постъпя в този случай? Какво научих от този урок и до какво се просветлих?

По време на представлението на „Шен Юн“ в Грац, Австрия, научих следващия урок. Една дружелюбна възрастна дама, която беше на около 75 години, записа много видеоклипове от представлението. И този път беше същото, макар че тя не пречеше на никого другиго, това се случваше и то точно пред очите ми. Начинът ми на мислене се промени. Сега знаех, че тази жена ще си създаде карма, като прави това, и за нейно добро трябва да я спра. Държах се много дружелюбно, но й посочих директно, че аз и още двама колеги сме видели нейния запис. Това беше обявено за забранено в началото на спектакъла и представлява нарушение на авторските права. Същевременно й казах, че съм инструктиран да я помоля да изтрие видеозаписите. Без заобикалки, тя веднага прие всичко това и изтри видеозаписите незабавно, без да спори. Това ме учуди. Тази възрастна дама изтри видеозаписите за няколко секунди и по много умел начин, точно като тийнейджър, сякаш винаги е правила такива неща. Това беше нещо, което не можех да си представя. Бях наясно, че аз съм отговорен за това. Бях решил твърдо, че това е правилно за нея. И тя също го правеше. Нейната знаеща страна го довърши на малки стъпки и за много кратко време поправи грешката си. В този момент изведнъж почувствах, че най-накрая съм се просветлил до вътрешния смисъл на състраданието.

Дали сред всичко това не съществуваше и „Жен“ (Търпение)? След като за първи път пожънах успех, се замислих как бих могъл да го направя още по-добре. През следващите дни отново преживях две изпитания, които ми позволиха да направя това още по-добре.

Първият път това се случи с млада жена и в разговора си с нея подчертах важността на изтриването на снимките, а също така ѝ казах, че ако иска снимка за спомен, може да си направи красива снимка за спомен пред рекламата на „Шен Юн“ в главната зала на театъра и освен това, че в магазина за сувенири на „Шен Юн“ има много материали за спомен. Освен това на уебстраницата на „Шен Юн“ тя може да намери много отлични, висококачествени снимки и видеоклипове. По този начин тази жена можеше да бъде засегната от моите добри намерения и толерантност и да ги оцени. Тя се вслуша в думите ми и аз също ѝ благодарих за разбирането.

След това един практикуващ ме уведоми, че един зрител от публиката прави снимки. Тъй като не бях видял това лично, не бях сигурен дали да се намеся, или не. Попитах директно тази двойка дали са правили снимки или не и те веднага си признаха. Те не бяха разбрали подканата в началото на представлението на немски и китайски език, че не им е позволено да правят видеозаписи. Използвах английски език, за да им обясня, че правенето на видеозаписи е нарушение на авторските права, и ги помолих да ги изтрият. Също така им казах още веднъж за възможността да оставят за себе си красиви спомени от представлението, както споменах по-горе. Помогнах им да разберат, че не само изпълнявам задачата си, но и че ги разбирам.

След спектакъла се случи нещо, което ме шокира. След края на представлението и когато всички си тръгваха, двойката, която беше снимала специално ме потърси и се извини няколко пъти. Благодарих им и споделих, че съм щастлив за това, че са дошли да ме намерят отново.

След като постепенно достигнах до по-дълбоко разбиране на Джън - Шан - Жен (Истинност - Доброта - Търпение) и какво означава това за нас, практикуващите, съм в състояние да изпълня задачата с чиста съвест. Преди това не бях в състояние да изпълня задачата поради привързаността страх. Нещо повече, с укрепването на праведните ми мисли успях да помогна на хората, които бяха дошли да видят представлението, да не допуснат грешки и така да не съжаляват след това.

Моят процес на научаването ми на ууей („без намеса“)

През тази година като доброволец по сигурността по време на спектаклите на „Шен Юн“ бях научил много с помощта на Учителя и колегите практикуващи. За първи път ми се налагаше да изпълнявам много от тези задачи. Изключително важен момент, който научих, беше да запазя спокойствие и проявя сдържаност, когато се сблъскам с нещо.

