Култивиране по време на работата с ВИП личности

Здравейте, Учителю и колеги практикуващи!

Името ми е Елен. Аз съм от Израел и се самоусъвършенствам от 2006 г. От 2018 г. отговарям за ВИП работата в нашия местен екип на „Шен Юн“. Преминах, и все още преминавам през дълбок процес на усъвършенстване на шиншин и освобождаване от привързаности в различни ситуации.

Посещение на среща на елита

Благодарение на работата си, съпруга ми се среща с влиятелни и известни хора, а аз имам възможност да разяснявам истината. През 2018 г. бяхме поканени на годишното събитие на Google в Лондон. На това тридневно събитие присъстват около 200 души - елитът на света на технологичния бизнес, много умни и талантливи хора се събират за лекции, панелни дискусии и изграждане на връзки.

Сред тях бяха изпълнителните директори на банки и големи медии в Европа, предприемачи и бизнесмени, ръководството на Google, Wikipedia, Boeing, политици и др. Сред ораторите бяха бивш френски президент, съветник на бивш президент на САЩ, заместник-министър на НАТО, всичките седящи близо до мен. Всички те се бяха събрали, за да обсъдят как да вършат работата си по-добре и как да управляват света, за да го направят по-добро място.

Като Дафа практикуващ, по време на почивките и храненията се опитвах да обикалям, да се срещам с хората и докато се опознаваме – „с какво се занимавате?“, да им разказвам за Дафа и преследването. Беше идеална възможност, но се чувствах като капка в морето. До колко хора щях да успея да достигна в рамките на тези 3 дни? Помислих си за думите на Учителя.

Учителят казва в „Преподаване на Фа на Фа-конференция в Атланта през 2003 г.“:
„Така че, когато става въпрос за разясняване на истината, тъй като това е толкова важно, трябва да го правите още по-спокойно и безпристрастно и трябва да разпознавате по-ясно различните видове възможности, начини за справяне с нещата и подходи, с които се сблъскваме, докато разясняваме истината.“

Реших да използвам една от панелните дискусии и да задам въпрос. Но преди това да се случи, трябваше да премина през няколко предизвикателства и да се освободя от някои привързаности.

Първо, имах езикова бариера. По онова време английският ми беше доста елементарен. Не разбирах всичко, което се казваше по време на лекциите и панелните дискусии. Също така чувствах, че не мога да проведа дори кратък разговор по теми, за които имах много малко разбиране, като глобалната икономика, киберсигурността и т.н., и да насоча правилно такъв разговор, за да изясня истината, особено на английски език. Страхувах се и се срамувах да се изправя в зала, пълна с много умни хора, и да объркам нещо, както и да навредя на имиджа на Дафа.

Изпратих много праведни мисли, изчистих съзнанието си от чужди намеси, стабилизирах основното си съзнание и зачаках подредбата, бях бдителна и внимателна и тогава това се случи.

В този ден беше предвидено да говори президентът на голяма международна организация, която се занимава със спасяване на бежанци. Въпреки че беше сравнително млад човек, той вече беше известен с впечатляваща биография, тъй като беше бивш британски външен министър и работеше с бивш президент на САЩ. В края на изказването му имаше време за въпроси. Осъзнах, че това е възможността.

По време на цялата му беседа продължавах да изпращам праведни мисли, така че нищо и никой да не ми пречи. Знаех, че трябва да задам един въпрос, който да включва изясняване на истината и да бъде точен и добре разбран от всички. Конструирах го в ума си и го повторих няколко пъти, за да не се объркам, докато го задавам. Той беше: „Как бихте могли да помогнете за катастрофалното положение на практикуващите Фалун Гонг в Китай, които са преследвани и убивани заради органите си от китайската комунистическа партия?“ Изчаках частта с въпросите и отговорите и когато тя дойде, вдигнах ръка.

Бях вторият човек, който зададе въпрос. Изправих се и помолих Учителя за помощ, представих се и започнах да задавам въпроса. Всички погледи в залата бяха вперени в мен, а също и всички камери. Човекът беше спокоен и внимателен, усмихваше се, но изведнъж, когато се споменаха думите Фалун Гонг, той брутално ме спря и каза: „Няма да се занимавам с това, моля, следващият въпрос“ и веднага даде думата на друг човек да зададе друг въпрос.

Останах да стоя още няколко секунди и след това седнах. Току що се беше случило нещо, което не трябваше да се случва и не беше подходящо за случая. Хората, поканени на такива събития, се подбират внимателно, няма репортери, които да задават неудобни въпроси, и всичко се случва в почтена и спокойна атмосфера. Хората разбраха, че съм попитала нещо, което наистина го е разстроило и той ме бе отрязал агресивно. По-късно хората дойдоха при мен, за да говорим за случилото се и това ми даде повече възможности да изясня истината. Но аз не се отказах. Когато той приключи, бързо се приближих до него, за да му задам въпроса лице в лице.

