Изправяне пред привързаности и отстраняване на пропуски в работата по мърчандайзинга за Шен Юн

Поздрави, почитаеми Учителю!

Поздрави, практикуващи!

Тази година в Испания бяхме изправени пред ново предизвикателство: 11 представления в 4 различни града и следователно първото ни турне на „Шен Юн“ в Испания! Това означаваше промяна във всеки един от практикуващите, които участват в проекта „Шен Юн“ от нашата страна. Всичко щеше да бъде различно - от промотирането и продажбата на билети до организацията на задачите, наличността и логистиката.

Разбиране на ролята на мърчандайзинга в театрите

Като човек, отговарящ за мърчандайзинга или спомагането за продажбата на рекламни продукти на „Шен Юн“ тази година, първото нещо, което си помислих, беше, че организирането на щандовете в толкова много градове ще бъде голямо предизвикателство за нас. „Шен Юн“ идва в Испания от 2014 г. насам. През тези години винаги сме заемали скромно място в театрите или местата за провеждането на спектаклите, като винаги сме смятали, че мърчандайзингът е малко, почти незабележимо, но ценно допълнение.

Имаше само двама или трима практикуващи, които бяха ангажирани с дейностите на щанда за мърчандайзинг, като масата за рекламните продукти беше дълга не повече от 2 метра, и поръчвахме много умерено количество продукти. През 2022 г. се осмелихме да поръчаме малко повече и бяхме изненадани, че публиката беше по-възприемчива и по-заинтересована да купува. Затова решихме, че тази година ще направим по-голяма поръчка с по-голямо разнообразие от продукти и че масата ни ще бъде по-голяма.

Но едва когато разговарях с други практикуващи, занимаващи се с мърчандайзинг в други страни, разбрах, че в съзнанието си не съм се фокусирала правилно върху важността на мърчандайзинга по време на шоуто. Винаги бях мислила за него като за област с малка значимост и като за малко цвете в голямата прекрасна градина на „Шен Юн“.

По време на една среща човекът, който отговаряше за мърчандайзинга в Ню Йорк, каза нещо, което ме накара да се замисля колко съм грешала: „Ние, които управляваме щанда за мърчандайзинг, сме първият контакт на публиката с „Шен Юн“, когато посетител влезе в театъра. Голяма отговорност е да ги посрещнем с внимание и да отговаряме на високия стандарт на „Шен Юн“, защото за хората ние сме част от представлението.“ Съзнанието ми най-накрая разбра и се захванах за работа.

Екипът ни тази година се състоеше от 5 практикуващи, едната от които е майка ми, а другата - дъщеря ми. Няколко от нас се събраха, за да решим какви рекламни продукти да поръчаме. След това майка ми и аз изчислихме продажните цени на всеки продукт. Аз изготвих ценовата листа. Направих списък на продуктите, преведен на испански език, с описанията и цените. Освен това друг практикуващ, моят съпруг, ми помогна да намеря онлайн програма за управление на складовите наличности и за следенето на продажбите по време на „Шен Юн“.

Закупихме и баркод скенер с идеята да ускорим процеса на продажба и да спестим време. Трябваше да въвеждам всеки продукт със снимката и цената му в тази онлайн програма, което отнемаше доста време. Закупихме черни кадифени платове за покриване на масите. Закупих бюстове за излагане на бижутата и различни аксесоари за хубавото представяне на щанда. Много от тези аксесоари трябваше да облицовам с черен плат или да ги адаптирам естетически. Подготвянето на всичко за мърчандайзинга беше много работа и отне много време.

Когато рекламните продукти пристигнаха, направихме симулация на това как ще изглежда щандът и разположихме цялата маса в офиса на семейния ни бизнес. Освен това направих инвентаризация, изготвих ценови листи и много други неща. Бях подложена на голям стрес и напрежение, тъй като исках всичко да бъде перфектно.

Разпознаване на привързаността към самоутвърждаването и признанието

Когато останаха няколко дни до началото на турнето, изпратихме целия мърчандайзинг на палети директно в театъра в първия град от турнето.

Тъй като цялото семейство пътуваше, логистиката също не беше лесна. Посочихме на клиентите си, че затваряме магазина си за ваканцията, а аз говорих с училището на дъщеря ми, за да ги помоля да я държат в течение за всички домашни и изпити. Не беше лесно и да накарам семейството на съпруга ми, което не е практикуващо, да разбере, че ще направим всичко това.