Родният ми град е само на 30 километра от град Фусен. За мен беше чест, че „Шен Юн“ пристигна толкова близо до родния ми град. Тук отговарях за сигурността пред театъра и това изискваше от мен да бъда дълбоко спокоен. Да охранявам и да наблюдавам едно тихо пространство в продължение на три или шест часа беше голямо изпитание за моето търпение. Как можех да прекарам това време, без да се отегча? От това научих как всеки пост и задача, които ни се възлагат, са много важни. Понякога, когато виждах, че има забравена задача, тя запълваше тази празнина. Понякога тази задача, която беше извън плановете ни, изискваше много време за изпълнение. Освен това често се притеснявах дали ще мога да поема такива допълнителни натоварвания. Този път най-накрая успях да се откажа от спането и освен това да направя възможно това, което изглеждаше невъзможно.

Когато дойде моят ред да застъпя дежурен, първата задача, която ми беше възложена, беше да бъда охрана на изпълнителите от „Шен Юн“ и на превозното средство на трупата. Чаках няколко часа, но изпълнителите все още не пристигаха. Точно когато дежурството ми беше на път да приключи, координаторът ми се обади, за да ми каже, че изпълнителите са използвали това време, за да посетят околността. Координаторът каза, че много по-късно е разбрал за тази промяна в плана. Бях много притеснен, като успях да наваксам, намирайки в крайна сметка автобуса и камиона на „Шен Юн“. Най-накрая можех да започна работата си. Час по-късно, когато извършвах плащането на контролно-пропускателния пункт, за да паркирам, се сблъсках с някакви проблеми, а в това време трупата отново замина за вечеря и аз отново загубих връзка с тях. Помислих си, че сигурно са отишли в хотела, за да се регистрират за престоя си, обаче не беше така. Другият ми колега беше получил правилни инструкции и побърза да отиде до ресторанта, за да бъде охрана там. От самото начало задачата ми не беше обикновена и това беше голямо предизвикателство за търпението ми. В този аспект все още имах много привързаности, които трябваше да елиминирам. Това е привързаност, която ме следва и до днес, така че как бих могъл да се справя по-добре в бъдеще? Защо ми беше толкова трудно да изпълня една толкова проста задача? Нищо не е случайно, така че какво ми казваше това? Ден след ден минаваше и аз постепенно се отърсих от емоциите си на раздразнение и по този начин постепенно успях да посрещна нещата, които се случиха, и задачите, които получих, със спокойно съзнание. Но по време на този процес все още ми липсваше добра комуникация с екипа по сигурността. Понякога общувах твърде много и твърде задълбочено и изразходвах ценното им време. Понякога също така поради това, че общувах твърде малко, ги карах да не се ориентират дали всичко е наред или не. Освен това понякога не можех да разбера правилно собствените ми задачи. Сега все още трябва да намеря умерено средство и метод за съвместна комуникация. Понякога възникват някои конфликти. Без значение дали става дума за ненужен конфликт или за конфликт с конкретна причина, бих се вгледал в себе си и бих се опитал да се справя по-добре.

В последния ден на представленията на „Шен Юн“ имах задачата да бъда охранител в продължение на девет часа. Също така трябваше да помагам около два часа при прибирането на сцената, по средата на което имаше почивка. Малко се притеснявах дали ще мога да работя толкова дълго и се страхувах, че няма да мога да бъда компетентен.

