Постигане на алтруизъм чрез култивация и повишаване на отговорности

Здравейте, Казвам се Пейо Иванов.

Култивацията ми във Фалун Дафа започна през 2015 година. Скоро след това се заинтересувах от Дафа проектите. Най-вече от тези за разясняване на истината по онова време – петицията срещу Дзян Дзъмин. Още с навлизането на петицията „Край на ККП“ в България, станах неин координатор. В началото се сблъсках с много големи предизвикателства в практиката си. Трябваше да се науча как да работя в екип с практикуващи и след това да намерим подходящ начин за въвеждане на новата петиция към съществуващото вече разясняване на истината. Научих се да проявявам голямо търпение, да изслушвам и разбирам. Започнах да мисля повече за другите. Колкото повече участвах в проекта, толкова повече разбирах колко важен е той, и самото разбиране от важността прояви в мен голямо състрадание и търпение. Разбрах, че само когато се самоусъвършенствам прилежно, мога да помагам на Учителя за спасяването на съзнателни същества. Разбирането ми какво всъщност е петицията “Край на ККП“ се промени коренно след срещата ми във Варшава с „Туейданг“. Разясняването на истината е начин да помагаме на Учителя по време на Фа коригирането за спасяването на съзнателни същества. Знаех, че скоро започва Фа коригирането в Трите сфери и започнах да полагам повече усилия и прилежност по време на петициите и проектите, свързани с това.

В самото начало на петицията една жена на около 60 години се приближи и ѝ разяснихме истината, тя се подписа. Буквално мигове след като се подписа, от нея се надигна някакво тъмно създание. Под негово влияние жената с ужас посочи към надписа на тениската ми (“Фалун Дафа“) и каза: ”Кои сте вие?! Какво правите тук?” Започна да говори истерично. След миг се успокои, все едно нищо не се беше случило. Това тъмно същество изчезна от нея и тя си тръгна спокойна и усмихната, сякаш не знаеше, че всичко това се е случило преди миг. Тогава видях силата на тази петиция и колко важна е тя за всички.

Забелязах, че по време на събития за разясняване на истината всяка странична мисъл и излишни разговори започваха да оказват отрицателен ефект. Например, когато споделях за някаква случка отпреди седмица в разговор с друг практикуващ, след миг идваше непознат човек и се държеше по начина от разказаното, преживявах почти същата ситуация отново. Не ми отне много време, за да разбера, че трябва да наблегна на култивация на речта и съзнанието: “Усъвършенстването на речта, което преподаваме, се отнася до следното: това, което засяга нечия репутация и лична изгода, които не могат да бъдат изоставени сред обикновените хора; това, което няма нищо общо с действителната работа на практикуващите в обществото; безсмислените празни приказки сред практикуващи от една и съща школа; привързаностите, които стават причина човек да се самоизтъква; слуховете или разпространяването на мълва, или всички обсъждания на някои социални проблеми, от които човек се вълнува. Твърдя, че всички тези неща са привързаности на обикновените хора.” (Лекция Осма, „Джуан Фалун“, Усъвършенстване на речта“)

Започнахме да правим упражненията по време на петицията. Ефектът бе доста добър. Още по време на практиката хората идваха и се редяха на опашка, за да се подпишат, а други идваха и правеха упражненията заедно с нас. Трети се снимаха за спомен и се интересуваха живо от практиката.

”Ние преподаваме спасение за себе си и за другите, както и за всички същества. Така Фалун може да спаси самия човек, въртейки се навътре, и да спаси другите, когато се върти навън. Докато се върти навън, той отдава енергия и може да ги облагодетелства. По този начин в обсега на вашето енергийно поле другите ще се облагодетелстват и могат да се почувстват много комфортно. Независимо дали сте на улицата, на работното място или вкъщи, може да имате този ефект върху другите. Болестите на хората във вашето поле могат неволно да бъдат излекувани, тъй като то е способно да коригира всички анормални състояния.“ (Лекция Трета, „Джуан Фалун“, „Енергийно поле“)

След като всички видяхме ползата и ефекта от правенето на упражнения по време на петицията, продължихме да ги правим и резултатите бяха винаги същите.

Един ден на петицията забелязах фотограф, който снимаше и се отдръпваше. Сякаш само надничаше и искаше да остане незабележим. Точно седмица преди това друг фотограф по същия начин се опита да подрони практиката. Предвид на случилото се тогава, успях да настигна този човек. Оказа се, че работи в местната медия „Пловдив 24“. Предложих му да споделя за какво става въпрос. Разбира се, настоявах за това. Той се съгласи и засне интервю, на което разясних истината за преследването и така успяхме да поправим стореното от предишния репортер, който беше от същата местна медия. От този момент нататък при вида на фотографи, се старая да отида при тях и да им разяснявам истината, дори те да не поемат ангажимент за статия, а просто снимат. Малко преди да напусна позицията си като координатор, по-точно на последната петиция като такъв, при мен дойде старец с много дружелюбно лице и добро сърце. Разясних му истината и след като се подписа, погледна към мен със съвсем друго излъчване и с различен тембър на гласа ми каза, че оценява изключително много какво правим тук всички и ми благодари от сърце. Тръгнах да му благодаря с Хъ-шъ, което за мен бе необичаен жест спрямо обикновен човек. Тогава разбрах какво наистина се случи.

