Как трябва да се отнасяме към живота и смъртта

Тъй като в света съществува любов, хората във всички времена са скърбели и плакали при раздяла, когато се срещат със смъртта на любим човек.

Снимка: freepik.com

В човешкия живот има радости и скърби, раздели и срещи, точно както луната има сенки и светлина, пълнолуние и стопяваща се луна. Още в древни времена всички тези неща са били твърде сложни, за да бъдат напълно разбрани.

Смъртта е едно от най-страшните явления за човека и при цялата си мъдрост човечеството все още не може да се отърве от раждането, старостта, болестите и смъртта.

В процеса на усъвършенстване истинските практикуващи достигат до вечните истини и смисъла на живота. Постепенно, благодарение на практиката, те стават безразлични към въпроса за живота и смъртта и не се страхуват от нея. Независимо дали човек го признава, или не, никой не може да бъде абсолютно защитен. Във всеки един момент човек може да умре от тежко заболяване или да загине внезапно в резултат на нещастен случай.

Животът и смъртта са естествени явления, които са толкова обичайни, колкото денят и нощта. Прекомерният страх от смъртта е пагубен за организма, затова е правилно да се оставите на течението и да следвате повелите на природата. Всъщност, когато човек е способен да гледа на живота и смъртта без страх и възприема смъртта като завръщане у дома, това вече не е малко нещо.

В историята е имало два типа хора, които са достигали това състояние. Едните са преминавали през трудности и страдания в процеса на практикуване, разбрали са тайните на живота и смъртта и са осъзнали напълно смисъла на човешкото съществуване. Други са притежавали велики идеали, високи стремежи и са били способни да се отнасят към живота и смъртта като към нещо второстепенно, като същевременно са имали ясно разбиране за духовните ценности.

В древна Япония живял монах на име Таосуи (桃水). Той прекарал много години в медитация в различни храмове и обучавал много ученици по цяла Япония. В един от храмовете, където служил като игумен, някои монаси, неспособни да издържат на трудностите, често прекратявали практиката на половината път. Въпреки това идвали все повече и повече поклонници, привлечени от славата на игумена и изглеждало, че там школата на Дхарма процъфтявала. След като Дзен учителят Таосуи осъзнал истината, той се отказал от длъжността игумен на храма и напуснал, сбогувайки се със своите последователи. Никой не знаел накъде се е отправил.

Три години по-късно един от бившите му ученици открива Дзен учителя под един мост в Киото, където живеел със бездомници. Този ученик веднага се обърнал към майстора с молба да продължи обучението си при него. Учителят казал: „Ако можеш да прекараш два-три дни тук заедно с мен, може би ще мога да те науча“.

Ученикът се съгласил, преоблякъл се в скитнически дрехи и прекарал един ден с него като просяк. На следващия ден един от скитниците умрял и Дзен учителят и ученикът му пренесли тялото в планината в полунощ и го погребали. След като свършил работата, майсторът се върнал под моста, легнал и заспал. Той спал до зори, но ученикът му така и не успял да заспи.

След изгрева на слънцето учителят казал на ученика си: „Днес няма нужда да излизаме навън за милостиня. Имаме храна, останала от починалия“.

Ученикът обаче погледнал храната, но не могъл да преглътне нито една хапка. Учителят казал: „Знаех, че ти не можеш да се справиш правилно с въпроса за живота и смъртта. Не можеш да продължиш да се наричаш мой ученик“. Чувайки това, ученикът навел глава и не проронил нито дума. Дзен учителят махнал с ръка и казал: „Върви си и не ме безпокой повече!“. Ученикът се сбогувал и се отдалечил в мрака.

Този, който разбира същността на живота и вечните истини, не изпитва страх, не скърби и не оплаква раждането или смъртта. Само ако има свободно състояние на духа, човек може да говори за живота и смъртта с усмивка, надхвърляйки ги. Отнасянето към живота и смъртта, и чувствените желания с безразличие е първата стъпка към свободния живот

Просветлението и пълното осъзнаване на живота и смъртта позволяват на човек да достигне благородно духовно състояние. Такъв човек, когато се изправи пред смъртта, няма да изпитва отчаяние или паника. Просто трябва да следва естествения ред на нещата и да се отнася към това спокойно.

Такова отношение позволява да водите свободен и безгрижен живот, наслаждавайки се на всеки миг.

Връзка към източника: yuanming.ru/