След като се събудих в шест часа, направих първото си дежурство в хотела, където бяха настанени артистите от „Шен Юн“. Три часа по-късно отидох в театъра. Там открих, че няма никой, който да охранява автобуса пред театъра. Всъщност вече беше уговорено да си почина, но почувствах, че е необходимо да запълня тази празнина. Не попитах никого и направо се захванах за работа. Стоях там през цялото време, докато представлението не приключи и нямаха нужда от помощта ми, за да демонтират сцената. След това планирах да си почина. Но не можех да спра дотук и да оставя този камион, пълен с оборудване, да стои там, без никой да го пази. Затова отново застанах там. Стоях там, докато не отидох в хотела, за да го охранявам, и след това останах там до полунощ. След това спах в колата си в продължение на три часа. През по-голямата част от времето изпращах праведни мисли. Накрая охранявах автобуса заедно с друг практикуващ до шест часа сутринта, когато слънцето изгря. Това беше най-трудната част. Но добрата част беше, че двамата можехме да обменим опит един с друг. Като цяло работих 18 часа, но почивах само 3 часа. Невъзможното стана възможно. Аз самият също се чувствах изумен. Разбрах какво мога да постигна с помощта на Учителя.

Учителят казва в девета лекция на „Джуан Фалун“:
„Когато се усъвършенствах в миналото, много велики майстори ми казваха следните думи: „Когато е трудно да се понесе, можеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш“. Всъщност е така. Защо не опитате, когато се върнете вкъщи? Когато преодолявате истинска трудност или изпитание, опитайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите. Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително можете да го направите, наистина ще откриете: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“.
(„Джуан Фалун“, Лекция Девета)

С това ново разбиране няколко седмици по-късно успях да се справя с последния ден от представленията на „Шен Юн“ в град Брегенц по нов начин. С удоволствие дойдох в театъра по-рано, за да изчистя полето там. Също така по пътя от хотела до театъра използвах времето, за да изпращам праведни мисли за прочистване на целия град. След като пристигнах по-рано, можех да играя ролята на пазач на входа за изпълнителите, да поздравявам членовете на персонала на театъра и персонала на кухненския екип и да отварям вратата за всички. Това малко действие - да отвориш вратата на другите, да ги пуснеш да влязат, да се поклониш, да отдадеш уважение и да дариш усмивка на другите - това са все стари традиции, но за мен те придадоха мистично значение по време на представленията на „Шен Юн“, особено когато отварях вратата на артистите от „Шен Юн“. Когато отварях вратата на чистачките на театъра, те се учудваха и казваха: „Никой тук не е правил това за нас досега.“ Те бяха трогнати от това малко действие. Започнахме да обсъждаме древните традиции, както и това, че се опитвам усилено да изучавам тези традиции, защото те са станали много важни за мен. Ние като практикуващи можем да използваме тези малки детайли, за да покажем "Джън-Шан-Жен" на хората по света, и точно тези традиции дават положителни впечатления на хората, които срещаме. На този ден охранявах много входове и коридорни пространства и всяка врата и коридор бяха много специални, заради многото преживявания, свързани с тях.

В този ден бях решен: нямаше да си тръгна, докато нямаше човек, който да се нуждае от помощ. Досега винаги пресмятах кое ще е времето за приключване и в повечето случаи това ставаше, когато бях много уморен. Исках да се справя по-добре след преживяното във Фусен. Този път не помогнах да се демонтира сцената или да се охраняват превозните средства, за да изчакам да отпътуват от театъра, за да продължа след това работата си, а вместо това помогнах на тези от кухненския екип да си опаковат нещата и по този начин прекарах няколко часа. Оставих настрана мислите си, че вече съм много уморен, и освен това си тръгнах едва когато всички напуснаха театъра. За пореден път с изумление открих, че с помощта на Учителя неочаквано успях да постигна това. За първи път ми се случваше да се справя с подобно предизвикателство. Понякога си мислех, че сега не съм ли по-възрастен, за разлика от времето, когато бях млад и можех да направя всичко? Наистина ли е така? Дали това е начинът, по който го искам? Дали това е илюзорно? Мисля, че когато става въпрос за Дафа, човек трябва да преосмисли границите си. „Джуан Фалун“ ясно посочва как можем да се подмладим. Трябва да се възползваме от тази възможност. Когато отправната ми точка е изпълнена с праведни мисли, мога да изпитам състоянието на това да стана по-млад.

