Да променя мисленето си, за да се издигна над и отвъд човешкото

(Minghui.org) Всяко дребно нещо в живота съдържа различни елементи за нашето самоусъвършенстване.

Със съпруга ми притежаваме малък магазин. На касата имаме везна и запечатваща машина. Лявата страна на масата е допряна до стената, а от дясната ѝ страна на пода са поставени различни стоки в отворени опаковки. Склонна съм да поставям везната отляво, за да претеглям стоките, и да запечатвам стоките отдясно. По този начин се чувствах естествено. Освен това стоките, които се претеглят, нямаше да паднат в отворените пакети долу.

Съпругът ми обаче постоянно сменяше местата на везната и пломбата. Отначало си помислих, че го прави по невнимание, и ги разменях обратно, без да се замислям, освен че се дразнех. След това се изненадах, когато видях, че съпругът ми ги размества обратно веднага след като ги пренаредих. Попитах: „Нарочно ли правиш това?“.

Съпругът ми избухна: „Не мога да искам твоето одобрение за всичко, което правя. Нямам думата за нищо!“. Последваха оплаквания. Принудих се да изтърпя глупостите му и се опитах да му обясня причината, но той отказа да слуша и стана още по-гръмогласен.

Възмутих се от поведението му и му се заканих в сърцето си. Тогава се появи Фа на Учителя,

„...и ще бъдат доста разстроени, ако нещо не е в съгласие с техния начин на мислене“ ( „Джуан Фалун“, Лекция трета).

Така успях да сдържа езика си.

Като се вгледах в себе си след инцидента, установих, че имам привързаности като съревнование, завист, самонадеяност, обида и злоба, защото всеки път, когато претеглях стоките, използвайки поставената от съпруга ми везна, се разстройвах и исках да ругая.

Казах си: „Пусни всички човешки привързаности, въпреки всичко. Просто го направи по неговия начин и нека всички тези привързаности бъдат премахнати“.

Човешките ми мисли обаче все още бяха в действие. Опитах всичко, за да накарам съпруга си да види недостатъка на неговата подредба: „Когато стоките се претеглят от дясната страна, те понякога случайно попадат в други стоки долу и трябва да се избират“. Но обяснението ми нямаше никакъв ефект - съпругът ми беше твърдо решен.

В главата ми се въртяха различни човешки мисли. Продължавах да ги отхвърлям, като си мислех за учението на Учителя. Умът ми беше нестабилен, понякога силен, а понякога слаб.

Един ден заменихме масата с по-голяма. Докато я подреждах, се колебаех, но с неохота я подредих по начина на съпруга ми. На следващия ден ми хрумна мисълта: „Защо винаги се опитвам да променя съпруга си? Защо не мога да се успокоя? О, сега виждам - това е мисълта „Аз съм права“, когато гледам на нещата с човешкото разбиране. То винаги си мисли, че е право, затова не иска да се променя“.

Ако се опитвам да премахна човешките мисли с нагласа, основана на човешкото мислене или човешки представи, как е възможно това?! Да основавам оценките си на човешки разсъждения ми пречи да се слея безусловно с Фа. Трябва да се откажа от „себе си“, за да се издигна над и отвъд човешкото.

Докато пишех това, по лицето ми се стичаха сълзи. Поклоних се на Учителя, за да изразя благодарността си: „Моето просветлително качество е твърде слабо!“.

Надявам се, че моето споделяне ще бъде от някаква полза за събратята практикуващи. Моля, посочете всичко, което не е в съответствие с Фа!

Връзка към източника: https://en.minghui.org/html/articles/2023/12/17/213360.html