Благородните хора са лишени от страхове и безпокойства

(Yuanming.net)
У много възрастни са се запазили спомените за топло и незабравимо детство. Когато детето е малко, съзнанието му е свободно от лоши мисли, то е чисто и непорочно.

Снимка: freepik.com

Чистият и без изкушения ум на детето е отворен, така че в детските мисли почти няма чувство на страх и опасения. Децата могат да бъдат безгрижни и безстрашни към живота не само защото им липсва житейски опит, но и защото не отдават значение на загубите и печалбите.

Те се радват и тъгуват за загубите и печалбите, но не за дълго и скоро у тях се появява нов интерес. С израстването си, под натиска на различни социални възприятия, човек постепенно попада в капана на безпокойството и страха и се мъчи да се справи със ситуацията, изтощен физически и психически.

Тъй като хората са егоистчни, болката от загубата поражда безброй тревоги: безпокойство за храна и дрехи, страх от глад; безпокойство от остаряването, страх от болест; безпокойство от загуба на имущество, страх от смъртта и т.н. Най-големите мъки в живота са породени от егоизма и алчността, така че ако човек не се отърве напълно от егоизма, никога няма да се отърве от безпокойствата и страховете.

В „Летописите“ на Конфуций се казва:
„Благородният мъж е спокоен и уравновесен, а дребнавият човек е постоянно разтревожен и притеснен“.

В петхилядолетната история на Китай благородният мъж и злодеят са две много важни ключови понятия. Тези две определения винаги са били използвани от хората за оценка на два различни типа хора: първият представлява абсолютната честност, доброта и благородство, а вторият - абсолютна лъжа, зло и грозота. Кой е благородният човек? И кой е злодеят? Трудно е да се изразят тези две различни определения в едно изречение.

Нека се обърнем към древните мъдреци.

В „Летописите“ на Конфуций и записките на неговия ученик Ян Юан (521-481 г. пр.н.е.) се казва, че Сим Ну, ученик на Конфуций, веднъж попитал Учителя: „Ако не се тревожиш и не се страхуваш, значи си благороден човек, правилно ли е да се каже така?“.

Учителят отговори: „Ако търсиш в себе си и не чувстваш вина, защо трябва да се безпокоиш или страхуваш?“.

Тогава Сим Ну попитал Конфуций за пътя на благородния човек и Конфуций отговорил: „У благородния човек няма страх и безпокойство“.

Като чул това, Сим Ну си помислил колко е просто! Ето защо той попитал отново: „Ако няма скръб и страх, това благороден човек ли е? Наистина ли е толкова лесно да бъдеш благороден човек?“.

Конфуций отговорил: „Да бъдеш благороден не е лесно, трябва постоянно да се вглеждаш в себе си, в сърцето не трябва да има съжаление или чувство на вина, трябва да има само светло и открито сърце, чисто и спокойно“.

В древен Китай добрите и благородни хора са притежавали вътрешна хармония и спокойствие. Те са били много усърдни, но при това се подчинявали на волята на Небето. Опитвали се да разрешават нещата по най-добрия възможен начин и ако нещо не било по силите им, го приемали с достойнство, вътрешно без тревога или страх. Ако човек работи върху себе си, без да изпитва срам пред Небето и Земята, без тревога и страх - това е възвишено духовно състояние.

В китайската конфуцианска класика, „Летописите“ на Конфуций, има много проницателни изказвания за благородните хора и злодеите. Например:

„Благородният човек поставя изисквания към себе си, а низшият - към другите“.

„Благородният човек е внимателен и общителен, а злодеят е затворен и предпазлив“.

"Благородният човек помага на хората да видят доброто в себе си и не ги учи да виждат лошото. Низшият човек прави точно обратното“.

Благородният човек предизвиква уважение към себе си, умее да влияе на хората, „в добротата не е разточителен; принуждавайки към труд, не предизвиква гняв; в желанията не е алчен; във величието не е горд, предизвиквайки почит, не е жесток“.

Конфуций е казал също: „Благородният мъж обвинява себе си, а дребнавият – другите“. Твърдението на Конфуций за благородния мъж се фокусира върху личната отговорност, което означава: благородникът е великодушен и свободен от притеснения; злодеят е постоянно тъжен и огорчен.

В „Летописите“ Конфуций продължава: „Има три начина човек да действа мъдро: първият, най-благородният, е размисълът; вторият, най-лесният, е подражанието; третият, най-горчивият, е опитът“.

За пътя на благородния мъж, в допълнение към липсата на безпокойство и страх, се добавя разбирането за доброто и злото, както и лекотата на ума и липсата на съмнение.

„Благородният мъж е състрадателен и без тревоги“, което означава, че той се придържа към принципите на добротата и справедливостта, действа честно и безкористно, не се срамува от действията си, радва се на живота, разбира своята съдба и не е привързан към ползата и вредата.

„Благородният човек е разумен и свободен от заблуди“, което означава, че той притежава висока степен на мъдрост и е способен да вижда нещата в истинската им светлина. Умението да различава доброто от злото, да различава истината от лъжата му позволява да не се съмнява в неприятни ситуации; доблестта на благородния мъж, въпреки страха, означава, че душата му е ясна и открита, не се срамува от делата си, вътрешно е чист, готов е да поеме отговорност, действа справедливо, с честен и смел нрав, така че спокойно посреща всякакви трудности.

За да бъде наречен благороден човек, той трябва да е доброжелателен, мъдър и смел, да не е подвластен на безпокойство, объркване и страх.

Истински благородните хора в този свят са тези, които са постигнали духовно познание. Вървете между Небето и Земята с отворено сърце. Една поговорка казва:

„Който има чиста съвест, възглавницата под главата му не се върти; през деня не е сторил лоши дела, нощем не се страхува от чукане на вратата“.

Това е истината на живота. Но ако човек не усъвършенства ума си и не се самоанализира, той никога не може да постигне духовното състояние на откритост и свобода от страх и безпокойство. Животът на праведния човек е свързан с Небето, той живее в мир с всички, без да се тревожи; познава истината за Вселената, безразличен е към живота и смъртта и е свободен от светски удоволствия, затова не изпитва страх.

Веднъж някой попитал Буда Шакямуни защо хората, които притежават добродетели, винаги изглеждат толкова спокойни и изпълнени с радост? Буда отговорил: „Те не тъгуват за миналото и не се безпокоят за това, което предстои да се случи; настоящият момент им е достатъчен и затова са изпълнени с радост“.

За обикновените хора често е трудно да разберат състоянието на хората, занимаващи се с духовна практика; това се дължи на разликата в нивото на духовно развитие.

Благородният човек е свободен от безпокойства и страхове, той се отнася спокойно към печалбите и загубите, духът му е свят и свободен, това е възвишено духовно състояние, което може да бъде постигнато само от онези, които са на пътя на духовното просветление.

Връзка към източника: https://yuanming.ru