Никога не съм обичал да нося костюми и облекло, което е изискано и подхожда на фестивалната атмосфера. Харесвам по-ежедневни дрехи и маратонки, дори на работното си място. Една риза, вратовръзка или костюм висят в гардероба ми в продължение на няколко месеца, преди да имам възможност да ги облека. След като Учителят заговори за традициите, забелязах на много стари снимки, че много обикновени и бедни селяни и работници в нашето село винаги са се обличали добре за работа, и това ме изуми. Те дори носеха шапки, за да покрият главите си. И дори когато времето беше горещо, те носеха дълги ръкави и дълги панталони. Ако носеха къси панталони, носеха дълги чорапи. По облеклото хората можеха да определят професията им. Всяко село имало свое традиционно облекло. Някои традиции се пазят и до днес. От гледна точка на работата ми като охрана пред театъра можех да наблюдавам как артистите от „Шен Юн“ по време на придвижването си от хотела до театъра и на връщане бяха толкова спокойни и дисциплинирани. Независимо дали ставаше дума за облеклото им или за поведението им, всички те ми направиха отлично впечатление. Подходящ ли бях за охранителна дейност? Дали във всяко свое действие и движение имах тази нагласа? Трупата за сценично изкуство „Шен Юн“ е първокласна артистична група и като охранител, въпреки че изпълнявам само обикновена охранителна дейност, не би ли трябвало и аз да се обличам по-добре в съответствие с вида на изпълнителите и според старите традиции и благоприличие да съм сдържан в собствените си действия и да обмислям повече облеклото си? За мен възможността да използвам праведни мисли на паркинга, който охранявах, да се усмихвам и учтиво да изразявам уважението си, да приветствам и да се сбогувам с изпълнителите от „Шен Юн“ и с тези, които имат предопределена връзка с мен, беше чест за мен. На много хора посочих входа на театъра, отговорих на много въпроси и предложих допълнителна помощ. Понякога си мислех как бих могъл да се справя по-добре. Потопих се с ума и тялото си в задачите си и няколко часа минаваха много бързо. Все повече преживявах как ние, самоусъвършенстващите се, можем да образуваме едно тяло, а много посетители също се сливаха с него. Може би бях един от първите практикуващи, които посетителите виждаха по пътя към театъра, така че трябваше да им направя добро първо впечатление. Въпреки че това изглежда като работа, която не си заслужава да се споменава, тя също е много важна и това ми донесе нови разбирания в самоусъвършенстването ми.

Желанието да се разболея

За да участваме в „Шен Юн“, дълго време като доброволци не бяхме сигурни дали трябва да се ваксинираме или не въз основа на новата епидемична ситуация. След като прочетох писанието на Учителя „Събудете се“, реших да се ваксинирам и по този начин, независимо от това какви условия имаха Австрия и Германия, щях да бъда подготвен. Въпреки че бях приел да се ваксинирам заради „Шен Юн“, все още имах нагласата, че предпочитам да не се ваксинирам. Според австрийските разпоредби в закона имах две възможности: едната беше да се ваксинирам, а другата - да се считам за имунизиран, след като се възстановя в продължение на шест месеца след заразяването с вируса.

През 2022 г. трябваше да си направя втората ваксина след първото представление на „Шен Юн“. Искаше ми се да се разболея и така да не се налага да се ваксинирам. Това желание се сбъдна. Два дни по-късно, на връщане от Кьолн, изгубих усещането си за вкус. PCR тестът ми показа, че съм заразен и трябва да бъда изолиран.

Като практикуващ, стигнал дотам, че да си пожелае да се разболее, правилно ли беше това? Беше ли това в съответствие с Фа? И дали по този начин не вредях и на други практикуващи?