Единственият начин да пренесем целия си багаж и нещата, които ни трябваха за поставяне на щанда, беше да монтираме преносим багажник на покрива на колата. Още сутринта преди да започнем пътуването, искахме да монтираме багажника на колата, но ключовете, които ни бяха необходими, за да го отворим ....., не бяха на мястото си! Къде бяха ключовете? Беше невъзможно да не са на мястото си. Потърсихме ключовете в офиса, вкъщи и на най-невъзможните места... те бяха изчезнали по магически начин и след часове търсене и отлагане на заминаването ни решихме да наемем багажник.

Междувременно нашият главен координатор на „Шен Юн“ ни чакаше да пристигнем на местоназначението си възможно най-скоро, за да може съпругът ми да отиде при местните медии във връзка с провеждането на интервютата за спектакъла. Накрая тръгнахме с 5 часа закъснение, а съпругът ми не пристигна навреме.

По време на пътуването споделяхме и преговаряхме отново и отново как ще подредим щанда и обмисляхме всичко, което трябваше да се вземе предвид. Чувствахме се подготвени, а аз се чувствах доволна от себе си, защото смятах, че имам контрол над всичко. После изведнъж се случи нещо, което накара усещането за контрол внезапно да изчезне.

Беше вече нощ и бяхме на половината път, когато навлязохме в един ветровит район. Изведнъж при скорост от 120 км/ч багажникът на покрива, който бяхме наели същата сутрин, се счупи с огромен трясък, който изплаши всички ни. Бюстовете за излагане на бижута и други аксесоари, които бяхме облицовали с черен плат, баркод четецът, който щеше да ускори продажбите ни, монтажните материали като ножици и малки прибори, етикетите с имената и цените на продуктите - всичко това беше отлетяло. Когато най-накрая успяхме да отбием встрани от магистралата и да спрем, единствените неща, които останаха в багажника на покрива, бяха черните платове и, за щастие, една раница с компютър.

Беше изключително стресиращ момент и всички ясно чувствахме, че това, заедно с невъзможността да намерим ключовете за багажника, е било сериозна намеса. Но също така много ясно почувствахме, че Учителят ни е предпазил от тази опасност, която можеше да доведе до много по-лоша ситуация. Тъй като не успяхме да спрем навреме, не можахме да вземем нищо, което беше паднало на пътя, защото то беше твърде далеч зад нас. Освен това беше нощ, имаше трафик, беше много студено и много ветровито. Можехме само да отстраним счупената част от капака на багажника и да продължим по пътя си. Решихме да изпратим праведни и да се успокоим.

Един вътрешен глас ми каза: „Осъзнаваш ли? Само преди 20 минути се чувстваше удовлетворена от цялата работа, която си свършила, от това колко си организирана и че всичко е под контрол“. В един миг цялата тази сигурност, удовлетворение и контрол изчезнаха напълно и в главата ми се появи една не особено добра мисъл: „Щях да успея да докажа, че мога да организирам перфектно мърчандайзинга, че съм много способна, че заслужавам уважение и че върша добра работа“, а сега всичко беше отлетяло в тъмнината на нощта.

Този факт ми помогна да осъзная привързаността си към признанието, към славата и към утвърждаването на себе си. Защо правим нещата? За кого ги правим? Не правим ли всичко, за да помогнем на Учителя да спаси съзнателните същества? Има ли значение кой върши дадена работа, стига тя да е свършена възможно най-добре? Резултатът трябва да е възможно най-добрият и ние трябва да се усъвършенстваме и да се приспособяваме към нивото на съвършенство на „Шен Юн“, но без да губим осъзнаването на факта, че ние сме само инструментите, които помагат на Учителя. Ако можехме да видим целия този въпрос от по-високи нива, със сигурност щяхме да осъзнаем колко неимоверно смешни са нашите привързаности и дори щяхме да се засрамим.

На следващия ден пристигнахме в първия театър без половината от инструментите. За щастие всички рекламни продукти за мърчандайзинга вече ни чакаха в театъра. Когато се срещнахме с останалите от екипа ни и им обясних какво се е случило, те веднага ме окуражиха. Заедно успяхме да подготвим щанда възможно най-добре. Един от практикуващите веднага ни донесе масите, други ни помогнаха да внесем стоките и да отворим всички кутии, трети поставиха телевизора за рекламните видеа. Търсихме алтернативи на нещата, които излетяха от багажника, разстилахме кпокривките по масите и подговихме всичко навреме.

