От Изтока и Запада – двама величествени владетели променят света

Дългогодишното увличане на Европа по древното китайско изкуство и култура не е ново, тъй като като това дори е било митологизирано през Средновековието. Въпреки това именно по времето на управлението на Луи XIV започва нова ера, която сближава Изтока и Запада повече от всякога.

Вдъхновен от богатството на древната китайска философия и изкуство, през 1685 г. крал Луи XIV изпраща шестима йезуитски мисионери да изследват древен Китай, което променя хода на историята. Макар самият Луи XIV да е образец за европейските монарси, неговите мисионери скоро ще срещнат друг образцов владетел – император Канси. Всъщност през 1688 г. Луи пише писмо до Канси:

„Най-високопоставен, най-величествен и най-превъзходен принце, наш скъп и обичан приятелю, нека Бог увенчае Вашето величие с щастлив край! Че като бяхме информирани, че Вашето Величество желае да има близо до себе си и в Своите владения значителен хора, които да са много запознати с европейските, преди няколко години решихме да Ви изпратим шестима учени математици, нашите поданици, които да покажат на брой хора Вашето Величество какво е най-интересното в науките и особено астрономическите наблюдения на прочутата академия, която сме създали в нашия хубав град Париж… Вашият най-скъп и добър приятел, Луи.“

Тези двама монарси в източния и западния край на евразийската суша се откриват в света от края на XVII век. На Запад Луи XIV (1638-1715 г.) управлява Франция в продължение на 72 години като член на династията на Бурбоните и е най-дълго управляваният европейски монарх. На Изток Канси (1654-1722 г.) управлява Китай в продължение на почти 62 години като член на династията Цин и е най-дълго управляваният китайски император. И двама обичат ездата, лова и стрелбата с лък, привърженици са на изкуствата и поставят началото на златния век по време на управлението си. Всеки от тях е уникален, но всички пак споделят поразителни прилики.

Портрет на Луи XIV, около 1701 г., дело на Хиасинт Риго. Лувърът (PD-US)

Император Канси в придворно облекло, дело на аноним придворен художник от династията Цин. Дворцов музей, Пекин (PD-US)

Божественото право на управление

И Луи XIV, и Канси управляват с божествено право, но тяхното управление се проявява чрез различни източни и западни теологии. Крал Луи смята себе си за представител на Бога на земята, докато император Канси се смята за син на Небето.

Кралят се оприличава на Аполон, който е богът на слънцето в гръцката и римската митология, и избира слънцето на Аполон за своя герб. Точно както планетите се въртят около слънцето, благородниците и придворните се въртят около Краля Слънце във Версай. Като крал, който обича да танцува и да се изявява, 14-годишният Луи дебютира в ролята на Аполон в „Кралския балет на нощта“, посветен на победата му над бунтовете във Фронда. Алегорични картини и скулптури също изобразяват краля като римски император при военните му победи. Тази асоциация с гръцко-римската древност подчертава властта му като монарх и прославя позицията на краля като божествен владетел.

Луи XIV също е ревностен католик и при коронацията си се иска да защити католическата вяра. За разлика от Луи обаче, който се стреми към религиозно единство под една вяра, в древен Китай Канси признава трите религии на конфуцианството, даоизма и будизма, които се пресичат в ежедневието.

Древните китайци вярвали, че планините са близо до небесата и са свещени обиталища за безсмъртните. В продължение на вековете китайските императори посещавали планината Тай, която е била известна като свещена планина, и трите религии имали големи храмове там. Изкачването на върха ì утвърждаваше управлението им от небето и символизираше връзката между императорската легитимност и божественост. Посещението на Канси било от особено значение, тъй като той бил манджур и по-скоро аутсайдер за ханските китайци. Изкачвайки връх Тай, Канси изпраща послание, че ще управлява не като манджурски завоевател, а като традиционен хански император, и доказва, че новата династия Цин се вписва в съществуващите китайски традиции. Това необикновено събитие е представено в свитъка на Уан Хуей „Обиколка на император Канси в южната част на страната, свитък“: Дзи'нан до планината Тай.“

Скулптура на краля-слънце Луи XIV във Военната зала (Salon de la Guerre) на двореца Версай, Париж (Coyau/CC BY-SA 3.0)

Император Канси и учението от Запада

Макар че Канси и Луи XIV никога не се срещат лично, те са непряко свързани чрез френските йезуитски мисионери в Китай. Именно мисионерите първи правят лирични сравнения между двамата владетели и внасят знания от първа ръка. Това предизвиква взаимни открития и вдъхновение и поставя началото на вълна от китайско-френски обмен.

Император Канси посреща пратениците на френския крал и е очарован от научните знания, които те носят; той проявява дълбок интерес към европейската астрономия, математика и медицина. Императорът ги прави свои лични учители, които му дават усърдни уроци всеки ден. Канси обича да обучава и министрите си, като ги води на пътуванията, за да демонстрира знанията си. Той също така нарежда да се преведат книги като „Елементи“ на Евклид и дори се опитва да докаже авторитета на древнокитайските трудове със западната наука.

Математиците на краля имат ясно формулирани научни цели; сред тях е географското изучаване на териториите на Цин и континентална Източна Азия. Император Канси има сходни стремежи, тъй като иска да усъвършенства картографската практика като средство за граничен контрол на новозавоюваните от него територии. По този начин интересите на императора и стремежът на Кралската академия към научните изследвания се приближават.