„Като практикуващ ако винаги мислите, че това е болест, вие всъщност молите за нея. Ако молите за болест, тя ще дойде в тялото ви. Като практикуващ нивото на вашия шиншин трябва да е високо.“
(„Джуан Фалун“, Лекция Шеста)

„В нашата Вселена има принцип: ако вие самите искате нещо, никой няма да се намеси. Докато го искате, никой няма да се меси. Моят фашън ще ви спира и ще ви дава знаци. Ако открие, че винаги сте такъв, повече няма да се грижи за вас. Как може някой да бъде принуждаван да се усъвършенства? Не могат да ви накарат или принудят да се усъвършенствате. Зависи изцяло от вас истински да правите прогрес.“
(„Джуан Фалун“, Лекция Шеста)

През следващите няколко дни се чувствах безсилен от главата до петите. Пет дни по-късно, след като си направих тест, можех да реша дали да приключа периода си на изолация или не. Но тестът показа, че все още имам вируса. Бях го поканил, но сега той не желаеше да си тръгне. Правилна ли беше гледната ми точка? Дали не давах на злото вратичка, от която да се възползва? Дали това беше само илюзия? Много скоро ми се наложи да помагам в Залцбург. В деня преди поставянето на сцената в Залцбург изолацията ми приключи. Въпреки това все още имах симптоми на новия вирус като кашлица и освен това бях в лошо здравословно състояние. Затова тогава реших да не ходя в Залцбург.

Не направих ли голяма грешка? Всичките ми съседи знаеха, че не съм се разболявал от шест години, така че след като внезапно се заразих с вируса, всички бяха шокирани. Веднъж им бях казал, че няма да се разболея, защото лечебното действие на Фалун Дафа е много добро. Не беше ли това лош сигнал, когато се заразих с вируса? Поглеждайки назад след това, това наистина беше лоша ситуация, с такава силна привързаност към желанието да се разболея, в резултат на което нямаше как да изпълня обещанието си да помогна в Залцбург.

Внимателно се замислих за това и дали съм имал тази привързаност и преди. Всъщност, когато бях още дете и винаги, когато имах изпити, винаги исках да се разболея, за да мога да отложа изпитите си. Понякога проявата ми на отчаяние беше повод да се отърва от отговорността си. Когато напрежението беше твърде голямо за мен, винаги си пожелавах да се разболея. Защото на болните хора може да се съчувства и да се обръща внимание. Не беше ли това също пристрастяване? Не съществуваше ли там привързаност, която да премахна?

Що се отнася до това, че съм самоусъвършенстващ се, когато седях в медитация в група, винаги обръщах внимание на това кога започват да ме болят краката и колко дълго ще ме болят, а след това можех да кажа на всички останали там. Винаги ли съм се надявал да бъда този на мястото на практиката, когото го боли най-много? Това беше ли състезание за това кого го боли най-много? Трябваше ли да се оплаквам и след това да спечеля съчувствие от другите? След като се отървах от тази привързаност, не мислех кога е започнала болката, докато седях в медитация, нито обмислях колко дълго ме е боляло. Всеки път, когато се появяваше тази мисъл или когато краката ме боляха, веднага си напомнях да се отърва от тази привързаност. Сега това вече няма никакво значение за мен.

Участието ми в „Шен Юн“ тази година и груповите дейности с други практикуващи ми помогнаха много в самоусъвършенстването и ми позволиха да осъзная изпитанията, които трябваше да премина, и освен това да ги премина добре.

Бих искал да благодаря за това, че успях да бъда по-задълбочен в участието си в проекта „Шен Юн“. Бях много любопитен какво мога да науча или осъзная от него. Много благодаря на Учителя за времето и възможностите, които ни предостави, както и за споделянето на опит от други практикуващи и за това, че те ми посочиха някои неща. Съжалявам също, че не изпълних задачите си на сто процента, но следващия път ще се постарая да ги изпълня още по-добре.

Тъй като нивото ми е ограничено, моля ви състрадателно да посочите грешките ми, които да коригирам.

Благодаря ви, велики Учителю!
Благодаря ви, практикуващи!