България: Фалун Дафа конференция за споделяне на опит се проведе в София

Девета Фалун Дафа конференция за споделяне на опит се проведе в България, в луксозния хотел „Хемус“ в центъра на София, на 8 октомври 2023 г. Залата беше празнично украсена и точно в 9:00 ч. Фа Конференцията започна своята работа.

Залата.

Петдесет (50) практикуващи участваха в конференцията. Те се събраха, за да споделят своя опит в самоусъвършенстването и описаха физическите и психическите ползи, които са получили от практикуването на Фалун Дафа. Те са изпитали състрадателното спасение на Учителя и сърцата им са пълни с неописуема благодарност.

Двадесет и четири (24) практикуващи описаха своя опит в самоусъвършенстването, как се освобождават от привързаностите и изискват от себе си да се придържат към принципи на Фалун Дафа, Истинност, Доброта и Търпение, независимо дали са били у дома, на работа или са участвали в проекти, за да информират хората за Фалун Дафа. Те говориха за големите промени, които са преживели в телата и умовете си, докато са помагали на хората да разберат фактите за Дафа.

Те описваха как са подобрявали моралния си характер (шиншинг) и са укрепвали вярата си в Дафа въпреки трудностите.

Общата снимка.

Практикуващите бяха радостни от възможността да бъдат заедно, да общуват помежду си непосредствено. Те използваха всяка скъпоценна възможност да разменят мисли и идеи; да очертаят схеми и планове за нови Дафа проекти; да се обогатят с още споделяния и опит от самоусъвършенстването.

Пейо Иванов споделя: „Трябваше да се науча как да работя в екип с практикуващи и след това да намерим подходящ начин за въвеждане на новата петиция към съществуващото вече разясняване на истината. Научих се да проявявам голямо търпение, да изслушвам и разбирам. Започнах да мисля повече за другите“.

Ева Иванова споделя: "Осъзнах, че това са хора, на които също им е трудно, не по-малко от мен, и че те ежедневно са поставени в трудните ситуации, съпътстващи живота на един Дафа практикуващ. Приех, без да се бунтувам, че възможностите ми не са такива, каквито ми се искаха или другите очакваха, и посветих сърцето си тихо да ги подобря“.

Силвия Котева споделя: „Често си представям пътя си като планина, по която се катеря, и се чудя докъде ли съм стигнала, колко ли още остава до върха; дали ще успея да се изкача до него. Знам, че неслучайно се просветляваме, без да знаем истината от високо ниво – иначе няма смисъл; и затова си казвам в такива моменти: „Прави, каквото трябва, да става, каквото ще“.

Калина Иванова споделя: "Имаше ясни правила и изисквания за изучаването – да не се закъснява, да не се присъства само слушайки, да няма шумове и звуци около четящите, които да разстройват средата, да внимаваме да не грешим и да спазваме определено темпо (нито много бързо, нито много бавно ) и т.н.

Бях много впечатлена от нивото и усърдието на тези практикуващи, които нито се оплакваха, нито негодуваха срещу нещо, което не им харесва или не разбират. Спомням си, че тогава много ми се прииска разбирането и нивото на практикуващите в България също да израсне до такава степен".

Радослав Стоянов споделя: „От време на време се чудя каква точно трябва да бъде формата на успешното споделяне на опит от самоусъвършенстването. Вероятно най-добре е да води до издигане. Но как се постига това? Може би трябва да мислим за слушателя, да се поставим на неговото място, да не го отегчаваме с ненужни подробности, следствие на човешко мислене, да говорим от сърце, разбираемо, да се изказваме стегнато и по същество, да не вплитаме привързаности, докато говорим, да се основаваме на Фа в съжденията си и да приветстваме критика“.

Никол Ангелов споделя: "Когато започнах да практикувам, изпитвах силен ентусиазъм, че най-накрая съм открила праведния път, който съм търсила. Бях старателна да напредвам усилено и да придобия все по-добро разбиране за самоусъвършенстването. Стараех се всеки ден да изучавам и да правя упражненията, и когато пропусках един ден да ги правя, усещах вина и се чувствах слабохарактерна, затова че не съм успяла да се държа като самоусъвършенстващ се“.

Александра Ботева споделя: „През годините обаче осъзнах, че солидното изучаване на Фа е фундаментът, но прилагането на практика на всичко, до което човек достига като просветление в процеса на самоусъвършенстване в Дафа, е ключовото за подобрението му.