Той беше заобиколен от хора, изчаках го. Наистина ме видя там, но се постара да не срещне погледа ми. След като поговори с последната жена, която стоеше там, той се обърна към мен и каза: „Съжалявам, трябва да тръгвам“, и избяга от мен.

Във фоайето цареше бъркотия, всички говореха по-силно от обикновено. Усещах някакъв хаос и много емоции във въздуха. Имах чувството, че цялото събитие е организирано за този момент, за един въпрос, който дори не беше напълно зададен. Чувствах се все едно съм била на представление, спектакълът е приключил и сега декорите се демонтират, тъй като вече няма никаква полза от тях. Погледнах навътре в себе си. Сърцето ми беше спокойно. Продължавах да се питам защо не можах да пробия ситуацията и да задам целия въпрос? Поне всички чуха думите Фалун Гонг.

Някои хора, които бяха дошли с нас от Израел, решиха да напуснат събитието по-рано. Съпругът ми също реши да си вземем полет за вкъщи по-рано и ме изпрати да събера багажа.

Събрах куфарите и слязох във фоайето. Преминах от едната страна на фоайето до другата, гледах пода и си мислех за случилото се. Изведнъж вдигнах глава и видях, че от другата страна на фоайето човекът, без да ме забелязва, бързо върви към мен. Спрях се и изчаках един момент, в който той се блъсна в мен, и тогава казах в сърцето си „Благодаря ти, учителю!!!“.

Момчето се блъсна в мен и много се изненада: „Вие? Пак ли? Какво искате от мен?“ Аз казах: „Какво би могло да се направи? Тези хора са убивани заради органите им, а светът мълчи. Какво вие можете да направите, за да помогнете? Вие имате влас“. Той отговори, че не може да направи нищо, че не работи по тази тема и т.н. Погледнах го в очите и казах на прост английски: „Обещайте ми, че когато имате възможност, няма да мълчите. Ще вземете думата и ще говорите. Осмелете се“. Той се засмя и каза: „Обещавам“ и си тръгна.

Срещата беше много кратка, няколко секунди, но почувствах, че докато се случваше, бяхме в по-бавно измерение, което ми позволи да се концентрирам и да направя това, което трябваше да направя.

Това беше момент на голямо състрадание от страна на Учителя, който му даде шанс да избере правилната страна. Надявам се, че той ще запомни нашата среща. Надявам се за него и за всички негови съзнателни същества, че той ще постъпи правилно.

От съпротива в подкрепа

През тази година имаше и още един случай. За да популяризирам „Шен Юн“ във висшето общество на Израел, се присъединих към няколко организации, в които работят и прекарват времето си хора от тази класа.

В една от тези организации работеше изключително влиятелен човек, който нямаше положителни мисли за Дафа практикуващите. Преди това той е получавал намеса от старите сили чрез натиск от страна на ККП. Практикуващите в Израел бяха работили усилено, за да му разяснят истината и да променят отношението му. Но на пръв поглед не се беше получило толкова добре. Бяхме помолили влиятелни хора, след като им разясним истината и получим подкрепата им, да поговорят с него и да го помолят да промени подхода си към нас. Доста от тях са разговаряли с него. Което имаше положително въздействие върху проекта, но го постави под натиск, така че той беше възмутен. Мисля, че това, което направихме, беше правилно, но го разгневи. Аз също работех по този казус, но не бях в пряк контакт с него.

С нашия местен координатор на „Шен Юн“ решихме, че аз трябва да се срещна с него, за да го опозная и да се опитам да променя мнението му. Присъединих се към едно пътуване в чужбина, което беше организирано от неговата организация. Той не знаеше коя съм.

Преди пътуването се опитах да си представя срещата ни, какво да кажа, как да отговоря, ако той се разсърди? Консултирах се с координатора си и с членовете на екипа как да подходим към него. Решихме, че трябва да му се извиня за това, че е бил наранен от действията ни, защото това не беше нашето намерение.

Координаторът и аз проведохме няколко разговора за това дали е правилно да се извиня. Дали това не отрича всичко, което сме направили преди това? Не накърняваме ли честта на Дафа? Нашето ограничено разбиране след тези дискусии беше, че няма да навредим на честта на Дафа, като направим това. Съжаляваме, че чувствата му са били наранени, и за нас е важно да отворим нова страница в отношенията си, така че решихме, че ще бъда малко като Хан Шин.