Мисионерите са впечатлени от усърдието на императора, който прекарва по-голямата част от свободното си време в търсене на западни знания. Те доставят многобройни прецизни инструменти, изработени в Париж от позлатена мед, включително компаси, телескопи, часовници и чертожни инструменти като транспортири, сектори и линии, за да улеснят обучението му.

Един такъв инструмент, подарен на императора, е полукръглен транспортиран вграден компас, използван за геодезия.

Канси често води мисионерите със себе си, ако по време на военните ходите и работите заедно, за да определите местоположението им по посока на столицата. Докато императорът и неговите наставници изчисляват географската ширина въз основа на височината на полярните звезди, чиновниците на Цин изчисляват географската дължина с помощта на геометрични разстояния, измерени с въжета. Прилагайки тези новопридобити знания в областта на астрономията и геометрията, те успяват да очертаят нови терени.

С разрастването на империята на Канси необходимостта от цялостно и последователно картографиране на териториите на Цин налага търсенето на по-добри геодезически инструменти от Европа. За да отговорите на това търсене, императорът нарежда на императорските работилници да произвеждат свои собствени инструменти, базирани на парижките прототипи, и лично да критикува тяхното производство. По този начин император Канси установява официална имперска картографска практика, използваща методите на Френската кралска академия на науките.

Луи XIV и китайският порцелан

Мисионерите на крал Луи се връщат във Франция, носейки подаръци от императора. Зашеметен от съкровищата, кралят проявява силен интерес към китайското изкуство и култура на всички нива във френското общество. Това за чувство за възхищение е отразено в цитата от Волтер (1694-1778 г.), който пише: „Няма дом в Европа, цялата античност да е толкова добре изявена, колкото това на Китайската империя.“

Порцеланът е едно от най-важните неща, чрез които китайското изкуство е въведено във френския двор. Самият Луи XIV събира повече от 3000 произведения предимно от китайски порцелан. Кралят пай супата си от голяма китайска порцеланова чаша със златни дръжки. По ново време в Европа той се възприема като бяло злато поради своята рядкост и е признак на лукс. Пигментът кобалтов оксид се рисува върху чисто бяла глина, в резултат на което се получава елегантен син дизайн на снежнобял фон.

Тези произведения обаче са били преобразени и адаптирани към френския вкус. Към тези вносни порцеланови изделия са добавени позлатени бронзови обкови, за да се повиши стойността им и да се промени предназначението им. Например „Фонтанът за парфюми“ е реконструиран от три различни порцеланови изделия с монтиран позлатен бронз, за да придобие напълно нова функция – разпръскване на парфюма. Две кани са изработени от две китайски порцеланови вази. Всяка ваза е прикрепена между позлатен бронзов пръстен за изливане и пръстен за стъпало, разбира се с поддръжка, украсена с цветни клонки и свита акантови листа. Тези кани са били предназначени само за декоративна употреба.

Чифт уиски от китайски порцелан (порцелан, произведен през 1662-1722 г.), от епохата Канси, с френски позлатени бронзови обкови (обкови, произведени през 1745-49 г.), Музей „Джей Пол Гети“ (Public Domain)

Увлечението по китайския порцелан се проявява и във френското изкуство и архитектура. Кралят показва вкуса си към китайското изкуство в частните си резиденции във Версай, като например Порцелановия Трианон, който е вдъхновен от Нанкинската порцеланова пагода. Порцелановата къща представлява съчетание на двете култури, тъй като като покривът във френски стил е покрит със сини и бели керамични плочки, украсени с порцеланови вази, а вътрешните мазилки, дограмата и мебелите са боядисани в синьо и бяло, което напомня за китайското изкуство.

Френската барокова живопис по това време също изразява възхищението си към китайския порцелан, особено творбите на Александър-Франсоа Депорте (1661-1743), който често изобразява китайски порцеланови купи в своята натюрморти.

Запленени от изящните качества на порцелана, френските занаятчии се опитват да го имитират и да открият тайните му техники на изработка. За да го презаздадете, те разработят изкуствен порцелан от мека паста. Установете обаче, че не можете да постигнете това качество и издръжливост без каолин – изключително рафинирана бяла глина, която е изключителна съставка. Едва в началото на XVIII в. французите откриват китайската техника за производство на порцелан с твърда паста благодарение на проучванията на йезуитски мисионер в императорските песни в Китай.

Вази с капак от комплект от пет броя, 1662-1722 г., Китай (царуване Канси). Порцелан с твърда паста и синя украса под глазура. Музей „Джей Пол Гети“. (Обществено състояние)

Китайско-френският обмен

Император Канси и крал Луи XIV не са само изключителни владетели сами по себе си, но и тяхното наследство е белязано от взаимни открития, които поставят началото на повече от века оценени отношения между Изтока и Запада. Но дори и доста след тяхното управление наследниците им продължават тази традиция на взаимни открития, която вдъхновява размислите на интелектуалците в епохата на Просвещението, които се разпространяват далеч отвъд границите на Франция и Средното кралство.

Макар че мисионерите успешно запознават древните китайци със западната наука, разпространението на християнството остава в сянка, тъй като ученията на Конфуций и Лао Дзъ остават дълбоко въкоренени в древната китайска традиция. Това на своя ред оставя дълбоко впечатление у мисионерите и те пренася тези древни китайски учения в Европа. По-специално конфуцианската философия е била обект на голямо възхищение от страната на европейската философия, за да разберат по-доброто небе и природата.

Връзка към източника:: epochtimes.bg