Спомен за невероятното ми преживяване по време на последния семинар на Учителя в Гуанджоу

(Minghui.org) Имах щастието да присъствам на последния семинар на Учителя в Гуанджоу на 21 декември 1994 г. Все още си спомням тези дни много ярко и все още изпитвам същия ентусиазъм, когато си мисля за тях.

18 декември 1994 г. беше събота и аз практикувах Фалун Дафа малко повече от месец. Съпругът ми, дъщеря ми и аз пазарувахме. Докато минавахме покрай една градина, видях практикуващата, която ме беше запознала с практиката Фалун Дафа. Тя и други практикуващи седяха в кръг и разговаряха оживено. Когато попитах какво става, те казаха, че говорят за пътуване до Гуанджоу, за да присъстват на петия семинар, който Учителят ще проведе там.

Ентусиазирано заявих, че искам да отида. Но един практикуващ ми отговори, че всички билети са продадени и че без билет не може да се влезе на стадиона или да се види Учителя. Помолих все пак да ми осигурят автобусен билет до провинциалния град, тъй като наистина исках да отида. Оттам щях да си купя билет за влак до Гуанджоу. В отговор на това, друг практикуващ каза, че дори да отида в Гуанджоу, без билет ще мога само да стоя отвън и да гледам как другите хора влизат в сградата. Без да се колебая, обясних, че съм готова да присъствам на лекцията на Учителя извън стадиона, ако не успея да си взема билет.

Когато чу това, съпругът ми се опита да промени решението ми. Той се притесняваше за лошото ми здраве и за това, че ще бъда сама толкова далеч от дома. Нямаше кой да взима детето ни от училище и да му готви. Току-що си бяхме купили ново жилище и средствата ни бяха оскъдни. Но това не ми пречеше: настоявах да пътувам до Гуанджоу заедно с другите практикуващи, дори ако трябваше да ям само нудли. Когато видяха решителността ми, те се съгласиха да ме вземат със себе си.

Когато си легнах през нощта, след като купих билета, чух как над главата ми кръжи Фалун. Шумът се чуваше ясно и звучеше като удари на стоманени остриета едно в друго. Те продължиха, докато не заспах. Съпругът ми също ги чу. Спах спокойно. Никога не бях спала толкова добре през живота си! Оттогава хроничните ми оплаквания, психастенията и безсънието изчезнаха. Разбрах, че нашият милостив Учител е видял решимостта ми да получа Фа и е пречистил тялото ми предварително.

На 19 декември сутринта се качихме на автобуса за провинциалния град. Една възрастна практикуваща плюеше кръв. Тя имаше високо кръвно налягане и сърдечно заболяване. Всички знаехме, че учителят предварително е премахнал лошите неща от тялото ѝ.

Сутринта на 21 декември пристигнахме в гимназията „Юесю“ в Гуанджоу. Участниците с билети влизаха един по един. Бях много развълнувана и изпитвах силно желание да чуя лично лекцията на Учителя. Така че отидох при един от сътрудниците и попитах: „Аз съм нова практикуваща и разбрах за този семинар твърде късно. Практикувам Фалун Дафа едва малко повече от месец и пътувам от далечната провинция Хъбей. Тъй като не разполагам с много пари, донесох само нудли. Има ли някакъв начин да ме пуснете, за да мога да слушам лекциите на Учителя лично?“. Сътрудникът ме помоли търпеливо да изчакам. Той щеше да направи всичко по силите си, за да мога евентуално да слушам лекцията на Учителя навън. Около мен стояха и други практикуващи, които се надяваха да влязат в стадиона.

Десет минути по-късно сътрудникът ме помоли да застана на входа, където други практикуващи вече чакаха на опашка. Тогава друг сътрудник обяви, че има билети за нас. „Някои дългогодишни местни практикуващи се отказаха от билетите си, когато научиха, че много нови практикуващи от други градове нямат такива. Те с готовност ви дадоха билетите си“. Той ни помоли да седнем на пода пред подиума. Бях развълнувана и безкрайно благодарна на практикуващите от Гуанджоу за безкористната им помощ.

С билети в ръка веднага се затичахме към входа. Поглеждайки назад, се срамувам от себе си. Тичах колкото се може по-бързо, за да си намеря място близо до Учителя. Изведнъж паднах, но веднага се изправих отново. След като не видях нищо да лежи на земята, продължих да тичам. Накрая намерих добро място и седнах на пода на четвъртия ред. Това е мястото, откъдето минаваше Учителят, когато влизаше на подиума през страничната врата.