„Има и друга форма, а именно, че онези от вас с много добро вродено качество могат лесно да бъдат контролирани от по-висши същества да правят разни неща. Разбира се, това е друг въпрос и няма да го обсъждаме тук. Говорим главно за мисли, които идват от самите нас.“ (Лекция Девета, „Насочена мисъл“)

С времето започнах да прекарвам все повече часове с практикуващи от цялата страна, с които разяснявахме истината. Започнах да виждам проблемите, които произтичат от недобро координиране на българското тяло. Виждах как практикуващи страдат и се фрустрират от липсата на такова. В мислите ми възникваха въпроси като: „Как мога да променя нещо? Как мога да помогна и по какъв начин бих бил полезен на останалите практикуващи?”.

На конференцията във Варшава през 2022 година се запознах с бившия европейски координатор. Той сподели, че ще идва на почивка в България за няколко дни и че може да се срещне с българските практикуващи. Срещата бе много интересна. Събрахме се около 20-тина практикуващи в София и след изучаването имаше много въпроси към него. Той отговаряше с изключителна любезност и разбиране. Споделихме му за проблемите, с които се сблъскваме в работата помежду си. След няколко месеца с мен се свърза световният координатор и ми сподели, че иска да направим среща. Той обясни, че иска да помогне за решаването на възникналите проблеми в България. Последваха няколко срещи. Започнах да усещам, че предстои промяна в тялото и че има вероятност аз да съм един от възможните избори на координатор за България. Започнаха да се появяват различни мисли: “Мен ли ще изберат? И ако го направят, дали ще съм достоен?!“. Стремях се да не се вълнувам и да не развия привързаности, които биха попречили и станали излишен товар. С всяко следващо интервю усещах как отговорността и напрежението нарастваха. Разбрах, че са започнали да свиват кръга около двама-трима практикуващи. Не след дълго на една от срещите споделиха, че вече са напълно запознати със ситуацията и че имат нужната информация, за да се предприеме някаква помощ. Съобщиха, че според тях аз съм най-подходящият за целта и ми предложиха да стана координатор. Приех новината с изключителна благодарност и признателност към Учителя за това, че ни дава още един шанс да израснем и да бъдем едно тяло.

В началото бях малко развълнуван. В мен изскачаха мисли за това дали ще се справя и че трябва да се наблюдавам, да не давам поле за проява на човешки привързаности. Запазването на самообладание и спокойствие бяха предизвикателство. От самото начало се сблъсках с проблемите, които се бяха натрупали с годините. Беше като лавина, която буквално ме помете. Психическото натоварване на моменти бе премазващо. Разбрах, че трябва много бързо да активирам всичките си сили и засилих култивацията. Половината от ежедневието си отдадох на практика и Фа изучаване, само това имаше приоритет за мен. Всичко останало от човешкия свят изчезна. В мислите ми имаше само пасажи от Фа. Така започнах да се стабилизирам. Започнах да отсявам проблемите един по един и да търся решения. Една от поставените ми задачите бе да върна доверието в асоциацията. Знаех, че няма да е лесно и че ни предстои много работа. Само когато един практикуващ е скромен и добър в изучаването и разбирането на Фа, може да постъпи правилно.

Създадохме нова асоциация. В началото работата също бе предизвикателство и ни бе нужно време, за да се напаснем и работим заедно. Макар и трудно, се научихме да работим в екип. Резултатите от съвместната работа бяха светкавични, започнахме да разбираме, че само така можем да постигнем нужното. И така проблеми, които изглеждаха непреодолими, се решаваха бързо. Същевременно тестовете и предизвикателствата в междуличностните отношения също нарастваха. Знаех, че не трябва да се поддавам на никакви лоши мисли. Гледах към сърцето си и следях всяка мисъл в себе си. В тези моменти ми помогна многократното прочитане на “Есенции за усърден напредък”. Благодарение на практикуващ си спомних за резултата от четенето им в миналото, но бях позабравил за силния ефект върху съзнанието ми. Разбира се имаше няколко привързаности, които се бяха вкоренили доста умело в сърцето ми и някак все не успявах да ги разкрия. Точно заради тези привързаности, при възникващо недоволство все гледах към съпругата си, когато те бяха помежду ни. Едва когато буквално ме зашлевиха, успях да разбера, че всичко изцяло е в мен самия. Последва вълна от саморазочарование: ”Как може да съм бил толкова сляп и непрозорлив?!”. Отдръпнах се крачка назад и видях цялата картина, която се разкри изпод мъглата в съзнанието ми, и причината за конфликтите между нас.

“Ние казваме, че когато отстъпите крачка назад в конфликт, ще откриете, че моретата и небесата са безгранични и със сигурност ще има друга ситуация.” (Лекция Девета, „Джуан Фалун“, „Просветление“)

Всичко в мен се промени. Осъзнах, че всички проблеми помежду ни са от натрупана карма в предишни животи, и само чрез най-близкия ни човек биха могли да бъдат изкупени. В мен се породи огромна признателност и уважение към нея и Учителя. Прозрението от това ме накара да преосмисля цялото си отношение не само към съпругата си, но и към всички близки. Да започнеш наново отношенията си с някого изобщо не бе лесна задача. Оказа се, че гледането навътре е в пъти по-фокусирано, защото изградените навици и мисловни модели никак не бяха лесни за разграждане. Това също бе предизвикателство.

Но вече не се притеснявам, защото зная и виждам корена на нещата, а това ми позволява да работя над тях.

Благодаря, Учителю!

Благодаря, Съпрактикуващи!