Вярвам, че всички съзнателни същества, които очакват спасение, не свалят очи от мен. Те виждат всяка една моя мисъл и оценяват всяко едно мое действие, а аз не искам да загубят надеждата си в мен, ако не отговарям на стандарта за Дафа практикуващ“.

Керачка Параскова споделя: "...налага се да работя в екип и да живея и работя за Дафа според стандарта на Дафа. Вече живея в огромното Дафа семейство. Учителят ми помага, фашъните ми помагат в живота и във всичко. Вече не съм сама, никой от нас не е сам. В единното общо тяло на Дафа сме…Учителят знае всичко. Това са неговите аранжировки за мен. Сега се стремя да живея по естествения ход на събитията. Вече не се притеснявам за нищо предварително, защото няма нищо, което да ми навреди. Всичко се случва за мое добро".

Катя Калфова споделя: „Учителят ни учи (не цитирам точно), че това, което най-много ни дразни у другия и го намираме за неприемливо, то се съдържа и у нас, ето защо трябва да гледаме навътре в себе си, за да открием това лошо качество и да го премахнем. Имам усещането, че у мен отново се разминават представите за това, дали правилно ще назова лошото нещо в себе си. Дълбоко в себе си разбирам, че Учителят ми показва и разкрива тънките и коварни нюанси на егоизма“.

Ина Георгиева споделя чрез Ивелина: (Ивелина чете есето на Ина Георгиева.) „Всекидневно преживявам много тестове, чрез които осъзнавам привързаностите си, и се опитвам да ги премахвам слой след слой. Но минаха години, докато се науча да се самоанализирам и да следя мислите си. Ако изпитам раздразнение или се появи осъдителна мисъл, със сигурност знам, че има някаква привързаност, която се е показала на повърхността и трябва да я отстраня“.

Иван Бързаков споделя: „Самоусъвършенствам се по Фалун Дафа от 11 години. Преди да започна да практикувам имах силно желание за постигане на резултати и лична изгода, всичко това съчетано със състезателен манталитет. При встъпването ми във Фалун Дафа това бяха едни от основните ми привързаности, с които и до ден днешен ми се налага да се справям. Там са и многобройните тестове, които се случват“.

Таня Калфова споделя: „Мисля, че започнах да изпитвам състраданието със сърцето си, а не просто разбиране за състрадание на интелектуално ниво. Осъзнах, че работата за „Минхуей“ е истинска работа на самоусъвършенстващи се. За изминалите шест месеца, откакто върви проектът, отделям доста повече време да чета есета на практикуващи. Осъзнах сериозността на работата за „Минхуей“, защото всяка публикация там утвърждава нашата работа – на българските Дафа практикуващи и умножава нашия принос“.

Елен Асимакова споделя: „Не след дълго осъзнах колко съм се променила в комуникацията ми с околните. Бях търпелива и състрадателна към тях, към тяхното действие или бездействие. Открих една друга страна на състрадателността, която ми носеше спокойствие и удовлетвореност, че поне не съм наранила човека срещу мен, а дори съм му помогнала. Старая се да намирам основания за това, което ме дразни у начина на мислене на другите в различните ситуации“.

Динко Митев споделя: „Седмица след това получих обаждане от практикуващ, който ме попита дали искам да бъда част от новата Фалун Дафа асоциация на България. В първия момент усетих как страхът ме загражда и се зачудих с какво мога да помогна на асоциацията и мога ли да понеса такава отговорност. Погледнах навътре, за да видя откъде идва страхът ми. Видях привързаности, които съм задържал отдавна и са ме водили през живота ми. Страх от конфликти и страх от загуба на репутация. Реших, че е време да премахна един слой от тях“.

Здравко Димитров споделя чрез Мартин: (Мартин Гарчев чете есето на Здравко Димитров.) „Опитвах се да разгледам ситуацията от различни ъгли. Винаги се опитвах да търся причините първо в себе си, да анализирам ситуациите с принципите на Дафа, всеки път откривах нещо ново за корекция - нетърпението, егоизма, гордостта, недоволството на моменти. Опитвах се още по-дълбоко да се вгледам и разбрах, че ако искам да продължа към по-високи нива, е необходимо да съм още по-усърден. Дафа е приоритет за мен“.

