Пропагандата на омраза на ККП: от момичето с белите коси до инцидента със самозапалването на Тиенанмън

(Minghui.org) Когато бях дете, книжката с картинки, озаглавена „Момичето с белите коси“, ме промени, като ме изпълни с омраза. В тази пропагандна история на Китайската комунистическа партия (ККП) едно младо момиче е продадено на земевладелец, за да изплати дълга на баща си. След това баща ѝ се самоубива. Неспособно да издържи на униженията и робския труд, изисквани от господаря и`, момичето избягва и се скрива в пещера в планината. Заради липсата на слънчева светлина и недохранването кожата и косата ѝ постепенно побелели. Години по-късно ККП идва и срива земевладелеца. Момичето било спасено и се събира с годеника си, член на Осмата пътна армия на ККП.

Когато прочетох тази история, толкова се разстроих, че се разплаках, когато майката на земевладелеца прободе момичето в лицето със сребърната си фиба за коса, когато то задрямало от недоспиване, работейки денонощно.

Точно както фибата за коса остави белези по лицето на момичето, така тя се вряза дълбоко в моето младо сърце. Беше толкова лошо, че всеки път, когато чуех думата „собственик“, изпадах в ярост. Когато драмата се играеше на сцената, един войник беше толкова разярен, че простреля актьора, който играеше земевладелеца, и едва не го уби. Това е пример как пропагандата на омраза на ККП може буквално да доведе хората до лудост.

„Момичето с белите коси“ се появява през 40-те години на миналия век и на тази пропаганда на ККП й трябват години, за да посее семената на омразата сред широката общественост. С течение на времето режимът става много опитен и изкусен в създаването на пропаганда за успешно промиване на мозъците на китайския народ. Когато десетилетия по-късно, през 1999 г., ККП започва да очерня мирната медитативна практика Фалун Гонг, с помощта на съвременните технологии тя е в състояние да разпространи омраза в цял Китай за минути или секунди чрез своите новинарски медии, като например телевизията.

Пример за това е инсценираният самоубийствен палеж на площад Тиенанмън през 2001 г., при който централната китайска телевизия, собственост на държавата, заснема добре замислена драма, за да оклевети Фалун Гонг, и я пуска без прекъсване в навечерието на китайската Нова година, когато семействата се събират да празнуват Новата година.

Една от актрисите, Лиу Чунлин, умира на място, а дъщеря ѝ Лиу Сиинг също умира „по време на лечение в болницата“. В очите на ККП животът им е безполезен, тъй като режимът се интересува единствено от налагането на комунистическа доктрина на народа си и заличаването на традиционните ценности, като тези, които проповядва Фалун Гонг.

След като през 2004 г. бяха публикувани „Девет коментара за комунистическата партия“, хората в Китай и по целия свят научиха истинската същност на ККП. Страхувайки се да не бъде разобличен, режимът все още не се е осмелил да оспори книгата. Но от прочитането ѝ най-накрая разбрах как пропагандата на ККП превръща бялото в черно. Бях заблуждаван от ККП в продължение на повече от 30 години.

Но не всеки е имал възможност да прочете тази книга. Много китайци все още са заблудени от лъжите на ККП - от „Момичето с белите коси“, която демонизира собствениците на земя, до инсценировката на самозапалването, която имаше за цел да очерни Фалун Гонг. Историите са се променили, но темата остава същата - подклаждане на омраза с цел елиминиране на определени групи.

Надявам се, че повече хора ще прочетат книги като „Девет коментара за комунистическата партия“ и ще разберат какво се случва в действителност. През последните 24 години практикуващите Фалун Гонг рискуват живота си, за да разкажат на хората фактите за Фалун Гонг и как ККП лъже. Ще бъде трагично, ако хората продължат да пренебрегват истината и сляпо да следват ККП.

Връзка към източника: https://en.minghui.org/html/articles/2023/10/14/212487.html