Истинското оценяване на практикуващите от екипа и подкрепата им правят работата по-добра

Когато публиката влезе в театъра този ден, лавината от хора на щанда за мърчандайзинг беше огромна и продажбите бяха много по-високи, отколкото очаквахме. Всички искаха да купуват. Като нямаше бар четец за кодове, онлайн програмата беше безполезна. Поради това целият процес на продажби беше много бавен и някои хора си тръгнаха, без да купят.

Успях да споделя с екипа си, докато публиката гледаше шоуто, и им обясних колко тежка е била работата през месеците, предшестващи шоуто. Разказах им за всичко, което бяхме направили вкъщи, как се опитвах да подготвя всичко и как бях натъжена от случилото се. Изненадани, те ме попитаха защо не съм ги помолила за помощ. Казаха ми, че не е трябвало да поемам цялата работа. Не разбираха защо не съм разпределила работата между всички тях.

В този момент осъзнах, че наистина не съм имала достатъчно доверие в екипа си. Осъзнах, че съм настоявал да направя всичко, защото съм смятала, че ще го направя по-добре. Колко грозно е лицето на една привързаност, когато я видите пред себе си. Колко грозна е тази част, която все още не сме усъвършенствали. Защо не се доверявах на хората от екипа? Защо не видях всичките им качества и умения веднага? Кой лидер на екип не делегира задачи? Всички ние сме Дафа ученици на Учителя и Учителят е този, който ни поставя там, където трябва да бъдем, по някаква причина. Коя съм аз, че да поставям това под въпрос?

Промених мислите и отношението си благодарение на помощта на моите съекипници (включително майка ми, дъщеря ми и съпруга ми) и техните безусловно добри сърца въпреки грешките ми. Видях как те бяха състрадателни към мен, не ме съдеха, даваха решения и работеха с чисто и праведно сърце. Очите им блестяха от вълнение заради това, че могат да участват и да помагат. Те искаха всичко да бъде перфектно, точно както и аз. Всички те допринесоха с идеи и подобрения, които направиха работата много по-лесна.

Когато представленията в първите два града приключиха, всички се прибрахме вкъщи, защото един месец по-късно „Шен Юн“ щеше да има представления в последните два града от турнето в Испания. След като разбрах за тези две грозни привързаности, активно реших да променя това незабавно. Осъзнах, че всички ние, Дафа ученици на Учителя, сме много ценни инструменти и че не бива да подценяваме колко сме изключително необходими.

Един практикуващ ми каза: „там, където един не достига, другите го правят“. Именно в това се състои работата в екип и формирането на едно тяло. Ако се научим да се ценим един друг и да виждаме качествата си, както Учителят прави с нас, ще можем да вършим работата си по-добре и по-ефективно. Другите практикуващи и ние - всички сме част от едно тяло, което функционира в съвършена хармония, когато всеки от нас изпълнява своята част.

Прилагане на наученото. Промяната в мисленето променя средата ни

На първо място трябваше спешно да пренаредим рекламните продукти, тъй като бяхме продали почти всичко и нямахме достатъчно стоки за втората половина на турнето (оставаха ни още 7 представления).

Докато чакахме новата поръчка да пристигне от Ню Йорк, реших да делегирам колкото се може повече на моите съекипници. Един от тях стана отговорен за цялата инвентаризация, а също и за коригирането и модифицирането на продуктовия списък. Друг практикуващ стана отговорен за изчисляването на цените. Друг пък отговаряше за воденето на записки от всички срещи, които провеждахме, и за изготвянето на списък с предложения за подобрения. Също така всеки от нас отговаряше за даден мърчандайзингов раздел, така че всеки знаеше точно характеристиките и аргументите пред клиента за продажбата на продуктите на своя раздел: раздел за шаловете и ветрилата, за бижутата и огледалата, за книжните знаци, за албумите и музиката, за мъжкия раздел и чантите, както имахме и отговорник за касовия апарат. В този момент най-накрая наистина започнахме да работим като единен екип. Всеки се съсредоточи върху своята част и пое отговорност за нея.

Почти 4 седмици и 2300 км по-късно пристигнахме в последните два града от турнето на „Шен Юн“ в Испания. В тези два града успяхме да поставим големи и много хубави щандове, добре организирани и с всички необходими инструменти. Имахме добри продажби и открихме много благодарна публика и невероятни преживявания от много хора, които бяха пропътували голямо разстояние, за да видят представлението.

Промяната на възприятието ни за важността на мърчандайзинга на мястото за провеждане на представленията беше от основно значение за пълната промяна на отношението и разговорите ни с публиката. Ние се превърнахме в информационна точка за публиката преди представлението и успяхме да се насладим на първите впечатления на зрителите в антракта. Изпитахме магията на „Шен Юн“ в техните очи, в техните коментари и в желанието им да отнесат „Шен Юн“ у дома чрез рекламните продукти.