Диана Новкова споделя: „Дълбоко съм благодарна и за напътствията на Учителя чрез мъдрите слова, разкриващи смисъла на събитията в дълбочина. Моето наблюдение на света смени фокуса си от околните към това какво се случва в мен, какво мога да направя аз, с какво съм допринесла към това, което се случва, и как мога да направя нещата по-добре. Бих добавила, че с времето и задълбочаването ми в изучаването на Фа забелязвам подобрение и в поведението на близките си, което за мен е голям дар“.

Ганка Димова споделя: „Много пъти изпитвах как Милостивият Учител бе премахнал толкова много карма от тялото ми, както и много порочни, лоши фактори от съзнанието ми - невероятните проявления и промени, които се случиха с мен. Преди ставах сънлива, когато изучавам, но с времето тези симптоми просто изчезнаха“.

Матей Георгиев споделя: „Дълго време отлагах написването на есе за споделяне на опит. Не намирах за какво да споделя. Смятах, че разбирането което получавах при изучаване на Дафа, и от споделяне на други практикуващи, е единствено за моя собствена употреба и подобрение. Омагьосаният кръг, по който съм вървял, е бил много тесен и ограничен. Не бях се просветлил до по- високите нива на разбиране на Дафа“.

Неделчо Добрев споделя: „Един ден ми предложиха да купя съседната къща, което беше много изгодно за мен, но имаше и друг кандидат, който се нуждаеше повече от нея, а аз щях да я взема за реинвестиция. Бях убеден, че като практикуващ трябва да се освободя от желанието на обикновените хора, от неморални мисли и от намеренията за правене на лоши неща. Така зарадвах човека в нужда и сега ми е добър и щастлив съсед“.

Илия Милев споделя: „Буда Фа“ – казах, това ми дойде на езика. По-младият много бавно попита другия „Какво е Фалун Дафа?“. „Цигун практис... Аха“, промърмори бащата. Майката дойде и на нея започнах да й говоря за Фалун Дафа с моя беден английски.Всичко това беше свръхестествено. Да си мисля как да им разясня истината! Да се обърне детето точно на два метра от мене! Да реагирам и да му помогна, без да му има нещо, даже без да се уплаши. Явно това е трябвало да се случи и тези хора да са благодарни не на мен, а на Дафа, който се преследва в Китай“.

Красимир споделя чрез Златко: (Златко Добрев чете писмото на Красимир.) „Знам, че Учителят е аранжирал път за всеки... Знам, че той е дълъг и труден... Знам, че вярата и само вярата ни в него, ще ни помогне да преминем по него. Често препъвайки се и издигайки се отново, си повтарям думите на Учителя: „Ако не се усъвършенствате, има ли значение за кого съществувате? Вашето съвършенство - не е ли то за собственото ви освобождаване?“.

Костадин Василев споделя чрез Иван: (Иван Бързаков чете есето на Костадин Василев.) „След попадането ми в затвора животът ми спря и имах чувството че съм на дъното на дълбок кладенец... Всичко това се промени през 2016, срещайки Фалун Дафа в затвора, благодарение на практикуващи от града. Запознавайки се с практиката и самоусъвършенстването, нещата взеха да се изясняват. Застанаха си на местата, картината и целта на бъдещия ми живот бяха ясни! Давам си сметка, че изборът за мен беше лесен. Или трябваше да остана в блатото на безсмисленото вегетиране в затвора, или да поема по Пътя, предоставен ни от нашия Учител и да бъда Фалун Гонг ученик“.

Десислава Атанасова споделя: „Получих прозрението, че истина изречена без доброта е равна на жестокост, че праведността се състои и съдържа в желанието ти да даваш и даваш, и даваш, независимо при какви обстоятелства, дори и най-жестокия и безсърдечен човек да стои пред теб, ти с твоето безкористно чисто и състрадателно сърце и праведно съзнание, ще ПОБЕДИШ демоните в него, само и единствено, ако приложиш принципите ИСТИННОСТ, ДОБРОТА И ТЪРПЕНИЕ В ТРИЕДИНСТВО!“.

Кольо Колев споделя: „Самоусъвършенстването е най-праведният път, най-добрият начин да се завърнем към своята истинска същност. Всичко зависи от самите нас, ако имаме волята и способността да премахнем привързаностите си и изчистим всичко лошо от нас – тогава ще ни е по-лесно“.