Веднага след това Учителят влезе в залата. Всички се изправиха и го посрещнаха с възторжени аплодисменти. Това беше най-щастливият и незабравим момент в живота ми! Най-накрая видях лично Учителя! Той беше приятелски настроен, общителен и винаги усмихнат. Учителят се огледа наоколо и след това вдигна дясната си ръка към практикуващите (дан шоу ли джан).

Тогава Учителят започна лекцията си. Гласът Му беше много силен - сякаш пронизваше цялата вселена. Почувствах се потопена в светлината на Буда. На втория ден от семинарите Учителят ни помоли да си спомним за някоя наша болест; тези, които нямаха такава, трябваше да си спомнят за болест на член от семейството. След това ни помоли да тропнем с десния си крак, когато той преброи до три. Някои практикуващи тропнаха с крак твърде рано, включително и аз. Помислих си за главоболието на съпруга ми. Учителят търпеливо повтори: „Да започнем отново“. След това си помислих за дъщеря ми и нейния вроден проблем с краката. Въпреки че напълно бях забравила за собствените си оплаквания, Учителят прочисти тялото ми.

Бях излекувана от рака на дебелото черво в ранен стадий и други заболявания. Кракът на детето ни се нормализира, а съпругът ми също се излекува от заболяванията си. Благосклонният Учител спаси семейството ми. Цялото ни семейство благодари на Учителя за спасителната му благодат!

През тези дни не мислех нито за детето си, нито за домакинската работа, а само за това да не пропусна нито една дума от лекциите на Учителя. Всичките въпроси, на които нямах отговор, получиха отговор, сякаш Учителят беше отворил дълбоко скритите ми спомени. Възгледът ми за света се промени из основи. Знаех, че животът ми се беше променил изцяло.

В края на семинара дългогодишен практикуващ от нашия град връчи на Учителя флаг от името на всички местни практикуващи. Това беше трогателен момент. Когато Учителят си тръгна, не можах да сдържа сълзите си. Беше ми тъжно, защото не знаех кога ще го видя отново. Дори след като всички си тръгнаха, аз все още седях на стадиона и плачех, а местните практикуващи ме търсеха отвън. Намериха ме да хлипам и ме попитаха какво се случва. Но и аз не знаех причината. По-късно, когато изучавах Фа, разбрах причината за сълзите ми: знаещата ми страна е разбирала, че Учителят ме е извадил от ада и ме е пречистил, и е вложил в мен блестящ, безценен Фалун.

Отново у дома

В къщи изучавах Фа (Учението за Фалун Дафа) и правех упражненията всяка сутрин и вечер с местните практикуващи на нашето място за практика. Започнах също така да наизустявам Фа. Следобед учех Фа с нови възрастни практикуващи, които не можеха да четат на китайски. Те се подобряваха бързо. Показвах упражненията на новите практикуващи на нашето място за практикуване и помагах да се поръчат книги на Фалун Дафа за други практикуващи. През уикендите наемахме кола и пътувахме до градове и планински села, за да разпространяваме Фалун Дафа. Понякога пътувах с велосипед до селата, за да пускам на новите практикуващи видеоклиповете с лекциите на Учителя за Фа. По онова време се чувствах безкрайно щастлива и изпълнена с енергия.

После изведнъж цялата обстановка се промени. На 20 юли 1999 г. китайската комунистическа партия започна преследването на Фалун Дафа. Всички координатори в нашия регион бяха арестувани. Режимът на лидера на комунистическата партия, Дзян Дзъмин, мобилизира целия държавен апарат, за да оклевети Фалун Дафа и Учителя. От този момент нататък практикуващите бяха изправени пред безпрецедентни изпитания. Бях много тъжна. Нашият Учител е толкова праведен и жертва всичко за нас, без да мисли, че ще получи нещо в замяна. Преминал е през невъобразими трудности заради нас и въпреки това е обект на нападки. Отидох в Пекин, за да поискам справедливост за Фалун Дафа и да се възстанови репутацията на Учителя. Подобно на хиляди и хиляди други практикуващи, започнах да разяснявам на хората истинските обстоятелства, факти и предпоставки за преследването на Фалун Дафа, без да се колебая.

Връзка към източника: https://de.minghui.org/html/articles/2024/1/7/172589.html