Продадохме толкова много шалове, колкото никога досега през всичките тези години. Продадохме почти всички бижута, цялата мъжка секция, детската секция, албумите... Никога не бяхме продавали толкова много, колкото в последните два града.

Оставаме единни и гледаме в бъдещето като обединен екип

Днес в екипа по мърчандайзинг в Испания сме в постоянна комуникация помежду си чрез групов чат, в който споделям всички новини, които магазинът „Шен Юн Шоп“ ни представя за следващата година. Имахме много интересни срещи с други мениджъри по мърчандайзинг от други части на света, на които се учихме от техния опит, планирайки да приложим идеите и предложенията, които те направиха. За следващия сезон ще включим още една практикуваща, която вече изрази безусловното си сърце да помага на „Шен Юн“. Всеки от нас има ясно определена област на отговорност в екипа.

Дълбоко съм благодарна на Учителя, че продължава да ми се доверява и да ми дава възможност да преживявам ситуации, които ме карат да се вглеждам в себе си и да осъзнавам къде не правя нещата правилно.

Също така съм много благодарна на практикуващите в моето обкръжение и на семейството ми, че ми помагат да се усъвършенствам всеки ден. Осъзнах, че някои по-дълбоки привързаности се появяват отново и отново и ние ги отстраняваме пласт по пласт.

Привързаността към утвърждаването на себе си и търсенето на признание от другите е нещо, което откривам в себе си от години и си мислех, че почти съм я отстранила. Но видях, че макар и да съм я преодолявал в миналото, това е било само един слой на нивото, на което съм била по онова време. Все още има още слоеве и аз трябва винаги да бъда внимателна в името на моето самоусъвършенстване и в името на работата, която върша. Ако не отдавам значение на някои привързаности, те могат да се окажат сериозни пропуски, които злото може да използва, за да навреди на проекта, в който участвам. Това наистина е много сериозно.

Преди всичко трябва да бъда отговорна за самоусъвършенстването си, да бъда усърдна и да осъзная, че това не е доброволна работа, а тържествен обет, което съм дала на Учителя навремето, и че ако не го изпълня, това ще навреди на много същества, които зависят от мен на много нива. Това е нещо толкова необятно, че от високите сфери моите привързаности и егоизъм със сигурност са непоносими.

Учителят ни казва: „Проб­лем е, ако заб­ра­ви­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си за­ра­ди пра­ве­не­то на твър­де мно­го неща. Вие сте са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се. Не го­во­ря за ва­ше­то ми­на­ло, как­ви сте били ня­ко­га или как­во по­каз­ва­те на по­вър­х­ност­та. Го­во­ря за ва­ша­та същ­ност и за зна­че­ни­е­то на ва­шия жи­вот, за от­го­вор­ност­та, ко­я­то по­е­ма­те, и за ис­то­ри­чес­ка­та ви ми­сия. Само така сте ис­тин­с­ки Дафа уче­ни­ци.„

„Какво е Дафа ученик“, „Преподаване на Фа по време на Фа-конференцията в Ню Йорк 2011 г.“

За мен и семейството ми беше скок на вярата ни - да затворим временно бизнеса, да вземем детето от училище и да посрещнем финансовите разходи, които всичко това налагаше. Ние сме Дафа ученици и сърцата ни са в помощ на Учителя. Когато наистина поставяме Дафа на първо място, помощта идва при нас. Това е, което ясно почувствахме, защото когато турнето на „Шен Юн“ в Испания приключи тази година и се върнахме у дома, изведнъж в семейния ни бизнес започнаха да идват повече поръчки, дъщеря ми успя да вземе изпитите си и получи много добри оценки, а семейството на съпруга ми видя, че затварянето на бизнеса за 2 седмици не ни е навредило и коментира колко хубаво изглеждат рекламите на „Шен Юн“ по телевизията.

Като цяло тази година по време на обиколката ни в Испания имаше някои трудности и смущения в няколко области. Моето разбиране за това е, че преминаването от средно 4 концерта на година към 11 означава голям скок и повече отговорност. Злото не харесва това, което правим, а още по-малко, ако го правим в още по-голям мащаб. Преди всичко трябва да се грижим за самоусъвършенстването си и да избягваме на всяка цена да оставяме пропуски. Разбирам, че това е отговорността да бъдеш Дафа ученик.

Благодаря ви, Учителю!

Благодаря ви, практикуващи!