От първия момент на летището имахме много възможности да разговаряме. В онзи момент той все още не знаеше коя съм аз. В някакъв момент щеше да се наложи да се разкрия и се опитах да си представя какво щеше да стане и че може би щеше да има начин да насоча и направлявам момента, в който това да се случи. Исках това да стане в началото на пътуването, така че все още да имам достатъчно време да коригирам впечатлението му за нас и да започна да изграждам връзка.

Бях много напрегната и сърцето ми не беше спокойно. Кога да говоря с него? Как да започна разговора? Може би пред други хора, за да се сдържи и да не се ядоса толкова? Или може би на четири очи, за да не се смущава? Нямах отговори. Използвах свободните си моменти, за да изучавам Фа и да изпращам праведни мисли. Мислех за думите на Учителя.

Майсторът каза във Преподаване на Фа, проведено на Фа-конференцията в Сан Франциско през 2014 г:
„Нещата са подредени от толкова дълго време и това е такова голямо събитие, така че нещата са наистина добре подредени!".

Мислите ми започнаха да се успокояват и мъдростта ми започна да се отваря. Осъзнах, че е безсмислено да се опитвам да планирам, Учителят вече е планирал всичко, дори няма смисъл да мисля твърде много за това. Аз не съм отговорна за планирането, отговорна съм само за изпълнението. Тази мисъл наистина ме успокои. Друго нещо, което осъзнах, беше, че трябва да съм готова да скоча с главата напред, когато възможността почука. Вероятно ще е в най-неудобния и хаотичен за мен момент, но това е моментът, който Учителят е планирал, така че ще е идеален.

На следващия ден, след като посетихме един музей, цялата ни група обсъждаше какво да правим. Човекът се изправи и шумно попита кой иска да отиде с него до някакъв магазин, а след това и на ресторант. Той говореше с всички, но гледаше към мен. Помислих си, че нямам нужда от нищо от този магазин и може би ще е по-добре да се върна в хотела, за да изучавам Фа и да практикувам. Но тогава той отново повиши глас и попита кой идва и ме погледна. Казах си: „Какво иска от мен?“, а после се осъзнах и казах: „Аз ще дойда“.

Бяхме той, аз и още четирима души. Когато влязохме в ресторанта, се случи нещо странно. Всички ме чакаха да седна, а след това всички седнаха около мен. Седяхме и се хранехме, като си говорехме на различни теми. Запитах се дали наистина в този момент ще трябва да му кажа коя съм. Какво щеше да се случи? Струваше ми се много неподходящо това да се случи точно тогава. Накрая, когато се бяхме наяли и вече чакахме сметката, аз наистина изпитах облекчение, че това не се случи. И тогава изведнъж то се случи.

Някой попита: „Елен, ти с какво се занимаваш?“ Изкрещях отвътре: „Учителю, сега ли? Така ли? Наистина? Добре. Добре. Скачам.“. Около масата всички спряха да говорят и се съсредоточиха върху мен.

Казах: „Преди да говоря за себе си, искам да се извиня“. И се обърнах да го погледна - той седеше до мен. Всички попитаха: „Какво си направила? Какво се е случило?“ Започнах да разказвам за себе си и за това, което правя, отне му няколко мига да разбере коя съм. Тогава той се ядоса, удари с юмрук по масата и ми обърна гръб. Бях готова за такава ситуация, тъй като при подготовката си мислех какъв може да бъде най-лошият сценарий. Исках да бъда готова за тази среща. Защото, ако човек е готов, той е в състояние да води ситуацията, а Учителят иска от нас да играем водеща роля в обществото.

Казах му: „Моля ви, обърнете се и ме погледнете, моля ви, погледнете ме“. Той го направи и аз му казах, че съжалявам, че е бил наранен, наистина не сме искали това да се случи. В очите му се появиха сълзи. Повторих: „Извинявам се“. Накрая той каза: „Нека да оставим това зад гърба си“. Всички около масата бяха в шок и ни помолиха да разкажем какво се е случило преди това. Дадохме им кратка версия и в един момент той започна да им разказва за Фалун Гонг и преследването, разясняваше им истината. Сега беше мой ред да бъда изненадана. Казах в сърцето си: „Учителю, не мога да повярвам, че това се случва. Благодаря ви!“.

В стихотворението „Връзката Учител-ученик“ в „Хон Ин II“ Учителят пише:
„Сил­ни са пра­вед­ни­те мис­ли на уче­ни­ци­те
Учи­те­лят има си­ла­та при­ли­ва да пре­о­бър­не“.

Замислих се върху тези думи. Този момент беше точно това, което Учителят ни каза. Оттогава поддържаме добри отношения с този човек и сме обядвали няколко пъти.

Благодаря ви, Учителю, че ми дадохте шанса да се самоусъвършенствам, да утвърждавам Фа и да ви помагам да спасявате съзнателни същества.